№ 434
гр. Варна , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на втори
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500223 по описа за 2021 година
съобрази:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. В. К. срещу решение №
260962 от 30.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 17578 по описа за 2019 г. на 9-
ти състав на Районен съд – Варна, с което въззивникът, на основание чл.132, ал.1, т.1 СК е
лишен от родителски права по отношение на детето В.С.В
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като
постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага се,
че при изграждането и излагането на мотивите си, съдът не е взел предвид всички факти и
доказателства по делото. Счита, че неправилно и в противоречие на константната съдебна
практика, съдът е приел, че след като бащата страда от тежка психоза, та той с поведението
си, следствие на заболяването е лишил детето от дължимата родителска грижа и създава
опасност за правата и интересите на детето. Излага, че от доказателствата по делото се
установява, че въззивникът се намира в психиатрично заведение за период от повече от
година преди предявяване на иска, същият не представлява пряка опасност за живота и
здравето на детето и то не се намира в риск. Детето не е живяло заедно с бащата повече от
пет години, липсва връзка между тях, поради което и поведението на въззивника не
представлява риск за възпитанието на детето. Въззивникът е препятстван да полага грижи за
детето, тъй като страда от психиатрично заболяване и е настанен за продължителелен
период от време на лечение, като болестта се явява основна пречка от субективен характер,
която го поставя в невъзможност да полага грижи за детето.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения
иск се отхвърли като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Г. М. И. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба,
1
с който същата се оспорва като неоснователна.
Страните не са направили доказателствени искания
Съдебният състав на въззивния съд, като съобрази разпоредбата на чл. 266 и чл.267 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в
предвидения от закона срок, поради което е допустима. Съгласно тълкувателно решение №
1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на
съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален
закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да
събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и
да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази
императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства,
въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната
жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение
или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Спорът пред въззивната инстанция е досежно, родителските права по отношение на
малолетно дете, тоест при разрешаването му съдът следва да съобрази интересите на детето.
Доколкото във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не се твърдят новонастъпили
обстоятелства относно състоянието на детето и отношенията му с двамата родители или
относно доходите на родителите, както и, че при първоинстонционното разглеждане на
делото са събрани относимите към спора и обстоятелствата по чл.132 СК доказателства,
настоящият състав на съда намира, че не е необходимо събирането на доказателства при
въззивното разглеждане на делото.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03. 2021 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3