РЕШЕНИЕ № 171
гр. Пазарджик, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, на деветнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседА.е в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
секретар Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 305/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени два субективно кумулативно
съединени иска от К.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез неговия законен представител
(майка) Г.И.Р., ЕГН **********, със същия адрес, чрез адв. Н. и адв. С., срещу П.А.Е., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** и Детска градина
„==“, с адрес: гр. П., ул. „К. Г.“ № , за
солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 26 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
в резултат на физическо увреждане, причинено на 05.09.2017 г. от делинквента П.Е.,
респ. друго лице от педагогическия персонал при ответника ДГ „==“, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата,
на основА.е чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД. Претендират се направените разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически
твърдения:
След навършване на двегодишна възраст на ищеца К.Н.,
родителите му го записват да посещава целодневна Детска градина „==“ в гр. П..
Първият ден от посещението на детската градина бил на 04.09.2017 г., който
преминал нормално. На следващия ден – 05.09.2017 г. К. отново бил заведен на
детска градина в отлично здравословно състояние. Около 16 часа дядото на детето
И. отишъл да го вземе, когато
учителката П.Е. му показала синини от ухапване по дясната страна на лицето на
ищеца, като му обяснила, че са причинени от по-голямо дете. Малко след това,
при качването в автомобила, дядото установил, че и от лявата страна на лицето
на детето също има множество синини. Върнал се и потърсил обяснения и за тях,
като учителката Е. отново посочила като причина насилие от по-голямо дете.
Същия ден ищецът бил прегледан от личния си лекар, като била направена и
консултация с хирург. Детето било много разстроено и непрекъснато плачело.
Тогава то не могло да опише какво се случило, но на следващия ден 06.09.2017 г.
обяснило, че госпожата – ответницата Е. го удряла по дупето, по бузките, по
челцето и му дърпала ушенцето. На 07.09.2017 г. детето било прегледано от д-р Б.П., като
било издадено съдебно-медицинско удостоверение със заключение за ухапвА.я от
дясната страна на лицето на ищеца и три кръвонасядА.я от лявата страна, за които
е изложено становище, че биха могли да бъдат причинени от пръстите на ръцете на
възрастен човек. Сочи се, че описаната фактическа обстановка обосновава
отговорността на ответницата Е. на основА.е чл. 45 от ЗЗД, като лице, което пряко
е причинило физическите увреждА.я на ищеца – наранявА.ята по лявата буза, лява
част на челото, лява подочна област, лява задушна област. Доколкото ищецът се е
намирал под надзора на учителката Е., а и на екипа на детското заведение ДГ „==“,
чието задължение е да осигури цялостна грижа за живота, здравето, възпитА.ето,
емоционалното и психическото равновесие на децата, претърпяното увреждане от
05.09.2017 г. обосновава правен интерес от предявяване на претенция и спрямо
втория ответник, в качеството му на възложител на работата по смисъла на чл. 49
от ЗЗД. Отговорността на делинквента и възложителя на работата се претендира
при условията на солидарност (цитира се р. № 89/1997 г., ІV г. о.). Твърди се,
че към датата на увреждането, ищецът е 2-годишно дете, което претърпява
неимуществени вреди, изразващи се във физическа болка и психоемоционален стрес,
които ще се отразят включително и на бъдещото му развитие и отношение с
околните. Подробно се излагат съображения за търпените болки и страдА.я. Сочи
се, че било образувано и досъдебно производство, което впоследствие е
прекратено, тъй като е прието, че престъплението е от частен характер и се
преследва по тъжба на пострадалия. Моли се за уважаване на иска ведно със
законната лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата П.Е., чрез адв.
П. ***, оспорва предявения иск като
излага твърдения, че с действията си същата не е причинила увреждА.ята на К.Н..
Излага твърдения, че на 05.09.2017 г. групата на ищеца била обединена с друга
група от детската градина, състояща се от по-големи възрастово деца, но
впоследствие по-големите били отделени, защото носили пъзел с дребни части и за
да не се стигне до поглъщане или задавяне с тези части от по-малките деца. Сред
тази група по-големи деца било и детето Д. Д., което било съсед на ищеца. Тъй като К. не познавал другите
деца, основно общувал с Д., дори се разплакал като разбрал, че и Д. трябвало да излезе. Поради
тази причина Д.бил оставен да играе с по-малките деца. Двете деца К. и Д. си играели заедно,
прегръщали се и се целували. Когато станало време за обяд, Е. забелязала, че
лявата буза на ищеца е зачервена, включително ухото и вратлето. След като се
наобядвали децата, ответницата забелязала, че и по дясната буза на ищеца има две
кръгловати синини, които изглеждали като от засмукване и захапване. Веднага
била информирана директорката на ДГ А.С., че има ухапано дете, като същата
изпратила домакина И.К. да отиде до аптеката и да купи подходящ мехлем. Детето
през това време било спокойно, не плачело, облекли му пижамата и го сложили да
спи. То си спало спокойно. Освен мехлема, ответницата поставила на бузите на
детето К. мокри кърпи, за да се успокоят зачервявА.ята. След като децата
станали от сън, попитала детето Д. какво е направил на К. и то отговорило, че го „цункал,
гушкал и щипнал“. На смяна след обяд застъпила учителката М. Д.. Притеснена ответницата Е. останала
и след като й свършила смяната, за да обясни на родителите какво се е случило с
тяхното дете. Около 16.15 ч. дошъл дядото на детето по майчина линия и
прабабата. Взели детето, като не реагирали остро на обясненията на Е., но след
15-20 мин. се върнали, нахлули в групата и отправили гневни закА. срещу нея за
саморазправа. Излагат се подробни твърдения. Сочат се факти и от развили се
наказателни производства. В този смисъл се оспорва предявения иск като
неоснователен и пледира за неговото отхвърляне. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Детска градина „==“
– гр. П., чрез временно изпълняващ длъжността директор М. И., оспорва предявения иск
като неоснователен, евентуално оспорва размера на заявената претенция. Оспорват
се всички твърдения за наличие на увреждане – деликт, като се твърди, че не е извършен
нито от ответницата Е., нито от друг служител на детската градина. Оспорва се
настъпването на каквито и да е нематериални вреди у ищеца в резултат на
въпросните травматични увреждА.я, причинени от неустановено лице. Навеждат се
доводи, че липсват твърдения в исковата молба от кое лице от персонала на
детската градина е извършено твърдяното непозволено увреждане, налице ли е
увреждане, причинна връзка между поведение и вреди и т. н. Моли за отхвърляне
на иска.
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на стрА.те съответства на твърденията на ищеца. В случая ищецът в р. ІІ от
исковата молба, нар. „ОсновА.е на иска“, изрично сочи, че делинквент е първият ответник
Е., но излага доводи, че вторият ответник ДГ „==“ носи отговорност за
действията на педагогическия персонал, в това число за действията на П.Е. на
05.09.2017 г. Ето защо съдът е приел, че искът срещу юридическото лице (чл. 29,
ал. 1 от ЗПУО) черпи своето правно основА.е в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД
независимо дали ще се установи конкретният (измежду натоварените лица)
извършител на заявения деликт или не.
Сезиран
е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане № 589/15.05.2015 г.,
издадено от Община П., ищецът К.Г.Н.
е роден на *** г. от майка Г.И.Р. и баща Г.К. Н..
По делото са приети писмени доказателства - медицински
изследвА.я на ищеца от процесната дата: медицинско свидетелство №
101/05.09.2017 г., образно изследване на глава за липса на фрактура, като лекарят
изрично е посочил, че детето е много неспокойно, непрекъснато плаче и
родителите трудно го задържат. Представено е и медицинско удостоверение от
07.09.2017 г., издадено от д-р П. за извършен преглед на ищеца.
Приетите доказателства относно образуването, респ.
прекратяването на наказателно производство, няма да бъдат подробно обсъждА. от
съда, доколкото е ирелевантно за настоящия процес дали твърдяният деликт
съставлява и престъпление. Това е така, доколкото всяко
престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от
факта, че няма основА.я за образуване на наказателно производство (в случая от общ характер),
не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД – така Определение
№ 8 от 11.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2011 г., I т. о.
От
друга страна, постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното
производство (и изводите, направени в него относно авторството и вината на
определено лице) не може да се приравни на влязла в сила присъда и оттам на
задължителността му за гражданския съд, тъй като понятието „присъда”,
употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 от ГПК следва да се тълкува като
съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършването на престъпно деяние (т. 15 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС),
каквото посоченото постановление за прекратяване не е.
Видно
от подадената до Районен съд – П. тъжба от Г.Р., като законен представител на
детето й К.Н., срещу П.А.Е., за твърдяното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4
вр. чл. 130, ал. 2 НК, се претендира и обезщетение за претърпените от ищеца
нематериални вреди в размер на сумата от 5 000 лева.
По делото са приети писмени доказателства, видно от
които Община П., Министрество на образовА.ето и науката, Регионално управление на
образовА.ето – П. са уведомени за инцидента на
05.09.2017 г., като са предприети административни мерки за установяване
нарушения по Кодекса на труда, като на директора на ДГ „==“ – П. са дадени
предписА.я за търсене на дисциплинарна отговорност на детската учителка П.Е.
поради констатирано нарушение на трудовата дисциплина. Със заповед № 613/12.10.2017 г. на кмета на Община П. е наложено
дисциплинарно наказА.е „предупреждение за уволнение“ на директора А.С. за редица
нарушения, едно от които – за съществуване на разновъзрастови групи в детската
градина, формирА. в периода 01.09.2016 г. – 18.09.2017 г. в нарушение и при
липса на предпоставки и изисквА.я за това.
Справка от ответника ДГ „==“ сочи, че ответницата Е. е
постъпила на работа в ДГ на 08.01.1997 г., изпълнявала е длъжността „старши
учител“, а видно от заявление от 29.09.2017 г. е подала молба за напускане, като
със заповед № 34 от 06.10.2017 г. трудовото й правоотношение с детското заведение
е прекратено, на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. За
посочения период на ответницата Е. няма наложени дисциплинарни наказА.я.
По делото е приета друга справка от ответника ДГ „==“,
видно от която служителите които са били на работа на 05.09.2017 г. са
ответницата П.Е. (старши учител), М. Д. (учител),
Н. К. (помощник-възпитател), С.Р., И.К. и директора А.С..
Видно от приетия с протокол № 2 от 16.02.2017 г. от заседА.е
на педогагическия съвет Етичен кодекс на работещите с деца в ДГ „==“ в чл. 3 от
същия е заложен принципът, че „Грижата за живота и здравето на детето е на
първо място“. Видно от подписаната от персонала на детското заведение (вкл. ответницата
Е.) декларация за приемане принципите за работа с деца, заложени в Етичния
кодекс на детската градина, посоченото правило е доразвито, респ. са поети редица задължения, като: в работата в никакъв
случай да не се използва психическо и физическо насилие и методи, уронващи
достойнството на детето (т. 3), за опазване живота и здравето на децата по
време на пребививането им на територията на детското заведение като задължение
от първостепенно значение, като не се допуска децата да остават сами, без
надзор или придружител (т. 10), да не се използват форми на насилие, грубости,
наказА.я и други (т. 12), при травма, оплаквА.я или други особености в
здравословното състояние на детето да се уведомява незабавно медицинската
сестра за оказване на спешна помощ, съобщаване на родителите за състоянието на
детето, както и пълно и подробно обяснение на предприетите мерки за подобряване
на състоянието му (т. 16) и т. н.
Отговорността за опазване живота, психическото и
физическото състояние на децата по време на учебни зА.мА.я и ситуации през
работното време и при други форми на дейности, оргА.зирА. от детската градина е
утвърдена и в раздел ІІІ, т. 6 от длъжностната характеристика на ответницата П.Е.,
получена от нея на 18.11.2009 г.
По делото е приет социален доклад по чл. 15, ал. 6 от
ЗЗДт. Сочи се, че от 15.10.2018 г. ищецът посещава Детска градина „Б.“ в гр. П.. Излагат фактически твърдения по хронологията
на събитията – подаден на 05.09.2017 г. устен сигнал от кмета на общината във
връзка с инцидента, на 07.09.2017 г. жалба до ДСП и т. н. (л. 252).
От събрА.те по делото гласни
доказателства се установява следното:
Свидетелят Т. Г. Н. (баба на ищеца) дава показА.я,
преценени от настоящия състав на съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната й
заинтересованост. Твърди, че ищецът е започнал да посещава ответното детско
заведение „==“ на 04.09.2017 г. На 05.09.2017 г. бил за втори ден на градина,
когато след 16.00 часа близките й са й се обадили, за да й кажат, че имало
инцидент в градината с внука й К.. Когато го видяла в полицейското управление,
цялото му лице било в синини. От лявата страна имал повече. Детето било
неспокойно, плачело, било изплашено, доста стресирано. Взели решение да заведат
детето на личната му лекарка, за да го прегледа. Тя поискала да му бъде направена
снимка на главата. В поликлиниката пристигнала и майката на ищеца Г.Р.. Отишли
и в Общината при зам.-кмета, за да подадат жалба. След това отишли във фотостудио
в гр. П., за да направят снимки на посиненото лице на К.. Твърди, че към датата
на инцидента ищецът е бил на 2 години и четири месеца и е можело да се
разговаря спокойно с него. В деня на инцидента е бил много уплашен, казвал че
го боли, почти цялата нощ плачел. След този случай в градината, повече не искал
да спи сам в детското си легло. На другия ден бил по-спокоен, като на въпрос
какво се е случило в градината, разказал, че госпожата го е била по бузките,
челцето и му е дърпала ушенцето. Свидетелката твърди, че година след това К.
бълнувал. Когато са му предлагали да отиде на детска градина, плачел и не искал
да ходи, защото „госпожата го биела“. В продължение на една година детето останало
вкъщи. След това е направен опит да го заведат до двора на ДГ „Б.“, но К. не искал да влиза, защото имало госпожа. След
инцидента, при разходки, ищецът оприличавал някои жени, които имали същата
прическа като госпожата (отв. Е.), страхувал се и плачел.
Свидетелят И. Г. (дядо на ищеца) дава показА.я, преценени от
настоящия състав на съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната му
заинтересованост. Твърди, че ищецът е посещавал ДГ „==“ само на 4-ти и 5-ти
септември 2017 г. На 4-ти около 16.00. ч. той взел К. от градината и всичко
било наред. На 05.09.2017 г. отново към 16.00 ч. също отишъл да го вземе, като
тогава бил с Н. Р. (майка на
свидетеля) и Н. Р.
(племенница на свидетеля). Когато влязъл в градината, ответницата Е. му казала,
че имало инцидент с внука му, някакво по-голямо дете го било изпуснало. К.
плачел постоянно. Дали му някакъв мехлем за мазане. Видял, че има синина на
едната буза, но тогава майка му казала, че е много насинен, и свидетелят забелязал
и другата страна на лицето – също насинена. Върнал се да поиска допълнителни
обяснения от учителката Е., която му обяснила същото – друго по-голямо дете „го
изпуснало“. Уведомил бащата на ищеца. След това заедно с бащата се върнали в
ДГ. После отишли в полицията, а след това на лекар. Твърди, че К. е бил доста
разстроен. Само като му се заговорело за детска градина и започвал да плаче.
Свидетелства, че детето проговорило по-рано за възрастта си. Спокойно можел да
обясни какво се е случило на процесната дата, обяснявал, че госпожата (отв. Е.)
го е ударила по бузките и по дупето.
Свидетелят Р. П. В. (личен лекар на ищеца) дава показА.я,
че един ден през септември 2017 г.,
след 16.30 ч. ищецът бил заведен при нея от родителите си за преглед заради
травма. Детето непрекъснато повтаряло „градинката, градинката“, било неспокойно.
Забелязала, че е с насинено по бузката, постоянно се дърпал назад, не искал тя да
го докосва. Попитала го какво е станало, но то само плачело и повтаряло
„градинката, градинката“. Предложила да му се направи снимка на главата.
Твърди, че детето е проговорило рано, още на година и половина можело да се
разговаря с него, питал „имаш ли бонбони“, „дай ми бонбон“ и т. н. На две
години вече обяснявал къде го боли. При прегледа свидетелката забелязала, че
горната част на ушенцето му било зачервено и подуто, отекло. По самата буза на
детето и ушенцето личали червени отпечатъци от пръсти и дори били започнали да
посиняват, което сочело, че травмата не се е случила непосредствено преди
пристигането в кабинета й, а преди няколко часа. След 2-3 дни отново завели
детето на преглед, бил със зачервено гърло и температура. Тогава свидетелката
отново го попитала какво се е случило в детската градина, като при думата
„градина“ К. се отдръпнал и се хванал за майка си. На по-късен етап, когато свидетелката
повдигала въпроса за градината, К. категорично отговарял, че не желае да ходи
на градина.
Свидетелят И.Л.К. дава показА.я,
преценени от настоящия състав на съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната й
заинтересованост, същата работи при ответната ДГ „==“ от февруари 2016 г. Не е присъствала на самия инцидент, но знае,
че се е случил на 05.09.2017 г. Обедните часове влязла в групата на ищеца и видяла,
че директорката А.С., отв. Е., Д.и К. са се
събрали и нещо обсъждали. Твърди, че по това време групите били сборни, малки и
големи заедно. Видяла, че К. си седи на леглото, видимо спокоен, по лицето му
имало леки синини. Разбрала, че по-голямо дете от групата Д. е захапало К.. Директорката й разпоредила
да отиде да закупи някакъв мехлем за травмите.
Свидетелят М. С. Д. дава показА.я, преценени от
настоящия състав на съда с оглед нормата на
чл. 172 от ГПК, предвид възможната й заинтересованост, същата работи при
ответната ДГ „==“ от 20 години като учител. На 05.09.2017 г. заявява, че е била
втора смяна, т. е. работното й време започва от 12.30 ч. нататък. Колежката й Е.
тъкмо подготвяла децата за следобедния сън. Помощник-възпитателят Н. К. също била
там. Него ден групата била сборна. Когато отишла на работа, при приемане на
смяната, колежката й Е. обяснила, че с детето К. се случил инцидент, бил захапан
от по-голямо дете Д. Д. бил 6
годишен, едър за възрастта си, супер активно дете. Видяла следите от ухапване
по ищеца. Поддържа, че детето било спокойно, почти бил заспал. Директорката С.
също била там, уведомена от Е. за инцидента. Ответницата решила да изчака
родителите в края на работния ден, за да им обясни какво се случило.
Директорката й разпоредила да не се обажда на родителите, за да не ги
притеснява излишно. Свидетелката също счита, че е нямало причина да се звъни на
родителите. Следобяд К. се събудил от сън, закусил, бил видимо спокоен. Дядото
и прабабата на К. дошли да го вземат. Детето било отново спокойно, не плачело.
Взели детето, но после се върнали и се разразил словесен скандал. Твърди, че
ищецът не е можел да прави сложни изречения. По принцип в градината има
медицинска сестра, но тогава отсъствала.
Свидетелят Н. Г. К. дава показА.я, преценени от
настоящия състав на съда с оглед нормата на
чл. 172 от ГПК, предвид възможната й заинтересованост, същата работи при
ответната ДГ „==“ като помощник-възпитател от 22 години. На 05.09.2017 г.
заявява, че е била втора смяна, от 10.00 ч. нататък. Забелязала, че по бузките
на К. имало следи от захапване от детски зъбки и от засмукване. От едната
страна били зъбките, а от другата засмукването. Учителката Е. извикала
директорката С., която дошла в групата. Детето било спокойно, не плачело, нищо
не обяснило за случая. Този ден групата била сборна. Само едно от големите деца
останало в групата на по-малките – Д., на 5 години, по-едро дете от останалите. Двете деца К. и Д. си играели заедно, познавали се отпреди. Д. признал, че целувал К.. Това свидителката не го е
разбрала лично, а го чула по телевизията. Не е видяла първа детето, ответницата
Е. вече била там, а след това дошла и директорката. Не е забелязала К. да
избягва, да стрА. от ответницата. Твърди, че К. не е плакал, въпреки че през
по-голямата част от времето сама заявява, че не е имала възможността да го наблюдава.
Излага, че за 22 години от професионалната си кариера не знае да е имало друг
такъв случай, макар и да твърди, че децата контактуват със зъбки и нокти.
Свидетелят А.С. дава показА.я,
преценени от настоящия състав на съда с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната й
заинтересованост, същата работи при ответната ДГ „==“ като директор от 24
години (към момента на разпита не изпълнява длъжността директор). Твърди, че на
05.09.2017 г. ответницата Е. влязла в кабинето й разтревожена и заявила, че има
лошо ухапано детенце. Директорката веднага отишла в групата и видяла К. захапан
за бузката. По това време групите били сборни, малки и големи на едно място.
Детенцето било захапано от едната страна, личали зъбките, а от другата било
зачервено лицето. Разпоредила на И.К. да отиде да купи някакъв мехлем против
захапано. Свидетелката изрично подчертава, че за целия период докато работи в
детската градина – 24 години – е работила с отворена врата на кабинета и не е
чувала нито писъци, нито детски плач. Попитала К. какво е станало, кой го е
захапал и тогава Д. казал, че
той го е захапал, защото го обичал. След това разбрала, че К. и Д. са съседски деца, играели си заедно. Обяснява случилото
с изблик на емоция на детето Д. ЗачервявА.ята от другата страна на лицето
обяснява, че са по-скоро от дърпането от Д., за да може да му извие бузката, за да го захапе. Твърди, че
децата така изразяват емоцията си – скубят коса, хапят. Излага, че К. не е
обяснявал какво се е случило, само е показал. Бил е спокоен, легнал следобед,
заспал. Не е забелязала К. да стрА. от ответницата. Не е наблюдавала постоянно
детето, но не е забелязала то да плаче и да стрА. от Е.. Счита, че това не е
насилие от възрастен човек, а проявена емоция от дете към дете. Твърди, че до
този момент Д. не се е проявявал
като хиперактивно дете. Принципно е следвало да уведомят родителите за
инцидента, но е счела, че не е нужно в случая – захапаното щяло да мине до
вечерта.
От назначената Съдебно-психологична експертиза, която
съдът намира за компетентно изготвена, неоспорена от стрА.те, се установява
следното: Ищецът К. е на 3.5 години към момента на изследването (10.11.2018 г.),
с нормално психическо и физическо развитие. За възрастта си говори много добре.
Разказва с пълна, слята и логична реч. Интелект, внимА.е и памет отговарящи на
възрастта и средата в която живее. Експертът дава заключение, че в резултат на
процесния инцидент детето К. е изпаднало в състояние на остра стресова реакция,
като това страдА.е спада към групата на заболявА.ята, свързА. с преживяване на
стрес и разстройство в адаптацията. Развива се без поява на други психични
разстройства и обикновено продължава от няколко часа до няколко дни. В този
период от няколко дни е възможно лицето да има мисловни преработки на
психотравмиращата ситуация, съчетано с понижено настроение и други вегетативни
прояви. По думи на близките, детето си е спомняло за инцидента в период от
половин година след това. В момента на изследването К. се намира в състояние на
еквивалент на психично здраве. След инцидента ищецът не е посещавал друга детска
градина. Едва от 15.10.2018 г. е започнал да посещава ДГ „Б.“. При беседата с вещото лице детето разказва, че му
харесва на детска градина; че не е ходил другаде на градина, само в тази, която
посещава сега („Б.“), там му
дават плод, няма любима храна… Експертът приема, че при ищеца се е включил
защитен мехА.зъм на психиката, а именно т. нар. „изтласкване“. Това е психична
стратегия, чрез която хората редуцират или избягват на подсъзнателно ниво
негативните състояния, като конфликти, фрустрация, тревожност и стрес. Форма на
изтласкването е „селективното“ забравяне на събития, травмиращи състояния и т.
н. Същите се съхраняват на подсъзнателно ниво и при подобни ситуации могат да
се актуализират (напр. както когато К. минавал покрай детската градина, той се
сещал за случая или когато срещнел жена, която прилича на учителката Е.,
започвал да плаче). В открито съдебно заседА.е вещото лице уточнява, че
психологическият термин „изтласкване“ е мехА.зъм на психиката, чрез който
информацията от психиката се изтласква към подсъзнА.ето. Най-общо казано К. е
забравил какво му се е случило, в момента не си спомня това, което е преживял
на 05.09.2017 г. При проведеното изследване е нямало лоши асоциации към думата
„детска градина“. Бил попитан: „Ходиш ли на детска градина?“ и той отговорил
„Да, ходя. Искам да ходя.“ За постигането на този резултат са спомогнали и
родителите на К., които са се стремяли първоначално детето да забрави, а впоследствие
да изградят положителен имидж както на детската градина, така и на фигурата на
учителя в нея. Вещото лице обобщава, че към момента на изследването детето е
нямало спомен за процесните събития.
От назначената Съдебно-логопедична експертиза се заключава,
че в общия случай двегодишните деца не могат да описват и преразказват минали
събития. Богатството на речника им варира между 50-100 думи, всичко зависи от
средата в която живеят, възможността да се упражняват като говорят с някого и
индивидуалноста на детето. Преразказването на отделни събития се появава в
по-късен период (около 4 – 5 годишна възраст). Експертът предполага, че към
процесната дата – 05.09.2017 г., когато ищецът е бил на 2 г. и 4 месеца, същият
е разполагал с минимален обем речник, като е можел да свързва две думи в
изречение, но не и да обяснява различни събития.
Съдът не кредитира заключението по СЛЕ, доколкото
изводите в него са направени на базата на предположения и както сам експертът
заявява – за да се отговори коректно досежно езиково-говорното развитие на
ищеца, изследването е следвало да се направи към процесния период
октомври-декември 2017 г.
От назначената Съдебно-медицинска експертиза, която
съдът намира за компетентно изготвена, неоспорена от стрА.те, се установява
следното: На 05.09.2017 г. ищецът К.Н. е получил кръвонасядА.я по лицето –
кръгловато синково кръвонасядане по дясната буза с външен диаметър 3 см. и
ширина около 0.6 см., синкаво кръвонасядане с размери 2 х 2 см. под него; както
и травматичен оток и петнистосинкаво кръвонасядане по лявата буза с три
окръглени синкави кръвонасядА.я, разположени в средната й част в една линия, в
леко коса посока, с размери за всяко по 1 х 1 см., отстоящи на около 1,2 см.
едно от друго, оток на лявата ушна мида и синкаво кръвонасядане с размери 4 х 1,5
см. на задушната област, синкаво кръвонасядане на лявата подочна област с
размери 1 х 1,3 см., синкаво окръглено кръвонасядане по лявата челна област, с
размери 2 х 2 см. ОписА.те травматични увреждА.я са резултат от действие на
твърди тъпи предмети, като общ мехА.зъм. Кръвонасядането по дясната буза, като
се има предвид формата, размерите и специфичните му особености може да се
получи от ухапване от друго дете. Трите кръвонасядА.я по лявата буза, с
окръглена форма, в една линия могат да се получат от удар с ръка от пръстите на
възрастен човек (шамар). Отокът на лявата ушна мида и кръвонасядането на
задушната област могат да се получат както при удар, така и при дърпане на
ухото. В открито съдебно заседА.е експертът сочи, че отокът е по-скоро резултат
от дърпане на ухото отколкото на удар, при който има разкъсано тъпанче или
разтягане на тъпанчевата мембрана съпътствано от пищене в ухото или намален
слух, каквито данни по делото няма. Вещото лице е категорично, че всички
травматични увреждА.я (без окръгленото кръвонасядане по дясната буза) не могат
да се получат от падане на пода, дори в детска градина, където има много играчки
и други предмети, поради факта, че са разположени в различни анатомични области
на главата и лицето, и са в различни равнини (двете бузи, лява част на челото,
лява подочна област, лява задушна област). Травмите са резултат от удар с твърди,
тъпи предмети, но не и тъпоръбести, тъй като няма охлузвА.я по кожата, а само
кръвонасядА.я. Обобщава се, че травмите са локализирА. повече в лявата част на
лицето на ищеца и могат да се нанесат от ръка на възрастен, като този извод се
прави въз основа на съобразяване размерите на детското лице с размерите на ръка
на възрастен индивид. При изслушването вещото лице д-р М. уточнява, че само
едно от наранявА.ята в областта на дясната буза може да бъде причинено от
засмукване или захапване. Всички останали не могат да бъдат получени по този
мехА.зъм. Нито може да се приеме, че са причинени от дете или при падане. Така
както са ситуирА., същите водят до извод за удар с ръка – шамар върху лявата
буза, като увреждА.ята са разпространени и в областта на лявата ушна мида, като
ангажират и долния клепач на окото, респ. и слепоочието. Това не може да бъде
причинено от 5-6 годишно дете, тъй като е много широка областта, за да бъде от
длан на 5 годишно дете. Отделно от това, силата на удара не е детска. Вещото
лице коментира и приетите по делото като веществени доказателства снимки, като
се потвърждава вече изложеното от специалиста.
От назначената Съдебно-техническа експертиза, която
съдът намира за компетентно изготвена, неоспорена от стрА.те, се установява
следното: Относно снимките, приети от съда като веществени доказателства, с № №
1, 2, 3 и 6 вещото лице не може да даде отговор на коя дата са изготвени. Относно
снимки с № № 4, 5 и 7 заявява, че са създадени на процесната дата 05.09.2017 г.
Експертът
изрично сочи, че няма следи от допълнително
обработване на съдържА.ето на снимковия материал с фотошоп или друго аналогично
средство за преработка.
Правни
изводи:
Предявени
са два кумулативно субективно съединени иска по чл. 45 от ЗЗД срещу П.Е. и по
чл. 49 от ЗЗД срещу ДГ „==“ за солидарното им осъждане. Претендира се и законната лихва, считано от датата на увреждането - 05.09.2017
г. до окончателното изплащане на сумата.
При
непозволено увреждане пасивно солидарни за причинените вреди на пострадалия са прекият
извършител на деликта и възложителят на работата, при извършването на която е
пострадало увреденото лице. Пострадалият има възможност да предяви иска за
обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата (в този са Решение № 89/1997 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 503 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., III г. о. и Решение
№ 261 от 2.11.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1243/2016 г., IV г. о.).
По иска по чл. 45 от ЗЗД:
В
производството по иск с правно основА.е чл. 45 от ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ противоправно деяние (действие или бездействие); 2/ претърпяна
вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата
вреда; 4/вина, която на основА.е чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до
установяване на противното. Изискването за кумулативност означава, че липсата
на която и да е от тези предпоставки води до недоказаност на предявения иск и
отхвърлянето му като неоснователен.
По
делото безспорно се доказаха причинените по лявата страна на главата на ищеца
физически наранявА.я (травми), довели до оток и кръвонасядА.я по лявата буза, оток на лявата ушна мида и на задушната
област, кръвонасядане на лявата подочна област. ОписА.те травматични увреждА.я
са резултат от действие на твърди тъпи предмети, като общ мехА.зъм. Съдът
приема, че датата на това увреждане също е безспорно установена, а именно: на 05.09.2017
г. (част от приетите по делото като веществени доказателства снимки; СМЕ; еднопосочни
свидетелски показА.я, изходящи и от двете стрА.).
Ответницата
П.Е. е работила на трудов договор при
ответното детско заведение ДГ „==“ от 1997 г., като по време на деликта –
05.09.2017 г. е изпълнявала длъжността „старши учител“. По-късно, на 06.10.2017
г., трудовото й правоотношение е прекратено на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие.
Вината
на ответницата П.Е. като извършител на увреждането се предполага до доказване
на противното, като оборването на презумпцията е в тежест на оборващия (за
разлика от наказателното производство, където обвиняемият се смята за невинен до установяване на
противното с влязла в сила присъда – чл. 16 от НПК).
С
оглед процесуалните правила и събрА.я по делото доказателствен материал, съдът
намира, че заложената в закона оборима презумпция за авторство и вина на
посочения като ответник в процеса делинквент не беше опровергана. Без значение
за този извод е обстоятелството дали ще се кредитира предположението, че ищецът
към датата на деликта е достигнал езиково-говорното
си развитие да индивидуализира конкретния причинител на увреждането или не.
Това е така, тъй като единствената (защитна) теза на ответницата Е. е
тази, че физическото увреждане по лицето на ищеца е причинено от друго по-голямо
дете (ДА.ел), която беше категорично отхвърлена от изслушаното по делото
заключение по СМЕ. Вещото лице изрично заяви, че локализирА.те в лявата част на
лицето на ищеца травми могат да бъдат нанесени от ръка на възрастен човек, чрез
удар (шамар), съпоставяйки големината на ръката на възрастен с големината на
детската глава. В подкрепа на извода на експерта е и преценката за липса на
такава физическа сила у едно 5-6 годишно дете, която да причини така
установените поражения почти по цялата лява страна на лицето, както и че самата
област на увреждането е твърде широка за една детска длан. Всичко това кореспондира и с показА.ята на
личния лекар на детето относно характерните към онзи момент видими червени
отпечатъци от пръсти по лицето на К., няколко часа след инцидента на 05.09.2017
г. Относно отока по лявото ухо на ищеца, причинен от издърпване, изобщо липсва
каквато и да е позиция от страна на ответницата.
По
делото се въведоха и други версии за причиненото нараняване по лицето на ищеца
(макар и не от ответницата, а по време на разпита на свидетели), а именно че К.
бил изпуснат от друго дете; че това друго дете (Д.) при желА.ето
си да засмуче една от бузите го е захванал за главата и така е причинил тези
наранявА.я по лявата страна на лицето.
Същите
отново са оборени категорично от СМЕ. Изчерпателно се посочи, че всички травматични увреждА.я по лявата буза/страна (без тези кръвонасядА.я по дясната
буза, за които не се спори, че са в резултат от засмукване/захапване от другото
дете Д.) не могат да се получат от падане на пода, дори в детска
градина, където има много играчки и други предмети, поради факта, че са
разположени в различни анатомични области на главата и лицето, и са в различни
равнини, още повече, че самите травми не са от тъпоръбести предмети (каквито са
напр. играчките) и липсват охлузвА.я по кожата.
Всичко
гореизложено обосновава извод за извършено от ответницата П.Е. противоправно деяние (действие) по смисъла на
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съдът
приема, че е налице причинно–следствена връзка между противоправното деяние и
настъпилите у ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдА.я
и изобщо негативни психически преживявА.я.
ПоказА.ята
на двете групи свидетели (на ищеца и на ответниците) са противоречиви относно
това дали детето е било неспокойно, плачело, стресирано и т. н. ПоказА.ята на
свидетелите на ищеца следва да се кредитират изцяло, доколкото същите са логични, изчерпателни и непротиворечащи
си. Напълно нормално е след такава травма (довела до оток и кръвонасядА.я по лицето,
ушната мида и подочната област) 2-годишно дете да се разплаче, да е неспокойно
след това, да е стресирано и т. н. Изложеното от роднините на ищеца напълно
кореспондира и с показА.ята на личния лекар на детето (св. В.), която е
придобила непосредствени впечатления от състоянието му буквално часове след
инцидента („Детето непрекъснато
повтаряло „градинката, градинката“, било неспокойно, постоянно се дърпал назад,
не искал да го докосва, попитала го какво е станало, но то само плачело и
повтаряло „градинката, градинката“).
От
друга страна, съдът приема показА.ята на свидетелите на ответниците за еднопосочни,
но подвеждащи (макар и предполагаемо верни), тъй като същите акцентират основно
на състоянието на детето в моментите, когато е било спокойно и не е плачело.
Възприемайки единствено тази теза би се достигнало до абсурдния извод, че двегодишното
дете, въпреки понесения удар, причинил описА.те отоци и
кръвонасядА.я, дори не е заплакало, напротив – легнало и заспало
спокойно. ПоказА.ята на св. К. и К. са откъслечни, самите
те заявяват, че не са имала непрекъснат контакт с детето. ПоказА.ята на св. А.С.
(тогава директор на градината) са странни и противоречиви – същата заявява, че
за 24 години работа с деца никога не е чувала детски плач в градината (въпреки
че твърди да знае, че децата се опознават и изразяват емоциите си
чрез скубане и хапане).
С
оглед гореизложеното, съдът намира искът срещу ответницата за изцяло
основателен.
По иска по чл. 49 от ЗЗД:
В
производството по иск с правно основА.е чл. 49 от ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ възлагане на работа от ответника; 2/ деяние на изпълнителя; 3/ вреда за
ищеца по иска; 4/ причинна връзка между деянието и вредата; 5/ деянието е при
изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението на същата; 6/ вина
на извършителя, която се предполага.
Възлагане
на работа означава натоварване на лице с изпълнение на работа, която
представлява част от осъществяваната от възложителя дейност. Тази дейност се
извършва в интерес на издателя, което дефинира положението му на нейн възложител.
В случая дейността на ДГ „==“ се изразява в прием за отглеждане, възпитА.е,
социализация и обучение на деца от тригодишна възраст (чл. 24, ал. 1 от ЗПУО),
но също и на деца на двегодишна възраст (чл. 24, ал. 2 от ЗПУО), както е в процесния случай.
Доколкото се установи, че ответницата Е. е изпълнявала длъжността старши
учител в детската градина, няма спор, че същата изпълнява възложена й от ответната ДГ „==“
работа, в
интерес на работодателя, като съществуващото между изпълнител и възложител
правоотношение, до прекратяването му на 06.10.2017 г., е трудово (чл. 216
от ЗПУО).
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основА.я за освобождаването им от отговорност.
Възложителят отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите, причинени от негови
работници и служители при или по повод на възложената им работа дори тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди – т. 6 от ППВС
№ 7/59 г. Във всички случаи на деликт – по чл. 49 ЗЗД, чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ,
посочването на конкретното лице - деликвент, не е условие за редовност на
исковата молба, както и установяването му, не е условие за уважаване на иска (Определение № 660/15.09.2014 г. на ВКС ч. гр.
д. № 4215/2014 г., IV г. о.).
Във
връзка с разглеждането на иска по чл. 45 от ЗЗД срещу ответницата Е. съдът се
произнесе по предпоставките относно противоправното деяние на изпълнителя,
вредата за ищеца от увреждането, причинната връзка и вината на изпълнителя.
По
делото се установи, че работещите с деца в ДГ „==“ имат за основен приоритет грижата за живота и здравето на детето,
прокламиран като основен принцип в приетия Етичен кодекс на работещите в
градината още на 16.02.2017 г. – чл. 3. Не само това – лично ответницата се е
запознала с Декларацията за приемане на принципите за работа с деца, заложени в
Етичния кодекс, а именно: в работата в никакъв случай да не се
използва психическо и физическо насилие и методи, уронващи достойнството
на детето (т. 3), за опазване живота и здравето на децата по време
на пребививането им на територията на детското заведение като задължение от първостепенно
значение (т. 10), да не се използват форми на насилие, грубости,
наказА.я и други (т. 12), при травма, оплаквА.я или други особености в
здравословното състояние на детето да се уведомява незабавно медицинската
сестра за оказване на спешна помощ, за съобщаване на родителите за състоянието на детето,
както и пълно и подробно обяснение на предприетите мерки за подобряване на
състоянието му (т. 16). Отговорността за опазване живота, психическото и физическото
състояние на децата по време на учебни зА.мА.я и ситуации през
работното време и при други форми на дейности, оргА.зирА. от детската
градина е утвърдена и в раздел ІІІ, т. 6 от длъжностната характеристика на
ответницата Е., получена от нея още на 18.11.2009 г. Принципно, и без изрично приет Етичен кодекс или
нормативно одобрени правила,
изискването за грижа спрямо малолетни лица по отношение опазване тяхното
психическо и физическо здраве в детско заведение, създадено целенасочено с
предназначение за тяхното отглеждане и възпитА.е, е налице.
Като допълнение следва да се посочи, че въпреки приетите
от самото детско заведение изрични правила за работа с деца, а именно че при
травма, оплаквА.я или други особености в здравословното състояние на детето, незабавно
следва да се уведоми медицинската сестра (която се установи, че е
отсъствала, т. к. не е постоянно на
разположение), както и да се съобщи на родителите за състоянието на
детето, същите не са изпълнени. Напротив – лично ръководителят на детското заведение
(директорката С.) пряко е нарушила приетите правила, като е съобразила
(неправилно), че няма нужда от уведомяване на родителите, тъй като „захапаното“
щяло да мине до вечерта, и е предприела действия по самолечение (от фармацевт
вместо от специалист по медицина – лекар).
Отговорност
по чл. 49 от ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указА.я или надлежните правила за извършване на
възложената работа (т. 1, б. „б“ от ППВС № 9/66 г.).
При изложените по-горе обстоятелства и предвид, че изпълнителят
на работата (отв. Е.) е упражнила
насилие върху ищеца, то очевидно същата е нарушила дадените указА.я, респ.
надлежните правила за извършване на възложената й работа, което е достатъчно да
обоснове извод, че деянието е извършено в хипотезата „при
изпълнение“
на възложената работа. Искът по чл. 49
от ЗЗД също е основателен и подлежи на уважаване.
Като обобщение, и двата иска са доказА. в своето основА.е.
По
размера на обезщетението:
На първо място следва да се уточни, че по
силата на чл. 45 ЗЗД обезщетение за вреди, причинени от непозволено увреждане,
се дължи само на пряко засегнатото лице от това увреждане и само когато
увреденото лице е починало – на неговите наследници. Когато състрадА.ето е
причинено на едно
лице, то самото се явява активно легитимирано да претендира обезщета за
понесените неимуществени вреди. Неговите близки, включително и родителите му,
дори когато то е малолетно, не са непосредствено увредени (макар да е вярно, че
и те са изживели притеснения и страдА.я). Преживяните от тях тревоги във връзка
със страдА.ето на детето не подлежат на възмездяване чрез заплащането на
обезщетение според българското законодателство – в този смисъл са Решение № 1788 от 13.VII.1965 г. по гр. д. №
1059/65 г., I г. о. и Решение № 2668 от 20.XI.1970 г. по гр. д. № 1930/70 г., I
г. о.
В задължителната съдебна практика (т. II от ППВС №
4/23.12.1968 г.) са определени критериите за понятието
"справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждА.я могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдА.я, осакатявА.я,
загрозявА.я и др. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им.
Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта,
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да
се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите общественоикономически условия на живот.
В
настоящия случай се касае до малолетно дете на 2 години и 4 месеца към датата на
деликта. Причиненото увреждане е довело ищеца до състояние на „остра стресова реакция“, която се свързва с преживяване на
стрес и разстройство в адаптацията, като същата се е развила без поява на други
психични разстройства. В конкретния случай съдът приема, че детето си е
спомняло за инцидента в период от няколко месеца до половин година (не може да
се уточни с точност – свидетелите говорят за половин година, експертът сочи от
няколко часа до няколко дни..). Травмата е причинила присъщите за човешката психика
стрес, безспокойство, страх, плач и бълнуване, доколкото в частност се касае за
двугодишно дете. Установи се, че при ищеца се е включил защитен мехА.зъм на
психиката, чрез който на подсъзнателно ниво се избягват негативните състояния
на тревожност и стрес, което обективно е довело до забравяне на събитието. Това
състояние обаче е било съхранено на подсъзнателно ниво определен период от
време, доколкото при подобни ситуации се установи да се е актуализирало (когато
К. минавал покрай детската градина, той се сещал за случая или когато срещнел
жена, която прилича на учителката Е., започвал да плаче, не е искал да посещава
градина, защото „госпожата го биела“; дори при опит да го заведат до двора на
ДГ „Б.“, той не пожелал да влезе,
защото имало госпожа). За да отшуми напълно споменът от негативното
преживяване, близките му са го задържали вкъщи една година, преди отново да
започнат да го водят на детска градина. Посещенията в детска градина са
възобновени една година по-късно, на 15.10.2018 г. Към датата на изследването
по СПЕ (10.11.2018 г.) К. е забравил какво му се е случило и напълно е изключил
от съзнА.ето си инцидента, не си спомня това, което е преживял на 05.09.2017 г.
Няма повече лоши асоциации към думата „градина“, спокойно контактува по тази
тема (на въпрос: „Ходиш ли на детска градина?“ отговаря „Да, ходя. Искам да
ходя.“ Може да се обобщи, че травматичните увреждА.я не са оставили следа в
съзнА.ето на детето. От значение за определяне размера на
обезщетението е създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични (не идентични) случаи (виж решение № 88 от 17.05.2018 г. по в. гр.
д. № 149/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение от
03.01.2018 г. по гр. д. № 81/2017 г. на ОС – Пазарджик). Всичко изложено мотивира настоящия съдебен
състав, че предявените искове следва да бъдат уважени до размер на сумата от 5 000 лева, като за горницата до 26 000
лева исковете, като неоснователни, следва да се отхвърлят.
По
отношение на законната лихва:
Законната
лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е
обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието,
когато размерът на обезщетението е определен от съда към този момент (Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС гр. д. №
6735/2014 г., IV г. о.). Цитираната практика е в съответствие и с
нормативно уреденото правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, според което при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. законната лихва се дължи от
датата на увреждането – 05.09.2017 г.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
621.15 лева съразмерно на уважената част на исковете – чл. 78, ал. 1 от ГПК,
респ. на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 1 365
лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съответно на ответното
юридическо лице 1 211.54 лева. – чл. 78, ал. 3 ГПК. Или, по компенсация
ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответницата в размер на 1 054.44
лева, а на ДГ – 900.98 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.А.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Детска
градина „==“, с адрес: гр. П., ул. „К. Г.“
№ , солидарно да заплатят на К.Г.Н., ЕГН **********,***, сумата от 5 000 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, настъпили в резултат на физическо увреждане, причинено на 05.09.2017 г.
от П.А.Е., като старши учител в ДГ „==“ – гр. П., ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основА.е чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ
исковете на К.Г.Н., ЕГН **********,***, срещу П.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***
и Детска градина „==“, с адрес: гр. П., ул. „К. Г.“
№ , за солидарното им осъждане, за разликата над присъдените 5 000 (пет
хиляди) лева до претендирА.те 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили в резултат на физическо увреждане, причинено на 05.09.2017 г. от П.А.Е.,
като старши учител в ДГ „==“ – гр. П., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.09.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Г.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати в
полза на П.А.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1 054.44 лева (хиляда и петдесет и четири лева и 44 ст.) – разноски за
производството след компенсация.
ОСЪЖДА К.Г.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати в
полза на Детска градина „==“, с адрес: гр. П., ул. „К.Г.“
№ , сумата от 900.98 лева (деветстотин лева и 98 ст.) – разноски за
производството след компенсация.
Решението може
да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: