Р Е
Ш Е Н
И Е
427/10.7.2020г.
град Шумен
Шуменският
районен съд в публичното заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав
:
Съдия
: Зара Иванова
при секретаря
Е.Пенчева, като разгледа докладваното от районния
съдия З.Иванова гр.д.№2794 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск по чл. 422 , ал.1 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление :
гр.София , бул.“Д-р П.Д.“ №25 , офис сграда „Лабиринт“ , ет.2 , офис 4 ,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д. срещу
Д.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в която посочва, че на 09.08.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсъньл
Файненс" ЕАД, ЕИК *** и ищеца, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № PLUS-11270019 от 08.05.2015 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
и Д.Й.Д., е прехвърлено в полза на ищеца. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица.
Съгласно договора за цесия ищецът,
в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което
„Агенция за събиране на вземания“ имала изрично пълномощно от цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, в изпълнение на
което на ответника било изпратено уведомление
за извършената цесия, като
същото е получено от майката на адресата
на 20.09.2018 г. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомление за
извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-БНП/РLUS-11270019 от 21.02.2019 г.,
което се върнало в
цялост като неполучено. За трети път ищецът изпратил уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-БНП/РLUS-11270019 от 23.08.2019 г., което отново се върнало в цялост
като неполучено. Ищецът заявява, че счита уведомлението за
цесията за получено от ответника. Ищецът претендира заплащане от страна на
ответника на сума в размер на 3 662.67 лв. - неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.07.2017 г. до
05.06.2020 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост считано от 20.08.2017 г.; сумата 1
484.73 лв. - договорна
/възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 05.06.2020 г., по
отношение на които на основание чл. 5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 20.08.2017 г.;
сумата 406.49 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от
21.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга, както и
претендира присъждане на разноски по ч.гр.д. № 692/2019 г., на Районен
съд – Шумен. В условията на евентуалност, в случай че
съдът не уважи изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени
положителни установителни искове срещу ответника ищецът претендира заплащане от
страна на ответника на сума в размер на 3 662.67 лв. - неизплатената главница от неплатените
месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.07.2017 г. до 05.06.2020 г.;
сумата от 1 484.73 лв. договорна/възнаградителна лихва за
периода от 20.07.2017 г- до 05.06.2020 г.; сумата 592.10 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 21.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда,
ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателно погасяване на дълга. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначеният
му особен представител депозира отговор в който заявява, че искът е допустим,
но ищецът не бил активно легитимиран да води настоящия иск. Твърди, че по
делото не са представени доказателства, от които да е видно,че ищецът е уведомен от цедента за прехвърленото вземане
съгласно изискванията на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, тъй като самият ищец в исковата си
молба молил съда да връчи на ответника уведомлението за цесията заедно с
исковата молба и приложените към молбата писмени доказателства. Особения представител, който
представлява ответника по делото заявява, че представлява ответника по силата
на закона, а не по договорно представителство, като той можел да извърши всички съдопроизводствени
действия, освен тези свързани с разпореждане с предмета на делото - чл.34 ал.З ГПК защото не бил страна по спорното материално правоотношение. Особеният представител на ответника се позовава и
на неравноправни клаузи по договора за кредит посочени в Закона за защита на
потребителите.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
По
ч.гр.д.№692/2019 г. по описа на ШРС , по реда на чл. 410
и сл. от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№391/06.03.2019 г. срещу ответника за следните суми: 3662,67
лв. (три хиляди шестстотин шестдесет и два
лева и шестдесет и седем стотинки) – представляваща главница, за периода
от 20.07.2017 г. до 05.06.2020 г., по отношение
на която на основание чл. 5 от
договор за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 20.08.2017
г., дължима за погасяване на задължение
по договор за потребителски кредит PLUS-11270019, сключен на 08.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.Й.Д., прехвърлено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД по силата на Приложение № 1 от
09.08.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания
/цесия / от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, 1484.73 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки) –договорна лихва за
периода от 20.07.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
05.06.2020 г. (падеж на последна погасителна вноска) по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано
от дата 20.08.2017 г., 406.49 лв. (четиристотин и шест лева и четиридесет и
девет стотинки) – обезщетение за забава
за периода от 21.08.2017 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г.. до изплащане на
вземането и 161.08 лв. (сто шестдесет и един лева и осем ст.), от които 111.08 лв. държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта в резултат на което е образувано настоящото
производство .
По делото не е спорно , че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-11270019 от 08.05.2015 г., по силата на който на ответника
е предоставен потребителски заем в размер на 5 000, като сумата му е предоставена, както и
заплати застрахователна премия в размер на 1 680 лев . В резултат на
горното , за ответника като кредитополучател възникнало задължение да погаси заема на 60 месечни вноски, изрично
описани в погасителния план.
На
първо място, следва да бъде обсъдено наведеното от особения представител на
ответника възражение, за липса на надлежна активна материално-правна
легитимация на ищеца. Твърденията в тази насока са, че заемодателят „БНП
Париба Пърсъньл Файненс" ЕАД и цедентът “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България ” са различни
юридически лица и в този смисъл ищецът не е придобил надлежно вземането. В тази
връзка, след направена служебна справка в Търговския регистър, съдът
констатира, че заемодателят - "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК:
********* има статут на "заличен търговец", считано от 31.01.2018 г.
От обявените по партидата на заличеното дружество документи се установява, че е
налице извършено преобразуване на търговеца по реда на чл.
265г и сл. от ТЗ чрез вливане в едноличния собственик
на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Франция“. Съгласно
разпоредбата на чл.
265, ал. 2 от ТЗ, с вписването на преобразуването възниква новоучреденото
дружество и се прекратяват преобразуващите се дружества, като правата и
задълженията на преобразуващите се дружества преминават върху приемащото или
новоучреденото дружество. В случая принципалът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., Франция действа чрез свой клон, регистриран в търговския регистър –
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" , ЕИК: *********. От
горното става ясно, че към 27.07.2017г.- датата на сключване на Рамков договор за
прехвърляне на вземания от все още
заемодателят е не е бил заличен търговец. Процесното вземане е прехвърлено на
ищеца с допълнително споразумение на 09.08.2018г., когато вече поради
настъпилото правоприемство собственик на всички вземания на заличения търговец
е станало юридическото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Франция, т.е. това дружество се явява надлежен цедент. Посоченото по-горе дава отговор на
възраженията на ответника, че ищецът не е надлежно упълномощен да съобщи на
длъжника за извършената цесия. Видно от представеното пълномощно
№3230/2018г. правоприемника на
заемодателя е упълномощил ищеца да уведомява, съгласно разпоредбата на чл.99,
предл.3 от ЗЗД всички длъжници за сключения рамков договор за прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. и всички допълнителни споразумения. Съобразно
предоставената му представителна власт ищецът е изпратил на длъжника съобщение
за извършената цесия, което му е връчено (чрез
майка му) на 20.09.2018г., видно от представеното по делото
известие за доставяне (обратна разписка). Дори и да не се възприеме извода на съда, че
съобщаването на цесията е осъществено по описания по-горе начин, такова е
настъпило с връчване на препис от исковата молба на особения представител на
ответника. Налице са възражения и в тази насока, като се твърди, че връчването
на особения представител, не може да породи последиците на чл.99, ал.4 от ЗЗД. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено
по т. д. № 193/2018 г., ВКС приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл.
47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.
1-5
с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че
последователно в практиката на ВКС (Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. №
2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016
г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл.
47 ГПК, ал.
1-5
– отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени,
т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Независимо, че в цитираното решение се обсъжда валидността на
материалноправно изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез
връчване на уведомление към искова молба, връчена на особен представител,
назначен при условията на чл.
47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това
решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия,
връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и 4
от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава
възможност на кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез
договора за цесия. В конкретния случай кредиторът освен извършеното връчване,
чрез майка му, впоследствие двукратно е направил опит да изпрати уведомление за
сключения договор за цесия лично до длъжника. И в двата случая длъжникът не е
намерен на адреса посочен в договора за кредит. Ако кредиторът реши да уведоми
ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на
адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът
приложи разпоредбата на чл. чл. 50 ЗННД вр. чл.
47 ГПК, ал.
1-5
ГПК уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без
реално да е достигнало до знанието на длъжника. В съдебното производство е
осъществена именно горната процедура – призоваването е по реда на чл.47 от ГПК,
но е направено нещо повече- назначен е особен представител. Да се приеме в този
случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че
му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните
пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че особеният представител
разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален
представител, с изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т. е.
той не може да прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба,
признание на иска или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема
материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало
правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса.
Очевидно това становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в
което е направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на
длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно
връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл.
47, ал. 1-5
от ГПК. По аргумент на по-силното основание
следва да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване
правата на длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в
защита на интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да
получава материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между
страните правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като
единственото ограничение за особения представител е да извършва действия на
разпореждане с предмета на делото. Поради изложеното по-горе съдът приема, че с
връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се
счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание чл.235,ал.3 от ГПК съдът е необходимо да
вземе предвид при решаване на делото .
По същество ищецът претендира целия остатък по кредита, като твърди, че е настъпила предсрочната му изискуемост. Твърди, че на ответника е съобщено волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, алтернативно посочва, че спрямо небанковите финансови институции, каквото качество има заемодателят не са относими постановките на т.18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща начина на обявяване на предсрочната изискуемост. Ищецът не конкретизира по какъв начин е съобщено обявяването на предсрочната изискуемост, но вероятно, предвид липсата на друга писмена кореспонденция визира цитираното по -горе писмо, с което на ответника се съобщава за извършената цесия. При преглед на съдържанието му, съдът констатира, че в него липсва ясно и недвусмислено изявление, че кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем. Липсват и други доказателства обосноваващи извод, че на ответника е съобщена предсрочната изискуемост. Съдът не възприема за основателни възраженията, че спрямо небанковите финансови не съществува изискване да се съобщи за обявяване на предсрочната изискуемост. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява праводателя на ищеца (Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о., ВКС). Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. Поради посоченото по-горе, съдът приема, че едва с връчване на исковата молба на особения представител на ищеца – на 20.01.2020г. , в която се съдържа изявление за предсрочна изискуемост (което няма пречка да се извърши от цесионера , като притежател на вземането, ведно с обезпеченията и привилегиите), съдът приема , че това изявление е достигнало до ответника . С оглед горното следва да се приеме, че предсрочна изискуемост е настъпила само по отношение на непадежиралите до тази дата вноски (20.01.2020г. до 05.06.2020г.) и то само по отношение на главницата, която съобразно приетата по делото ССЕ е в размер на 790,27 лева. Колебанието в съдебната практика относно въпроса дали при обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба води до възможност за присъждане на частта от главницата, която е предсрочно изискуема е преодоляно с постановеното Решение №10/25.02.2020г. по т.д.№16/2019г. на ВКС, в което се посочва, че когато в исковото производство по чл422 от ГПК бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство е правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Тук следва да се посочи, че по отношение на предсрочно изискуемите вноски,
ответникът дължи заплащане само на главницата. Ищецът, отново позовавайки се на
факта, че заемодателят е небанкова финансова институция, твърди, че постановките
на Тълкувателно решение №3/27.03.2019г.
по тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането не са приложими по отношение на кредитора. Съдът намира за
неоснователно възражението, както е изложено в мотивите на тълкувателното
решение с обявяване на предсочната изискуемост договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената
в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната
сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно -
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на
преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.
70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период-след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Не случайно ВКС използва термините заем и
кредит, по този начин се обобщава, че във всички случаи на предоставяне за
ползване на финансов ресурс – независимо от банка, небанкова финансова
институция или физическо лице, при загубване на преимуществото на срока,
заемателят не дължи уговореното възнаграждание за ползването му.
На последно място във връзка с предсрочната изискуемост следва да се посочи, че видно от назначената по делото ССЕ са настъпили материално правните предпоставки за настъпването и уговорени в договора за кредит – неплащане на две или повече последователни вноски.
За вноските с настъпил падеж преди тази дата (20.07.2017г. до 20.01.2020г.) също няма пречка да бъдат присъдени в настоящото производство. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо. При вземане, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател. Размерът и падежът на всяка вноска са определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска дължи изпълнение, макар и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Поради посоченото ответникът дължи заплащане на вноските с настъпил падеж (20.07.2017г. до 20.01.2020г.), които съобразно ССЕ са както следва : 2872,40 лева – падежирала главница и 1421,10 лева – възнаградителна лихва .
По отношение на възнаградителната лихва ответникът възразява, че клаузата за е нищожна, т.к е прекомерно висока Размерът на възнаградителната лихва не противоречи на императивна правна норма. Със законодателната промяна от 2014 г. – чл. 19, ал. 4 ЗПК, се въведе законово ограничение в размера на възнаградителната лихва, като се нормира, че "годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. " С въвеждането на тази законова уредба се поставиха ясни граници, отвъд които уговорената възнаградителна лихва би била нищожна като противоречаща на императивна правна норма, но настоящият случай не касае уговорена възнаградителна лихва, която да излиза извън тези граници , т.к. по процесния договор ГПР е в размер на 39,14%. Уговорената възнаградителна лихва не може да бъде счетена за нищожна и като неравноправна клауза. Чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите повелява, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Според ал. 2 на същата разпоредба: "не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. " Следователно, преди да бъде извършена преценка дали една клауза е неравноправна, се изследва дали същата е индивидуално уговорена, доколкото това индивидуално уговаряне преодолява евентуалната неравноправност. Именно такъв е настоящият случай, в който уговорената в договора за потребителски кредит възнаградителна лихва е индивидуално уговорена. Тя не е определена в общите условия, които се прилагат за всички кредитополучатели, а е част от индивидуално сключен с потребителя договор. Клаузата на договора относно лихвата не е предварително изготвена, поради което да се счете, че потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието и. Напротив- потребителят е получил преддоговорна информация, в която размерът на договорната лихва е отразен и сам, ден преди подписване на договора, е попълнил искане за отпускане на кредит, именно при такава възнаградителна лихва.
По отношение на
мораторната лихва, претенцията е в размер на 406.49
лв. за периода от 21.08.2017 г. до 05.03.2019 г. , изчислена върху
главницата от 3662,67
лева. Предвид посоченото по-горе, а именно, че до датата на
връчване на исковата молба не е настъпила предсрочна изискуемост, съдът приема,
че мораторната лихва е дължима върху всяка отделна вноска , считано от момента
на падежа до 05.03.2019г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК . Тази сума е в размер на 387,67 лева,
пресметната от съда чрез онлайн калкулатор за законна лихва.
В заключение , съдът
намира, че ответникът дължи следните суми : главница в общ размер на 3662,67
лева , от която 2 872,40 -
падежирала главница за периода 20.07.2017г. до 20.01.2020г. и 790,27 лева-
предсрочно изискуема главница, 1 421,10 лева – възнаградителна лихва, за
периода 20.07.2017г. до 20.01.2020г. и
сумата 387,67 - мораторна лихва за периода от
падежа на всяка вноска до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.03.2019г.
Искът се явява неоснователен за претендираната
възнаградителна лихва за периода 20.01.2020. до 05.06.2020г. , за разликата от 1 421,10
лева до пълния предявен размер от 1 484,73, както и за мораторна лихва ,
за разликата от 387,67 до пълния предявен размер от 406.49
лева.
Въпреки, че е
налице частично отхвърляне на претенциите не е необходимо произнасянето по
евентуалния иск, т.к. при частично уважаване на главен иск е недопустимо
разглеждането на евентуален такъв ( Решение
№210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС, Определение
№310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и др.)
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски ,
включително и извършените в заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска или сума
от 1050,94 лева.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Бюджета на СВ, по сметка на ШРС , сумата 98,45 лева – заплатено от авансовите
суми възнаграждение на ВЛ за ССЕ, назначена по искане на особения му
представител , съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание
чл.422,ал.1 от ГПК , ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО , че Д.Й.Д., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление :
гр.София , бул.“Д-р П.Д.“ №25 , офис сграда „Лабиринт“ , ет.2 , офис 4 ,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., следните суми: главница в общ размер на 3662,67 (три хиляди
шестстотин шестдесет и два лева и шестдесет и седем ст.) лева, по Договор за
потребителски кредит № PLUS-11270019 от 08.05.2015 г. сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което вземане е прехвърлено (цедирано ) на ищеца, от която
2 872,40 - падежирала главница за периода 20.07.2017г. до
20.01.2020г. и 790,27 лева- предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2019г. , до окончателното и изплащане , 1 421,10 (хиляда
четиристотин двадесет и един лева и десет ст.) лева –
възнаградителна лихва, за периода 20.07.2017г. до 20.01.2020г. и сумата 387,67
(триста осемдесет
и седем лева и шестдесет и седем ст.) лева - мораторна лихва дължима от падежа на всяка вноска до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 05.03.2019г. , за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №391/06.03.2019г. по ч.гр.д.№692/2019г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422,ал.1 от ГПК в останала
част, а именно за: възнаградителна лихва за разликата от 1 421,10 лева до пълния предявен размер
от 1 484,73 лева, която разлика е начислена за периода 20.01.2020г. до 05.06.2020г. и за мораторна лихва за разликата от 387,67
до пълния предявен размер от 406.49 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Й.Д., ЕГН **********, да
заплати в полза на Бюджета на СВ, по сметка на ШРС, сумата 98,51 (деветдесет и осем лева и петдесет и една ст.) лева – заплатено възнаграждение на ВЛ по ССЕ,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС
.
СЪДИЯ
: