РЕШЕНИЕ
№ 2377
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510829 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20118805/18.05.2021 г. по гр. д. № 57067/2020 г. на СРС,
179 състав, съдът е отхвърлил иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ЗЗД, предявен от „Т.С. Х.“ ЕООД за осъждане на „А1 Б.“ ЕАД за сумата от
1885,16 лв. - платена на отпаднало основание цена по развален договор за
доставяне на електронни съобщителни услуги с кл. № М5899483/06.12.2017 г.
С решението дружеството-ищец е осъдено за заплати на насрещната страна
сумата от 100 лв. – разноски в производството.
От ищеца чрез упълномощения представител – адв. Г., е постъпила
въззивна жалба решението, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД,, при твърденията, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени аргументи. По-
конкретно се поддържа, че договорът между страните е прекратен на
04.01.2020 г. чрез отправянето на предизвестие от ищеца, депозирано пред
ответника на 04.12.2019 г., поради което платеното по фактурите, издадени за
периода, следващ 04.01.2020 г., е дадено без основание. Иска се отмяна на
решението и уважаване на иска. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „А1 Б.“ ЕАД оспорва жалбата, намира я за
неоснователна по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263,
ал. 1 от ГПК писмен отговор. Иска потвърждаване на решението и
претендира разноски.
1
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както приема в
своята константна практика Върховният касационен съд, въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка
на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
По правилността на обжалваното решение въззивната инстанция намира
следното:
В исковата молба се излага, че на 06.12.2017 г. между ищцовото и
ответното дружество бил сключен за две години договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги № М5899483, неразделно приложение към
който било Приложение № 1 с описан срок на ползване, ценови условия,
приложими Общи условия и др. На 16.02.2018 г. бил сключен Анекс към
договора, с който договорът трябвало да бъде приведен в съответствие с
нуждите на клиента на електронни съобщителни услуги – „Т.С. Х.“ ЕООД.
Поради неудовлетвореност на ищеца от условията и при непостигнато
съгласие за предоговарянето му, ищецът отправил на 04.12.2019 г. до
ответника изявление да прекратяване на договора след изтичане на срока му.
Твърди се, че комуникацията с дружеството-ответник била затруднена. Сочи
се, че за прекратяването на договора било достатъчно да се направи
изявление в обикновена писмена форма, като поставянето на изисквания за
използване на бланки и форми противоречала на ЗЗП, за което цитира
практика на ВАС. Твърди се, че на 29.05.2020 г. ищецът отправил последваща
молба до ответника в исканата от ответника форма, но от отговора не станало
ясно от кога договорът им се счите прекратен. Излага се, че въпреки
валидното прекратяване на договора с изявлението от 04.12.2019 г. и след
изтичането на уговорения срок на предизвестие ответникът продължавал да
издава фактури в периода 19.02.2020 г. – 19.06.2020 г. за задължения на
ищеца по процесния договор, като сумите били платени от ищеца под страх
от принудително изпълнение. Общата стойност на платеното по тези фактури
било 1885,16 лв., като даването на тази сума било без основание, поради
което се претендира връщането й на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Представен е системен бон от 27.08.2020 г. за сумата от 1009,48 лв.,
2
издаден от „А1 Б.“ ЕАД, отразяващ плащане на „Т.С. Х.“ ЕООД по договор №
5899483 по фактури, издадени на 19.03., 19.06, 19.08. и 21.04.2020 г.
Приложени са преписи от фактури от 19.06.2020 г. за сумата от 82,82 лв., от
19.05.2020 г. за сумата от 431,38 лв., от 21.04.2020 г. за сумата от 431,38 лв.,
от 19.03.2020 г. за сумата от 431,38 лв. и от 19.02.2020 г. за сумата от 431,38
лв., издадени от ответника за ищеца по процесния договор, от които се
установява, че суми са начислявани от ответното дружество и след м. януари
2020 г. Между страните не се спори, че сумата по фактурите в общ размер на
1885,16 лв. е заплатена от ищеца на ответника.
Представен е препис от заявление за прекратяване на договор,
попълнено от предстанител на ищеца върху бланка на ответника, от
10.04.2020 г., с което е поискано прекратяване на процесния договор от
04.01.2020 г.
От представени извлечения от електронна кореспонденция между двете
дружества се установява, че съобщения от и за ищеца са изпращани от и на
електронен адрес „**********“. От представено извлечение от електронна
поща се установява, че на 04.12.2019 г. от този адрес е изпратено до
„******* съобщение, в което се заявява „доколкото съм те разбрал правилно,
ти ми обясни че договора за телевизия – М5899483 няма как да го
предоговорим . В такъв случай го прекратяваме. Имай предвид, че той изтича
сега!“.
От представения препис от договор за електронни съобщителни услуги,
сключен между ищеца и ответника на 06.12.2017 г., и приложение № 1 към
него се установява, че процесният договор е сключен за срок от 2 години,
като е уговорено, че „в случай че в рамките на последния месечен таксуващ
период от срока на ползване, абонатът не уведоми писмено оператора чрез
търговския представител, че желае договорът да бъде прекратен по
отношение на услугата с изтичане на този срок, или че желае да продължи
ползването на услугата за нов срок при определени условия, ползването на
услуги по приложението продължава за неопределен срок при същите
условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено
предизвестие от всяка страна без неустойка“. Договорът и приложението към
него са подписани от И.. К..
По делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелия И.К., офис мениджър в
дружеството – ищец. Свидетелят установява, че той е изпратил съобщението
от 04.12.2019 г., което било предшествано от разговор за прекратяване на
договора, проведен по телефон. Твърди, че имейлът е изпратен, до последния
служител на дружеството ответник, който се свързал с ищеца и се представил
за акаунт мениджър, отговарящ за него. Излага, че комуникацията с
ответника била затруднена поради множество препращания от негова страна
към различни служители. Твърди, че има пълномощно да представлява
дружеството-ищец в отношенията му с мобилния оператор, като и процесният
договор бил сключен от него.
При така изложената фактическа обстановка, настоящият въззивен
състав приема, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД. От изложената в исковата молба фактическа обстановка
дават основание да се направи изводът, че всъщност ищецът претендира да е
3
реализирал правото си да прекрати сключения между него и ответника
договор, доколкото се позовава на това, че в съответстие с уговореното между
страните е отправил на 04.12.2019 г. изявление за прекратяване на
правоотношението между тях с изтичане на едномесечно предизвестие.
Единственият спорен момент по делото е за наличието на основание за
получаването на процесната сума от 1885,16 лв. По този въпрос съдът намира
следното:
В несъответствие със събрания по делото доказателствен материал
първоинстанционният съд е приел, че не е установено валидно прекратяване
на процесния договор, тъй като в имейла от 04.12.2019 г. не се съдържало
изрично изявление за прекратяване на договора.
Настоящият състав не споделя този извод. В цитираното електронно
съобщение, подадено от електронен адрес, от който трайно е осъществявана
кореспонденция между страните, съставено от служител с представителна
власт, който е сключил и процесния договор, и адресирано до служител на
ответното дружество, заемащ длъжност „акаунт-мениджър“, отговарящ за
контактите с ищеца, е обективирано изрично и ясно изявление за
прекратяване на договора, поради което следва да се приеме, че
правоотношението между дружествата действително е прекратено с
изтичането на едномесечно предизвестие от това изявление.
При това положение платеното по издадените от ответника фактури за
периоди, следващи прекратяването на правоотношението между двете
дружества, в размер на сумата от 1885,16 лв. се явява дадено без основание,
поради което подлежи на връщане.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната
инстанция достига не съответстват на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1885,16лв.
следва да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция
ответникът „А1 Б.“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 435,41 лв.,
представляващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС и сумата от 397,70 лв., представляващи разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20118805/18.05.2021 г. по гр. д. № 57067/2020 г.
на СРС, 179 състав , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
4
управление гр. София, СО – район *******, ул. *******, да заплати на „Т.С.
Х.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„*******“, ул. *******А, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1885,16
лв., представляваща сбор от суми, платени по фактура №
**********/19.02.2020 г., фактура № **********/19.03.2020 г., фактура №
**********/21.04.2020 г, фактура № **********/19.05.2020 г., фактура №
**********/19.06.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба – 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК и сумата от 833,11 лв., представляващи
разноски в производството пред СРС и СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5