ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 154
гр. Варна, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20203100901300 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
След постановяване на решение №368/15.10.2021г. по т.дело №1300/2020г. на ВОС,
ТО, в срока по чл.248 ГПК е постъпила молба вх.№26319/17.12.2021г. на НОВО ФИНАНС
ООД чрез пълномощника адв.Д.Т., за изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските като се твърди, че в частта, в която Т. В. П. е осъден да заплати на
ищеца разноски за производството в размер на 4 052.68 лева, размерът е определен по
несправедлив за ищеца начин. Като аргументи за това в молбата се излага следното:
Посочват се заплатените от ищеца по делото суми за държавна такса, внесена
авансово в размер на 3 045.15 лева; депозит за особен представител в размер на 2 814.00
лева и депозит за ССЕ в размер на 300 лева. Въз основа на горното ищецът твърди, че съдът
е присъдил сума дори под сторените от страната разноски, установени по делото. Страната
счита, че съдът не е включил в разноските заплатеният от тях депозит за особен
представител. Ако пък присъдените от съда разноски включват и адв.хонорар се твърди, че
същият е под минималните размери по Наредба №1/2004г.
При преценка редовността на молбата съдът я намира за допустима, тъй като е
подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно упълномощен
проц.представител на страната, в предвидения срок по чл.248 ГПК и при подаден списък от
страната съгласно чл.80 ГПК и ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Т. В. П., ЕГН
**********, чрез назначения особен представител адв.С. Х., за неоснователност на искането.
Считат, че съобразно резултата от спора, по който е налице и отхвърляне за част от
претендираните суми, съдът е присъдил пропорционално и сторените от ищеца разноски.
Молят за оставане на молбата без уважение.
1
По същество на молбата съдът намира следното:
С решението по т.дело №1300/2020г. на ВОС, ТО, съдът е уважил частично
предявените искове и отхвърлил частично, за част от претендираните вземания като осъдил
Т. В. П., ЕГН **********, В., ул.Т., бл.**, ет.*, да заплати на НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК
*********, Варна, ул.Иван Страцимир №2, сумите, дължими въз основа на два договора за
заем, както следва: по договор за заем №54-ВН-25.04.2017г., неплатена главница по чл.1.1,
в размер на 17 703.09 лева ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; възнаградителна лихва по договора в размер на
12 613.45 лева съгласно чл.2.2, б.Ж и б.З от същия договор; по договор за заем №53-ВН-
24.04.2017г. от 24.04.2017г., съгласно чл.1.1 от същия, главница в размер на 1 967.01 лева
ведно със законната лихва от 19.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението
както и възнаградителна лихва в размер на 1 401.49 лева съгласно чл.2.2, б.ж и б.з от
договора, НО отхвърлил за следните суми: по договор за заем №54-ВН-25.04.2017г.,
наказателна лихва в размер на 27 557.81 лева, на основание чл.2.6 от договора за заем, за
периода от 25.01.2018г. до 16.10.2020г.; договорна неустойка в размер на 10 621.85 лева
съгласно чл.2.7 от договора за заем както и законна лихва върху остатъчната главница от
17 703.09 лева, считано от датата на прекратяване на договора на 16.10.20г. до предявяване
на иска на 23.10.2020г., в размер на 19.67 лева; по договор за заем №53-ВН-24.04.2017г.,
наказателна лихва в размер на 3 061.98 лева съгласно чл.2.6 от договора за заем за периода
от 25.01.2018г. до 16.10.2020г.; договорна неустойка по чл.2.7 от договора в размер на
1 180.21 лева и законна лихва върху остатъчната главница по този договор от 1967.01 лева,
считано от датата на прекратяване на договора 16.10.2020г. до предявяване на иска, в размер
на 2.19 лева.
Съобразно произнасянето по същество съдът определил пропорционално разноски за
ищеца съгласно чл.78, ал.1 ГПК като отчел както извършените разноски в цялост, така и
отхвърляне на част от предявените искове. Съдът е взел всички посочени от страната
разноски в списъка по чл.80 ГПК в общ размер от 9159 лева.Не са налице основания за
намаляване размера на адв.възнаграждение, договорено и изплатено в размер на 3 000 лева,
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за МРАВ. При повторно аритметично изчисление съдът
достига до по-малка сума от присъдената като разноски на ищеца, чието правно положение
не следва да бъде влошавано. При определяне пропорционалния размер на разноските
следва да се държи сметка за това, че съдът е отхвърлил исковете в по-голям размер от
уважената част, поради което и нормално съдебно присъдените разноски да се съответстват
по размер на действително извършените от ищеца. С оглед на горното съдът намира
молбата за неоснователна.
Воден от изложеното по-горе, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 26319/17.12.2021г. на НОВО ФИНАНС
2
ООД, депозирана чрез пълномощника адв.Д.Т., за изменение на постановеното по т.дело
№1300/2020г. на ВОС, ТО решение в частта за присъдените в полза на ищеца разноски чрез
увеличаването им до справедлив за страната размер, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВнАС съобразно чл.248 ГПК с
частна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3