№ 16457
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20201110132662 по
описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД от .... за установяване
дължимостта на стойността на потребени ВиК услуги за посочения в исковата молба период
- 28.03.2012г. до 25.12.2019г., след издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по гр. д. № 18417/2020г. СРС, с искане за признаване на установено, че В. Г. И. с ЕГН
********** дължи на ищеца ...... сумата в размер на 5259.07 главница за период на
потребление 28.03.2012г. до 25.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.05.2020г., и мораторна лихва в
размер на 808 .02 лв. върху главницата за период 28.04.2012г. до 25.12.2019г.
Ответницата в срока за отговор оспорва иска. Твърди да не е налице основание за
начисляване на суми и потребление на база, твърди многократно да е правила искане за
преизчисление---, доколкото в имота живеят две лица, а ищецът правил изчисленията на
основание три лица, като счита, че водомерът е изряден, но въпреки това, не е налице
реален отчет, а предписание за смяна на водомера, което да е връчено на малолетния син,
което било нередовно. Счита, че сумите не са за реална консумация, тъй като е невъзможно
да е консумирано такова количество вода, прави възражение за настъпване на погасителна
давност, като не спори да е собственик или вещен ползвател на имота
С доклада по делото, обективиран в определение от 13.11.2023г., прието от страните и от
съда без възражение, е разпределена доказателствената тежест предвид разпоредбата на чл.
154 ГПК при предявен установителен иск, като в тежест на ищеца е указано да докаже, че
претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния
период между страните, е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на
което ответниците са били потребители на ВиК услуги, доставени от ищеца, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми, че последните са изчислени съобразно действащото
1
законодателство, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Освен горното,
отделено като безспорно и ненужно за доказване между страните е, че през процесния
период между страните, е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на
което ответницата е била потребители на ВиК услуги.
По делото е приета и изслушана без възражение от страните комплексна съдебно -
техническа и счетоводна експертиза, като съгласно заключението на вещите лица - до 2013г.
е било налице реален отчет за имота, като след тази дата всички фактури са на база.
Стойността, която е начислена за абоната, поради потребление за процесния период в размер
на 2492.172 м3, от които за имота 2468.135м3 и 24.037м3 е в размер на 5344.62лв.
главница В и К услуги за периода от 28.03.2012г. до 25.12.2019г. и 826.87 лв. лихва за
забава върху главницата за периода от 28.04.2012г. до 25.12.2019г.
При направено изрично оспорване на ответника, което е надлежно отразено в доклада по
делото , както и в тежест на ответника със същия е доказано, че следва в негова тежест да се
отрази доказването на това, че правилно е начислена сумата, след като съдът взе предвид, че
при цялостно оспорване и твърдение на ответника,че той не е изразходил претендираното от
ищеца количество вода и че неправилно са му начислени по различни куб.м месечно, които е
невъзможно да разходи, кактои за неточно деклариран брой потребители, в тежест на ищеца
е било да докаже отразените в карнета факти,вкл. факта на повреждане на водомера на
ответника и наличието на нормативно регламентираните предпоставки за осъществяване
служебно начисляване на вода според Общите си условия. Факт е , че никъде в исковата
молба ищецът не уведомява съда, че това е служебно начислена кубатура потребление, но
това става ясно още с възражението на длъжника по заповедното производство, отразено е в
доклада и се потвърждава от експертното заключение на вещите лица, което еприето без
възражение от страните. От отразяването в карнета не може да се обоснове извод,че
абонатът е бил надлежно уведомен за наличната повреда у водомера, както и за надлежно
изчисление на потреблението.
В случай на повреда на индивидуален водомер е предвидена специална процедура в чл.33
ал.2 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,издадена от
МРРБ,обн.ДВ,бр.88/08.10.2004 г.Според цитираната разпоредба при повреда на
индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи предписание за
отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й,като демонтира пломбата на
холендъра.
Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника не е доказано по
делото. По делото е представено уведомително писмо № **********, за процесния водомер,
връчено според отбелязването на Кристиян, без подписи и уточнения на връчителя, което
лице според ответницата е малолетния син, поради което съдът приравнява тази
процедура на невръчване, доколкото същото не е направено на пълнолетно лице от
2
домакинството или на лице, което може да представлява абоната, доколкото малолетните
лица нямат правна воля. Не са представени доказателства от ищеца за надлежно връчване,
които да оборят възраженията на ответницата.
Липсата на доказателства за надлежно проведена уведомителна процедура възпрепятства
доказването на факта,че през процесния период индивидуалният водомер на ответника по
делото действително е бил повреден;че същият е бил надлежно уведомен за повредата и не е
изпълнил предписание в указан му от оператора срок да отстрани
повредата.Непровеждането на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да
„санкционира” ответника по делото,като му начисли през визирания период служебно
консумация на вода. Предписанието е предвидено да е писмено ои в Общите условия на
дружеството - чл. 20 " Чл. 20. (1) При установяване на повреда в индивидуален водомер на
потребител, представителят на В и К оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата на
холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява
достъп до водомера за извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. "
Операторът не може да се възползва от собственото си неизпълнение на установената в
чл.33 ал.2 от Наредба №4/2004 г. на МРРБ процедура по уведомяване на абоната за
констатирана повреда на водомера,защото с неизпълнението на същата операторът поставя
абоната в неравностойно положение и под угрозата да бъде санкциониран за неотстранена
повреда,за която не е бил надлежно известен.Според цитираната разпоредба потребителят
има задължение да поправи или подмени повредения индивидуален водомер,но за да
изпълни това си задължение той следва да е надлежно уведомен,да му е предоставен срок да
го стори,като едва при налично информирано неизпълнение в указания срок следва да
настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението.
Предвид горното по делото липсват доказателства откога ответникът Д. е знаел за повредата
на водомера и дали това негово знание е обхващало целия процесен период,за да се приеме
неизпълнение от негова страна на задължението му по чл.33 ал.2 от Наредбата да отстрани
повредата,което да се вмени в негова вина и той да понесе отговорността за виновното
неизпълнение.По общото правило на чл.81 ал.1 от ЗЗД длъжникът не отговаря,ако
неизпълнението се дължи на причина,което не може да му се вмени във вина.При
констатация за липса на надлежно информиране на абоната за повреда на индивидуалния му
водомер и недаване на същия по установения ред на предписания от ищцовото дружество да
отстрани повредата,неговото бездействие не може да му се вмени във вина,което лишава
дружеството от право да начислява служебно количества вода .
На следващо място дори и да се приеме с оглед отбелязването в карнета за дадено
предписание и наличните неоспорени подписи на абонат срещу отметка за повреда на
водомера,че горната процедура по уведомяване е била спазена,съдът намира,че ищцовото
дружество не е имало правно основание да начислява служебно вода по реда на чл. 25, ал. 8
и ал. 10 във вр,с чл. 20, ал. 3 от я О Б Щ И У С Л О В И Я З А П Р Е Д О С Т А В Я Н Е Н А
В и К У С Л У Г И Н А П О Т Р Е Б И Т Е Л И Т Е О Т ....... тъй като последната клауза е
3
нищожна в частта,касаеща начисляване на вода при неизправни водомери,по смисъла на
чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправна по смисъла на чл.143
т.18 предишна /сега т.19/ от същия закон и противоречаща на нормативната уредба.Касае се
в случая за клауза,която не е уговорена индивидуално с потребителя,а е част от ОУ /така
чл.146 ал.2 от ЗЗП/,поради което спрямо нея е допустимо приложение на разпоредбата на
чл.146 ал.1 от ЗЗП-третирането й като нищожна и неприлагането й в отношенията между
ВиК-оператора и потребителя. В
Горната разпоредба на чл.39 ал.8 от Наредбата по правилото на чл.46 ал.2 пр.първо от ЗНА
следва да се прилага по аналогия и за индивидуалните водомери на потребителите.Клаузата
на 26, ал. 2 ОУ, касателно повредени водомери, препраща към нормата и реда на отчитане,
определен в чл.25, ал. 8 и 10, вр. чл. 20, ал. 5 от ОУ от 2016 г., при неотсранено предписание,
което е в противоречие на горния нормативен акт в частта си относно неизправните
индивидуални водомери и очевидно представлява уговорка във вреда на потребителя,която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на оператора и потребителите.Тази клауза ограничава правата на
потребителя,уредени в нормативен акт-Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ.Ако се приложи
по аналогия разпоредбата на чл.39 ал.8 от Наредбата,то ВиК-операторът би могъл в краен
случай да начислява служебно вода при повреден индивидуален водомер само въз основа на
средномесечното потребление на абоната за същия период на предходната година,а не по
правилото по 5 куб.м вода на обитател посочената й част противоречи и на нормата на
чл.39 ал.5 от Наредба №4/2004 г.,цитирана по-горе,според която служебно начисляване на
вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки обитател при
нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е допустимо само по изключение за
потребители,които нямат монтирани индивидуални водомери.Следователно горната крайна
мярка се прилага само и единствено при липса на монтиран водомер,но не и при неизправен
такъв,като не е възможно дружеството да дероргира правилата на нормативен акт с
доописването, че при неизправност, неотсранена в срок, същото се приравнява на липса на
водомер. Според разпоредбата на чл.39 ал.8 от горната Наредба при повреден водомер на
водопроводното отклонение служебно се начислява количество изразходвана
вода,определено обаче въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година.Тази разпоредба касае само повредени водомери
на водопроводно отклонение /общи водомери в сградите с имоти на повече от един
потребител/,но не и повредени индивидуални водомери /монтирани в жилищата на
отделните потребители/.В Наредбата липсва регламентация при хипотеза на неизправен
индивидуален водомер.
Приравнен е случая на изчисление при липса на индивидуален водомер - чл. 25, ал. 8 и
неизправен, тъй като нормата на чл. 20,ал. 5 ОУ директно препраща към изчисленията,
предвидени в чл. 25,ал. 8 и 10 - където е записано - при ЛИПСА на индивидуален водомер.
За периода на служебно начисляване след 2017г., за които задължения не е налице
погасяване по давност на вземането - важат ОУ от 2016 г.При липса на доказателства за
4
връчено предписание за отстраняване повреда или подмяна на повреден индивидуален
водомер на лице, представител на домакинството, което има правна възможност да приеме
предписанието и да му бъде връчено, за даден на ответника конкретен срок за изпълнението
му не може да се извлече извод дали за този период следва да се приложи правилото на
чл.26 ал.2 предл.1 от ОУ за вземане за база на средномесечен разход или правилото на чл.25
ал.8 от ОУ за служебно начисляване на определено количество вода според броя на
обитателите.По-скоро при липса на доказателства да е изпълнена процедурата по чл.20 ал.1
от ОУ от 2016 г. не е налице договорно основание за служебно начисляване на вода и за
горния период.
С оглед горното искът за дължимост на главница следва да бъде отхвърлен, поради което и
искът за дължимост на лихва като акцесорно вземане.
Мотивира от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения срещу В. Г. И. с ЕГН ********** иск за признаване на установено,
че В. Г. И. с ЕГН ********** дължи на ищеца ...... сумата в размер на 5259.07 лв. - главница
за период на потребление 28.03.2012г. до 25.12.2019г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.05.2020г., и мораторна
лихва в размер на 808 .02 лв. върху главницата за период 28.04.2012г. до 25.12.2019г. , като
недоказан и неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с Въззивна жалба в 2 седмичен срок от
получаване на преписи от страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5