РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Девня, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от С. И. Д., ЕГН: ********** с адрес: ***, чрез проц.
представител – адв. П. И. от АК – Варна срещу Наказателно постановление
№7404, издадено на 07.09.2021 г. от Началник на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за
нарушение по чл. 26 ал.2 т.1 б. а от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37 ал. 1 т.
1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП на въззивника е
наложено административно наказание глоба в размер 3 000 лева.
Въззивникът иска цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че същото е
издадено от некомпетентен орган, както и че водач на МПС не може да бъде
субект на визираното в НП нарушение. Сочи също, че нарушението не е
извършено умишлено, доколкото не са събрани доказателства от АНО за
това, че той е знаел за претоварването. Оспорва и резултатите от извършеното
измерване, поради неправилно разположена електронна везна и липса на
доказателства за годността на измервателните средства. Твърди, че
нарушението е описано по неясен начин, доколкото се смесват две понятия –
извънгабаритно и тежко МПС, че същото е несъставомерно по посочената
1
правна норма на чл. 26 от ЗП, а представлява нарушение по чл. 177 ал. 3 от
ЗДвП. Излага твърдения за прекомерност на наложената санкция и за липса
на доказателства за това, че нарушението е извършено повторно. На тези
основания моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не
изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-11-
1266/17.07.2019 г. /приложена към АНП и приета като доказателство по
делото по реда на чл. 283 от НПК/.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност
на нарушителя да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност, за да може да организира защитата си по
правилен начин. Описано е ясно както в АУАН така и в НП, че към момента
на проверката въззивникът е осъществявал движение на извънгабаритно ППС
по смисъла на §1 т. 1 от ДР на Наредбата, респ. тежко ППС по смисъла на чл.
3 т. 2 на същата Наредба без разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/, издадено по съответния ред от администрацията,
управляваща пътя. Нарушението е правилно квалифицирано като такова по
чл. 26 ал. 2 т. 1 б.”а” от ЗП, въвеждащ забрана за движение както на
2
извънгабаритни, така и на тежки ППС без такова разрешение.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 11.08.2021 г. въззивникът като водач на съчленено ППС с пет оси
– МПС с 2 оси марка ***, модел *** с рег. № *** и полуремарке с три оси с
рег. № *** извършвал превоз на товари по АМ”Хемус” в посока гр. Шумен –
гр. Варна. В около 11, 49 часа на разклона за кв. „Повеляново” той бил спрян
за проверка от служители на АПИ – София, като при извършено замерване с
ролетка № 1302 и ел. везна модел DFW – KR №118844 било измерено
натоварване на задвижваща втора единична ос на ППС 13, 255 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 11, 5 т., а при измерено
разстояние между осите 1, 32 м., натоварване на тройната ос на
полуремаркето 30, 145 т. при максимално допустимо натоварване на тройна
ос 24 т. При поискване, водачът не представил надлежно издадено
разрешение за движение на тежко пътно превозно средство, поради което
контролните органи приели, че е допуснал нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“
от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. и му съставили
АУАН, който той подписал без възражения. Срещу така съставения акт не
постъпили и писмени възражения в законоустановения 3 дневен срок, поради
което било издадено обжалваното пред настоящата съдебна инстанция
наказателно постановление, с което АНО наложил на въззивника санкция в
размер към средния в посока към максималния.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания
на разпитаните двама свидетели, установили лично допуснатото нарушение.
Същите се подкрепят напълно и от приобщените писмени доказателства -
пътен лист; кантарна бележка; протокол за проведено обучение; ЕС
декларация за съответствие, заявление за проверка; удостоверение за
признаване на одобрен тип средство за измерване на везна с неавтоматично
действие тип DFW. Съдът дава вяра на свидетелските показания, като
добросъвестно дадени от лица, свидетелстващи под страх от наказателна
отговорност за непосредствено възприети от тях факти по време на
изпълнение на служебните им задължения. Доказателства опровергаващи
показанията на тези свидетели не се ангажират и от страна на въззивника.
Основната фактическа констатация за измерените стойности на
управляваното от въззивника ППС съдът счита за доказана по несъмнен
начин въз основа на показанията на тези двама свидетели, извлечението от
електронната везна, както и от съдържанието на АУАН №0008095 от
11.08.2021 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в
него стойности. От представените от страна на административно-
3
наказващият орган в съдебната фаза на процеса писмени доказателства се
установява, че електронната везна и ролетката, с които са извършени
замерванията са от одобрен тип технически средства, ел. везната е преминала
периодична проверка съгласно Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, а актосъставителят има компетентност да
борави с такъв тип измервателно средство.
Съгласно чл. 8 ал.1 от Наредба №11, движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР – чл.8 ал.2 от Наредбата.
Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл.26 ал.2 т.1 буква „а“ от ЗП, за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се издават
от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета
длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете
за съответните общини – за общинските пътища.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника
тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради което
правилно е прието, че е нарушена забраната по чл.26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП.
Съгласно чл. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г., тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат: 1./ допустима максимална маса, по-голяма
от стойностите по чл. 6 и 2./ натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл.7. Установените при проверката стойности на процесното ППС
надвишават максимално допустимите параметри за осово натоварване за
конкретния вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7 от Наредбата.
Действително в случая процесното ППС е тежко по смисъла на
закона и наредбата, а не извънгабаритно такова, тъй като не е констатирано
превишаване на допустимите норми за височина, ширина и дължина.
4
Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от ЗП забранява движението и на двата
вида ППС, а санкционната норма на чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда еднакви
наказания за физическите лица нарушили тази забрана – т.е. тези, които
управляват както извънгабаритни, така и тежки ППС. Доколкото въззивникът
е управлявал едно от двете категории ППС, то той е допуснал нарушение на
тази забрана. Именно водачът на такова ППС е субект на нарушението затова
и правилно е ангажирана отговорността му със санкция, предвидена в
разпоредбата на чл. 53 от ЗП. По делото обаче липсват доказателства за това,
че нарушението е извършно повторно по смисъла на § 16 от ДР на закона,
доколкото от страна на АНО, върху когото единствено лежи
доказателствената тежест в процеса не е представил доказателства за
влизането в сила на предходно издаденото НП №7278/0107.2021 г. Поради
това наложената на въззивинка санкция следва да се измени с тази,
предвидена в ал. 1 на чл. 53 от ЗП, определена в минимален размер, предвид
липсата на други отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен
случай на нарушение. Нарушението е формално. От събраните по делото
доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС
с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност
от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на
ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Неоснователно е оплакването на процесуалния представител на
въззивника, че за нарушението е следвало да бъде санкционирано
дружеството – превозвач, а не водача на тежкото ППС, т.к. разпоредбата на
чл. 37 ал.1 от Наредба № 11 изрично предвижда, че при движение на тежки
ППС без разрешително се съставя акт на водача. В качеството си на шофьор
на тежкотоварно ППС, съгласно представения трудов договор, въззивникът е
следвало да знае максимално допустимите стойности по Наредба № 11 от
3.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери, че не превозва
товар над тези стойности. Разбира се, отговорността, която се следва на
основание на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП за лицето, което управлява
процесното ППС без изискуемото разрешително не игнорира изискването на
чл. 15 ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който
собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община
5
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец.
Отговорността за неизпълнение на тази законова разпоредба, спрямо
задължените лица може да бъде ангажирана на самостоятелно правно
основание. Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС не освобождава водачите на съответното ППС от
задължение да спазват правилото на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП.
Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят не е, че не е подал
заявление за издаване на съответно разрешително или че не е направил
необходимото за издаването му, а за това, че управлява тежко ППС без да има
издадено съответно разрешително. Т. е. обстоятелството, че водачът, който не
е собственик на автомобила няма задължението по осигуряването на такова
разрешително, не прави деянието му несъставомерно. Бидейки длъжен да
съблюдава допустимите норми за натоварване на ППС, което управлява и
съзнавайки, че няма издадено такова разрешение, въззивникът е допуснал
нарушението умишлено.
При определяне наказанието за допуснатото нарушение наказващият
орган не е съобразил факта, че същото се явява първо нарушение за
въззивника /при липса на данни за други такива/ и че той не е извършвал
превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност
„шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в
положение на зависимост, и който всъщност /а не въззивникът/ е имал
правомощията и отговорността да набави липсващото разрешение. С оглед на
това наложеното наказание се явява незаконосъобразно и несъобразено с
обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, поради което, както вече бе
споменато следва да бъде наложено в минимален размер – 1000 лева.
При изложените аргументи обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено от съда.
Доколкото чл. 143 ал. 3 от АПК предвижда право на разноски на
въззиваемата страна само при отхвърляне на жалбата или прекратяване на
делото, то съдът счита, че такива не следва да се присъждат в полза на АПИ –
София.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7404/07.09.2021 г. на
Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, издадено срещу С. И. Д., ЕГН: **********, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА, от
3 000 лева на 1 000 лева /хиляда лв., 00 ст./.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14 - дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7