№ 5289
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100508248 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №8248/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Д. С. В. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №7268 от 10.05.2023 г постановено по гр.д.
№63906/22 г на СРС , 157 състав , в частта , с която по искове на И. И. Н. ЕГН ********** ,
К. К. З. ЕГН ********** и Г. П. Г. ЕГН ********** от гр.София въззивникът е осъден на
основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователното възпрепятстване на ползването
на обща част от блок – сграда №1 в имот с идентификатор №68134.1895.310 в гр.София
ж.к.Княжево ул.******* , която обща част представлява затревена тераса , която от ъгъла на
северната и западната част на блока , обгражда изцяло западната част на блока и завършва
на ъгъла на западната и южната част на блока , с единствен подход от площадка преди
първи етаж на северната страна на блока , като осигури достъп на ищците ; както и
въззивникът е осъден да заплати на И. И. Н. ЕГН ********** , К. К. З. ЕГН ********** и
Г. П. Г. ЕГН ********** от гр.Софи сумата от 915 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . В Решението на СРС
липсват мотиви защо е приел , че процесния двор е обща част на сградата , а СТЕ не дава
заключение в тази насока . Налице е двор – зелена площ , който е закупен от въззивника .
Евентуални обособени тераси принадлежат на съответния апартамент и не могат да са обща
част на сградата . В нотариалния акт на въззивника е посочено , че същият граничи с двор .
Ползването на двора не е нужно на ищците , а възможността за достъп не прави двора обща
1
част на Етажната собственост . Дворът не може да се поддържа с ток и вода от общите части
. Ползването на двора ще смути собствеността на въззивника , защото спалнята и банята му
ще бъдат на показ . Наличието на врата от общата площадка не прави двора обща част , а
достъпът е бил осигурен само за ап.№3 на втори етаж на бившия собственик на дворното
място . Ищците имат само право на строеж върху дворното място , а въззивникът е
собственик на дворното място . Ползването на ищците като суперфициари върху дворното
място е ограничено по чл.64 ЗС и дворното място не е обща част . Не е доказано по делото ,
че преди 2016 г дворното място се е ползвало от всички етажни собственици , а показанията
на свидетеля са неверни . Д.А. се е грижел за двора при да бъде закупен от въззивника и
преди 2016 г не е имало свободен достъп . Ако процесният двор беше обща част , той щеше
да е включен в калкулираните общи части.
С допълнителна молба от 05.10.2023 г въззивникът счита , че исковата молба е нередовна , а
решението на СРС е частично недопустимо в частта , с която е постановено да се осигури
достъп до спорния имот .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба и
изразяват съгласие с мотивите на СРС . Спорния „двор“ представлява плоча , с която се
покриват подземните гаражи и върху която плоча е направен насип от земя т.е. дворът е
всъщност част от сградата . Ищците имат право на ползват „двора“ , като обща част на
сградата . Въззивникът изопачава и вади извън контекста наличните доказателства .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.05.2023 г
и е обжалвано в срок на 09.06.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият
съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като подобни пороци в случая не се
установяват. Искът е за ползване на обща част на етажната собственост , а не за премахване
на такава , поради което е допустимо да се предяви и от отделен етажен собственост -
решение №179 от 09.03.2010 г по гр.д. № 219/2009 г, ГК , І ГО на ВКС.
Исковата молба не е нередовна като в нея ясно е описано какви действия и за коя част от
т.нар. двор се иска да се преустанови неоснователното пречене на ползването от ответника .
Липсва частична недопустимост на обжалването решение поради произнасяне „свръх
петитум“ както да се прекрати преченето , така и „да се осигури достъп“. Видно от мотивите
и от диспозитива на решението на СРС „осигуряването на достъп“ е част от
съдържанието на това как в случая ответникът да преустанови неоснователното
възпрепятстване на ползването на затревената тераса . Не се касае отделен
2
иск/претенция на ищците , а за конкретизиране на съдебния диспозитив . Чл.109 ЗС не
урежда изрично искане за „осигуряване на достъп“ , но трайната практика на ВКС допуска
такъв диспозитив / решение №134 от 10.12.2020 г по гр.д.№749/20 г на ВКС , I ГО ,
решение №50019 от 07.03.2023 г по гр.д.№809/22 г на ВКС , II ГО, решение №50018 от
22.03.2023 г по гр.д.№1849/22 г на ВКС , I ГО и д р., . Негаторните искове са много и
твърде различни помежду си , като с оглед различните видове нарушения на правото на
собственост , различна е и защитата , която съдът дава по тях. В случая осигуряването на
достъп е адекватно изразяване на правосъдната воля на съда съобразно петитума в исковата
молба .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на
собственост. За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, от страна на ищеца следва да бъде
доказано при условията на пълно и главно доказване, че същият е титуляр на правото на
собственост на претендираната вещ, както и че ответникът извършва неоснователно
въздействие върху нея или съответно подържа състоянието, създадено от такова
неоснователно действие, като по този начин му пречи да упражнява правото си на
собственост.
В случая безспорно ищците и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в сграда
№1 в имот с идентификатор №68134.1895.310 в гр.София ж.к.Княжево ул.******* . Ищците
са придобили обектите си ведно с общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място . Дворното място е собственост на ответника , като същият го е закупил с
описан в решението на СРС нотариален акт от 29.11.2016 г .
Според СРС ответникът е собственик на ап.№1 на партера , непосредствено до процесната
затревена тераса . До 2016 г терасата е ползвана от всички етажни собственици , след което
ответникът е преустановил достъпа на други лица . Частта от дворното място , която е
застроена винаги е обща част на сградата съгласно чл.38 ал.1 ЗС . Действително ответникът
е собственик на дворното място , но процесната незастроена площ е собственост на
всички етажни собственици . Към нея има достъп за всички етажни собственици и такъв е
бил осъществяван до 2016 г .
Според СРС без значение е , че част от затревения двор по архитектурния проект е била
предвидена за тераси . Съдът не е обвързан от калкулиране на общите части и
площообразуване . Ищците имат право да ползват процесната затревена площ.
Решението на СРС е правилно като краен резултат, независимо , че настоящият съд не
споделя водещите мотиви на първоинстанционния съд . Действително тези мотиви съдържат
известни протИ.речия и не са достатъчно ясни и убедителни .
По-голяма част от фактите по делото са безспорни – ответникът е собственик на дворното
3
място и на съседен на спорната площ апартамент , а ищците са етажни собственици на
обекти в сградата , като тези обекти са им прехвърлени ведно с идеални части от общите
части и от правото на строеж . Изходът на делото зависи на практика само от едно
обстоятелство – дали ще се приеме , че спорната площ е обща част на сградата или е
част от дворното място . Иначе казано – дали имаме затревен покрив на подземен гараж
или част от дворно място .
Според настоящия съд в случая е налице насип , респ.затревен покрив на подземен
гараж , който е част от блока /част от постройката/ и представлява обща част по естеството
си по чл.38 ал.1 ЗС . Според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице арх.Г.Г. двата
озеленени „двора“ пред западната странична , северозападната към дъното и северната
странична фасади на сградата са разположени върху таванската плоскост на гаража и са
обединени в едно открито затревено пространство заедно с ивичната тераса пред ап.№1 на
ответника , а пространството се ползва само от последния .
В о.с.з на 11.04.2023 г вещото лице Главчева уточнява , че затревеното пространство е
„възникнало“ по следния начин – върху бетонния таван на подземния гараж е насипана
пръст /а под пръстта според св.Атанасов има насип от пясък за изолация / . Още при
строителството не са били изпълнени тераси , дворчета , пътеки и стълби в сегашния „двор“
. Според вещото лице не може да се каже , че т.нар.двор е част от терена , защото е горна
повърхност на гаража . Налице е врата към двора от стълбищната площадка , а навесът е
построен срещу входа от стълбищната площадка .
При тези данни неоснователни са доводите във въззивната жалба , които черпят аргументи
от това , че спорната площ е част от дворното място . Последното е безспорна собственост
на ответника , но на практика дворното място е напълно застроено , в процесната част – с
подземен гараж и подходи към него . Тераси собственост на жилищата съседни на
процесния „двор“ не са били построени и площта им е останала обща част като покрив на
гаража .
Невъзможно е да възникне дворно място върху покрив на подземен обект само поради факта
, че е положен изолационен насип от пясък и има засипване с пръст . Липсва каквато е да е
трайна връзка и единство между насипа и другата земна повърхност , а насипът „виси“ –
поставен е върху колоните част от сградата и стои върху колоните на подземния гараж . В
случая е налице един озеленен покрив какъвто би могло да има не само на нИ.то на земята
, но и на високи етажи според съвременните тенденции в озеленяването и разнообразяване
на градската архитектурна среда . Върху озеленени покриви на високи етажи би могло да се
развива дори градско земеделие , но е абсурдно подобни покриви да се считат за част от
земната повърхност.
В случая е без значение дали ответникът погрешно е считал , че като закупува дворното
място закупува и процесния озеленен покрив . Това не е било възможно юридически . Дори
да имаше изградени покривни тераси , същите винаги са обща част в етажната собственост -
решение №63 от 31.03.2011 г по гр.д.№1283/2010 г на ВКС II ГО , решение №37 от 11.03.
2010 г по гр.дело под № 528/2009 г на ВКС , II ГО , решение №75 от 26.02.2010 г по гр.д.
4
№395/09 г на ВКС , II ГО , решение №1380 от 09.08.1955 г по гр.д. № 3355/1955 Г., IV ГО на
ВС . В тях безпротИ.речИ. се приема , че покривната тераса е винаги обща част на етажната
собственост – част от покрива . В този смисъл е и правната доктрина - Л.В. в монографията
„Етажната собственост.Правен режим ”, УИ “Св.Климент Охридски”, 1992 г, стр.52 ,
проф.В.Т. във „Вещно право” и акад.Любен Василев “Българско вещно право” , УИ
“Св.Климент Охридски”, 1995 г, стр.145-146.
Без значение е дали в нотариалния акт на ответника е посочено , че граничи с „двор“ , кой и
как е ползвал имота преди и след 2016 г и как са изчислявани стойностите на общите части .
„Двор“ в житейски смисъл изглежда да има , но юридически той не е двор , а е обща част на
етажната собственост – озеленен покрив на подземен гараж . Дворно място има и под
подземния гараж , но не за него е процесния спор . Ищците имат интерес от ползване на
озеленената тераса и предявяването на процесните искове го потвърждава . Не е нужно
ищците да доказват конкретна нужда от ползването на озеленената тераса . Един собственик
може да ползва вещта си когато прецени .
Озеленения покрив като обща част не може да се придобие по давност и във всеки момент
ищците могат да поискат достъп до него , както и са сторили . Не е от значение дали може
да се осигури ток и вода на процесната площ - ищците не са претендирали за такъв .
Правилно СРС е посочил , че площообразувания и изчисления на общи части не ангажират
съда и са без значение по настоящото дело . Общите части по естеството си не могат да
бъдат изключени като такива чрез строителна документация .
Към процесната площ още при изграждане на сградата е предвиден достъп на етажните
собственици от стълбищната площадка и ответникът не следва да пречи на този достъп .
Няма данни процесната обща част да е предоставена за ползване и управление само от
ответника .
Допускането на достъп на ищците до спорната площ не означава , че последните имат право
без ограничения да смущават спокойния жИ.т на ответника като последният има на
разположение всички защитни средства по българското законодателство , включително
Общото събрание на Етажната собственост може да вземе решение по чл.11 ал.1 т.10 б.»и»
ЗУЕС за управление на процесната обща част , в рамките на допустимото от ЗС и ЗУЕС . От
друга страна е недопустимо под предлог за собствен «спокоен жИ.т и удобства» ответникът
да лишава останалите етажни собственици от каквото и да е ползване на процесния «двор»
като обща част , напр.за поставяне на детски колички , велосипеди , поставяне на саксии с
цветя и пр.
Налага се изводът , че решението на СРС като краен резултат е правилно и трябва да бъде
потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на
въззиваемите страни – по 500 лева адвокатско възнаграждение на всеки от въззиваемите
страни / същите са обикновени другари и всеки от тях има право да наеме самостоятелно
адвокат , съответно му дължи отделно възнаграждение /. До този размер са намалени
посочените адвокатските възнаграждения от по 800 лева поради прекомерност .
5
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7268 от 10.05.2023 г постановено по гр.д.№63906/22 г на СРС
, 157 състав , в частта , с която по искове на И. И. Н. ЕГН ********** , К. К. З. ЕГН
********** и Г. П. Г. ЕГН ********** от гр.София Д. С. В. ЕГН ********** от гр.София е
осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови неоснователното възпрепятстване на
ползването на обща част от блок – сграда №1 в имот с идентификатор №68134.1895.310 в
гр.София ж.к.Княжево ул.******* , която обща част представлява затревена тераса , която
от ъгъла на северната и западната част на блока , обгражда изцяло западната част на
блока и завършва на ъгъла на западната и южната част на блока , с единствен подход от
площадка преди първи етаж на северната страна на блока , като осигури достъп на ищците
; както и Д. С. В. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на И. И. Н. ЕГН
********** , К. К. З. ЕГН ********** и Г. П. Г. ЕГН ********** от гр.Софи сумата от 915
лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Д. С. В. ЕГН ********** от гр.София да заплати на всеки от И. И. Н. ЕГН
********** , К. К. З. ЕГН ********** и Г. П. Г. ЕГН ********** от гр.София по 500 лева
разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6