РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Перник , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500201 по описа за 2021 година
С Решение № 80844 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 68843 по описа на
СРС за 2018 г. е осъден С. районен съд в режим на солидарност със Софийски градски
съд и Върховен касационен съд да заплати на С. Р. М. обезщетение в размер на 7000
лв. (седем хиляди лева) на основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди за
необосновано забавяне на съдебно производство по гр.д. № 22470 по описа на СРС за
2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 330.56 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 09.05.2018 г. до 25.10.2018 г. вкл.,
разноски в размер на 601.95 лв., съобразно уважената част от исковете.
Съдът е отхвърлил исковете за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 10000 лв. за главницата и над уважения размер до пълния предявен
такъв от 473.17 лв. за лихвата за забава.
В установения от закона срок С. районен съд са обжалвали решението в частта му,
с която е осъден съдът в режим на солидарност със Софийски градски съд и Върховен
касационен съд да заплати на С. Р. М. обезщетение в размер на 7000 лв. (седем хиляди
лева) на основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
1
вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди за необосновано забавяне на
съдебно производство по гр.д. № 22470 по описа на СРС за 2006 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 330.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 09.05.2018 г. до 25.10.2018 г. вкл., разноски в размер на 601.95 лева.
съобразно уважената част от исковете.
В жалбата по подробни съображения се поддържа, недопустимост, неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част. На първо място се изтъква, че обжалваното Решение е недопустимо поради факта,
че разглеждането на делото е протекло без конституирането на прокурор в качеството му на контролираща
страна. Излагат се съображения, че Решението е и неправилно, тъй като не са налице кумулативно дадените
предпоставки за отговорност на Районния съд по чл. 2б ЗОДОВ, защото делото пред СРС не е протекло в
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, респ. не е налице връзка между
актовете на Районния съд и твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и не е установено по категоричен
начин какви точно неимуществени вреди са претърпени и в какъв размер са причинени от поведението на съда.
Счита, че първоинстанционното производство е продължило без забавяния. Оспорва се и размера на присъденото
обезщетение като счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД, и
твърдените от ищеца морални вреди. Счита, че неправилно съдът е осъдил С. районен съд в солидарност със СГС
и ВКС да заплати обезщетение за забава в размер на 330.56 лева за периода 09.05.2018 г. до 25.10.2018 г.
Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да обезсили като
недопустимо, обжалваното решение, алтернативно се иска отмяна на решението в
обжалваната част с отхвърляне изцяло на исковете, евентуално за намаляване на
присъдените обезщетения.
Против Решение № 80844 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 68843 по описа на СРС за
2018 г. е постъпила и въззивна жалба от Софийски градски съд. В жалбата се
поддържа, недопустимост, неправилност и необоснованост на решението. На първо
място се твърди, че постановеното съдебно решение е недопустимо на основание чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото като страна по делото не е конституирана
Прокуратурата на Република България. Излагат се съображения, че обжалваното
решение, с което СГС е осъден на основание чл. 26 ЗОДОВ е необосновано, тъй като
липсват каквито и да било мотиви, защо Районният съд е приел, че СГС, чрез своето
ръководещо процеса поведение, е допринесъл за настъпване на неразумната
продължителност на делото. Сочи, че от доказателства се установява, че съставите на
СГС, разгледали процесното дело са действали ритмично и съобразно изискванията на
закона, като са насрочвали, разглеждали и решавали делото в обективно възможните
разумни срокове. Изтъква се в жалбата, че ищецът сам е допринесъл за забавяне на
делото като е инициирал дело с преюдициално значение за решаването на спора по
процесното дело, поддържал е това производство и накрая, едва във въззивната
инстанция, се отказал от претенцията си. Отбелязано е в жалбата, че към момента на
разглеждане на делото СГС е един от най-големите и изключително натоварени
съдилища в страната, като числения състав на магистратите не позволявал физически
разглеждането на делата да става в по-кратки срокове, както по отношение на
насрочването на отделните заседания, така и по отношение на постановяването на
2
съдебните актове. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди като счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на
справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД, и твърдените от ищеца морални вреди.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което да обезсили като
недопустимо, обжалваното решение, алтернативно се иска отмяна на решението в
обжалваната част с отхвърляне изцяло на исковете, евентуално за намаляване на
присъдените обезщетения.
Против Решение № 80844 от 01.04.2019 г. по гр. д. № 68843 по описа на СРС за
2018 г. е постъпила и въззивна жалба от Върховен касационен съд. В жалбата се
поддържа, недопустимост, неправилност и необоснованост на решението. На първо
място се твърди, че постановеното съдебно решение е недопустимо на основание чл.
10, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото като страна по делото не е конституирана
Прокуратурата на Република България. Излагат се съображения, че Решението е и
неправилно, тъй като не са налице кумулативно дадените предпоставки за отговорност
на Районния съд по чл. 2б ЗОДОВ. Излагат се твърдения, че пред ВКС производството
не е протекло в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, респ. не е налице връзка между актовете на ВКС и твърдените от ищеца
неимуществени вреди, както и не е установено по категоричен начин какви точно
неимуществени вреди са претърпени и в какъв размер са причинени от поведението на
съда. Счита, че първоинстанционното производство е продължило без забавяния.
Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като счита същия за завишен и
несъответстващ на принципа на справедливост с оглед чл. 52 ЗЗД, и твърдените от
ищеца морални вреди.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което да обезсили като
недопустимо, обжалваното решение, алтернативно се иска отмяна на решението в
обжалваната част с отхвърляне изцяло на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ищец е подал отговор, в който
изразява становище за неоснователност на жалбите и за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
Представителят на Прокуратура на Република България изразява становище за
недопустимост на решението.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
3
Пред районния съд е са предявени искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ,
срещу Софийски градски съд и Върховен касационен съд за осъждането им солидарно
да заплатят на ищеца обезщетение от 10 000 лв. , дължими му в следствие на забавено
правосъдие и разглеждане и решаване в неразумен срок на гр.д. № 22470 по описа на С.
районен съд за 2006 г., както и на мораторна лихва върху претендираните обезщетения
в размер от 473.17 лв. за периода от 09.05.2018 г. до 25.10.2018 г., както и законната
лихва, считано от подаване на исковата молба - 26.10.2018 г., до окончателното
плащане на сумите.
В срок е постъпил отговор от Районен съд С.. С него е оспорен по основание и
размер предявения иск. Поддържало се е, че продължителността на производството
следва да бъде преценявана с оглед неговата фактическа и правна сложност и
поведението на страните. Оспорено е забавянето на производството по гр.д. №
22470/2006 г. по описа на СРС да се дължи на поведението на съда. Посочено е, че
делото е образувано на 27.10.2006 г. и насрочено за 15.12.2006 г., като общо са
проведени 8 открити съдебни заседания – на 15.12.2006 г., на 22.02.2007 г., на
22.03.2007 г., на 20.04.2007 г. на 31.05.2007 г., на 28.06.2007 г., на 18.10.2007 г. и на
22.11.2007 г., а съдът се е произнесъл с решение на 02.01.2008 г. Оспорен е иска по
размер, като са били изложени съображения, че вредите са претендирани в завишен
размер.
Постъпил е отговор на исковата молба от СГС, с който искът е оспорен.
Поддържа се, че не е нарушено правото на ищците на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Поддържа се, че от общата продължителност на делото - 11
години, 6 месеца и 13 дни следва да се приспадне периодът, през който делото е
спряно. Производството по делото е било водено законосъобразно, извършвани са
ритмично процесуални действия, а причината за забавяне на процеса са събраните
голям брой доказателства в първоинстанционното производство, които са отправяли
многобройни молби и искания, както и високата натовареност на съда.
Ответникът ВКС е подал отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.
Изложени са доводи, че срокът за произнасяне се обосновава от сложността на делото в
неговия фактически и правен контекст, от поведението на страните и други обективни
условия. Сочи се, че касационното производство преминава през две фази - фаза на
допускане на решението до касация по чл. 288 ПК и фаза на произнасяне по същество
по чл. 290 ГПК. Оспорва съдебното производство да е с продължителност,
надхвърляща рамките на обичайното необходимото време за разглеждане и
приключване на делото, и от забавянето на ищеца да са настъпили преди, които да са в
причинна връзка с бездействието на ответника.
4
За да уважи предявените искове СРС е приел, че производството по гр.д. № 22470
по описа на С. районен съд за 2006 г. е продължило от 26.10.2006 г. до 09.05.2018 г., т.
е. 11 години, 6 месеца и 13 дни. В периода от 21.04.2010 г. до 23.04.2013 г. делото е
било спряно, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на друго преюдициално
производство, но този период от 3 години, не влияел съществено във връзка с
преценката за това, дали срокът за разглеждане на делото е бил разумен.
Съдът е приел, че продължителността на разглеждане на делото е в резултат на
поведението на компетентните съдебни органи (СРС, СГС и ВКС), които не са
положили необходимите усилия за ускоряването му, а напротив – с препращането
между съдилищата, забавянето на насрочването (интервали от по 6 и повече месеца
между съдебните заседания в СГС) и продължителния период до постановяване на
съдебните актове (над 1 година по в. гр. д. № 9294 по описа на СГС за 2015 г.), са
станали са причина за неговото ненужно забавяне.
В мотивите на решението е посочено, че процесуалните действия на отделните
съдебни инстанции не могат да се разглеждат изолирано, защото се осъществяват от
един орган на власт – съд и тъй като са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл. 53 ЗЗД следва да се ангажира
солидарната им отговорност. Районния съдия е посочил, че се касае за дело, което не е
с голямата сложност, свързано с упражняване на права на член-кооператор в ЖСК,
като съобразил поведението на ищеца, който е предприемал действия в защита на
предоставени му от закона права (вкл. и отправяните от него до съда молба за бързина
при разглеждане на спора). При тези данни намерил, че поради допуснатото нарушение
на правото на страната да получи решение на спора в разумен срок, на С. Р. М. са
причинени неимуществени вреди, за обезщетяването, на които присъдил сума в размер
на 7000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 10000 лв. приел, че искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
След като взел предвид приетия за основателен размер на обезщетението,
първоинстанционният съд, определил дължимата лихва в размер на 330.56 лв., като за
разликата до пълния предявен размер от 473.17 лв. приел, че искът следва да се
отхвърли.
Решението на районния съд е валидно.
В жалбите на СРС, СГС и ВКС се поддържа, че решението на СРС е недопустимо,
защото в производство пред първата инстанция не е участвал прокурор.
Според чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България, прокуратурата
следи за спазване на законността, като в предвидените от закона случаи участва в
5
граждански и административни дела. Съгласно чл. 26, ал. 3 ГПК, прокурорът може да
участва в производството с права на страна в случаите, предвидени в закон.
Прокурорът участва по граждански права като държавен орган в изпълнение на
възложената му държавна функция за защита на законността.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, делата по този закон се разглеждат със
задължителното участие на прокурор. Съобразно приетото в т. 15 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК, участието на
прокурор е задължително в случаите, когато Прокуратурата на Република България не
е единствен ответник или въобще не е страна по делото. Правомощията на
прокуратурата в тези производства произтичат от разпоредбите на чл. 127, т. 6 от КРБ
и чл. 26, ал. 3 ГПК, като прокурорът не може да извършва действия, представляващи
разпореждане с предмета на делото, но той трябва да следи за спазване законността и в
този смисъл има правото да извършва процесуални действия, насочени към правилното
решаване на делото.
В конкретния случай в първоинстанционното производство не е участвал
прокурор, което съставлява процесуално нарушение. Това нарушение, обаче е
отстранено от въззивната инстанция. Във въззивното производство е участвал
прокурор, който е разполагал с възможността да предприеме всички онези
процесуални действия, които е имал правото да предприеме прокурорът в
първоинстанционното производство, ако бе участвал. Допуснатото процесуално
нарушение не предпоставя обезсилване на решението на основание чл. 270, ал. 3,
предл. последно ГПК и връщане на делото на първоинстанционния съд защото в
случая не е налице произнасяне по непредявен иск, а предвид процесуалното качество
на прокурора в процеса, е неприложимо разрешението дадено в т. 6 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК.
По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд, на основание
чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбите.
Във въззивните жалби на страните се поддържа, че съдът при постановяване на
решението си е формирал правните си изводи без да вземе предвид всички събрани по
делото доказателства.
От приложеното гр.д. № 22470 по описа на СРС за 2006 г. и приобщените към
него в.гр.д. № 1376/2008 г. по описа на СГС, ч.гр.д. № 602/2010 г., на I т.о., ТК на ВКС,
ч.гр.д. № 2287/2013 г. на ВКС, ч.гр.д. № 630/2014 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, к.гр.д.
№ 633/2015 г. по описа на ВКС, в.гр.д. № 9294/2015 г. по описа на СГС и гр.д. №
3132/2017 г. по описа на ВКС, II г.о. се установява следното:
6
Производството по гр.д. № 22470 по описа на С. районен съд за 2006 г. е
образувано на 27.10.2006 г. по искова молба подадена на 26.10.2006 г. от ищеца С. Р.
М. против ответника „Локатор-К“ ООД. Предявен е иск с правно основание чл. 38а от
Закона за жилищно строителните кооперации за предаване ползването на апартамент
подробно индивидуализиран в исковата молба. С разпореждане от 06.11.2006 г. е
указано ищеца да внесе 30 лв. за държавна такса, в 7-дневен срок по сметка на СРС и да
представи платежен документ. На 09.11.2006 г. е представена квитанция за внесена
държавна такса. С разпореждане от 09.11.2006 г. е насрочено съдебно заседание за
15.12.2006 г. В съдебно заседание на 15.12.2006 г. е даден ход на делото, приети са
представените с исковата молба и в съдебно заседание писмени доказателства,
определен е срок на страните да изразят становището си по представените в съдебно
заседание доказателства, допуснати са гласни доказателства на страните, като делото е
отложено за 22.02.2007 г. В съдебно заседание на 22.02.2007 г. е даден ход на делото,
допусната е съдебно-техническа експертиза, определено е вещо лице и дата за
съвместен оглед. На основание чл. 117, ал. 4 от ГПК (отм.) е конституирана като
ответник по делото – Л. Г. Н. и делото е отложено за 22.03.2007 г. В съдебно заседание
на 22.03.2007 г. не е даден ход на делото, поради нередовна процедура по
призоваването на ответника – Л. Н., като делото е отложено за 20.04.2007 г. В съдебно
заседание на 20.04.2007 г. отново не е даден ход на делото поради нередовна
процедура по призоваването на ответника Л. Н.. Съдът е указал на ищеца в 14-дневен
срок да представи актуален адрес за призоваване на ответника и делото е отложено за
31.05.2007 г. В съдебно заседание на 31.05.2007 г. е даден ход на делото, изслушано е
вещото лице и е прието заключението му, допусната е тройна съдебно-техническа
експертиза, приети са представените писмени доказателства и е дадена възможност на
страните да вземат становище по тях до следващото съдебно заседание, допуснати са
свидетели на страните, а делото е отложено за 28.06.2007 г. В съдебно заседание
на 28.06.2007 г. е даден ход на делото, докладвана е молба, с която вещо лице
уведомява съда, че един от експертите е опериран и му предстой продължително
възстановяване. Приети са представените от страните писмени доказателства, дадена е
възможност да вземат становище по тях до следващото съдебно заседание, определена
е дата за съвместен оглед между страните и вещите лица, делото е отложено за
18.10.2007 г. В съдебно заседание на 18.10.2007 г. не е даден ход на делото на
основание чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.), а делото е отложено за 22.11.2007 г. В съдебно
заседание на 22.11.2007 г. е даден ход на делото, изслушана е тройната съдебно-
техническа експертиза и е прието заключението, разпитани са трима свидетели. В това
заседание е даден ход по същество и делото е обявено за решаване. С решението,
постановено на 02.01.2008 г. са осъдени ответниците да предадат на ищеца на
основание чл. 38а от ЗЖСК, фактическата власт върху недвижим имот-апартамент,
индивидуализиран подробно по местонахождение, площ и граници. Осъдени са
7
ответниците да заплатят на ищеца съдебно деловодни разноски на основание чл. 64, ал.
1 от ГПК (отм.). На 11.02.2008 г. е постъпила въззивна жалба от „Локатор-К“ ООД. На
26.02.2008 г. е постъпила въззивна жалба и от Л. Г. Н.. На 04.03.2008 г. е постъпило
възражение от С. Р. М.. Делото е изпратено на СГС на 15.04.2008 г.
На 18.04.2008 г. е образувано в.гр.дело № 1376 по описа на СГС за 2008 г. С
Определение от 26.06.2008 г. състав на съда, се е произнесъл по заявените с въззивните
жалби и възражението доказателствени искания, насрочено е съдебно заседание за
26.02.2009 г., допуснат е по един свидетел на страните, допуснато е изслушване на
съдебно-техническа експертиза, определен е депозит и вещо лице. В съдебно заседание
на 26.02.2009 г. е даден ход на делото, докладвани са въззивните жалби и
възражението, изслушано е вещото лице и е прието заключението му, разпитани са
трима свидетели и са допуснати още двама свидетели за сочените обстоятелства,
приети са представените с въззивните жалби и в съдебно заседание писмени
доказателства, дадена е възможност на Л. Н. до следващо съдебно заседание да вземе
становище по тях, като делото е отложено за 12.10.2009 г. В съдебно заседание на
12.10.2009 г, не е даден ход на делото порази заболяване на Л. Н. и делото е отложено
за 22.03.2010 г. на основание чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.). На 22.03.2010 г. е даден ход
на делото, разпитани са двама свидетели, даден е ход по същество и делото е обявено
за решаване. С Определение от 21.04.2010 г. е отменено Определение от 22.03.2010 г.
за даване ход по същество и е спряно производството по в.гр. дело № 1376 по описа на
Софийски градски съд за 2008 г., до приключване с влязъл в сила съдебен акт по гр.
дело № 3996 по описа на Софийски градски съд за 2008 г. Определението за спиране на
производството е било обжалвано на 05.05.2010 г. с частна жалба от С.М.. С
Определение от 11.10.2010 г. по ч.гр.дело № 602 по описа на Върховен касационен съд
за 2010 г., е потвърдено определението на СГС, с което е спряно въззивното
производство. На 01.02.2013 г. е постъпила молба от С.М. за възобновяване на
производството по делото. С Определение на СГС в з.з. на 07.02.2013 г. искането за
възобновяване е оставено без уважение като е прието, че представеното определение
касае дело, различно от преюдициалния спор, до чието приключване е спряно
производството. Това Определение е било обжалвано на 26.02.2013 г. с частна жалба
от С.М.. С Определение от 23.04.2013 г. по ч.гр.дело № 2287 по описа на Върховен
касационен съд за 2013 г., в з.з. на 17.04.2013 г., е отменено определение от 07.02.2013
г., с което е отказано възобновяване на производството по делото и е възобновено
производството по гр.дело № 1376 по описа на СГС за 2008 г., върнато е делото на СГС
за продължаване на съдопроизводствените действия. На 25.04.2013 г. делото е
получено в Софийски градски съд. С разпореждане от 29.04.2013 г. е насрочено
съдебно заседание за 02.12.2013 г. В съдебно заседание на 02.12.2013 г. е даден ход на
делото, докладвана е молба от С.М. за отвод на съдебния състав и искането е оставено
без уважение. Съдът е оставил без уважение искането на Н. Й. Б. да встъпи в делото, за
8
да помага на „Локатор-К“ ООД на основание чл. 174 от ГПК (отм.) Приети са
представените писмени доказателства, като делото е отложено за 09.06.2014 г.
Определението, с което съдът е оставил без уважение искането на Н. Й. Б. да встъпи в
делото е било обжалвано от последния с частна жалба на 09.12.2013 г. С определение
от 06.02.2014 г. по ч.гр.дело № 630 по описа на Върховен касационен съд за 2014 г., в
з.з. на 04.02.2014 г., е потвърдено протоколно определение от 02.12.2013 г., с което е
оставено без уважение искането на Н. Й. Б. да встъпи в делото. В съдебно заседание на
09.06.2014 г. не е даден ход на делото поради постъпила молба и болничен лист от Л.
Н., съдът е приел, че тъй като и двамата адвокати на Н. са уведомили съда за отказа си
от представителство е налице хипотезата на чл. 24 от ГПК (отм.) и делото е отложено
за 13.10.2014 г. На 10.10.2014 г. е постъпила молба от С.М. за отказ от иска срещу
„Локатор-К“ ООД и прекратяване на производството срещу дружеството, посочено, че
относно ползваната от дружеството реална част от процесния имот е постигната
извънсъдебна спогодба. В съдебно заседание на 13.10.2014 г. е даден ход на делото,
докладвана е молбата на С.М. за отказ от иска по отношение на „Локатор-К“ ООД и на
основание чл. 119, ал. 1 вр. с чл. 209 ал. 1 от ГПК (отм.) съдът е обезсилил Решение от
02.01.2008 г., по гр.дело № 22470 по описа на С. районен съд за 2006 г., в частта, с
която се осъжда „Локатор-К“ ООД на основание чл. 38а от ЗЖСК да предаде
фактическата власт на ползваната реална част от апартамент № **, както и да заплати
разноски, прекратено е производството по същото дело, както и по в.гр.дело № 1376 по
описа на СГС за 2008 г. в същата част. Даден е ход по същество и делото е обявено за
решаване. С Решение от 29.10.2014 г. е оставено в сила обжалваното решение от
02.01.2008 г. по гр.дело № 22470 по описа на С. районен съд за 2006 г., в частта, с
която се осъжда Л. Г. Н. да предаде на С. Р. М. на основание чл. 38а от ЗЖСК
фактическата власт на реална част от апартамент № **, която реална част се използва
за АГ кабинет, има площ 65.57 кв.м. и фактически се състои от входно антре, приемна,
вътрешен коридор, санитарен възел и кабинет, като с осъдена Л. Г. Н. да заплати на С.
Р. М. сумата от 65 лв. разноски. На 02.12.2014 г. е постъпила касационна жалба от Л. Г.
Н. против Решение от 29.10.2014 г. На 12.01.2015 г. е постъпил писмен отговор от С.М.
чрез процесуалния представител. Делото е изпратено на ВКС на 29.01.2015 г.
Производството по гр.дело № 633 по описа на Върховен касационен съд за 2015 г.
е образувано на 03.02.2015 г. С Определение № 250 от 24.04.2015 г. е допуснато
касационно обжалване на Решението от 29.10.2014 г. В съдебно заседание на
11.06.2015 г. е даден ход на делото и делото е обявено за решаване. С Решение от
09.07.2015 г. е отменено Решение от 29.10.2014 г. и делото е върнато на същия съд за
ново разглеждане от друг състав. Делото е изпратено на СГС на 10.07.2015 г.
На 16.07.2015 г. е образувано в.гр.д. № 9294 по описа на Софийски градски съд за
2015 г., като с разпореждане от 24.07.2015 г. е насрочено съдебно заседание за
9
17.02.2016 г. В съдебно заседание на 17.02.2016 г. е даден ход на делото и ход по
същество, делото е обявено за решаване. С Решение постановено на 28.03.2017 г. е
отменено решение от 02.01.2008 г. по гр.дело № 22470/2006 г. на Софийски районен
съд, 41 състав, в частта, с която Л. Г. Н. е осъдена да предаде на С. Р. М. на основание
чл. 38а от ЗЖСК, фактическата власт на реална част от апартамент № **, както и в
частта, с която ответницата Л. Г. Н. е осъдена да заплати на С. Р. М. на основание чл.
64. ал. 1 от ГПК (отм.) сумата от 65 лв. разноски, като вместо него съда е постановил,
че С. Р. М. следва да заплати на Л. Г. Н. на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) сумата
от 1890 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции. На 16.05.2017 г. е
постъпила касационна жалба от С. Р. М. срещу решението от 28.03.2017 г. На
20.07.2017 г. е постъпил отговор от Л. Н. и на 27.07.2017 г. делото е изпратено на ВКС.
На 02.08.2017 г. е образувано гр.д. № 3132 по описа на Върховен касационен съд
за 2017 г. С Определение от 09.05.2018 г., постановено в з.з. на 14.02.2018 г., не е
допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.03.2017 г. по гр.дело №
9294 на Софийски градски съд за 2015 г.
Видно от справка за натовареността на съдиите в „4 а“ въззивен състав на СГС в
периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2014 г. всеки от тях е имал възложени за разглеждане
между 30.8 и 49.7 дела на месец, както решените средно на месец дела са били между
19.3 и 31.4 дела.
Като свидетел по делото е разпитан в качеството на свидетел А. В. И.. Свидетелят
е заявил, че познава С.М., тъй като заедно с него са водили дела за имоти на ЖСК
„Български художник“. Посочил е, че конкретно му е известно, че ищецът е бил страна
по дело за ап. № **, което е било образувано през 2006 г. и е продължило много време.
Свидетелят споделил впечатленията си за ищеца през време на висящността на неговия
спор – той бил угнетен, тъй като е давал отчети на УС на ЖСК и някои от член-
кооператорите са задавали въпроси от сорта „ти можеш ли да водиш дело“.
При така установеното, настоящият въззивен състав съобразява, че преценката за наличие на нарушение на
правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а от там и за
обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност (броят на страните по
делото, броят на обективно съединените искове в общо производство, наличието на международен елемент,
сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на
съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр.), поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и
други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Относно въпроса за обвързващата сила на
заключителното мнение в констативния протокол на Инспектората към ВСС, то според установената практика
констатациите в протокола по чл. 60г ЗСВ не обвързват съда, вкл. и съдът не е обвързан, като минимален размер,
от предложеното от страна на държавата (чрез министъра на правосъдието или оправомощеното от него лице)
обезщетение в рамките на административното производство по гл. III – „А“ от ЗСВ (Решение № 272 от 27.01.2020
г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о.,ГК, Решение № 42/01.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г., III г. о.,
Определение № 601 от 15.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1548/2020 г., IV г. о., ГК и др.).
От момента на постъпване на исковата молба в съда на 26.10.2006 г. до
10
приключване на гр.д. № 3132 по описа на Върховен касационен съд за 2017 г. с влязъл
в сила съдебен акт на 09.05.2018 г. е изминал период от 11 години, 6 месеца и 13 дни.
През периода 26.10.2006 г. – 02.01.2008 г. делото е разглеждано от СРС за период
1 година 5 месеца и 19 дни, като в този период се включва и администрирането на
въззивните жалби. Съдебните заседания общо осем са насрочвани в кратки интервали и
са отлагани за събиране на доказателства, две заседания са отложени поради нередовно
призоваване на ново конституиран ответник, съдебен акт е постановен с незначително
забавяне предвид срока по чл. 190 от ГПК (отм.). Не е налице нарушение на разумния
срок и във времето за администрирането на въззивните жалби. Или
първоинстанционното производство е проведено в кратки срокове, и самостоятелно за
Районен съд София няма никакво основание за отговорност по реда на чл. 2б от
ЗОДОВ, като не е налице нарушение на разумния срок по делото, което са било
предмет на разглеждане от тази съдебна инстанция. Следва да се отчете и факта, че
производството се е развило по отменения процесуален закон.
Във връзка с горното, съдът намира, че неправилно първоинстанционния съд е
приел, че същият е отговорен за забавяне на производството по делото, като не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника СРС и решението в
частта му, с която исковите претенции против СРС са уважени е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
В периода на разглеждане на в.гр.дело № 1376 по описа на СГС за 2008 г.,
настоящият състав на съда намира, че е налице необосновано забавяне, дължащо се на
насрочване на делото през големи интервали от време. Така през 2008 г. не са
провеждани съдебни заседания при условие, че делото е образувано на 18.04.2008 г.
През 2009 г. по делото са проведени две съдебни заседания – първото е на 26.02.2009
г., когато делото е отложено за период от повече от седем месеца, a второто – на
12.10.2009 г. и е отложено за 22.03.2010 г. , т.е. за след повече от пет месеца. В
заседанието на 22.03.2010 г. делото е обявено за решаване, но с Определение от
21.04.2010 г. е отменено Определение от 22.03.2010 г. за даване ход по същество и е
спряно производството.В периода от 21.04.2010 г. до 23.04.2013 г. - 3 години и 2 дни
делото е било спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на гр.дело № 3996
по описа на Софийски градски съд за 2008 г. След възобновяването на производството,
което е станало на 23.04.2013 г. делото е насрочено за 02.12.2013 г. , т.е. за след 7
месеца и 8 дни. През 2014 г. са проведени две съдебни заседания – на 09.06.2014 г. и на
13.10.2014 г., като след последното заседание съдът в срок на 29.10.2014 г. е
постановил Решение по делото.
Въззивното Решение по в.гр.дело № 1376 по описа на СГС за 2008 г. е отменено с
11
Решение от 09.07.2015 г. по гр.дело № 633 по описа на Върховен касационен съд за
2015 г. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. На
16.07.2015 г. е образувано в.гр.д. № 9294 по описа на Софийски градски съд за 2015 г.,
като с разпореждане от 24.07.2015 г. е насрочено съдебно заседание за 17.02.2016 г. В
съдебно заседание на 17.02.2016 г. е даден ход на делото и ход по същество, делото е
обявено за решаване, като решението постановено едва на 28.03.2017 г. 1 година и 11
дни след законоустановения срок.
Дори и от периода на разглеждане на делото да се изключват периодите на
съдебната ваканция, които според чл. 329, ал. 1 ЗСВ е от 15 юли до 1 септември и през
него се разглеждат само делата, посочени в ал. 3 на чл. 329 ЗСВ, сред които не попада
в.гр.д. № 1376/2008 г., то изводът за насрочване на делото пред големи интервали от
време, в резултат на което се е достигнало до забавяне на производството, както и
изготвянето на решението по в.гр.д. № 9294 след повече от една година от датата на
която е следвало да бъде обявено остава непроменен.
Доводите на жалбоподателя СГС, че съдът е с висока натовареност, не са
основание за освобождаването му от отговорност. Съгласно приетото в решение № 48
от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2019 г., съдилищата носят отговорност за вреди
по исковете по чл.2б ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, която
следва да вземе навременни и ефикасни мерки за справяне с проблема с натовареността
и да организира съдебната система по начин, който да може да осигури разглеждането
на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са неефективни,
държавата, респ. – процесуалните й субституенти не могат да бъдат освободени от
отговорност при надхвърляне на разумния срок. В този ред на мисли фактът, че делото
е разглеждано от съд с висока натовареност, не предпоставя отхвърляне на предявения
иск по чл. 2б от ЗОДОВ.
Жалбоподателят СГС поддържа, че дори и да се установят известни забавяния, те
биха могли да бъдат извинени с критерия „залог на делото за лицето”, доколкото
правният спор относно законосъобразност на административен акт не е с характер на
неотложност и не е свързан със задоволяването на потребности от високо обществено
и лично значение. Посочват се кои според ЕСПЧ са значимите дела – трудово правни
спорове, дела за упражняване на родителски права, дела отнасящи се до обезщетения за
причинени телесни увреждания, наказателни дела с мярка задържане под страна за
обвиняемия, дела за трудова злополука и други.
Настоящата инстанция намира и тези доводи за неоснователни. Обстоятелството,
че предявените от С. Р. М. искове и образуваното въз основа на тях дело не попада
сред изброените дела, не е основание за освобождаване на ответника от отговорност.
12
На първо място това изброяване на делата от ЕСПЧ е примерно, но не и изчерпателно.
Наред с това следва да се има предвид, че всеки интерес е значим за страната и не
може да се приеме, че интересът на страната зависи само от предмета на делото. В
случая е търсена защита с искане за предаване на владението на ищеца С.М. на
обитаван от ответника имот, а именно жилище № ** т.е. несъмнено е, че е засегнато
правото на собственост на ищеца и защитата срещу незаконо съобразно засягане на
собствеността му не може да се приеме като защита на интерес, който не е особено
значим.
В периода на разглеждане на гр.д. № 3132 по описа на Върховен касационен съд
за 2017 г., настоящият състав на съда намира, че е налице необосновано забавяне.
Делото е образувано на 02.08.2017 г., а Определението, с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение от 28.03.2017 г. по гр.дело № 9294 на
Софийски градски съд за 2015 г. е постановено в закрито заседание на 09.05.2018 г.
Във връзка с горното, въззивният съд намира, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответниците СГС и ВКС по предявения иск с правно
основание чл. 2б от ЗОДОВ.
По отношение на размера на обезщетението:
ОС Перник счита за основателни възраженията в жалбите на ВКС и на СГС, че
размера на обезщетението за неимуществени вреди е завишен.
При определянето му следва да бъде отчетено в по-голяма степен, че
извършените в хода на делата пред СГС процесуални действия не са били обичайни –
имало неколкократни частни жалби, по които са образувани отделни частни
производство с инстанционна проверка, в последствие е имало спиране на делото във
връзка с преюдициално производство, правени са искания за отлагане на делото
поради отсъствие на процесуалните представители на страните, искани са били
съдебни удостоверение за снабдяване с доказателства, поискани са били различни по
вид експертизи. Изброените действия са довели до провеждането на множество
съдебни заседания, които ако не бяха извършени биха били нарушени други
гарантирани от закона права на страните, което би засегнало в много - по голяма
степен техните интереси. Следва също да се има предвид че актът за спиране
производството по делото подлежи на съдебен контрол, като на такъв подлежи и
отказът на съда да възобнови производството по делото – чл. 185 ГПК (отм.) и в този
смисъл С.М. е упражнил правата си, което също е допринесло за забавяне на
производството по делото. Във връзка с горното, съдът намира, че от общия период на
разглеждане на делото следва да се изключи периодът, през който производството е
било спряно.
13
Предвид изложеното и след отчитане на периодите на забавяне на делото при
двамата ответници, предвид продължителността на закъснението, естеството на
съдебното производство, извършените процесуални действия от тези инстанции, както
и претърпените от ищеца негативни преживявания по очакването на окончателен
съдебен акт, настоящият състав на съда приема, че присъденият от СРС размер на
паричното обезщетение от 7000 лв. при претендирани 10000 лв. против двамата
ответници, се явява твърде завишен, като счита, че справедливия размер
справедливото обезщетение за причинените на С.М. неимуществени вреди е сумата
4000 лв., като напълно обоснована и справедлива. Поради което следва да се уважат
частично жалбите, да се отмени частично атакуваното първоинстанционно решение
относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 4000 лв. до
присъдените от СРС общо 7000 лв., и да се отхвърли иска над посочения размер, ведно
със законните последици от това.
Обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ се дължи и без покана. Съгласно чл. 86 от ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД изрично е
посочено, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, като по този начин и към неликвидните вземания са прикрепени
последиците на забавата. Съответно, деликвентът изпада в забава не само преди
определянето на окончателния размер на обезщетението от съда, но дори и без да му е
отправена покана, от момента на увреждането. Задължението за заплащането на
законна лихва е пряка последица от липсата на доброволно изпълнение, като
длъжникът не може да откаже плащане на законната лихва позовавайки се на
обстоятелството, че не му е ясен размерът на дължимото обезщетение. Воденето на
спор за наличието или липсата на задължение за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, респ. определянето на техния размер с окончателния съдебен
акт, не променя момента на неговото възникване. С окончателното решение по спора
със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на
твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират. Силата на пресъдено нещо установява не само, че правото
съществува към деня на приключване на устните състезания, но че то е съществувало и
в миналото от деня на неговото възникване. Или, начисляването на лихва за забава се
намира в пряка причинно-следствена връзка с липсата на доброволно изпълнение на
задължението от страна на длъжника, което по непозволено увреждане възниква от
момента на увреждането и именно от този момент, при липса на изпълнение, се дължи
законна лихва за забава. В този смисъл е практиката на ВКС. В Определение №
1130/2014 г. по гр. д. № 3471/2014 г. ІІІ г. о. е отхвърлено съображението на касатор, че
лихва за забава може да се присъди с начален момент постановяването, или влизане в
14
сила на съдебното решение с което се уважава иска и се присъжда самото обезщетение
по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното понастоящем решение в частта по присъдената
лихва не противоречи на посоченото в определението, че решението по уважен иск на
осн. чл. 2б ЗОДОВ е осъдително, има установително действие по отношение на
правото на обезщетение – в резултат на друго нарушено право. Същото е
съображението в Определение № 739/2018 г. по гр. д. № 2631/2018 г. ІІІ г. о., че
вземането за обезщетяване и при иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ възниква принципно след
признаване незаконността на акта, действието или бездействието на съответния орган.
В случая по настоящето дело ищецът е въвел като спорен предмет вредоносното за
него нарушение на правото за разглеждане на делото в разумен срок, което нарушение
е неподлежащо на установяване по друг ред и с изричен акт за случаи извън условията
по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ във вр. гл. ІІІ а ЗСВ. При нарушение, прието за установено от
съда към 09.05.2018 г., преценката за тази дата като начален момент при дължимата
законна лихва не е в противоречие практиката на ВКС.
С оглед приетия от настоящият състав на съда размер на обезщетението
решението следва да бъде отменено и в частта му на присъденото обезщетение за
забава, начислено за периода от 09.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
– 25.10.2018 г., в разликата над 188.89 лв. (изчислена върху сумата от 4000 лв.) до
присъдените от СРС 330.56 лв. и да се отхвърли претенцията над посочения размер.
В останалата му обжалвана част атакуваното Решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди, със законните от това последици.
По разноските:
В полза на СРС, СГС и ВКС следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение от по 100 лв.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80844 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 68843 по
описа на СРС за 2018 г., в частта с която е осъден С. районен съд в режим на
солидарност със Софийски градски съд и Върховен касационен съд да заплати на С. Р.
М. обезщетение в размер на 7000 лв. (седем хиляди лева) на основание чл. 2б, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за
неимуществени вреди за необосновано забавяне на съдебно производство по гр.д. №
22470 по описа на СРС за 2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; сумата от 330.56 лева,
15
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 09.05.2018 г. до
25.10.2018 г. вкл., разноски в размер на 601.95 лв., съобразно уважената част от
исковете и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. Р. М., с ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Районен съд С., с
адрес: *** за заплащане, на осн.чл. 2б ЗОДОВ вр. с чл. 6 § 1 КЗПЧОС сумата от 7000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено правосъдие във връзка с гр.д. № 22470 по описа на
СРС за 2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 330.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 09.05.2018 г. до
25.10.2018 г. вкл., разноски в размер на 601.95 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТМЕНЯ Решение № 80844 от 01.04.2019 г., постановено по гр.д. № 68843 по
описа на СРС за 2018 г., в частта с която са осъдени в режим на солидарност Софийски
градски съд и Върховен касационен съд да заплатят на С. Р. М. обезщетение в размер
на 3000 лв. (три хиляди лева) на основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди за
необосновано забавяне на съдебно производство по гр.д. № 22470 по описа на СРС за
2006 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 141.67 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 09.05.2018 г. до 25.10.2018 г. вкл.,
разноски в размер на 258.84 лв., съобразно уважената част от исковете и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на С. Р. М., с ЕГН: **********, с адрес ***, да бъдат
осъдени Софийски градски съд, със седалище: *** и Върховен касационен съд на
Република България, със седалище: ***, да му заплатят солидарно сумата от 3000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, за необосновано забавяне на съдебно
производство по гр.д. № 22470 по описа на СРС за 2006 г., (разликата над 4000 лв. до
размера от 7000 лв.), както и претенцията за лихва за забава, начислена за периода от
09.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.10.2018 г. в размер на 141.67
лв. (разликата над 188.89 лв. до размера от 330.56 лв.), както и разноски в размер на
258.84 лв. (разликата над 343.11 лв. до размера от 601.95 лв.) като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените
искове до пълния им претендиран в исковата молба размер като необжалвано е влязло
в сила.
ОСЪЖДА С. Р. М., с ЕГН: **********, с адрес **** да заплати на Районен съд С.,
с адрес: ***, сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Р. М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Софийски градски
16
съд, със седалище: ***, сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Р. М., с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Върховен
касационен съд на Република България, със седалище: ***, сумата от 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17