№ 190
гр. Търговище, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20223530200520 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от Е. А. А. /Е.А.А./ от **********, чрез адвокат А.
М., против НП № 21-1292-000720 от 14.05.22 г. на Началник група към
ОДМВР-Търговище,сектор ПП, с което за нарушение на чл. 21., ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 750.00 лева и право да управлява МПС за
срок от три месеца .
Жалбоподателят ,редовно призован, се явява лично. За него, като
процесуален представител се явява адвокат М..Жалбата се поддържа, с молба
НП да бъде отменено.
Ответната страна, редовно призована, изпраща представител. Счита НП
за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Свидетелите се
явяват.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът
установи следното: В обстоятелствена част на НП е описана, като установена
следната фактическа обстановка: ангажирана е
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Е. А. А. от
******* за това, че на 05.04.21 в 14.57 часа в с. Пробуда на ул. Витоша до
1
кръстовището с ул. Мургаш, с посока на движение гр. Варна, управлявал л.а.
Мерцедес С500 Матик, с ******, собственост на фирма „ЕФО ЛИНИЯ“
ЕООД със седалище гр. Търговище с превишена скорост. При максимално
допустима скорост за населено място от 50 км/ч въведена с пътен знак Д-11,
същият се движел със скорост от 113 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана
с ATCC ARH CAM S 1 с фабр. № 11743с4 и снимков материал № 0250846.
Отчетен е толеранс на измерената скорост , като същата приета за 109 км/ч.
АУАН е съставен след попълнена и подписана от жалбоподателя декларация
по чл. 188 от ЗДвП, като собственик на процесното МПС.
При така изложената фактическа обстановка е ангажирана
отговорността на жалбоподателя Е. А. А. /Е.А.А./, посочен в декларацията,
подписана от собственика на фирмата, който в случая е и лицето управлявало
процесното МПС. Изпратена е покана за съставяне на АУАН, като на дата
20.04.21 година е съставен акт с № 974476, в присъствие на жалбоподателя ,
подписан от него без възражения и връчен му на същата дата. Писмени
възражения не са били депозирани в срока по ЗАНН. На основание АУАН е
съставено процесното НП, връчено на жалбоподателя на дата 18.05.22 година
.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по
същество неоснователна.
При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения на правилата посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58
ЗАНН. В обжалваното НП , описаната фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание
гласни доказателства, показанията на свидетелите Д. Й. и Д. А.. Свидетелите
не са очевидци при извършване на нарушение предвид това, че то е
установено с посоченото по горе АТСС, като са извършили проверка на
представените писмени доказателства от техническото средство, изготвен
протокол за проверка, протокол за одобрен тип и преминало на проверка
АТСС, с което е установена скоростта и заснет снимковия материал, което е
доказателствено средство при установяване на адм. нарушение с него.
От представените по адм. преписка писмени материали се установява ,
2
че жалбоподателят А. е бил поканен за съставяне на АУАН, след като той
собственоръчно е попълнил декларация за предоставяне на информация по
чл. 188 от ЗДвП в която е отразил, че на посочената дата и място л и ч н о е
управлявал процесното МПС, негова собственост. Декларацията по чл. 188 от
ЗДвП е попълнена лично от А., като в нея е отразено, че той е управлявал
процесния автомобил на посочената дата . Декларацията е от дата 20.04.22
година или две седмици след извършване на посоченото адм. нарушение. На
същата дата е изпратена и получена от А. покана за съставяне на АУАН. На
същата дата 20.04.22 година е съставен в негово присъствие и му е връчен
акта за адм. нарушение, в който той не е правил възражения.
Едва след връчване на НП, предвид вида и размера на наложеното адм.
наказание, жалбоподателят е решил да обжалва НП.В жалбата е посочено, че
на дата 05.04.22 година не той е управлявал процесния автомобил, чиято
скорост е засечена с техн. Средство, а друго лице- Н.А., това е и лицето
водено , като свидетел от жалбоподателя .
В съдебно заседание св. Н.А. пояснява, че не познава жалбоподателя,
като го е видяла едва в деня на съдебното заседание. Тя обяснява, че той е
шеф на брат и, който работи в неговата фирма. Свидетелката пояснява, че се е
случвало да управлява автомобили на фирмата, когато изпраща или посреща
брат си и тогава е вземала от техните автомобили. Свидетелката пояснява, че
ключовете на автомобилите са и били предоставяни от служител на фирмата,
без да посочва името му. Тя заявява, че никъде не било отбелязвано, че тя
взема даден автомобил. Свидетелката заявява, че миналата година /2021
година/ в началото на месец април се наложило да вземе багаж от гр. Варна ,
като минала по главен път Търговище- Варна, някъде по обяд, следобед. Тя
бързала и карала автомобила с висока скорост, като е правоспособен водач.
Св.А. пояснява, че семейството и има автомобил. Брат и също има, но бил в
неизправност.
Съдът ,преценявайки казаното от св. Н.А. на базата на представения и
приет по делото доказателствен материал, като не приема и не кредитира
показанията и. Св. А. не посочва точната дата на констатираното адм.
нарушение. Тя не посочва и автомобила, който и бил предоставен , като
марка,модели и рег. номер, както и не посочва името на лицето ,което и е
предоставило ключовете от този автомобил. Дадените от нея обяснения , а
3
именно, че се предоставят автомобили от фирмата, без тя да има пряка връзка
с нея, без да бъде отразено какъв автомобил и на какво основание се
предоставя, звучат напълно неиздържано, житейски нелогично и голословно.
Казаното от нея не се потвърждава от нито едно прието по делото
доказателствено средство, поради което и не се кредитира от съда.
Съдът дава възможност на жалбоподателя А. в съдебно заседание да
обясни неговата позиция и изрази становище. В съдебно заседание Е. А.
обяснява, че има много автомобили/ в тази връзка е представен и като
писмено доказателство списък на притежаваните от фирмата автомобили/,
които се управляват от всички служители. Пояснява, че освен товарните
автомобили, леките такива се карат от служители, които работят във
фирмата. Понякога се налагало предвид естеството на работата, на служители
или техни близки да бъдат предоставени автомобили, с които да превозят
други служители, като обяснява, че така е станало в случая. Е. А. не познава
св. Н.А.. Той заявява, че автомобила, чиято скорост е засечена и фиксирана на
дата 05.04.21 година се управлява предимно от него и по-рядко от главния
диспечер и баща му. Предвид това, той при попълване на декларацията бил
почти сигурен ,че именно той е управлявал процесния автомобил и не
извършил проверка за посочената дата, а просто попълнил документа.
Жалбоподателят заявява, че това е именно грешката му, че не е проверил,
преди да попълни декларацията, като първоначално казва, че не си спомня да
е получавал АУАН. След предявяването от съда на акта за адм. нарушение,
жалбоподателят обяснява, че подписа е негов, както и че го е получил. Това
,видно от АУАН е станало на дата 20.04.21 година. Сам жалбоподателят
обяснява, че не е правил възражения по акта, като едва при получаване на НП
, предвид високия размер на санкцията е решил да обжалва.
Съдът не кредитира обясненията на Е. А. по отношение на казаното от
него, че той е управлявал автомобила на процесната дата 05.04.21 г. Това е
така, предвид обстоятелството, че А. е имал възможност преди попълване на
декларацията по чл. 188 от ЗДвП да извърши проверка , кой действително е
управлявал автомобила . Сам той заявява в съдебно заседание ,че е бил почти
сигурен, че именно той го е управлявал, защото той предимно го ползва във
фирмата . Жалбаподателят е разполагат и с възможността, ако в момента на
попълване на декларацията е допуснал грешка, в срока за възражения по
4
връченият му лично АУАН да отрази това обстоятелство , а именно, че след
извършена проверка е установил лицето, което действително е управлявало
автомобила.Това обаче не е сторено. Едва след получаване на НП, повече от
година след извършване на адм. нарушение А. заявява, че не той е управлявал
процесното МПС ,а друго лице. Това обстоятелство се приема от съда ,като
защитна теза и цели по-скоро избягване на административнонаказателна
отговорност за извършеното нарушение за когото и да е било, предвид
изтеклия срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава скоростите изрично
изброени в таблицата по тази алинея и която включва , както забрана за
превишаване на скоростта в населено, така и извън населено място или
магистрала, а според ал. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1 , това се
сигнализира с пътен знак. Т.е. чл. 21 ал. 1 и 2 от ЗДвП визира забрана за
водачите да превишават определените скорости за движение изрично
изброени в таблицата по ал. 1 или посочени с пътен знак по чл. 2
Нарушаването на тази забрана определя обективните и субективни признаци
на в и д а нарушение, т.е. управление със скорост над максимално
допустимата .
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и
на нарушител и се налага „глоба“ в размер, предвиден за съответното
нарушение. В случая за установеното адм. нарушение, санкционната норма на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда наред с наказанието „глоба“ и
наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца,
като това последно наказание не може да бъде наложено с издаване на ЕФ,
поради което и правилно и законосъобразно е спазена процедурата по ЗАНН
със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране
отговорността на жалбоподателя. В случая са били защитени и правата на
наказаното лице, като жалбоподателят е имал реалната възможност да
извърши проверка и отрази в попълнената от него декларация, кой е
5
управлявал автомоблила, да направи евентуално възражение след връчване на
АУАН и преди издаване на НП, нещо което не е сторено от Е. А..
При така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Представените и приети то съда писмени доказателства по адм.
преписка в пълнота водят до извода за доказаност на отразеното в НП адм.
нарушение. Представени са доказателства по отношение изправността на
използваното техн. Средство. Спазени са изискванията за издаване на НП, а
не ЕФ предвид посочените изисквания на чл. 19 във връзка с чл. 182, ал. 1 т. 6
от ЗДвП. Наложеното наказание отговаря на предвидените в закона вид и
размер за това нарушение.
Съдът намира, че в случая е неприложимо прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Констатираното превишаване на скоростта е значително,
което води и до повишена опасност от допускане на ПТП и застрашаване
безопасността на другите участници в пътното движение. Видно от
представената справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е
нееднократно наказван за нарушение на ЗДвП, като значителна част от тях са
свързани с превишаване на допустимата скорост на движение.
По изложените съображения съдът намира, че НП е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено,а жалбата
оставена без уважение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1292-000720 от 14.05.21 година на началник
6
група в ОДМВР – Търговище, сектор ПП, с което на Е. А. А. /Е.А.А./ от
********, ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание
- „глоба” в размер на 750.00/седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца , като правилно и
законосъобразно.
Осъжда Е. А. А. от **********, ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОДМВР-Търговище разноски в размер на 80.00 /осемдесет/лева –
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7