№ 55
гр. Кърджали, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Йорданка Г. Янкова
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20205100500178 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 74/11.06.2020 г., постановено по гр.д. № 445 по описа за
2019 г. на РС – М., Главна дирекция "Г. П." при Министерство на вътрешните
работи - гр. С., бул. „К. М. Л." № 46, е осъдена да заплати на М. СЛ. Д., с ЕГН
**********, следните суми: 1 409.82 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
02.09.2016 г. до 02.09.2019 г., получена в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 175.59
лева, представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от
първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 02.09.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
исковата молба - 02.09.2019 г., до окончателното й изплащане. Също така
Главна дирекция "Г. П." при Министерство на вътрешните работи - гр. С., е
осъдена да заплати на М. СЛ. Д. разноски в размер на 350 лв., а по сметка на
РС - М. сумата от 63.42 лв. - държавна такса по предявените искове, сумата от
100 лв. - разноски за възнаграждение на вещо лице, както и д. т. в размер на 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
1
Главна дирекция „Г. П.“, представляван от процесуалния си представител ю.к.
М. Х., който го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че държавните служители в МВР, чиито
служебни отношения се уреждат със ЗМВР, са специфична категория
служители, извършващи специфични дейности със специфична насоченост -
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на
престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения
ред и пожарна безопасност и защита на населението, работещи при
специфичен режим на работа, поради което служебните им отношения се
уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Също така специална била и уредбата
за полагане на нощен и извънреден труд, за което била издадена и приложима
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., регламентираща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в министерството на
вътрешните работи. Излагат се съображения, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, е приложима,
когато продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността
на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ –
7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. За служителите в МВР, за които се
прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена
еднаква продължителност за дневния и за нощния труд - 8 часа. Застъпва се
становището, че при съотношение 8 часа дневен труд към 7 часа нощен труд,
или коефицент 1.143, работникът или служителят не работи извънредно по
смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд, какъвто би бил налице само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
За нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в
чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл.9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, била трудно приложима. Тази разпоредба
била непригодна за прилагането й към държавните служители в МВР, тъй
като не били налице нейните предпоставки: подневно отчитане на работното
2
време; работа на смени; продължителност на нощно работно време, по-малка
от продължителността на дневното; трудово възнаграждение заработено по
трудови норми. Само при кумулативното наличие и на посочените
необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Съгласно чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не
била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото
възнаграждение по чл.247 и чл.250 от КТ. С оглед характера на служебното
правоотношение на въззиваемия и създадената организация на работа в МВР,
разпоредбите на чл.9, ал.2 от НСОРЗ били неприложими спрямо
неговото служебно правоотношение, което правело неоснователна
претенцията й по главния и акцесорния иск. Моли съда да отмени
обжалваното решение на РС - М.. Претендира разноски. В съдебно заседание,
представляван от процесуалния си представител – ю.к. Т. К., представя
писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба, излага подробни
съображения и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на въззиваемия.
Въззиваемият М. СЛ. Д., представляван от процесуалния си
представител - адв. Т.Н., е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от
ГПК, с който оспорва въззивната жалба. В отговора се излагат съображения,
че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следвало субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143. Сочи се, че в противен случай държавният служител в МВР се
поставял в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
Застъпва се становището, че специалната закрила се изразява в правото на
държавните служители от системата на МВР да получават за положения
нощен труд възнаграждения при условията на КТ. В случая наредбите на
министъра на вътрешните работи, за определяне на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определяли по-ниска
3
стойност от предвидената по КТ. Поради това процесното възнаграждение
следвало да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-
висока степен. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - М..
Претендира разноски. В съдебно заседание въззиваемият, представляван от
процесуалния си представител - адв. Т.Н., поддържа становището си,
изразено в отговора на въззивната жалба и в писмена защита. Представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - М. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично
задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е
полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и съответно не
е заплатен от ответника.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от
Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на
положения труд от ищцата за процесния период. Твърди също, че в наредбите
липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефицент
1.143.
Не е спорно по делото, че въззиваемият е полагал нощен труд за
претендирания период. Не се оспорва и конкретният размер на дължимото
допълнително възнаграждение преизчислено с коефицент 1.143, както и
размера на обезщетението за забавено плащане на главницата - законната
лихва за минало време. Основният спорен по делото въпрос е дали следва
положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде
преизчисляван и заплащан по реда на КТ, респ. на чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на
4
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд, а съгласно чл.179, ал.2 от същия закон, условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. В
издаваните от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-908 от
2.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности и Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 г. относно определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение,
условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, е посочено, че за всеки отработен час
през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
0,25 лв. Или, за една нощна смяна от 8 часа на държавния служител се
изплаща допълнително възнаграждение в размер на 2.00 лв. Така изчисленото
допълнително възнаграждение поставя в неравностойно положение
държавните служители спрямо служителите по трудово правоотношение при
изплащане на допълнителни възнаграждения за извънреден нощен труд, на
които по реда на КТ, респ. на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, за една нощна смяна от 8 часа,
преизчислено с коефицент 1.143 се изплаща допълнително възнаграждение в
размер на 7.61 лв. (съгл. заключението на вещото лице). Нарушени са
принципите на равнопоставеност и еднакво третиране на лицата, полагащи
извънреден нощен труд по служебно и по трудово правоотношение. Нарушен
е също така и принципът за забрана на дискриминация. Ето защо,
допълнителното възнаграждение на държавните служители в МВР следва да
бъде изплащано по реда на КТ, респ. на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. По този начин ще бъдат възстановени
равнопоставеността и еднакво третиране на лицата, полагащи извънреден
нощен труд по служебно и по трудово правоотношение.
5
В заключение, и за пълнота на изложението, следва да се посочи, че
подзаконовите актове на министъра на вътрешните работи, регламентиращи
заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните
служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-908 от 2.08.2018 г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд
на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на
специфични служебни дейности и Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, условията и реда за
тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, са отменени, което е още един аргумент в подкрепа на
изложените по-горе съображения.
Като е достигнал до такива правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. При този
изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски
за въззивна инстанция в размер на 400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. По отношение на направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемия следва да се посочи, че
същото е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение е съобразено
с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и напълно съответства на правната и фактическа сложност на
делото и неговата продължителност.
Предвид обстоятелството, че в първоинстанционното производство са
били предявени два обективно съедини искове, а е събрана държавна такса
само в размер на 63.42 лв., то следва въззивникът да бъде осъден да заплати
допълнително 42.97 лв. държавна такса (56.39 лв. за главния иск + 50 лв. за
акцесорния = 106.39 лв. общо – 63.42 лв. присъдени = 42.97 лв. остатък).
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/11.06.2020 г. по гр.д. № 445 по описа
за 2019 г. на РС - М..
ОСЪЖДА Главна дирекция "Г. П." при Министерство на вътрешните
работи - гр. С., бул. „К. М. Л." № 46, да заплати на М. СЛ. Д., с ЕГН
**********, разноски за въззивна инстанция в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Г. П." при Министерство на вътрешните
работи - гр. С., бул. „К. М. Л." № 46, да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС - Кърджали, допълнително 42.97 лв.
държавна такса за предявените искове пред първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7