Решение по дело №7647/2021 на Софийски районен съд

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
„К1” ЕООД, представлявано от управителя инж. З.И. е обжалвало наказателно
постановление /НП/ №22-007330/15.03.2021г. на директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - София /ДИТ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че НП не
е връчено по надлежния ред, както предписва чл.58 от ЗАНН, а за неговото издаване
разбрал случайно при справка в НАП. Оспорва фактическите констатации в акта и НП,
като намира, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че дори и да е извършено
нарушение, то същото е маловажно, тъй като не е с висока степен на обществена
опасност и няма вредоносен резултат.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от управителя и
чрез адв.АЛ. поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Депозират писмени бележки, в които излагат доводи за невръчване
на НП по реда и начина, предписан от ЗАНН. Излагат съображения за невъзможност да
бъде изпълнено задължителното предписание в указания срок, тъй като с решение от
30.11.2020г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството и
управителят еднолично не е могъл да извършва разплащания, а вземанията на
работниците са били признати от синдика, тъй като са възникнали преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност и работниците, включително лицето,
за което е АУАН и НП са признати за кредитори по чл.227, ал.1, т.4 от ТЗ. Така,
вземанията на лицето са били обезпечени, поради което не съответствал на истината
изводът на АНО в НП, че имало вредоносен резултат от неизпълнение на
предписанието. Мотивират наличие на предпоставките за прилагане на принципите на
маловажност и намаляване на наложената санкция, ако съдът възприеме, че формално
е осъществен състав на административно нарушение. В съдебно заседание е направено
и уточнение, че след като САС е отменил решението на СГС за откриване на
производство по несъстоятелност през м.06.2021г. са били изплатени всички дължими
трудови възнаграждения на този работник през м.09.2021г. Допълват, че при
последващата проверка, дружеството не е надлежно поканено, при съставяне на
протоколите от проверката, а има и антидатиране, както и АУАН не е съставен и
връчен на представляващия дружество синдик.
Въззиваемата страна чрез юрк.П., оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че от събраните по делото
доказателства категорично се установило извършеното нарушение, а при съставяне на
АУАН и издаване на НП не са допуснати визираните в жалбата съществени нарушение
на процесуалните правила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „К1” ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер
на 2000лв., за това, че при извършена последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство, приключила на 26.02.2021г. е установено по документи, че
дружеството в качеството на работодател не е изпълнило задължително предписание
под №4, дадено с протокол №ПР2101014/19.01.2021г. на осн. чл.404, ал.1, т.1 от КТ, с
текст: „Работодателят да изплати на И.Г.М уговореното трудово възнаграждение за
м.10.2020г., съгласно чл.128, т.2 от КТ“ в срок 01.02.2021г. - нарушение на чл.415, ал.1
от Кодекса на труда /КТ/.
1

НП е издадено въз основа на АУАН №22-007330/26.02.2021г., протоколи от
извършени проверки №ПР2101014/19.01.2021г. и №ПР2106672/26.02.2021г.
Приобщени по делото са административнонаказателната преписка по издаване
на обжалваното НП и представени в съдебно заседание от страните писмени
доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите Н. Л. В. - актосъставител и Д.А. Я. -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които
проверката е извършена по документи, след като с призовка, по телефон и с имейли
управителят на дружеството е канен да се яви в ДИТ и да представи доказателства за
изпълнение на предписанието под №4 от 19.01.2021г. със срок до 01.02.2021г. До
датата на приключване на тази последваща проверка - на 26.02.2021г. не се
представили доказателства на М. като работник в дружеството да е изплатено
уговореното трудово възнаграждение за м.10.2020г., било ведомости за заплати или
платежни документи. За това нарушение съставили АУАН в присъствието на
управителя на дружеството, който отказал да го получи и подпише, тъй като заявил, че
дружеството е в несъстоятелност и има назначен синдик, който го представлява, а без
неговата санкция не може да подписва, получава документи, както и да извършва
плащания. До приключване на проверката не могли с категоричност да установят, че
действително управителят на дружеството няма правомощия да го представлява, както
и не били представени доказателства, вземанията на М. да са били приети в
производството по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като не може с
категоричност да установи, дали НП е връчено, чрез куриер на жалбоподателя. Видно
от последната товарителница №CL000183365BG, с която е предоставено НП за
връчване, същата е върната в ДИТ-София, с отбелязване от 05.04.2021г., че пратката не
е потърсена от получателя. В същото време, според представената извадка за
движението на тази товарителница от жалбоподателя в съдебно заседание, се вижда, че
едновременно с връщането на пратката на подателя на 05.04.2021г., на следващия ден -
06.04.2021г. е добавена в куриерски лист за разнос, на 07.04.2021г. е предадена на
куриер за разнос и на 07.04.2021г. е доставена на клиента. Излиза, че пратка е
доставена на жалбоподателя, със същия номер на товарителница, с която е изпратено
НП, но самото НП и товарителницата, с която е изпратена тази пратка са върнати на
подателя на 05.04.2021г., с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. По
тази причина, съдът приема, че няма данни НП да е връчено на жалбоподателя.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът
констатира, че има задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне и за предявяване на АУАН по чл.43,
ал.2 от ЗАНН. Актът е съставен от инспектор при ДИТ София, в длъжностната
характеристика, на който е посочено, че има задължение да съставя актове при
констатиране на административни нарушения от работодатели.
При издаване на НП няма пропуски в съдържанието по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Същото е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №З-0058/11.02.2014г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
Конкретно, касаещо уведомяването на дружеството за дадените предписания, за
2

последващата проверка за тяхното изпълнение и за съставяне на АУАН, трябва да каже
следното: Процесното предписание под №4 от протокол №ПР2101014 е дадено на
19.01.2021г., със срок за изпълнение 01.02.2021г., в присъствие на управителя на
дружеството - К., който е подписал протокола, без възражения, в това число е
предоставил на контролните органи изисканите от тях документи. Няма данни и не се
твърди от жалбоподателя, на 19.01.2021г. да е уведомил ДИТ, че не представлява
дружеството и няма правомощия да извършва действия, които го обвързват. Освен
това, получаването на протокола, с който са дадени задължителните предписание,
обвързва този, който го е получил надлежно да уведоми дружеството-работодател,
респективно неговите управителни органи. Така, надлежно дружеството е уведомено
за дадените предписания, чрез К., който е управител на същото и неговите правомощия
не са отменени в тази част с назначаване на синдик и откриване на производство по
несъстоятелност по арг. на чл.635 и чл.658 от ТЗ. Освен това, видно от справка в ТР
към 19.01.2021г. именно З.И. е управител на дружеството и го представлява, а друго
лице не е вписано да изпълнява такива функции.
Същите са аргументите и за последващата проверка, която е приключила на
26.02.2021г. със съставяне на протокол №ПР2106672, на която отново е присъствал К.
като управител и отново не е направил възражения при приключване на тази проверка
и подписване на протокола. Отново видно от справка в ТР към 26.02.2021г. именно К. е
управител на дружеството и го представлява.
Същите са съображенията и за производството по съставяне на АУАН в
присъствието на управителя на дружеството, който категорично се установи от разпита
на свидетелите, че е участвал при изписването на акта - съставянето, но при неговото
предявяване е отказал да го получи, като е обосновал устно, че това е защото има
назначен синдик и дружеството е в производство по несъстоятелност. Какви са
причините управителят да не уведоми синдика, който не представлява дружеството
като юридическо лице, а предприятието като съвкупност от права и задължения, ДИТ
не може да носи отговорност, нито да се изисква от този орган действия извън неговите
правомощия, касаещо отговорите на управителя на дружеството, изпратени по
електронен път в ДИТ от 03.02.2021г. и 08.02.2021г. Още повече, че право на всеки е да
откаже да подпише АУАН и затова е предвидено в чл.43, ал.2 от ЗАНН - връчване при
отказ, какъвто е този случай.
Изключително коректно след връчването на АУАН, при отказ на управителя да
го подпише и получи, преди издаване на процесното НП, както управителят, така и
синдикът са уведомени за съставения АУАН чрез изпратено писмо на 01.03.2021г. по
пощата. По този начин не са ограничени правата на дружеството на защита по чл.44,
ал.1 от ЗАНН, а именно в 3-дневен срок за депозиране на писмени възражения срещу
акта. Писмото е получено на 11.03.2021г. от К. и срещу АУАН няма постъпили
писмени възражения по чл.44, ал.1 от ЗААН, поради което на 15.03.2021г. е издадено и
НП.
Само за пълнота съдът ще каже, че затова жалбата от дружеството, подадена
чрез управителя му е приета за подадена от лице, което представлява дружеството,
защото именно управителят представлява юридическото лице и има процесуално
представителство, предвид обстоятелството, че към датата на регистриране на жалбата
срещу НП в СРС, все още решенето на САС, с което е отменено решението на СГС, с
което е било открито производството по несъстоятелност, както и назначен синдик, не
е било влязло в сила.
Констатациите в акта и НП за неизпълнение на задължително предписание от
3

работодателя, в дадени срок - 01.02.2021г., се установиха от показанията на
разпитаните по делото свидетели, от всички писмени доказателства и не се оспорват от
жалбоподателя. Управителят прави възражение за обективна невъзможност да се
извършат плащанията, тъй като конкретното вземане на М. за работна заплата за
м.10.2020г. е прието в производството по несъстоятелност, а в административното
производство, чрез изпълнение на предписанието - да се изплати това трудово
възнаграждение, не можело да се извърши без санкцията на назначения синдик. Ето
защо, в такава хипотеза, съдът ще се съсредоточи дали до 01.02.2021г. работодателят е
бил в обективна възможност да изпълни задължителното предписание, предвид
откритото производство по несъстоятелност и приетото вземане на работника в същото
това производство.
Списъкът на приетите вземания на кредиторите по чл.687, ал.1 от КТ, между
които е и вземането на М. за работна заплата за м.10.2020г. е вписан в ТР на
02.02.2021г. Срокът за изпълнение на предписанието за изплащане на работната
заплата на М. за м.10.2020г. е до 01.02.2021г., т.е. до тази датата списъкът на приетите
вземания не е бил обявен в ТР и работодателят не е имал никакви причини да не
изпълни това задължително предписание в срок. Още повече, че срокът за
изпълнението му е започнал да тече от 20.01.2021г., тъй като протоколът, с който е
дадено, е връчен на управителя на дружеството на 19.01.2021г.
Тук, обаче има една особеност и тя е в това, че датата на извършване на
нарушението е 02.02.2021г., защото срокът за изпълнение на предписанието е до
01.02.2021г. На 02.02.2021г. видно от справка в ТР е обявен списъка на кредиторите по
чл.687, ал.1 от ТЗ, между които и М., в размер на вземанията си за всички дължими му
работни заплати, в това число и тази от м.10.2020г. На практика от тази дата
02.02.2021г. вече важат правилата за изпълнение на парични задължения при открито
производство по несъстоятелност.
Съгласно чл.635, ал.1 и ал.3 от ТЗ, с откриване на производството по
несъстоятелност длъжникът продължава дейността си под надзора на синдика. Той
може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и
съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по
несъстоятелност, както и длъжникът, съответно неговите органи, когато той е
юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице
всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика.
Възнаграждението на М. е за трудово възнаграждение за м.10.2020г. и задължението за
неговото изплащане е възникнало преди решението на СГС за откриване на
производството по несъстоятелност, т.е. не попадат в случаите на недействителност по
чл.646 и чл.647 от ТЗ за извършени сделки и плащания от длъжника. От друга страна,
предвид надзорните функции, които има синдика над дейността на длъжника, в това
число и изрично вписаните му правомощия по чл.658 от ТЗ, действително е следвала
санкцията на синдика за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на М. за
м.10.2020г., защото макар вземането му да е възникнало преди откриване на
производството по несъстоятелност, то ще се изпълни след това, когато вече важат
правилата на несъстоятелността.
Горното означава, че правилно е определено, че е извършено административно
нарушение при бездействие по чл.415, ал.1 от КТ, защото до 01.02.2021г.
работодателят не е изпълнил задължително предписание, дадено на 19.01.2021г., за
което не е имало обективна пречка, макар и при открито производство по
несъстоятелност, защото до 01.02.2020г. вземането на М. за заплата не е прието по
4

чл.687, ал.1 от ТЗ в откритото производство по несъстоятелност. Какви изисквания
поставя ТЗ, във връзка с откритото производство по несъстоятелност, предвид
посочените горе текстове, са въпроси, които е следвало да се решат от дружеството -
работодател, чрез неговите органи на управление и бездействието на управителя за
изпълнение на това предписание, чрез изплащане на заплата за м.10.2020г. на М. със
санкция на синдика, не може да се подведе като обективна невъзможност.
Касаещо наказването на работодателя, с налагане на имуществена санкция, е
следвало да се отчете от АНО обстоятелството, че на 02.02.2021г. вземането на М. е
прието в производството по несъстоятелност и е щяло да се удовлетвори именно по
специалния ред за този вид производство, макар и да не е предвидения ред в КТ. Това
означава, че е следвало да се прецени, доколко са налице и може ли да се приложи
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като работодателят не би могъл да отстрани
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, това нарушение,
предвид откритото производство по несъстоятелност и приемането на вземането на
работника за удовлетворяване в същото производство. От друга страна приемането на
вземането, може да се разглежда и като отстраняване на нарушението веднага след
неговото установява, от което не произтичат вредни последици за работници и
служители. Отчитай последното обстоятелство, съдът счита, че нарушението е
маловажно, а изложените от АНО съображения за високата обществена опасност,
предвид периода на неизпълнение и характера на това вземане, а именно за работна
заплата, са резонни за определяне на размера на имуществената санкция в границите,
предвидени в чл.415в, ал.1 от КТ - от 100 до 300 лв.
Тъй като към момента, съдът трябва да преценява какъв да е размер на
имуществената санкция, едновременно с отчитане на вече изложените в НП
отегчаващи обстоятелства, се отчетоха като смекчаващи, че след влизане в сила на
решението на САС, с което е отменено решението на СГС за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството, работодателят е изплатил всички
дължими суми за трудово възнаграждение на М., за което е представено платежно
нареждане в съдебно заседание. При баланс на смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, както и при съображение, че наказанието не е необходимо да е
максималното, а извършителят да знае, че същото е неотвратимо, съдът намира, че
следва да се наложи на работодателя имуществена санкция по чл.415в, ал.1 от КТ, в
размер от 200 лева, с което ще се постигнат и целите на закона.
Казаното означава, че НП следва да се измени в санкционната част, като на
жалбоподателя се наложи имуществена санкция, в размер на 200 лева на осн. чл.415в,
ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, а в останалата част, да остане
непроменено.
При този изход на делото, на въззиваемата страна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представлявана от юрисконсулт по
правилата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът съобрази липсата на фактическа
и правна сложност на делото, приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и
извършените процесуални действия от юрконсулта, за присъждане на минималния
размер юрисконсултско възнаграждение от 80 лева, което жалбоподателят, следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна.
Водим от горното съдът:
5

Номер на акта:	576
Дата:	4 октомври 2021 г. (в сила от 4 октомври 2021 г.)
Съдия:	Мария Христова Шойлекова-Маринова

Дело:	20211110207647
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юни 2021 г.

Решение по дело №7647/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите