Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 20.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и първи февруари
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря: Татянка Гавазова, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 1126 по описа за 2017 година и за да се
произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 11-0000636
от 24.10.2017 год. на М. Лалев М. – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Ловеч, на „****.” ЕООД, ЕИК:*******, със седалище: град Ловеч, на основание чл.416
ал.5 във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция
в размер на 300 /триста/ лева за допуснато нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса
на труда.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят „****.”***, представлявано от А.С.С., който
го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй
като е наложено наказание, без да е извършено посоченото в закона нарушение.
Твърди, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на предвидения ред
за налагане на административни наказания.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател
с представител А.С.С., редовно призовани, не изпращат представител. За тях се явява
адвокат Б.Д. от ЛАК, който моли съда да отмени НП и представя писмени бележки,
в които развива подробно основанията, изложени в жалбата. Счита, че е нарушен чл.33 ал.2 от ЗАНН, тъй като АНО не е
прекратил образуваното пред него производство, след като е сезирал
прокуратурата, а го е провел докрай. Приема, че по делото липсват
доказателства, които да установяват без съмнение факта, че Л. е работила в кафе
„а ф“ на 17.07.2017 година, а не просто да е отишла да гледа и да усвоява какво
се очаква от нея след постъване на работа, като се пробва на място. Твърди, че
не е изяснена и фактическата обстановка, а се посочва единствено попълнената от
Л. декларация. Сочи като непълнота на АУАН липсата на иметната и точните адреси
на очевидците. Счита, че дори да се приеме, че е извършено нарушение, то е било
отстранено преди, а не след установяването му с АУАН, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а не чл.415в, ал.1 от КТ.
Ответникът – Дирекция ”Инспекция
по труда” – Ловеч, се представлява от Директора М.М., който моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а НП потвърдено като обосновано и
законосъобразно. В представените писмени бележки изтъква, че възраженията на жалбоподателя
са неоснователни. Счита, че нарушението е установено по безспорен начин, видно
от цялата съвкупност от писмени доказателства събрани към преписката, както и
че е налице единство между описанието на нарушението и правната му
квалификация. Не счита, че в хода на административно наказателното производство
са допуснати каквито и да било нарушения на материалния или процесуалния закон.
Изтъква още, че преклузивният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН е
спазен, а АУАН е редовно връчен на нарушителя. Относно обстоятелството, че АУАН
не е съставен в присъствието на нарушителя счита, че това е изцяло по негова
вина, което е видно от приложената по делото декларация от управителя на „****.”
ЕООД, в която той лично е декларирал, че поради служебни ангажименти не може да
изчака написването му. Това обстоятелство според него е изяснено както от
въпросната писмена декларация от лицето, така и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели – И.Б. и А.Д.. В същото време заявява, че акта е
редовно връчен на 23.08.2017 г. лично на управителя – А.С. Сименов и по никакъв
начин не му е било нарушено правото на защита. Относно направеното възражение в
жалбата, че НП е издадено при допуснати нарушения на предвидения ред за
налагане на административни наказания счита, че както АУАН, така и НП съдържат
всички задължителни реквизити по ЗАНН. На второ място заявява, че има подадено
искане за издаване на разрешение за приемане на работа на въпросното
непълнолетно лице, което е с дата 24.07.2017 г., т.е. преди съставяне на АУАН от 10.08.2017 г, а исканото разрешение е
издадено на 04.08.2017 г. Счита, че с оглед на това обстоятелство правилно административнонаказващият
орган е определил нарушението като маловажно по чл. 415в, ал.1 от КТ и фактът,
че такова разрешение е поискано и издадено от Д „ИТ” – Ловеч, след констатиране
на нарушението, следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Счита
обаче, че нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като са
засегнати правата на непълнолетно лице, и поради това имуществената санкция по
чл. 415в, ал.1 от КТ е правилно определена в законоустановения максимум на 300
лв. В подкрепа на това му твърдение посочва и фактът, че при проверката на
17.07.2017 г. на работа са заварени общо две непълнолетни лица, допуснати до
работа без разрешение от Инспекцията по труда, а не само Р.Л., което според
него е друго утежняващо вината обстоятелство и допълнително основание в подкрепа
на доводите му, че имуществената санкция е определена справедливо, поради което
моли съдът да потвърди издаденото НП изцяло, без да намаля размера на санкцията.
От събраните по делото писмени
доказателства, от показанията на свидетелите И.Д.Б., А.Л.Д., Р.Т.Л. и Я.М.С.,
както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка.
При извършена проверка на 17.07.2017
година в 13:20 часа в обект кафе-аперитив „а-ф” намиращ се в град Ловеч, ул.”**
№1експлоатирано от „****-с” ЕООД гр.Ловеч, ул. „т к” № 19, вх.В, ет.2, ап.4, в
обекта е заварено на работа лицето Р.Т.Л. с ЕГН ********** да работи като
сервитьор. При проверката лицето собственоръчно е попълнило и подписало
декларация, в която е посочило, че работи в проверявания обект като
„сервитьор”, има определено работно място в обекта и работно време на смени,
представител на работодателя следи и контролира процеса на работа и средствата,
с които работи са предоставени от дружеството. От цитираната декларация е
установено, че към 17.07.2017 г. лицето е непълнолетно – не е навършило 18
годишна възраст. С оглед на факта, че лицето е непълнолетно е следвало преди
постъпването му на работа за него да бъде издадено разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда” – Ловеч. Поради това е извършена служебна проверка в
регистъра на Д ”ИТ”-Ловеч за разрешения по чл.303 ал.3 от Кодекса на труда, при
която е установено, че към 17.07.2017 г. от Д „ИТ”-Ловеч не е издавано
разрешение за приемане на работа на Р.Т.Л..
На 10.08.2017 г. в Д” ИТ”-Ловеч е
извършена проверка на представената от „****.”*** документация по спазване изискванията
на трудовото законодателство. За Р.Т.Л. е изискано и не е представен сключен
писмен трудов договор и писмено разрешение от Д ”ИТ”-Ловеч за приемането й на
работа на 17.07.2017 г.
Предвид изложеното е прието, че
„САС-С.”*** качеството си на работодател, е извършило нарушение на трудовото
законодателство, като на 17.07.2017 г. е приело на работа Р.Т.Л. с ЕГН **********,
ненавършила 18 годишна възраст, в експлоатирания от дружеството обект
кафе-аперитив „а-ф”, намиращ се в гр.Ловеч, ул.”** №1без да има издадено
разрешение за приемането й на работа от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч,
с което е нарушило чл.303 ал.3 от Кодекса на труда. За констатираното нарушение
на 10.08.2017 година свидетелката И.Д.Б. в присъствието на свидетеля А.Л.Д. съставила
акт за установяване на административно нарушение № 11-0000636 на „****.”***
качеството му на работодател, представлявано от управителя А.С.С.. Въз основа
на така съставения акт било издадено и атакуваното НП.
При така
установената фактическа обстановка съдът
намира, че от приложените по делото доказателства се установява, че АУАН и НП
са издадени в нарушение на императивните изисквания на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН, както и че същите са издадени при неизяснена фактическа обстановка и при
липса на категорични доказателства за извършено нарушение.
На
първо място в АУАН липсва пълно и точно описание на извършеното нарушение, на
обстоятелствата, при които е извършено.
Видно от обстоятелствената част на акта не е ясно защо проверяващите са
приели, че завареното в обекта лице – свидетелката Л. е прието на работа и е
полагало труд, както и че се касае за трудово правоотношение между същото и
санкционираното дружество. В акта е посочено, че лицето работи като сервитьор,
но не са посочени конкретни действия от страна на непълнолетното лице, в какво
фактически се е изразявала работата му, за да се направи извод, че същото
работи в обекта на тази длъжност. От друга страна както проверяващите, така и
наказващият орган, за да приеме, че е извършено нарушението се е позовал на
попълнената от лицето Р.Т.Л. декларация, но данните, посочени в декларацията не
водят на извод за системност на полагане на труд, а освен това в нея липсват
някои елементи, относими към трудовото правоотношение – възнаграждение, почивки,
отпуски. От показанията на свидетелката Л. в съдебно заседание се установява,
че действително се е намирала във въпросния обект, но за да се учи и да прецени
дали може да се справя с работата, като същата е била в процес на набавяне на
необходимите документи за започване на работа и сключване на договор. Това
обстоятелство не е изяснено в хода на административнонаказателното
производство, а е могло да бъде, ако проверяващите бяха изискали обяснение от свидетелките
Л. и С. или от лицата, работещи в заведението или от управителя на дружеството.
Дори да се приеме, че непълнолетната Л. е полагала труд, то е следвало да бъде
изяснен въпроса дали се касае за инцидентно или системно полагане на труд.
Поради изложеното и поради липсата на доказателства за периодичност на
дейността, което е характерна част от едно трудово правоотношение, съдът
приема, че по делото не е доказано по категоричен и безспорен начин, че
отношенията между „****.” ЕООД и свидетелката Л. са трудови, за да се приложат
разпоредбите на трудовото законодателство и че от безспорно установеният факт,
че непълнолетното лице е заварено в проверявания обект, не може да се обоснове
извод, че се е намирало в трудово правоотношение с работодателя и че без да са
налице и другите обстоятелства, имащи значение за определяне вида и характера
на отношенията, не може да се обоснове извод за извършване на нарушение по
чл.303, ал.3 от КТ. Приемането на работа по смисъла на чл.303 ал.3 от КТ
предполага отношения по предоставяне на работна сила от приетото на работа лице,
които отношения се уреждат само като трудови и в тази връзка, за да е налице
нарушение на чл.303 ал.3 от КТ следва по безспорен начин да е установено
съществуващо към момента на проверката трудово правоотношение между
непълнолетното лице и приемащото го на работа дружество.
В
хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго същствено
процесуално нарушение. Съгласно чл.33 ал.2 от ЗАНН, когато се установи, че
деянието за което е образувано административнонаказателно производство
съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се
изпращат на съответния прокурор. Целта на тази норма е да се изключи
възможността за парарелно или последователно протичане на наказателно и
административнонаказателно производство срещу едно и също лице за едно и също
деяние, насочено срещу един и същи защитен обект. Когато за деянието е
образувано наказателно производство, административнонаказателно производство не
се образува, а образуваното се прекратява. В случая
административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН на
10.08.2017 г., а наказателното производство по прокурорска преписка №1897/2017
година по описа на РП - Ловеч е образувано на 25.09.2017 г. и то по сигнал на Дирекция „Инспекция по
труда до РП-Ловеч, постъпил на 28.08.2017 година, т.е. преди издаване на НП.
Наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗАНН и е издал
обжалваното НП преди произнасяне на РП-Ловеч по образуваното досъдебно
производство, с което е иззел функциите на прокурора и се е произнесъл с НП за деяние, което не е административно
нарушение, а престъпление, въпреки че е
следвало да изчака приключване на наказателното производство и едва тогава в
съответствие с указанията на прокурора да упражни правомощията си по закон.
Неоснователно е възражението на ответника по жалбата, че с НП е санкционирано
ЮЛ-работодател, а наказателното производство е образувано срещу физическо лице,
като впоследствие е прекратено и не е реализирана наказателна отговорност.
Както беше отбелязано по-горе целта на чл.33 ал.2 от ЗАНН е да се избегне
паралелно водене на административнонаказателно и наказателно производство, в
който смисъл е и ТР№ 3/2015 на ВКС, като е без значение обстоятелството
дали по едно от тях лицето е санкционирано. От сравнителния анализ на
разпоредбата на чл.303 ал.3 от КТ и тази на чл.192а от НК е видно, че е налице
сходство между признаците, както от обективна, така и от субективна страна и
става въпрос за едно и също деяние, което е инкриминирано поради високата му
обществена опасност. За да е налице нарушение по чл.303 ал.3 от КТ или престъпление
по чл.192а от НК е необходимо деецът да е работодател. Изпълнителното деяние се
изразява в приемане на работа на непълнолетно лице, без надлежно издадено
разрешение от Инспекцията по труда. Идентичен е и обектът на защита при двете
деяния – обществените отношения, свързани със закрила на непълнолетните при
наемането им на работа. Ето защо независимо, че субект на наказателно
преследване е бил управителят на дружеството – физическото лице А.С., а
административно-наказателното производство е водено срещу „****.” ЕООД в
качеството му на работодател е налице фактическа идентичност на съществените
елементи на конкретното деяние – приемане на работа на непълнолетното лице Р.Л.
от работодателя, без разрешение от Инспекцията по труда. НП е
незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не е съобразил разпоредбата на
чл.33 ал.2 от ЗАНН.
Поради изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП
е необосновано и незаконосъобразно, при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, както и не са налице безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя нарушение на чл.303 ал.3 от КТ, поради което НП следва да бъде
отменено каето необосновано и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 11-0000636 от 24.10.2017 год. на М. Лалев М. –
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч, с което на „****.” ЕООД,
ЕИК:*******, със седалище: град Ловеч, на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на
300 /триста/ лева за допуснато нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда
като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :