РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. гр. Д., 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500389 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Т. Г. Й. от гр.Д. срещу решение №260341/10.05.2021 г. по
гр.д.№3879/2020 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените
от въззивницата срещу Община Д.Д. обективно съединени искове:за отмяна
на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ като незаконосъобразна на заповед
№109/30.10.2020 г. на кмета на Община Д.Д.,с която трудовото
правоотношение между ищцата и ответника е прекратено на основание чл.328
ал.1 т.6 от КТ;за възстановяване на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ на ищцата
на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Старши специалист-
ревизор и ВВК“;за заплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за
времето,през което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното
уволнение,за максимално установения от закона шестмесечен срок в размер
на 5 532 лв,считано от 01.11.2020 г.,като въззивницата е осъдена да заплати на
1
О.Д. сумата от 1 256,60 лв сторени по делото съдебни разноски.Сочи се от
въззивницата,че атакуваното решение е неправилно като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон,както и при неправилна
преценка на доказателствения материал.Неправилен бил изводът на районния
съд,че са налице предпоставките на чл.328 ал.1 т.6 предл.1 от КТ за
уволнението на въззивницата,който извод не се подкрепял от доказателствата
по делото.Неправилно било прието,че правото си на уволнение работодателят
упражнил законно чрез нарочно писмо с изх.№3456/25.09.2020 г. и
процесната заповед за уволнение,в които било според съда ясно посочена
причината за уволнението,а именно,че лицето не отговаряло на изискуемото
по длъжностна характеристика образование.Не било съобразено,че на
въззивницата длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност с
променено изискване за образование не била връчена.По делото имало
представена такава,но за друга длъжност-„главен експерт-ревизии и
анализи“,която не била връчена на ищцата,а и не касаела заеманата от нея
длъжност.Неправилно било преценено,че уволнителната заповед е
мотивирана,както и че на въззивницата била ясна причината за уволнението й
от връченото й писмо от работодателя от 25.09.2020 г.От това писмо обаче
било ясно,че новите изисквания за образование касаят друга длъжност,а не
заеманата от въззивницата.Съдът не извършил проверка дали изменението е
въведено с оглед нуждите на конкретната работа или само с цел да бъде
уволнена въззивницата,за да се установи дали работодателят е действал
добросъвестно.Анализът на щатните разписания,утвърдени на 31.12.2019 г. и
30.07.2020 г.,сочел,че всъщност длъжността на въззивницата е била закрита и
на нейно място била създадена нова длъжност с напълно различни
функции.При осъществената трансформация на длъжността приложимо било
основанието за уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ,а не това по чл.328 ал.1 т.6
от КТ.Настоява се за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на
исковете.Претендират се сторените от въззивницата разноски по делото.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
О.Д.,излагайки доводи в противовес на наведените от въззивницата,изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение,като претендира сторените разноски
в настоящата инстанция.
2
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е
обявено на 10.05.2021 г.,а въззивната жалба е подадена на 13.05.2021 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.05.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е обаче неправилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№3879/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба,с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове от Т. Г. Й. от гр.Д.
срещу Община Д.Д.,както следва:иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
отмяна като незаконосъобразна на заповед №109/30.10.2020 г. на кмета на
Община Д.Д.,с която трудовото правоотношение между ищцата и ответника е
прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ;иск на основание чл.344 ал.1
т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „Старши специалист-ревизор и ВВК“;иск на основание чл.344 ал.1
т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищцата обезщетение за времето,през което е останала без работа в
резултат на незаконното уволнение в рамките на максимално установения от
закона шестмесечен срок,в размер на 5 532 лв,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на предявяване на исковете,до
окончателното й изплащане.
В исковата молба са наведени следните основания за
незаконосъобразност на уволнението:1./немотивираност на заповедта за
уволнение поради непосочване в нея какви образование или професионална
3
квалификация не притежава ищцата;2./липса на предпоставките по чл.328 ал.1
т.6 от КТ за уволнението-липса на връчена длъжностна характеристика с
изменени изисквания за заеманата от ищцата длъжност,а вместо това реално
съкращаване на длъжността с утвърждаване на щатното разписание в сила от
01.08.2020 г. и създаване на нова длъжност „Главен експерт-ревизии и
анализи“;3./злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя в
нарушение на чл.8 ал.1 от КТ,тъй като твърдяното изменение в изискванията
за образование и професионална квалификация за заеманата от ищцата
длъжност не било предприето с оглед нуждите на работата,а с цел
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата поради различия в
политическите възгледи между последната и кмета на ответната Община,а
изборът на основанието за уволнение бил съобразен с възможността за
избягване прилагането на закрилата по чл.333 ал.1 от КТ и на задължението
на работодателя да извърши подбор по чл.329 от КТ.
В писмен отговор на исковата молба ответната Община Д.Д. изразява
становище за неоснователност на исковете и настоява за отхвърлянето
им.Сочи,че до ищцата преди уволнението било отправено уведомление с
характер на предизвестие,в което подробно били посочени причините и
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.Работодателят
действал добросъвестно,тъй като трансформирането на длъжността на ищцата
и последващото й уволнение били предприети с оглед нуждите на работата,а
за всички обстоятелства и процедури ищцата била уведомена.На последната
освен това било предложено да бъде назначена на друга длъжност „Старши
специалист счетоводител в отдел МДТ“,което предложение тя декларативно
отказала.Преценката на работодателя за изменение изискванията за заемане
на дадена длъжност била суверенна и такава по целесъобразност и не
подлежала на съдебен контрол освен при нарушаване на императивна правна
норма и злоупотреба с право.В случая работодателят действал добросъвестно
и съобразно изискванията на закона.
Безспорно е установено по делото,че ищцата Т. Г. Й. е била заета в
ответната Община Д.Д. по трудов договор за неопределено време
/първоначален трудов договор №214/03.11.2016 г. за срок от една година и
допълнително споразумение №18/02.05.2017 г. за трансформиране на
договора в безсрочен-листи 43 и 51 от делото на ДРС/ на длъжността
4
„Старши специалист-ревизор и ВВК“ в Общинска администрация-ФСД,отдел
„Бюджетно счетоводство“.Със заповед №109/30.10.2020 г. на кмета на
горната Община трудовото правоотношение с Й. е прекратено,считано от
01.11.2020 г.,на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ по причина,че същата „не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа“.
Според константната съдебна практика мотивите на заповедта за
уволнение могат да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма
или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически
състав.Законодателят изисква мотивирана писмена заповед само при налагане
на дисциплинарно наказание /чл.195 ал.1 от КТ/.Съдебната практика е
наложила по-детайлно мотивиране и на заповедта за уволнение по чл.328 ал.1
т.5 от КТ,при която работодателят е длъжен да посочи липсващите качества
на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата чрез
изброяването им или като посочи начина,по който работникът се справя с
възложената работа /т.3 от Тълкувателно решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.
№4/2017 г. на ОСГК на ВКС/.Изискване за такова детайлно мотивиране при
заповед на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ не е налице.Достатъчно за
гарантиране правото на пълноценна защита на уволнения работник/служител
е или от съдържанието на самата заповед или от предхождащи издаването й
действия на работодателя работникът/служителят да е узнал преди или към
момента на уволнението конкретните факти от обективната
действителност,поради които трудовото му правоотношение е прекратено /в
тази насока решение №109/10.07.2018 г. по гр.д.№4189/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС и цитирани в него решения на ВКС/.В този смисъл липсата на подробни
мотиви в процесната заповед за уволнение не е съществено нарушение при
издаването й,което да обуславя само на такова процесуално основание
нейната незаконосъобразност.В случая ищцата е била уведомена от
работодателя преди уволнението й за конкретната причина да предприеме
прекратяване на трудовото й правоотношение.С писмо изх.№К-
3456/25.09.2020 г. /на лист 6 от делото на ДРС/,изхождащо от работодателя и
връчено на ищцата на 01.10.2020 г.,Т.Й. е уведомена,че заеманата от нея
длъжност „Старши специалист-ревизор и ВВК“ е „трансформирана“ в
длъжност „Главен експерт-ревизии и анализи“,считано от 01.08.2020 г.,като
5
за заемане на длъжността се изисква висше образование степен
бакалавър,каквото ищцата не притежава.На последната поради горното е
предложено да бъде назначена на друга длъжност „Старши специалист-
счетоводител в отдел МДТ“.Ищцата е предупредена,че в случай на отказ да
заеме последната длъжност,следва да счита уведомлението за предизвестие
„по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 от КТ“.От съдържанието на
писмото,достигнало до знанието на ищцата преди уволнението й,става
безспорно ясно,че предстоящото прекратяване на трудовото й
правоотношение ще е на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ и то именно заради
непритежаване от същата на изискуемото за длъжността й висше образование
степен бакалавър.След като е била наясно с конкретните причини за
уволнението й още преди издаване на заповедта за последното,ищцата Й. е
могла да изгради пълноценно защитата си срещу уволнението,респ. правото й
на защита не е накърнено.При настоящата хипотеза липсата на детайлна
конкретизация на причините за прекратяване на трудовото правоотношение в
самата заповед за уволнение не е достатъчно основание за прогласяване
незаконност на уволнението.
Налице е обаче според въззивния съд второто основание за незаконност
на уволнението,визирано от ищцата.Предпоставките за законосъобразност на
уволнение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради липса на необходимото
образование са да е налице изменение в изискването за образование за
заемане на длъжността,което да е въведено надлежно с нормативен акт,щатно
разписание или длъжностна характеристика.По смисъла на Тълкувателно
решение №4/01.02.2021 г. по тълк.д.№4/2017 г. на ОСГК на ВКС /т.1а и 1б/
основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице,когато още към момента на
сключване на трудовия договор работникът/служителят не отговаря на
въведени с нормативен акт изисквания за образование за изпълняваната
работа,но когато се касае за въведени от работодателя изисквания за
образование с щатно разписание или длъжностна характеристика
изменението следва да е настъпило след сключване на трудовия договор през
времетраене на трудовото правоотношение,като и в двете хипотези,за да е
налице фактическият състав на чл.328 ал.1 т.6 от КТ,е нужно към датата на
уволнението работникът/служителят да не отговаря на образователното
изискване за длъжността.Горните предпоставки обаче следва да касаят
6
въведено/променено изискване за образование за конкретната заемана от
работника/служителя длъжност.
Ищцата Й. е заемала длъжността „Старши специалист-ревизор и ВВК“ в
отдел „Бюджетно счетоводство“,считано от 07.11.2016 г.,като при постъпване
на работа същата е получила длъжностна характеристика за длъжността /на
листи 85-87 от делото на ДРС/.Същата е подчинена на началник-отдел
„Бюджетно счетоводство“ и главен счетоводител,като трудовите й функции
се изчерпват единствено с организиране и осъществяване на
превантивна,вътрешно-контролна дейност за законосъобразно,ефикасно и
икономично изразходване на бюджетни средства в общинската
администрация,ЦДГ,социални домове и други дейности по опазване на
общинската собственост.Визираните области на дейност и преки задължения
в длъжностната характеристика се изчерпват изцяло и единствено с
извършване на контролна дейност и обобщаване на резултатите от такава
дейност,като заемащият длъжността не взема самостоятелни управленски
решения,а само прави предложения,с които съдейства за вземане на такива.За
длъжността се изисква средно икономическо образование.Заеманата от
ищцата длъжност съществува в представеното щатно разписание на ответната
Община,действало до 01.08.2020 г.,а именно в щатното разписание,утвърдено
със заповед №1381/31.12.2019 г. на кмета /лист 121 от делото на ДРС/,в сила
от 01.01.2020 г. /листи 122 и сл. от делото на ДРС/.В утвърденото със заповед
№899/30.07.2020 г. на кмета /лист 114 от делото на ДРС/ щатно разписание,в
сила от 01.08.2020 г. /на листи 115-120 от делото на ДРС/,длъжността на
ищцата вече не съществува.За отдел „Бюджетно счетоводство“ е посочена на
мястото на длъжността,заемана от ищцата,нова длъжност „Главен експерт-
ревизии и анализи“ с предвидена образователна степен „бакалавър“,която е
степен на висше образование /същото изискване за висше образование,степен
бакалавър в професионална област икономика,мениджмънт е включено и в
длъжностната характеристика за новата длъжност на листи 82-84 от делото на
ДРС/.В заповедта за утвърждаване на щатното разписание,в сила от
01.08.2020 г.,е посочено в т.1,че длъжността на ищцата „Старши специалист-
ревизор и ВВК“ „се трансформира“ в длъжност „Главен експерт-ревизии и
анализи“.Самото наименование на новата длъжност сочи,че освен контролни
функции включва и аналитични такива.В длъжностната характеристика за
7
длъжността „Главен експерт-ревизии и анализи“ /на листи 82-84 от делото на
ДРС/ са включени освен контролните функции на предходната длъжност
„Старши специалист-ревизор и ВВК“ по цитираната по-горе длъжностна
характеристика и множество допълнителни аналитични функции-така в
р.ІІІ.Основна цел на длъжността са допълнени:разработва експертни
анализи и оценки,участва в разработване на вътрешни нормативни актове за
постигане на целите на общината за ефективна и ефикасна контролна
дейност;в р.V.Преки задължения са добавени:изготвяне отговори на
писма,заповеди,инструкции,процедури,правила,становища и участва в
разработването на други вътрешни нормативни актове;подготвя данъчни
декларации във връзка с придобитите активи,промяна в отчетната стойност
на сгради и др.обстоятелства;носи пряка отговорност във връзка с
прилагането на нормативните актове и предлаганите решения;в раздел
VІІ.Отговорности,свързани с организацията на работа,управление на
персонала и ресурсите,са добавени:носене на отговорност за
подготовката,актуализацията,законосъобразността и достоверността на
информацията,предоставяна на ръководството на общината;отговаря за
компютърната система и зачисленото имущество по опис,каквито изобщо не
фигурират в длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност.
Според съда т.нар. от работодателя „трансформация“ на длъжността на
ищцата не се изразява само в промяна на наименованието на длъжността при
запазване на основните й трудови функции,така че да се приеме пълна
идентичност между заеманата от ищцата длъжност и тази с ново
наименование.В случая не става въпрос само за формална промяна на
наименованието,защото длъжностите „старши специалист“ и „главен
експерт“ са напълно различни и според спецификацията в Класификатора на
длъжностите в администрацията,приет с ПМС №129/26.06.2012 г.В
Класификатора длъжността „главен експерт в териториална
администрация…“ е посочена с експертно ниво 5,изискуема образователна
степен бакалавър /висше образование/ и е предвидено да се заема по
служебно правоотношение /№264 в Класификатора/,докато длъжността
„старши специалист“ е с експертно ниво 2,изискуемо образование средно при
предвидено заемане по трудово правоотношение /№310 в Класификатора/.В
съответствие с последните характеристики съдържанието на трудовата
8
функция на „главен експерт“ включва значително повече задължения и
отговорности при разширен обхват на областите на дейност от тези за
длъжността „старши специалист“.Очевидно се касае за две различни не само
по своето наименование,но и по своето съдържание длъжности.При това
положение в настоящата хипотеза се касае за осъществено от работодателя с
щатното разписание,в сила от 01.08.2020 г.,реално премахване на длъжността
„старши специалист“,заемана от ищцата,и за създаване на съвсем нова
длъжност „главен експерт“.В случая не се касае за въведено ново
образователно изискване за заеманата от ищцата длъжност,а за съкращаване
на щата с длъжността на ищцата и за създаване на нова длъжност с ново
съдържание и нови изисквания за образование,касаещи обаче именно
новосъздадената длъжност,а не длъжността на ищцата.В тази хипотеза
основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата не е налице.Това основание е налице по
правило,когато се въвеждат нови изисквания за образование,но при запазване
на длъжността.В случая трудовата функция на ищцата не е запазена,като
същата е премахната и на нейно място е създадена нова длъжност с много
други допълнителни задължения и други изисквания за образование за
заемането й.Налице е съкращаване на щата,поради което уволнението на
ищцата е следвало да се осъществи на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ /така
решение №79/01.06.2018 г. по гр.д.№3365/2017 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.Горната констатация е достатъчна за извод,че искът по чл.344 ал.1 т.1
от КТ за отмяна на заповедта за уволнение като незаконосъобразна е
основателен и следва да бъде уважен.Уволнението е незаконно поради липса
на предпоставките по чл.328 ал.1 т.6 от КТ за извършването му от
работодателя.
Следва за пълнота да се посочи,че третото заявено от ищцата основание
за незаконност на уволнението не е налице.При наведен от ищцата довод за
злоупотреба с право от страна на работодателя съдът следва да извърши
проверка дали изменението в изискванията за длъжността е въведено с оглед
нуждите на работата или е продиктувано от други най-често субективни
обстоятелства във връзка с конкретния служител/работник.Практиката
приема,че злоупотреба с право на уволнение е налице,когато въведените от
работодателя изисквания не са свързани с характера на работата или когато се
9
установи,че със законово допустими средства работодателят цели да постигне
единствена цел-прекратяване на трудовия договор с конкретен
работник/служител.В случая обаче ищцата носи тежестта да докаже
недобросъвестност на работодателя в горния смисъл,защото с разпоредбата
на чл.8 ал.2 от КТ е въведена оборима презумпция за добросъвестност при
упражняване на трудовите права и задължения,която подлежи на оборване от
страната,която твърди обратното,т.е. в случая от ищцата.Последната обаче не
е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на тезата си,че работодателят
е предприел сочената от него „трансформация“ на длъжността й с въвеждане
на новото изискване за образование именно с единствената цел да прекрати
трудовото правоотношение с нея,а не с цел подобряване на работата в отдел
„Бюджетно счетоводство“.
При извода за основателност на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ следва
такъв и за основателност на обусловените искове по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност
и за присъждане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225
ал.1 от КТ в полза на ищцата за оставането й без работа в рамките на
максималния 6-месечен срок от датата на уволнението.
Последният пълен работен месец на ищцата Й. е месец октомври 2020
г.Според справката на лист 40 от делото на ДРС,изготвена от О.Д.,през
октомври 2020 г. Й. е получила брутно възнаграждение в размер на 1 582,76
лв.От тази сума следва да се приспадне изплатеното й обезщетение по чл.224
от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 570,76 лв,което не е
част от трудовото й възнаграждение за месеца.При това положение брутното
трудово възнаграждение възлиза на 1012 лв.На тази база размерът на
обезщетението за оставане без работа за максималния 6-месечен срок по
чл.225 ал.1 от КТ възлиза на 6 072 лв.Предявеният иск за сумата от 5 532 лв е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.Още с исковата
молба е представен от ищцата в първата инстанция заверен препис от
трудовата й книжка /лист 9 и 10 от делото на ДРС/,от който се извлича
извод,че след процесното уволнение не е била заета по трудово
правоотношение с друг работодател /липсват отметки за такава заетост след
уволнението/.Последният факт не е бил и изрично оспорен от ответника-
работодател нито в отговора на исковата молба,нито в хода на съдебното
10
дирене.Последното открито съдебно заседание в първата инстанция,в което е
даден ход на устните състезания,е проведено на 26.04.2021 г. преди изтичане
на 6-месечния срок по чл.225 ал.1 от КТ /същият изтича в началото на май
2021 г./.В този случай следва да се приеме,че ищцата не е имала обективна
възможност да депозира преди приключване на съдебното дирене в първата
инстанция доказателства за своята незаетост по трудово правоотношение в
рамките на целия шестмесечен срок.Представянето на такива във въззивната
инстанция е в този смисъл допустимо и доказателственото искане не е
преклудирано.От справка с трудовата книжка на ищцата в съдебно заседание
на 06.10.2021 г. пред въззивния съд се установи,че същата действително не е
била заета по трудов договор в рамките на целия 6-месечен срок след
уволнението.В полза на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер
на 5 532 лв ведно с обезщетение на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за забава в
размер на законната лихва върху главницата,считано от датата на предявяване
на исковете,до окончателното плащане.
Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни и
подлежащи на уважаване.Първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено.
При този изход от спора право на разноски за двете инстанции до
момента на основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищцата по делото и въззивник Т.
Г. Й.,която изрично е претендирала такива и в двете инстанции.Ответникът
по делото и въззиваем Община Д.Д. няма право на разноски поради
уважаване на исковете срещу нея и такива не следва да й се присъждат.
Ищцата и въззивник Т. Г.Й. е сторила разноски,както следва:в първата
инстанция-1 906,60 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 152 от делото на ДРС;във
въззивната инстанция-1425 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно
договора за правна защита и съдействие на лист 26 от делото на ДОС.Тези
разноски следва да й се присъдят,респ. насрещната страна О.Д. следва да бъде
осъдена да й ги заплати.
Тъй като ищцата по делото е освободена от заплащане на такси и
разноски за производството на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК,дължимите
държавни такси за водене на делото по сметка на Д.кия районен съд и за
11
въззивното обжалване по сметка на Д.кия окръжен съд се дължат от
ответника по делото Община Д.Д.,която на основание чл.78 ал.6 от ГПК
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съдилищата дължимите
такси,както следва:по сметка на ДРС държавна такса в размер на 50 лв по
неоценяемия иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ;държавна такса в размер на 50 лв по
неоценяемия иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ и държавна такса в размер на 221,28
лв по оценяемия иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ /общо 321,28 лв/,а по сметка на
ДОС-160,64 лв държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260341/10.05.2021 г. по гр.д.№3879/2020 г. на Д.кия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед №109/30.10.2020 г.
на кмета на Община Д.Д.,с която е прекратено трудовото правоотношение с Т.
Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Д. на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ,считано от
01.11.2020 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Г. Й. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“** на заеманата
от нея преди уволнението й длъжност „Старши специалист-ревизор и ВВК“ с
място на работа Общинска администрация /ФСД/Отдел „Бюджетно
счетоводство“ в Община Д.Д..
ОСЪЖДА Община Д.Д. с адм.адрес гр.Д.,ул.“** да заплати на Т. Г. Й. с
ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“** сума в размер на 5 532 лв /пет хиляди
петстотин тридесет и два лева/,представляваща обезщетение по чл.344 ал.1
т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ за времето на оставането й без работа
вследствие незаконното уволнение в рамките на максималния шестмесечен
срок от датата на уволнението,ведно със законната лихва върху горната
сума,начиная от датата на предявяване на исковете 29.12.2020 г.,до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Община Д.Д. с адм.адрес гр.Д.,ул.“** да заплати на Т. Г. Й. с
12
ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“** сторени в първата инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 906,60 лв /хиляда деветстотин и шест лева и
60 стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Д.Д. с адм.адрес гр.Д.,ул.“** да заплати на Т. Г. Й. с
ЕГН ********** от гр.Д.,ул.“** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 1 425 лв /хиляда четиристотин двадесет и пет
лева/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Д.Д. с адм.адрес гр.Д.,ул.“** да заплати по сметка на
Д.кия районен съд държавна такса за водене на делото в размер на 321,28 лв
/триста двадесет и един лева и 28 стотинки/.
ОСЪЖДА Община Д.Д. с адм.адрес гр.Д.,ул.“** да заплати по сметка на
Д.кия окръжен съд държавна такса за въззивното обжалване в размер на
160,64 лв /сто и шестдесет лева и 64 стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен
срок от обявяването му,т.е. от датата 20.10.2021 г.,пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13