Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260303
гр.
Пловдив, 26.02.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5846/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б.Е.К. *** против
Наказателно постановление №20-1030-005094 от 12.06.2020 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено
администартивно наказание „глоба” в размер на 50 лв., също и на основание
Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 16
точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
изпраща представител адв.М.К. *** с
приложено към жалбата пълномощно, която поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е писмено сатонвище, според което обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има
право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 24.05.2020 г. около 16:40 ч. полицейските служители С.С.П. и И.В.П. установили жалбоподателя да
управлява т.а. Форд Транзит с рег.№ ***, собственост на Д.С. от ***, което МПС
не било регистрирано по надлежния ред, било със служебно прекратена
регистрация. При проверката било установено също, че водачът не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи
въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
св. С.С.П. и И.В.П..
Пред съда двамата свидетели потвърдиха направените от
тях констатации. Обстоятелството, че същите заявиха, че не си спомнят
подробности относно извършената проверка, не внася съмнение в обективността на
техните показания предвид изминалия период от време. Показанията на разпитаните
свидетели относно констатациите в акта се намират в съответствие с приложеното
към административнонаказателната преписка копие на справка за регистрация на
управляваното от жалбоподателя МПС. От посочената справка се установява, че е
налице прекратяване на регистрацията на посоченото в акта МПС по чл.143, ал.10
от ЗДвП след уведомяване от страна на Гаранционен фонд за липса на сключена застраховка
Гражданска отговорност. За прекратяване на регистрацията на МПС собственикът също
е бил уведомен. Обстоятелството, че собственикът на МПС е уведомен за прекратената
регистрация на МПС не се опорва и от самия жалбоподател.
Така от събраните по делото устни и писмени
доказателства безспорно се установява, че МПС е било собственост на трето лице.
Установява се и че посоченото МПС е било с прекратена регистрация, както и че
собственикът му е знаел за прекратяването на регистрацията. След като собственикът
е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, то същият не е следвало
въобще да предоставя на трето лице управлението на МПС, а в случай че го е
предоставил на едно трето лице то е следвало да го уведоми за това. Ползвателят
на МПС е следвало на свой ред да се информира от собственика на МПС, респ. от
съоветните държавни органи. Прекратяването на регистрацията на МПС е
обстоятелство, което се знае не само от собстевника, то представлява
информация, която се съдържа в съответните регистри. Също така не може да се
възприеме като основание, което изключва знанието за прекратена регистрация и
това, че МПС в деня на управлението е било с регистрационни табели , тъй като
прекратяването на регистрацията не води автоматично до отнемане /сваляне/ на
регисрационните табели. Да се толерира подобно незаконосъобразно поведение от
едно трето лице, означава да се предоставя възможност за незаконосъобразно
управление на МПС с прекратена регистрация от всяко трето лице, което на
практика представлява заобикаляне на закона.
Не на последно място следва да се отбележи, че доказателства, опровергаващи
направените в съставения акт констатации, не бяха представени от жалбоподателя
пред настоящата инстанция, въпреки съществуващата възможност за това по време
на две съдебни заседания. Съгласно чл.189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
При наличие на обективно и правилна установена
фактимеска обстановка правилно жалбоподателят е бил санкциниран за неспазване
на разпоредбата на чл.140, ал.1 от
Закона за движение по пътищата, както и
на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Налице е правилно приложение на материалния
закон и на съответните на нарушенията санкционни разпоредби.
Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е формално и за
осъществяването му не е необходимо настъпването на вредоносни последици, такива
не се предвиждат в състава му. Същите са изводите на съда и досежно другото
нарушение по 137А, ал.1 от ЗДвП за управление на МПС без поставен
обезопасителен колан. Съгласно чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер. Така наложеното на жалбоподателя наказание е в минимален размер, поради което и съдът
приема, че същото е в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Наказанието
за нарушението по чл.137А от ЗДвП е във фиксиран от закона размер съгласно чл.183, ал.4 т.7 пр.1
от ЗДвП, поради което наказателното
постановление в тази част също не подлежи на ревизиране.
Правилно и в съотвествие с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на
жалбоподателя са отнети съответните контролни точки. Съгласно чл. 6,ал.1 т. 5 от посочената наредба за
управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер (чл. 175, ал. 3 ЗДвП) се отнемат 10 контролни
точки, а съгласно т.10 от същата наредба- 6 контролни точки.
При проверка относно спазване процесуалните
изисквания за съставяне на АУАН и на НП съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. Нарушенията са описани по ясен начин, даващ въможност на нарушителя
да разбере в какво се състоят и да организира защитата си, което право
жалбоподателят е реализирал в пълен обем. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН
за съставянето на АУАН и за издаване на наказателното постановление. Налице е и
съответната материална компетентност на издателите на тези актове предвид
приложената към преписката Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.
Поради изложеното съдът намира, че
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-1030-005094
от 12.06.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на Б.Е.К.
*** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, както и за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4
т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лв., също и на основание Наредба №Iз-2539
на МВР са отнети общо 16 точки.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен
съдия : ………………………………
Вярно с оригинала! МК