Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък 18.02.2020 год.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на
секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело
№1268/ 2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №503/ 19.10.2018г. на Директора на РДГ-Стара Загора, с което на Д.М.Р.
е наложено административно наказание- глоба в размер на 300/триста/ лева за
нарушение на чл.61, във връзка с чл.10,ал.2 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите,
на основание чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ.
Жалбоподателят Р. се
явява лично, като в хода на делото оспорва издаденото му НП. По същество
подкрепя изцяло подадената от него жалба, като счита, че не е осъществил
състава на вмененото му нарушение. Депозира писмено становище, изготвено от
негов процесуален представител.
Въззиваемата страна РДГ-Стара
Загора се представлява от юрисконсулт Нели Тилева, която изрази становище, че
издаденото НП е законосъобразно и правилно и като такова същото следва да се
потвърди изцяло.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради
което е допустима.
Настоящото административно-наказателно
производство е образувано вследствие на проведена на 10.10.2019г. проверка в
землището на гр.М., отдел 340, подотдел „о“. По време на проверката органи на
ТП РДГ констатирали, че в качеството си на лице, на частна лесовъдска практика,
на длъжност лицензиран лесовъд към „К. 2005“ЕООД, Д.М.Р. е нарушил чл.61 от
Наредба 8/2011 г. за сечите в горите, и допуснал нарушение на изискванията на
чл.10,ал.2 от същата наредба- след провеждане на сечта, склопеността и
пълнотата на насаждението са били сведени под 0.7. Нарушението е извършено на
03.10.2018 г. и открито на 10.10.2018 г. в отдел 340, подотдел „о“, землище:
гр.М., общ.М..
АНО приел, че гореописаното
деяние не е маловажен случай по чл.28 от Закона за административните нарушения
и наказания.
Проверяващите отразили
своите констатации в съставения от тях констативен протокол №001677/10.10.2018г.
С оглед резултатите от проверката спрямо Д.Р. бил съставен АУАН №503/ 11.10.2018г.,като впоследствие въз
основа на него и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка АНО е издал обжалваното НП №503/19.10.2018г., като е възприел изцяло
констатациите, съдържащи се в АУАН.
Описаната по-горе
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Г.Н.П. и
свидетеля В. Х. В., които съдът кредитира и от приложените писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Безспорно в хода на
проверката е било установено това, че в проверявания подотдел е имало допуснато
нарушение. Същото се е изразява в това, че при проведена сеч, склопеността и
пълнотата на насажденията са били сведени под 0.7.
В качеството му на лице
по чл.108,ал.2 от ЗГ именно на Д.Р. е било възложено това да следи какви точно
видове дървета се режат,като с това се спазва и издаденото разрешително за сеч,
както и да се спазва технологичния план. Неговите задължения и следващата от
тях отговорност не могат да отпаднат независимо, че сечта на забранената
дървесина е била извършена от работници, тъй като в ал.3 на чл.108 от ЗГ е
посочено, че именно лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина.
Относно възраженията, че
на жалбоподателя не бил връчен АУАН и същия не бил запознат със съдържанието на
цитирания в НП констативен протокол 001677/ 10.10.2018г., съдът ги намира за
неоснователни, тъй като самия въззивник не е пожелал да получи препис от акта и
в случая същия се опитва да черпи дивиденти от собственото си поведение.
На твърдението, че в
обстоятелствената част на НП било посочено, че като лесовъд на частна практика Р.
бил нарушил чл.61 от Наредба 8/2011г. и допуснал нарушения на изискванията на
чл.10,ал.2 от същата наредба, но не му ставало ясно какво нарушение всъщност се
твърди да е извършил, и с какво деяние /действие или бездействие/, отговор е
дал самия въззивник в жалбата си и в писменото си становище, че деянието му е
било реализирано от обективна страна чрез действието
„нарушава“ /относно разпоредбата на чл.61/ и бездействие под подведената форма
„допуска“/относно разпоредбата на чл.10,ал.2/.
По отношение на
възражението,че обжалваното НП не съдържало задължителните реквизити по
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН- конкретно описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му и обстоятелствата,при които е извършено,съдът го споделя
частично, тъй като намира, че мястото на извършване на деянието е установено в
достатъчна степен, а именно- отдел 340, подотдел „о“, землище гр.М..
Както за жалбоподателя,
така и за съда обаче, не става ясно по какъв начин е било установено, че именно
на 03.10.2018г. е било извършено вмененото на нарушителя деяние. Съмнение в
достоверността на тази дата бе внесено и от свидетеля В., който в с.з. заяви:
„Нарушението никой не може да каже, че е извършено в един ден.“
Не става ясно и колко
под 0.7 са били склопеността и пълнотата на насажденията, какъв вид е била,
кога и от кого е извършена сечта. В НП всички тези обстоятелства, характеризиращи
в пълен обем вменените на жалбоподателя нарушения, не са отразени, което води
до непълно и неточно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то.
Не става ясно какво всъщност е възприето от АНО за осъществено административно
нарушение, а оттам и кои задължения не е изпълнил нарушителя.
Налице е разминаване и
относно правната квалификация по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ и нормата, въз основа
на която е определено в случая административното наказание. Видно от
обжалваното НП, административното наказание глоба в размер на 300 лева е била
определена на основание чл.275,ал.1,т.2 от ЗГ, която разпоредба не е санкционна
и не предвижда налагането на административни наказания.
Установените процесуални
нарушения са довели до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице
да разбере точно в какво се състои нарушението, на какво основание е било
определено наложеното административно наказание и съобразно това да организира
своята защита, поради което обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Водим от горното и на
основание чл.63,ал.1,пр.3 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №503/ 19.10.2018 год.,
издадено от Директора на РДГ-Стара Загора, с което на Д.М.Р.,ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание-глоба в размер на 300/триста/ лева.
ОСЪЖДА Директора на Регионална Дирекция по
горите, град Стара Загора, да заплати на
Д.М.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 300/триста/
лева, заплатена от последния за упълномощаване на адвокат И. Ж. от Адвокатска
колегия-Габрово като негов процесуален представител по АН дело №1268/ 2019г. по
описа на Районен съд-Казанлък.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че самото то е изготвено, пред Административен съд гр.Стара
Загора.
Районен съдия: