РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Благоевград, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210200904 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А и Д Т********, с ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление гр.Б*******, ул.”Ч*******, представлявано от В*** З* –управител,
подадена чрез адв.П. С******със съдебен адрес гр.Б******, ул.”С******* против
Наказателно постановление № 42-0001221/11.05.2022 г. на Директора на РД "АА" София, с
което на дружеството- жалбоподател на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закон за
автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г.
на МТС.
С жалбата дружеството жалбоподател чрез своя процесуален представител оспорва
НП, счита същото за незаконосъобразно, навежда доводи за процесуални нарушения, моли
съда да отмени Наказателното постановление, оспорва извършването на нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и иска отмяна на
наказателното постановление, като излага доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство, излага и доводи за
липсата на нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно и своевременно призовани, не
изпращат представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с
което е изпратена жалбата прави възражение за прекомерност на разноските.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани, не изпращат
представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира
1
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 24.03.2022г. свидетелите Б. и К. - инспектори при РД"АА" София, в
административната сграда на „ОО”АА”, находяща се в гр.Б., бул”С******* , извършили
тематична проверка на дружеството-жалбоподател.
В хода на същата и въз основа на направена справка в ИА "Автомобилна
администрация", както и представените документи, включително извлечение от картата на
водача е установено, че на 23.07.2021г. е извършен международен превоз на товари с МПС
с рег. №******* по маршрут от Р.Франция за Р.Италия, управляван от З., като според
справката от в информационната система на ИА“АА“ същият не притежава валидно
Удостоверение за психологическа годност. С оглед констатираното свидетелите приели, че
дружеството –жалбоподател, като е допуснал този водач да управлява посоченото МПС на
23.07.21г. е осъществил нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАвПр, за което на същата дата, св.Б. в
присъствието на св.Краев съставил АУАН №317874 на дружеството – жалбоподател. Акта
бил съставен в присъствието на упълномощен представител на фирмата /Пълномощно
л.120/, която го подписала без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок
.
Въз основа на съставения акт на 11.05.2022 г. Директора на РД"АА" София,
редовно упълномощен със Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е издал атакуваното НП, с което за
административно нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на
основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр е наложил на дружеството жалбоподател
имуществена санкция в размер на 3000 лева. НП е връчено на управителя на дружеството на
08.06.2022г.
В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани
с извършената проверка, справка от регистъра на психологическа годност, КП, писмо от
Р.Италия в превод, ведно със списък. Представена е заповед, определяща материалната
компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Автомобила администрация",
които могат да издава НП.
В хода на съдебното производство са изискани и представени, Известие за
проверка. Тези документи установяват извършеното в хода на проверката, начина на
уведомяване на дружеството – жалбоподател за нея, както и какви документи са изискани на
същите.
При разпита на двамата свидетели по акта Б. и К. , същите твърдят, че констатирали
описаното в акта нарушение на жалбоподателя на база проверка.Свидетелите пред
настоящия състав сочат, какво е констатирано и как е установено.
От страна на защитата са представени СУМПС на З. в превод.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
2
чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно
извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,
поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си
изводи.
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
установи от правна страна следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган, за което по делото са представени безспорни доказателства, поради
което възраженията в обратна насока са неоснователни. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт
за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон -
име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го
физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от
ЕООД. В конкретния случай АУАН е съставен от св.Б., на длъжност “инспектор”, който се
явява материално компетентен за това и дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетеля К., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на
нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв
се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. При съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да
бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението, индивидуализиран в достатъчна степен е и извършения
превоз, като са посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото
3
описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. В съставения
АУАН и издаденото НП ясно и недвусмислено е посочено, че на 23.07.2021 г. дружеството е
допуснало водача З. да извърши международен превоз на товари, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност, поради което избраният от актосъставителя и
наказващия орган начин на формулиране на нарушението не поставя съмнение датата и
мястото на нарушението.
Следва да бъде посочено, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън страната,
място на извършване на нарушението е седалището на съответното дружество, на което е
издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари.
Отговорността на дружеството се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като
организирането на международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба
изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативното
дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Решение № 2420 от 10.11.2019
г. на АдмС Благоевград по к. а. н. д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС
Кюстендил по к. н. а. х д. № 229/2019 г. Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС Търговище
по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. №
1604/2019 г. и др. /
Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и ясно е разяснено от фактическа и
правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са
допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в
производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения, които да са
съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
При формална законосъобразност на НП обаче, според настоящия състав в случая
неправилно е приложен материалния закон и вмененото на жалбоподателя нарушение не е
извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС
"лицата по чл.2 ал.1 от същата наредба, а именно еднолични търговци и търговски
дружества, които притежават лиценз на Общността и заверени копия от лиценза, издаден от
министъра на транспорта или упълномощени от него длъжностни лица и могат да извършват
международен превоз на пътници и товари, допускат до управление на превозните средства
за международен превоз на пътници и товари само водачи, които са психически годни.
Жалбоподателя, като лице притежаващо лиценз на общността за извършване на
международен превоз, се явява задължено лице по смисъла на чл. 57, ал. 1 от Наредбата.В
конкретния случай на 24.03.2022 г. при извършена проверка от инспектори на РД"АА" –
София е установено, че дружеството-жалбоподател, като превозвач, притежаващ лиценз на
Общността за извършване на международен превоз е допуснал на 23.07.2021 на
територията на Италия да се извърши международен превоз на товари с МПС от категория
N 3, с рег. №Е9622МВ, управляван от З., за който е прието от проверяващите, че към датата
на превоза е без валидно удостоверение за психологическа годност . В случая действително
4
не се представя извлечение от картата на водача, за която се твърди, че е проверена, но от
друга страна представените доказателства в превод, включително писмо от Р.Италия и
списък към него установяват по безспорен начин, че на процесната дата с посочения
автомобил, собственост на жалбоподателя е извършен превоз на територията на Италия,
както и че е осъществен от З.. В този смисъл са и събраните гласни доказателства чрез
показанията на св.Б. и св.Краев, както и констативен протокол за извършена проверка,
поради което доводите в обратна насока са неоснователно, видно от приложените документи
в превод е посочен рег.№ на процесното МПС.
Настоящия състав обаче намира, че в случая неправилно е прието, че към
процесната дата водачът осъществил превоз е бил с невалидно удостоверение за
психологическа годност.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари /чл. 58. (1)Водачът на превозно средство,
извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните
изисквания:........ 3. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;.. Съгласно
§ 5 от ДР на НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, същата се издава на основание чл. 7, ал. 3 чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31,
ал 2 и § 4а от ЗАвтП.
Видно от § 4а от Заключителните Разпоредби на ЗАвтП за прилагането на този
закон и на ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби и
инструкции.
Съобразно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б", пр. 1 от ЗДвП/чл. 152. (1) Министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията:......... 2. определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за
психологическото изследване на:.......... б). на водачите, извършващи обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни
комисии; Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006
година за изискванията за психологическата годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии за издаване
на удостоверение за регистрация за извършване на психологически изследвания,
Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 година изискваше при
всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и
за председател на изпитна комисия, лицата да представят удостоверение за психологическа
годност, което е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване с изключение
на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите изрично посочени в Наредба № 36, в които удостоверението е валидно за срок от
5
една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-157
от 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, срокът на валидност
на свидетелството за управление на моторни превозни средства за категории С, СЕ, С1, С1Е,
D, DE, Dl, DIE, Т е 5 години, а също така като условие за издаване на свидетелството за
управление на моторно превозно средство за категории С, Cl, D, D1, Ттм(трамвайна
мотриса) е необходимо представянето на копие на удостоверение за психологическа годност
за издаване на свидетелство за управление на МПС.
Същият срок за валидност на свидетелството за управление на моторни превозни
средства за категории С, СЕ, Cl, С1Е, D, DE, Dl, DIE, Т е предвиден и в чл. 51, ал. 4 от
"Закона за българските лични документи".
Според чл. 7 § 3б. "б" от Директива 126/2006/ЕО.... "Доказателство за наличието на
съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници
или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично
след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с
минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне
нарушаването на конкуренцията и по- добре ще вземе предвид специфичната отговорност на
водачите на такива превозни средства. На държавите - членки следва да се позволи да
налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства. Поради
причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на
свидетелствата за управление и поради това трябва да се определят от срока за валидност на
свидетелството"
Съгласно разпоредбата на чл. 7 § 2б"б" от Директива 126/2006/ЕО, считано от 19
Януари 2013 година, свидетелствата издадени от държави членки за категории С, СЕ, Cl,
С1Е, D, DE, Dl, DIE имат срок на административна валидност 5 години.
В разпоредбата на чл. 7 § 3б. "б" абзац четвърти, шести и седми от същата
Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че държавите- членки могат да ограничат срока
на административна валидност, постановен в § 2 на свидетелства за управление на превозни
средства за нов водач от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива
водачи, с цел подобряване на пътната безопасност. На следващо място държавите - членки
могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в § 2 на
индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако
счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други
специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.
И на трето място държавите - членки могат да намалят срока за валидност
постановен в § 2, на свидетелства за управление на превозни средства на притежатели,
6
които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50" годишна възраст, за да прилагат
увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като
опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при
подновяване на свидетелството за управление на превозно средство.
Разпоредбата на чл. 7 § 2б. "б" от Директива 126/2006/ЕО е транспонирана в
българското законодателство в чл. 51, ал. 4 от "Закона за българските лични документи".
Въз основа на изложената нормативна рамка и предвид, дадената в Директива
126/2006/ЕО правна регламентация, се НАЛАГА извод, че щом водачът на моторно
превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС/СУМПС/ за
съответната категория, той следва да се счита за психически и физически годен да управлява
МПС от тази категория, за срок на валидност на същото това свидетелство за управление на
МПС, който за посочените по- горе категории е пет години и съответно, не следва да се
явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок.
Това условие се потвърждава изрично от съдържанието на § 9 от Преамбюла на
Директива 126/2006/ЕО/, а именно че поради причини, свързвани с прозрачността, тези
прегледи следва да съвпадат с подновяване на свидетелството за управление и поради това
да се определят от срока на валидност на свидетелството.
Предвид факта, че на процесната дата 23.07.2021 г. водачът е извършвал превоз на
товар, то очевидно е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната
категория, в противен случай не би могъл да извърш превоза. Липсва и твърдение от
контролните органи в тази насока, тъй като при проверката същите не са установили, че към
момента на превоза водача не притежава валидно СУМПС за съответната категория.
Действително представеното по делото СУМПС е с дата на издаване след датата на превоза,
но в същото време от представените доказателства от Р. Италия не се установява да е бил
без СУМПС и да е санкциониран за това, поради което и съдът приема, че към процесната
дата същия е притежавал валидно СУМПС. Въз основа на изложената по- горе, настоящият
състав, прилагайки горецитирана нормативна рамка, счита, че НЕ е налице извършено
административно нарушение от страна на настоящият жалбоподател, което да доведе до
ангажиране на административно наказателната му отговорност.
Нещо повече, съдът отчита и фактът, че предвиденият /към момента на
осъществения превоз в чл. 8, ал. 2 от "Наредба № 36 от 15.05.2006 година на министъра на
транспорта", 3 тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа
годност, което удостоверение се издава при положително заключение от психологическото
изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, който е 5-пет години, което влиза в разрез с
изискванията, които са посочени в Директива 126/2006/ЕО, която в случая има директен
ефект.
На следващо място дори и да не бъдат приети горепосочените изводи, съдът
намира, че в случая предвид настъпилата промяна в разпоредбата чл.8 от "Наредба № 36 от
7
15.05.2006 година на министъра на транспорта" вмененото на жалбоподателя нарушение не
е съставомерно и са налице предпоставките на чл. 3 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено на 11.05.2022 г. Същото не е влязло в
законна сила по смисъла на чл. 64 от ЗАНН, тъй като е обжалвано от жалбоподателя.
С Държавен вестник бр. 84 от 2022 г. в сила от 21.10.2022 г.). е последвала законодателна
промяна, като в разпоредбата на чл.8 е премахнат срока на валидност на удостоверенията за
писхологическа годност, като в ал.2 на същия текст е посочено, че същите са безсрочни.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват промени в приложимата материалноправна норма,
прилага се тази, която е по-благоприятна за нарушителя. Процесното наказателно
постановление съгласно чл. 64, б."в" ЗАНН, не е влязло в сила към момента на влизане в
сила на изменението на чл.8, ал.2 от посочената наредба, поради което съдът намира, че
следва да приложи по-благоприятния закон .
Визираната в чл. 3, ал.1 и 2 ЗАНН хипотеза цели защита правата и интересите на лицата. За
всяко нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила при извършване на
нарушението, но това не означава, че ако впоследствие законът е отменен и последва
констатиране на извършване на нарушение, трябва да се приложи предвидената санкция по
отменения закон, ако в последващия закон деянието вече не е квалифицирано като
нарушение, водещо до ангажиране на отговорността на субекта.
С изменение на разпоредбата на чл.8, ал.2 от от "Наредба № 36 от 15.05.2006 година на
министъра на транспорта" вече не се предвижда срок за валидност на удостоверение за
психологическа годност, поради което и при наличието на такова, както е в настоящия
случай на практика липсва нарушение. Изложеното обуславя извода, че извършеното деяние
от жалбоподателя към момента, не осъществява състав на административно нарушение
/нарушения/, поради което преценено и в този аспект, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно.
Предвид приетото от съда, че с НП незаконосъобразно е анагажирана отговорността на
жалбоподателя е безпредметно да се обсъждат доводите за маловажност.
Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното
наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя,
и като взе предвид, че в хода на съдебното производство, са сторени разноски за извършен
превод на документи, представени от наказващия орган в размер на 17 лв, настоящия състав
намира, че РД “Автомобилна администрация“, София следва да бъде осъден да заплати
сторените по делото разноски в размер на 17 лв,
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира
следното
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП незаконосъобразно е
ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е
8
ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 450 лв., установимо от
приложено по делото пълномощно и платежно. От друга страна е направено изрично искане
за присъждане на разноски. Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в
който случай безспорно се касае за незаконосъобразен акт намира, че РД “Автомобилна
администрация“, Благоевград следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като възражението за прекомерност е
неоснователно по аргумент от чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и като отчете, че
жалбоподателят е заплатил на ангажирания от него защитник, посочената сума за изготвяне
на жалба срещу процесното НП и процесуално представителство по делото. Видно от
титула на депозираната жалба, тя е изготвена от упълномощения адвокат, отделно защитник
се яви и участва като процесуален представител за жалбоподателя в рамките на съдебни
заседания
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 42-
0001221/11.05.2022 г. на Директора на РД "АА" София, с което на „А и Д Т*****, с ЕИК
*********** със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”Ч. представлявано от В. З. –
управител на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева за
нарушение на чл. 57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати по сметка на
Районен съд гр.Благоевград, сторени в хода на съдебното производство разноски в размер
на 17 /седемнадесет/ лв.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“ София да заплати на „А и Д Т********, с
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Б******, ул.”Ч******, представлявано
от В. З. –управител сторени от дружеството разноски за адвокат в размер на 450
лв/четиристотин и петдесет лева/лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9