Р Е Ш Е Н И Е
№ 365 гр.
Бургас 19.11.2021 г. В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, Първо гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : Иво Добрев
Секретар: Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Добрев г.д.
№1573 по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова претенция, предявена от В. А. А., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ №26 срещу Н. Л.А., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., с адрес К. к., гр.П.- К., ул.“Т.“ №*, ап.*за осъждане на ответницата да заплати сумата от 46 605 лева, представляваща платена, вместо нея, от ищцата по силата на съществуващо между страните мандатно правоотношение продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*/ 21.11. 2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. В условията на евентуалност е заявена претенция за осъждане на ответницата да заплати посочената по-горе сума, с която се е обогатила като получена без правно основание.
Твърди се в исковата молба, че на 21.11.2014г. ищцата закупила от името и за
сметка на ответницата по силата на изрично упълномощаване апартамент в гр.Б.,
к-с “С.“, бл.*, вх.*, ет.*. Сделката била сключена в необходимата нотариална
форма и обективирана в нотариален акт №*, том.*, рег.№*,
дело №*/21.11.2014г. на нотариус Николай Ников. Тъй като ответницата била
сестра на съпруга на ищцата двете се договорили /съглашението било постигнато в
телефонен разговор/ последната да плати цената по договора със свои лични
средства. Ищцата разполагала с лични финанси в България, които съхранявала в
трезор в „Райфайзенбанк“ АД и на влог в същата кредитна институция. Плащането
се случило в деня на сключване на договора за покупко-продажба на недвижим
имот-21.11.2014г., като на тази дата продавачите получили първо сумата от 14000
евро, а след това сумата от 10 000 евро- лични средства на ищцата.
Ответницата придобила собствеността на посочения по-горе недвижим имот, но така
и не върнала на ищцата процесната сума. Горното
мотивирало правния интерес от предявяване на настоящите искове.
В уточняваща молба ищцата пояснява,
че главната искова претенция е такава за заплащане на процесната
сума, представляваща направени разноски по силата на сключен устен договор за
поръчка, а евентуалният иск е за заплащане на сумата като получена без
основание. Неоснователното обогатяване по смисъла на чл.111 КМЧП настъпило на
територията на Република България, тъй като имотът се намирал на територията на
страната.
В постъпилия отговор на исковата
молба, депозиран от назначения особен представител на ответницата се излагат
съображения за допустимост на заявените претенции. Оспорва се основателността
на същите като в тази връзка са изтъкнати доводи, че по делото не са ангажирани
доказателства установяващи наличие на договорната връзка, твърдяна от ищцата.
При отсъствие на писмен договор за заем нямало как да се докаже предмета на
същия, съответно размера на получената сума и срока за връщането и. Заявена е
позиция, че се касае за средства предварително предоставени от ответницата на
ищцата, с които да бъде платена цената на недвижимия имот. Допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза се извеждал от непосочване на основанието за
заплащане на сумата по договора в платежните документи. Нямало как, при липса
на други данни, да се презумира, че след като ищцата
е превела процесната сума, то същата представлява
непременно нейни лични спестявания и е дадена в заем на ответницата. При
положение, че не се установявало съществуването на договорна връзка между
страните, то не можело да се счита за възникнало задължение за връщане на процесната сума.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 21.11.2014г. между Н. Л.А., представлявана от В. А. А. и Н. Г. Х.и Д. П. Х.е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент №* в бл.*, вх.*, ет.* на ж.к.“С.“ в гр.Бургас. Сделката е обективирана в нотариален акт №* том * , рег.№*, дело №*/ 21.11.2014г., в който е отразено заявление на ищцата за заплащане на сумата от 46 402 лева по банков път на продавачите, както и обстоятелството, че последната действа като пълномощник на ответницата съгласно нотариално заверено пълномощно регистрирано в регистъра под №ЗД-1448/06.11.2014г. на Татяна Юриевна Алабужина-нотариус с район на действие нотариален окръг гр.П. -К.. За да бъде изповядана сделката пред нотариуса са представени и декларации по чл.25 ал.8 ЗННД и чл.4 и чл.6 ал.5 т.3 ЗМИП от ответницата. В договора е отразено и желанието на продавачите да получат сумата от 27 100 лева, която е преведена по банков път, както и заплащането на сумата от 19 302 лева на Е. К. П.- бивш ползвател на имота, предвид извършеният от нея отказ от право на ползване на жилището.
Договорът за поръчка поначало е неформален. Тежестта да се докаже мандатното правоотношение е на страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства. Пълномощието е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителната власт по даденото му пълномощно. В тези случаи, дори когато мандатът е за придобиване на вещни права върху недвижим имот, няма изискване за форма на договора за поръчка. Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички доказателствени средства, а ако последният е понесъл някакви разноски доверителят е длъжен да му ги заплати. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката.
В настоящия казус данните по делото сочат, че страните са обвързани от неформален договор за поръчка, по силата на който довереникът е следвало по възлагане от доверителя да придобие от негово име и за негова сметка процесния недвижим имот в гр.Бургас. Мандатното правоотношение в случая се извежда от упълномощителната сделка, както и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, доколкото е ясно, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. На практика и с упражняването на представителната си власт ищцата се е обвързала с договор за поръчка със съдържание, според извършените в рамките на упълномощаването действия, като с конклудентните си действия е изразила воля за това, съвпадаща с изявената от упълномощителя такава. Доколкото изложените в исковата молба твърдения са за учредено пряко представителство по договор за поръчка за закупуване на недвижим имот, то за наличието на такъв е достатъчно по делото да се установи по безспорен начин, че ответницата е упълномощила ищцата да закупи процесния апартамент от нейно име и за нейна сметка- факт, по който не се спори, както и че такава сделка е сключена с трето лице, и в нотариалния акт е отразено това обстоятелство. Касае се за безвъзмезден договор за мандат, като независимо от обстоятелството, че страните не са уговорили възнаграждение, възложителят е длъжен да възстанови разноските, които мандатарят е извършил в изпълнение на поръчката, полагайки грижата на добрия стопанин.
Възникналото между страните валидно облигационно отношение по договор за поръчка и изпълнението на същата от ищцата се установява не само при анализ съдържанието на нотариалния акт, но и след обсъждане на останалите писмени доказателства, приети по делото- договор за наем на банков сейф и платежни документи за заплащане на цената на недвижимия имот. Тези приобщени материали свидетелстват за обстоятелството, че ищцата е разполагала с лични финанси, с които именно е платила от името на купувача апартамента в гр.Бургас. Съглашението, постигнато между страните да бъде даден мандат на ищцата да придобие недвижим имот от името и за сметка на ответницата като заплати цената на същия със свои средства се потвърждава и от свидетелските показания на свидетеля А., при съобразяване нормата на чл.172 ГПК. Последният е категоричен, че съпругата му е действала като пълномощник на ответницата, която пък поела ангажимент да възстанови заплатената вместо нея сума за покупка на недвижимия имот. В случая и доколкото се касае за установяване сключването на безвъзмездна сделка показанията на свидетеля са допустими и забраната по чл.164 ал.1 т.3 ГПК не следва да се прилага. Дори да се приеме обратното казаното от свидетеля А. несъмнено следва да се цени в частта му, в която се уточняват обстоятелствата, при които е сключен договора, характерът на преговорите и вида на комуникацията между страните, както и каква е била действителната тяхна обща воля.
Не се спори по делото, че ответницата е уведомена за изпълнението на поръчката, което се е случило веднага след сключване на договора, като изложените в исковата молба фактически твърдения в тази насока се потвърждават, както вече беше казано от събраните по делото гласни доказателства. Тъй като договора не е сключен в писмена форма не е необходим нарочен писмен документ, в който да е материализирана отчетната сделка на довереника, но при всички положения ако се възприеме противната теза това е станало най-късно с получаване на препис от исковата молба/25.05.2021г./, която несъмнено играе ролята и на покана за изпълнение.
Съдът приема, че
цената по договора за покупко-продажба е заплатена с лични средства на ищцата,
което обстоятелство се установява от факта на сключения договор за наем на банков
сейф №*от 03.10.2014г. и съответно извършените от ищцата преводи, след продажба
на валута, по сметките на продавачите на имота и ползвателя на апартамента.
Насрещно доказване в подкрепа на обратната позиция по делото не е проведено.
Ответникът- доверител не е установил по делото, че е заплатил извършените от
ищеца разходи за изпълнение на поръчката. След като поръчката е надлежно
изпълнена на ищцата на основание чл.285 ЗЗД се следват направените от нея разноски.
Основателно е и искането по чл. 86 ЗЗД
за присъждане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.
Предвид уважаването
на главния иск не е необходимо произнасяне по заявената в условията на
евентуалност претенция.
С оглед изхода на делото,
отправеното в тази насока искане и предвидената в чл. 78 ал.1 ГПК възможност,
на ищцата следва да бъдат присъдени направени от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 1902 лева. В
посочената обща сума са включени разноски за внесена държавна такса за разглеждане на
делото, както и платена държавна
такса за изготвяне на обявление, обнародвано в държавен вестник.
Платените от бюджета на съда разноски в
размер на 1300 лева за заплащане възнаграждение на назначения особен
представител на основание чл.78 ал.6 ГПК трябва да се възложат в тежест на
ответницата, която следва да ги внесе по сметка на Окръжен съд гр.Бургас.
Воден от горното, Бургаски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н. Л.А., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., с адрес К. к., гр.П.- К., ул.“Т.“ №*, ап.*да заплати на В. А. А., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., със съдебен адрес р.Бургас, ул.“Цар Асен“ №26 сумата от 46 605/четиридесет и шест хиляди шестстотин и пет/ лева, представляваща платена, вместо нея, от ищцата по силата на съществуващо между страните мандатно правоотношение продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*/ 21.11. 2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба.
ОСЪЖДА Н. Л.А., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., с адрес К. к., гр.П.- К., ул.“Т.“ №*, ап.*да заплати на В. А. А., гражданка на Р.Ф., родена на ***г., със съдебен адрес р.Бургас, ул.“Цар Асен“ №26 направените за настоящото производство разноски в размер на 1902/хиляда деветстотин и два/ лева.
ОСЪЖДА Н. Л.А., гражданка на
Р.Ф., родена на ***г., с адрес К. к., гр.П.- К., ул.“Т.“ №*, ап.*да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1300/хиляда и триста/ лева, направени разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на страните по делото.
Съдия: