Р Е Ш Е Н И Е
№ 42 18.02.2020 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Ваня Кирева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1431 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д.Т. *** срещу Наказателно постановление № 6599 от 28.11.2019г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2 от Закона за пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се от жалбоподателя, че процесното нарушение не било извършено, като оспорва констатациите от направеното замерване и извода, че се касае за тежко ППС. Освен това, процесното управление било в изпълнение на трудовите му функции на водач на пътно превозно средство, като се излагат конкретни и подробни обяснения във връзка със съставомерността на неговото поведение. Излагат се конкретни доводи и във връзка с преценката на наказващия орган по чл. 27 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да бъде изменено като наложената административна санкция бъде намалена съобразно установения специален минимум.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Началникът на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез упълномощения по делото представител – гл. юрисконсулт Р. Б. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 04.11.2019 г. в около 14:32 часа по път ІII – 8007, км. 14+10, в землището на с. Узунджово, обл. Хасково, в посока на движение с. Узунджово – гр. Симеоновград, свидетелите Г.П.Г. на длъжност към този момент „инспектор“, контрол по РПМ при Агенция „Пътна инфраструктура” и П.Г.Д. – работник в Областно пътно управление - Хасково забелязали движение на съчленено пътно превозно средство, с пет оси - МПС, марка „Ивеко”, модел „****“, с рег. № *** с две оси и полуремарке с 3 оси, с рег. № ***. Направило им впечатление, че превозното средство, вкл. и полуремаркето били натоварени със зърно, поради което решили да предприемат проверка и спрели превозното средство, в участък от пътя, където имало достатъчно място за извършване на проверката и необходимите измервания. В хода на същата било установено, чрез измерване от контролните органи с техническо средство – ролетка № 13.04/18 /5м./ разстоянието между осите /на единичната задвижваща ос – 1.34 м, а след измерване на място с техническо средство – електронна везна модел – „DFW-KR“, Сериен номер 118844 - че превозното средство, управлявано от жалбоподателя е със сума на натоварване на задвижващаta 2 – ра единична ос 12.915 тона тона при максимално допустимо натоварване 11.500 т., а при измерено разстояние между осите 1.34 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.840 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т. След проверка на транспортните документи се установило, че водачът не бил в състояние да представи разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя - валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3 на Наредбата. По делото е представено Свидетелство за регистрация Част II по отношение на МПС, марка „Ивеко”, модел „****“, с рег. № А5427МТ с две оси и полуремарке с 3 оси, с рег. № А0326ЕК с посочена собствена маса на превозното средство, съответно за полуремаркето. С оглед на това, и след като преценили, че последният осъществява движение на тежко пътно превозно средство, без съответно разрешение, срещу Д.Т.Д. е съставен от свид. Г.П.Г., на същата дата, в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение № 0007402, който жалбоподателят подписал лично, без да впише обяснения или възражения в съответната предвидена за това графа.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, и след като приел, че нарушението е за първи път, наложил процесната административна санкция
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.П.Г. и П.Г.Д. относно обстоятелствата, свързани установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 /а/ от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени някои измежду визираните в т. 1 - 6 дейности, а конкретно т. 2 предвижда движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Изпълнено е изискването на вписване на правната квалификация на деянието и правната норма, въз основа на която се налага санкцията в необходимата пълнота, макар и в диспозитива на санкционния акт да липсва необходимата конкретизация на привръзката към чл. 26, ал. 2 ЗП, към която препраща чл. 53, ал. 1 от ЗП, то по – горе ясно е вписано, че деянието е по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за да се обезпечи правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. Поради това последващо непълно изписване не води до извод за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, включително и място на извършване съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано и не е налице разминаване в съдържанието на процесните АУАН и НП, издадено въз основа на него, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място водачът в лицето на жалбоподателя Д.Т.Д. е управлявал съчленено пътно превозно средство, с пет оси - МПС, марка „Ивеко”, модел „***“, с рег. № *** с две оси и полуремарке с 3 оси, с рег. № ****, извършващ превоз на товари. Било е установено, чрез измерване от контролните органи, на място, с техническо средство – електронна везна модел – „DFW-KR“, Сериен номер 118844, че превозното средство е с установено натоварване на задвижващата /2-ра/ единична ос 12.915 тона тона при максимално допустимо натоварване 11.500 т., а при измерено разстояние между осите от 1.34 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 29.840 тона при максимално натоварване на тройната ос 24 тона, като при самото измерване не се установява да са допуснати нарушения, които да са от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващият орган. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно несъответствие на натоварването на тройната ос и на полуремаркето на превозното средство с нормативно установените изисквания и конкретно тези на чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001г., предвиждащи съответно, че сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е над 1.3 m е 24 t, съответно на единична ос – зaдвижвaщa на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7 - 11,5 t. Определение за извънгабаритни ППС е дадено и в Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - § 1, т. 1. „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, като анализът на цитираните разпоредби и доказателствата по делото затвърждават извода за съставомерност на деянието, включително и относно субекта на нарушение – водачът на спряното за проверка ППС.
При определяне размера на санкцията обаче, съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 53, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата в размер за глобата от 2500 лева, т.е. над съобразно установения специален минимум. Въз основа на съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по - конкретно липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, освен незаплащане на таксата впоследствие от водача, който обаче не е собственик на превозното средство, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици се обосновава извод, различен от този, до който е достигнал наказващуя орган при индивидуализацията. Наред с това, нарушението на водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива, поради което съдът намира, че макар и изложеното да не е в никакъв случай достатъчно да обоснове тезата за несъставомерност, респ. за липса или незначителна на обществена опасност на деянието, а оттам и приложението на чл. 28 ЗАНН, то индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес на смекчаващите обстоятелства. Още повече, предвид липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя. Затова, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила тя следва да бъде наложена в размер, съобразно минималния предвиден в законовата разпоредба на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата – 1000 лева в какъвто смисъл е необходимо да бъде изменен санкционния акт.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 6599 от 28.11.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на Д.Т.Д. *** е наложено административно наказание: глоба в размер на 2500 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 2500 лева на 1000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.