Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЮ ЗГУРОВ
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров
гражданско дело № 1788 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявеният от ищеца И.Н.Н., ЕГН ********** срещу ответниците
К.Н.Н., ********** и Р.С.Г.-Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.III ЗЗД, относно прогласяването нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба №199, том VII, рег.№47465/19.07.2018г., дело №1174/2018г. по описа на нотариус с №39,
съгласно регистъра на Нотариалната камара, сключен между ответника К.Н.Н. като купувач и М.В.Т., като продавач, поради нарушаване
на добрите нрави.
Ищецът основава претенцията си с твърдението,
че продавачът по договора за продажба на недвижим имот М.Т.е негова майка, като
тя е майка и на ответника К.Н., който е купувач по него и към момента на
изповядване на сделка е в граждански брак с втория ответник Р.Г.-Н.. Сочи, че
при сключването на процесния договор за
покупко-продажба са нарушени добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на престациите.
Ответниците оспорват предявения иск, като сочат, че ищецът като един от тримата
наследници на М.Т.няма правен интерес да предявява иск касаещ
повече от 1/3 идеална част от собствеността върху процесния
апартамент, предмет на договора за покупко-продажба. На следващо место сочат,
че преди сключването на договора за покупко-продажба М.Т.е завещала този
апартамент на сина си К.Н., поради което и продажбата на договорената между тях
цена е напълно в съответствие с нейната последна воля. Изтъкват, че между
страните по една сделка е налице свобода на договарянето и не всяко
несъответствие при насрещните престации води до
накърняване на добрите нрави, а за да е налице такова, следва да има значителна неравностойност
между тях, като насрещната престация бъде на
практически нулева стойност, и настоящият случай не е такъв. Считат, че
предявеният иск е неоснователен и молят съда да го отхвърли.
В сьдебното
заседание ищецът се яви лично. Той поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи.
Ответниците не се явиха лично в съдебното заседание, те бяха представлявани от пълномощниците им адв.Х. и адв.Х., които оспорват предявения иск, молят съда да го
отхвърли, като неоснователен и недоказан и претендират за разноски по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговора, събраните доказателства по делото и
изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Удостоверение за наследници на М.В.Т.,
тя е починала на 31.07.2018г., като е оставила за свои наследници съпругът си Р.Т.и
двамата си синове И.Н.Н. и К.Н.Н..
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №199, том VII, рег.№18215, дело №1174/2018г. по описа на нотариус И.Д.с №39, съгласно регистъра на Нотариалната
камара, М.Т.е продала на сина си К.Н.Н. на
19.07.2018г. своя собствен апартамент с идентификатор 68134.102.265.1.11
съгласно кадастралната карта и регистри на гр.София за сумата от 9900 лв., като
е запазила пожизнено правото на ползване върху този апартамент.
От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза се установи, че пазарната цена на процесният
апартамент с идентификатор 68134.102.265.1.11 към момента на покупко-продажбата
е била 232 100 лв., а след приспадане на стойността на запазеното право на
ползване 216 626,67 лв. Пазарната цена на този имот без учредено право на
ползване е била с 23,44 пъти по-висока от заплатената по сделката, а с
учреденото право на ползване върху него 21,88 пъти по висока от тази, която е заплатил купувачът по атакуваната
сделка.
Съгласно саморъчно завещание на М.Т.с дата
на съставяне 24.05.2018г. последната е завещала процесният
апартамент на ответника К.Н..
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Добрите
нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи
принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съгласно
съдебната практика нееквивалентността на престациите може
да бъде пример за нарушение на добрите нрави, водещ до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, но е необходимо да бъдат съблюдавани
установените от тази практика критериите, по които се преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен
случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този начин би се
накърнил принципът на свободата на договарянето /чл.9 от ЗЗД/, защото
еквивалентността на престациите поначало се преценява
от страните и се съобразява с техния правен интерес. В съдебната практика като
такъв критерий е възприета изключително голямата разлика в престациите.
Тази неравностойност на престациите би следвало да е
такава, че практически да е сведена до липса на престация.
Следователно, значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация
е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост
по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
В
обобщение може да се посочи, че само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на съда не е
достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима,
тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния
интерес. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите
съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически
нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като
прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Значителната липса на еквивалентност в
насрещните престации при двустранните договори може
да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като
граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на
договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали
са накърнени добрите нрави, следва съдът да преценява действителната воля на
страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава
при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните,
формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на
договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална
сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта,
а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за
страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва
именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване
на значим допустим от закона интерес.
В този смисъл са и решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на
Пето Г.О. на ВКС; решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г.
на ІІІ Г.О. на ВКС; решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за
2010 г. на І Г.О. на ВКС; решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по
описа за 2008 г. на І Г.О. и решение №24/09.02.2016г., по гр.д.№2419 по описа
на I Г.О. на ВКС.
В
настоящия случай, предвид установеното от фактическа страна, релевираните възражения от ответниците
и тълкуването на договора за покупко-продажба, относно действителната воля на
страните по него, се налага извода, че нееквивалентността на престациите по него не е значителна, макар пазарната
стойност на имота да е над двадесет пъти по-висока от заплатената цена, защото
преследваната от страните цел е била да се прикрие чрез договора за
покупко-продажба, договор за дарение в полза на ответника К.Н., което също
представлява основание за нищожност на договора съгласно чл.26, ал.2, пр.V ЗЗД поради това, че
е привиден и представлява симулативна сделка.
Ищецът обаче не се е позовал на тази нищожност и не е предявил подобен иск,
поради което съдът не може да се произнесе по този въпрос с диспозитива
на решението си.
Освен
това, за яснота следва да се посочи, че не представлява нарушение на добрите
нрави нееквивалентността на престацията за продажна
цена, когато продавачът е майка на купувача и намерението на този продавач е да
надари купувачът. Последното може да бъде единствено основание за атакуване от
страна на наследниците на продавача със запазена част от наследството на
подобна сделка, като симулативна и прикриваща
дарение.
Поради
изложеното, се налага извода, че процесният договор
за покупко-продажба не е нищожен като противоречащ на добрите нрави, при което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността
на предявения иск, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците
следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото. Така в полза
на ответника К.Н. следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв., а в полза на ответника Р.Г.-Николова в размер
на 2000 лв., отново за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца И.Н.Н., ЕГН **********
срещу ответниците К.Н.Н., **********
и Р.С.Г.-Н., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр.III ЗЗД, относно
прогласяването нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба №199, том VII, рег.№47465/19.07.2018г., дело №1174/2018г. по описа на нотариус И.Д.с №39, съгласно регистъра на Нотариалната камара, сключен между
ответника К.Н.Н. като купувач и М.В.Т., като
продавач, поради нарушаване на добрите нрави.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на К.Н.Н., **********
сумата от 5000 лв., представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на Р.С.Г.-Н., ЕГН ********** сумата от 2000 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия: