Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-74
15.04.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на десети март две хиляди и двадесета
година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ
: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ЙОРДАНКА МАЙСКА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Майска
в.гр.дело № 288 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
50765/11.11.2019г. на РС-Бургас от Кмета на Община Бургас, с упълномощен
процесуален представител гл.юк.Е М в Дирекция „Местни приходи от данъчи, такси
и реклама“ /МПДТР/ при Община-Бургас, съдебен адрес:*** за Дирекция МПДТР
против Решение № 2695/24.10.2019г. по
гр.д.№ 5610/2019г. по описа на БРС, с което е уважена претенцията на
въззиваемата, че не дължи на въззивника 304лв. неплатен патентен данък по
Данъчна декларация № 1189/23.01.2009г. по чл.61в от ЗМДТ, ведно със законнат
лихва, мораторни лихви и сумата от 2,23лв.-обезщетение за забавено плащане та
такса битови отпадъци по АУЗД № АУ000404–2988/28.01.2013г. за периода от
01.01.2014г. до 21.06.2019г. по изп.дело № 322/2019г. по описа на ЧСИ Илко
Бакалов поради погасяване на вземанията по давност.
Решението се обжалва като „неправилно поради противоречие с материалните
и процесуални разпоредби, определящи правилата за прилагането и прекъсването на
давността.“ Твърди се неоснователност на иска, като се застъпва становище, че
вземанията не са погасени по давност. Посочва конкретни дати и действия на взискателя, с
които давността е била прекъсвана. Позовава се на ТР № 2/2606.2015 по т.д.№2/2013г.
ОСГТК на ВКС.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
искът бъде отхвърлен. Не сочи докзателства. Няма доказателствени искания. Не е
отправено искане за присъждане на разноски.
В законния срок въззиваемата Р. Г, чрез своя процесуален представител
адв.Г.Павлова от
БАК е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно
обжалване и е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе
и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваното решение е уважена установителна претенция по чл.439, ал.1 ГПК, вр.чл.171,
ал.1 ДОПК по отношение въззивника, че Р.В.Г., с ЕГН - ********** ***, не дължи
следните суми: 304 лв.,
представляваща неизплатен патентен данък по Данъчна декларация №
1189/23.01.2009г. по чл.61н от ЗМДТ, ведно със законната лихва, считано от
01.01.2010г. до окончателното плащане; сумата от 313.61лв./313,27лв.+0,34лв./, представляваща мораторна лихва
патентен данък по Данъчна декларация № 1189/23.01.2009г. по чл.61н от ЗМДТ за
периода от 01.01.2010г. до 25.06.2019г.;
сумата от 2.23 лв. – обезщетение за
забавено плащане на таксата за битови отпадъци по АУЗД №
АУ000404–2988/28.01.2013г. за периода от 01.01.2014г. до 21.06.2019г., за
събирането на които е образувано изп. де-ло № 20197050400322 на ЧСИ Илко
Бакалов, поради погасяване на вземанията по давност,
като са възложени в тежест на Община Бургас сторените от насрещната страна
разноски.
Безспорно е между страните по делото, а се установява и
от представените писмени доказателства, че
на 07.08.2013г. е образувано изп. дело №
20137050400511 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, възоснова на Данъчна декларация №
1189/23.01.2009г. по чл.61н от ЗМДТ и АУЗД № АУ000404/28.01.2013г., с всизкател
МДТ при Община-Бургас и длъжник-Р. Велкова Г. досежно принудително събиране на
процесните вземания за патернет данък и такса смет посочени по-горе.
Така образуваното изп. дело № 20137050400511 по
описа на ЧСИ Илко Бакалов е прекратено с Постановление от 18.06.2019г. на
съдебния изпълнител, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в
продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
Видно от мотивите на постановлението за
прекратяване ЧСИ е посочил, че последното изпълнително действие по това
производство е било извършено на 07.08.2013г.
С възлагателно писмо изх.№ ЕД-1745/2/21.06.2019г.
Община Бургас е поискала от ЧСИ Илко Бакалов да започне ново изпълнително
производство против същия длъжник на същите основания и за същите суми, като на
25.06.2019г. е било образувано и изп. дело № 20197050400322.
По делото е прието, представено от ищцата Удостоверение
от ЧСИ, в което е отразено, че от датата на образуване на изп. дело №
511/2013г. – 07.08.2013г., няма депозирани молби от взискателя и не са
извършвани изпълнителни действия по него.
Горното дава основание на въззиваемата-ищца да твърди, че
процесните задължения са погасени с изтичането на
5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, като този давностен срок е изтекъл
на 07.08.2018г.. Тъй като за същите вземания изп.дело № 322/19г. на ЧСИ Илко
Бакалов е образувано след погасяването им по давност, то се предявява настоящата
установителна претенция по чл.439 ГПК.
Въззивника-ответник
твърди и поддържа пред настоящата инстанция, че давностния срок не е изтекъл,
тъй като е бил прекъсван с действията му на взискател, позовавайки се на представени и
приети в първоинстанционното производство три броя писма, адресирани от ЧСИ
Илко Бакалов, както следва от 13.11.2014г., 25.11.2015г. и 08.12.2017г.. Видно е от положени печати, че първите две по време писма
са били входирани във входящия регистър
на ЧСИ, а за третото писмо от 2017г. няма такива данни. Трите писма са с еднакво съдържание, изходящи
са от зам.кмет „Финанси, бюджет и икономика“ на Община Бургас, като с тях е
поискано от името на общината като взискател по образувани дела за събиране на
просрочени публични общински вземания, ЧСИ да използва всички правомощия,
предоставени му от закона, да извърши необходимите справки и да наложи запори
на банкови сметки, на трудово възнаграждение, превозни средства, както и
възбрана на недвижими имоти; да извърши опис и продажби на движимо и недвижимо
имущество на задължени лица и всякакви други подходящи мерки за своевременното
събиране на задълженията по предадени актове за установяване на публични
общински вземания.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна изразява становище в с.з., че с изпращането
на тези писма до ЧСИ е прекъснат давностния срок, а Общината като кредитор не
може да бъде обвинена в бездействие. Посочва, че няма как Община-Бургас да
изпрати толкова броя писма, колкото са преписките, предадени за принудително
събиране, тъй като те били хиляди. Навежда, че съдебният изпълнител е трябвало
да размножава всяка година изпратените от общината писма, да ги прилага по
делата и да извършва съответнит действия. Бездействието на ЧСИ говрело за
организацията му на работа, но не и за бездействие на кредитора.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
Съгласно наведените
във въззивната жалба възражения спорен въпрос поставен за разглеждане пред
настоящия съд е дали 5-годишния
давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК за процесните вземния е изтекъл
и дали посочените по-горе писма съставляват такива изпълнителни действия, които
да прекъсват давността.
Безспорно е, че в конкретния случай предмет на
изпълнителното производство са публични общински вземания съгласно чл. 162, ал.
2 ДОПК, по
отношение на които намират приложение разпоредбите на ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.
1 ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение. Същевременно чл. 171, ал.
2 ДОПК урежда т.нар. "абсолютна"
погасителна давност от 10 години, като съгласно цитираната разпоредба, с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е
отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Същата
е прекъсната съгласно чл. 172, ал.
2 ДОПК, с молбата образуване на изп. дело
от 07.08.2013 година, съдържаща искания
за налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника, съответно за
извършване на опис и продажба на имуществото на длъжника. Предвид предприемане
на действията по принудително изпълнение по реда на ГПК, приложими са именно
нормите на кодекса досежно изпълнението.
Със задължителните по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт в
Тълкувателно решение № 2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа
на ВКС на РБ за 2013 г. разрешения е прието, че "Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), както следва: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Прието е също, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
и др. Прието е още и че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Също така, че в изпълнителния процес
давността не спира, а когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпва по силата на закона
т. нар. "перемция", при което съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Съгласно цитираният по-горе съдебен акт и трайната практика на съдилищата
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие."
Видно от мотивите по т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015 г. по т.
д.№ 2/2013 г. редовната молба за
изпълнение (тази която съдържа посочен изпълнителен способ, който се иска да се
приложи от съдебния изпълнител) прекъсва давността.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд и тези на ЧСИ, че по конкретното изпълнително
производство по изп.дело № 511/2013г. не са извършвани никакви изпълнителни
действия от датата на образуването му на 07.08.2013г.. Ежегодно изпращано писмо
с общо съдържание от взискателя, без посочване най-малкото на конкретно дело,
по което да е отправено съответното искане, не вменяват на ЧСИ задължение да ги
размножи и прецени сам по кое от висящите пред него производства да ги приложи
и какви действия срещу кой длъжник да приложи. Още повече, че въззивника
твърди, че е взискател по хиляди изпълнителни производства-всяко образувано по
различно време и съответно на различен етап на висящност. В писмата не се сочат конкретните длъжници, в това число и
ищцата, както и точно определени изпълнителни способи, които да бъдат приложени
по всяко едно от делата, поради което правилно не са били приобщени към изп.
дело № 20137050400511, тъй като въз основа на тях съдебният изпълнител не е имал задължение и не е
предприел изпълнителни действия срещу въззиваемата-ищца Р.Г., за да се прекъсне
давността по отношение на процесните задължения, на основание чл.172, ал.2,
изр.1, пр.2 от ДОПК. Ето защо правилен е извода, че процесните публични вземания са погасени по
давност, тъй като за времето от 07.08.2013г., когато е било образувано изп.
дело № 511/2013г. и е поискано от
ответната Община ЧСИ да извърши изпълнителни действия срещу ищцата до датата на
завеждане на второто изп. дело с № 20197050400322 – 25.06. 2019г. е изтекъл
предвиденият в чл.171, ал.1 от ДОПК 5-годишен срок. При тези мотиви обжалваното решение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед данните по делото отправеното искане
по чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.9, ал.1 от Наредбата
за минималния размер на адвокатските възнаграждения от процесуалния
представител на въззиваемата страна се явява основателно, поради което съдът
определя възнаграждение в размер на 300лв., като до поискания размер от
500лв.същото подлежи на отхвърляне, тъй като е основано на разпоредба касаещя
касационното производство и не са налице данни за особена правна и фактическа
сложност на настоящото производство.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
2695/24.10.2019г. по гр.д.№ 5610/2019г. по описа на Районен
съд-Бургас.
ОСЪЖДА на осн. чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.9, ал.1 от Наредбата за минималния размер
на адвокатските възнаграждения, Община Бургас да заплати на адв. Г.Г.П. от БАК - пълномощник на въззиваемата Р.В.Г. с ЕГН-**********,
адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв..
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.