Решение по дело №879/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260058
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 9 октомври 2020 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20205530100879
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.............                                     02.09.2020г.                               гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският районен съд                                                      ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

на четвърти август                                                                                                            2020 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: РОСИЦА Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 879 по описа за 2020 година,

 

Делото е образувано по претенции по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Н.М.А. вземането на ищеца „ВиК“ЕООД – Стара Загора по 15 броя фактури за сумата от 575,07лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението до окончателното заплащане на сумата, както и 138,21 лева за периода от 01.08.2017г. до 13.12.2019г. за което са се снабдили със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6842/2019г. по описа на Старозагорския районен съд. Претендира законната лихва от датата на завеждане на заявлението в съда и направените по делото разноски. 

 

В исковата си молба ищцовото дружество излага твърдения, че неизплатеното и дължимо задължение от ответника към ищцовото дружество е в общ размер на 713,28лв., от които сумата 575,07лв. с вкл. ДДС, представляваща дължими главници по посочените квитанции, ведно със законната лихва в общ размер на 138,21лв.На 07.06.2017г. ответника подава до ВИК ЕООД заявление за временно преустановяване ползването на ВИК услуги.На 12.06.2017г. ответника подава до ВИК ЕООД заявление за възстановяването на ВИК услуги.На 16.06.2017г. ответника подава до ВИК ЕООД заявление за разсрочване на плащанията за начисленото количество вода.С оглед на гореизложеното, за нас е налице правен интерес да предявим иск за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна, от страна на ответника.По изложените съображения, Ви моля да ни призовете на съд и след като се убедите в основателността на искането ни да постановите решение, с което да признаете за установено, че:Н.М.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. "Христо Ботев" №62, ЕИК *********, сумите, както следва:сума в размер на 575,07лв. /петстотин седемдесет и пет лева и 07 стотинки/, представляваща цената на доставената и изконсумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции:Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.; Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.;квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.; Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 37,63лв.; Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 37,63лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 37,63лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 37,63лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 37,63лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв.;Квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 38,81лв. и квитанция №********** от 01.07.2017г. на стойност 37,63лв., сума в размер на 138,21лв. /сто тридесет и осем лева и 21 стотинки/, представляваща общ размер на лихва по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2017г. до 13.12.2019г., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до Районен съд Стара Загора, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №6842/2019г. -до окончателното й изплащане.Моля да ни присъдите направените по настоящото производство разноски в размер на 385лв., от които сумата 25лв., представляваща доплащане на държавна такса и сумата 360лв., представляваща възнаграждение за адвокат.Също така, Ви моля да ни бъдат присъдени и направените по ч.гр.дело №6842/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски в размер на 25лв., представляваща държавна такса.

 

На основание чл. 131 от ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител на ответника и във връзка с Определение №2132 от 08.07.2020г.по гр.д.№ 879/2020г. на Старозагорския районен съд - IIсъстав, изразявам следното становище:Исковата молба била нередовна - чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК и чл.127, ал.2 ГПК. Ищецът посочвал, че с ответника се намирал в договорни отношения. Договорът за услуга срещу възнаграждение, какъвто е договорът с ВиК, се подчинява на правилата, уредени в чл.258 и сл ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването, така и наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги на ответника - потребител. Такъв договор ищецът не е представил. Освен това, в ИМ не са посочени и специалните правни норми, относими към спорното материално правоотношение, които определят правата и задълженията на страните в твърдените договорни отношения, които имат облигационноправен характер. В случая, в качеството си на особен представител, вземам становище, без да имам връзка с ответника, поради което не съм в състояние да установя и да заявя пред съда съществуването на процесиите взаиимоотношения между ответника и ищцовото търговско дружество.В исковата молба на ВИК не е уточнена обстоятелствената част и петитума. Изброени са 15 бр.квитанции, издадени на една и съща дата - 01.07.2017г., при което не е конкретизиран нито периода на всеки един от обективно съединените искове за главница, нито количеството на изразходвана вода. По идентичен начин е изготвен и приложеният лихвен лист. Не става ясно коя квитанция за кой период на потребление отговаря и за какво количество изразходвана вода. Установяването на тези обстоятелства е от съществено значение за изясняване на предметния спор от фактическа и правна страна, тъй като в случая се касае за т.нар."периодични плащания" (Тълкувателно решение № 3/2011г.от 18.05.2012 г.на ОСГТК на ВКС) - плащане, което е нееднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари. За тях е характерно, че изискуемостта настъпва периодично. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определения и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. В конкретният случай, вземанията на „ВиК” ЕООД, гр.Ст.Загора, съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б"в" от Закона за задълженията и договорите. Общоизвестно и безспорно е, че стойността на употребената вода се заплаща ежемесечно.Считам, че е допуснато нарушение и на императивна разпоредба - чл.127, ал.2 ГПК. Видно от ИМ, не е ясно какви обстоятелства се доказват с приложените документи като писмени доказателства: отчет - досие на абонат и сборна справка, основаваща се на първични документи. Никъде в обстоятелствената част на ИМ ищецът не се позовава на тях, както и не посочва конкретните обстоятелства, които ще доказва с тези документи.В обобщение на изложеното и с оглед на чл.129, ал.1 и 2 във вр.с чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК, моля, да предоставите възможност на ищеца да отстрани констатираните нередовности в предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД. Поради характера на посочените нередовности и ако ги приемете за основателни, считам, че това следва да се осъществи при хипотезата на чл.129, ал.5 ГПК. По същество. Възражение за погасителна давност на част от претендираните вземания.Тъй като в случая се касае за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, същите се погасяват с изтичане на по - кратката тригодишна давност. Поради посочените нередовности в ИМ, които считам, че са налице, в това си становище не могат да се конкретизират документално претенциите - главници и лихви, част от които са погасени по давност. По принцип, погасени по давност са всички претендирани вземания за главница и лихви за периода преди 18.12.2019 г., предхождащ с три години подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6842/2019 г. на Старозагорския районен съд.

 

В съдебно заседание ищцовата страна, представлявани от пълномощника си адв.Иванова молят да бъде взето предвид извършеното плащане и молят за присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът е представляван от назначения му особен представител – адв.К.Д.-Георгиева, която взема становище, че следва претенцията да бъде отхвърлена като погасена чрез плащане.

           Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

           

            Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 6842/2019г. по описа на Старозагорския районен съд се установява, че на 18.12.2019г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският районен съд е издал заповед за изпълнение № 3672/20.12.2019г., с която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, а именно: 575,07лева главница, представляваща неплатено задължение, ведно със законната лихва върху главницата от 18.12.2019г. до изплащане на вземането и 138,21лева мораторна лихва за периода от 01.07.2017г. до 12.12.2019г. върху оставащите незаплатени суми до завеждане на заявлението в съда, както и сумата 25 лева разноски по делото. Съдът е приложил изпратеното до длъжника съобщение за връчено на 24.01.2020г. на осн.чл.47,ал.5 ГПК. В дадения му месечен срок ищецът подал исковата си молба, с която заявил дължимостта на вземането си.

           

По делото са представени и приети като доказателство издадените от ищцовата страна 15 квитанции от 01.07.2017г. и лихвен лист за партида № 16 за абонат 107709 в с.Хрищени – Н.М.А., неоспорени от ответника за доставената на ответника питейна вода за периода от ноември 2014г. до юни 2017г., както и квитанция № 25392/03.08.2020г., придружена с фискален бон за платена от ответника Н.М.А. сума към ищеца в размер на 1260,66лева, с подобна разбивка по пера – 150лева съдебни разноски, 360лева адвокатски хонорар с ДДС, 138,21лева мораторна лихва, 37,38лева законна лихва и 575,07лева главница – съответно за цялата дължима главница, законна лихва, мораторна лихва, разноските за държавни такси, възнаграждение на назначения особен представител и на пълномощника на ищцовото дружество. Заявлението е заведено в съда на 18.12.2019г. -  преди момента на извършените плащания, осъществени на 03.08.2020г. – в деня преди съдебното заседание, като ищецът не оспорва, че заплатените суми от длъжника към кредитора включват погасяване на задължението изцяло, като следва исковете да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане. Следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане и първоначално предявените и поддържани претенции ответникът да бъде осъден на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 25лева държавна такса и в настоящото производство – 485лева/25лева държавна такса за производството, възнаграждение за особен представител от 100лева, възнаграждение за пълномощника на ищеца от 360лева/, тъй като същите са платени изцяло от него с фискалния бон от 03.08.2020г. – видно от разбивката към цитираната квитанция от същата дата.

Водим от горните мотиви, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

            ОТХВЪРЛЯ претенциите за признаване за установено по отношение на Н.М.А. ***, съдебен адрес чрез назначения му особен представител адв.К.Д.-***, че дължи за заплащане на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД с ЕИК *********, седалище гр.Стара Загора, ул.“Христо Ботев“ № 62, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, чрез пълномощника му адв.Яна Иванова сумата от 575,07лева – главница за консумирана питейна и отведена канална вода за по партида № 16 за имот в с.Хрищени, община Стара Загора, за периода от 15.11.2014г. до 12.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 18.12.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и 138,21лева мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2017г. до 13.12.2019г., за които суми е издадена заповед № 3672/20.12.2019г. по ч.гр.д.№ 6842/2019г. на Старозагорския районен съд, като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

 

            ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ЕООД с ЕИК *********, седалище гр.Стара Загора, ул.“Христо Ботев“ № 62, представлявано от управителя Румен Тенев Райков, чрез пълномощника му адв.Иванова против Н.М.А. ***, съдебен адрес чрез назначения му особен представител адв.К.Д.-*** за заплащане на разноски в заповедното производство в размер на 25лева и в настоящото производство в размер на 485лева като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.          

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: