№ 93
гр. С., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора З. Ив. К.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600116 по описа за 2022 година
Производството e по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда №260029, постановена по н.о.х.д. №132/2018 г. по описа на
районен съд- гр. К., подсъдимият- Н. П. М. е признат за виновен в това, че:
1. на 17.02.2016 г., около 12.00 часа, в село О., община С., в района на
манастирски комплекс „Седемте престола“, се е заканил с убийство на В. Т.
Т., като използвал думите: „Сега ще ви убия всичките“, носейки дългоцевна
пушка и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което
е осъден на една година лишаване от свобода.
2. На 17.02.2016 г., около 12.00 часа, в село О., община С., в района на
манастирски комплекс „Седемте престола“, след като извършил деянието по
т. 1 се заканил с убийство на П. Г. И., като използвал следните изрази: „Сега
ще ви убия всичките“, „Това не е ваша работа, ще ви застрелям“, „До три
бройки да сте слезнали, че ви гърмя“, „Ще ви избия“, и като насочил
дългоцевна пушка и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което
е осъден на една година лишаване от свобода.
3. На 17.02.2016 г., около 12.00 часа, в село О., община С., в района на
манастирски комплекс „Седемте престола“, след като извършил деянието по
т. 1 се заканил с убийство на И. Д. И., като използвал следните изрази: „Сега
ще ви убия всичките“, „Това не е ваша работа, ще ви застрелям“, „До три
1
бройки да сте слезнали, че ви гърмя“, „Ще ви избия“, и като насочил
дългоцевна пушка и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което
е осъден на една година лишаване от свобода.
4. На 17.02.2016 г., около 12.00 часа, в село О., община С., в района на
манастирски комплекс „Седемте престола“, след като извършил деянието по
т.1 се заканил с убийство на З. К. Ц., като използвал следните изрази: „Сега
ще ви убия всичките“, „Това не е ваша работа, ще ви застрелям“, „До три
бройки да сте слезнали, че ви гърмя“, „Ще ви избия“, и като насочил
дългоцевна пушка и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което
е осъден на една година лишаване от свобода.
5. На 17.02.2016 г., около 12.00 часа, в село О., община С., в района на
манастирски комплекс „Седемте престола“, след като извършил деянието по
т. 1 се заканил с убийство на Г. И. Д., като използвал следните изрази: „Сега
ще ви убия всичките“, „Това не е ваша работа, ще ви застрелям“, „До три
бройки да сте слезнали, че ви гърмя“, „Ще ви избия“, и като насочил
дългоцевна пушка и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което
е осъден на една година лишаване от свобода.
6. На 17.02.2016 г., около 12.00 часа, в село О., община С., в района на
манастирски комплекс „Седемте престола“, след като извършил деянието по
т. 1 се заканил с убийство на К. В. Ц., като използвал следните изрази: „Сега
ще ви убия всичките“, „Това не е ваша работа, ще ви застрелям“, „До три
бройки да сте слезнали, че ви гърмя“, „Ще ви избия“, и като насочил
дългоцевна пушка и тази закана би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й- престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 НК, за което
е осъден на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година.
Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият М. е осъден да заплати на В. Т. Т. сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като е отхвърлена гражданската претенция за сумата
над 2000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева.
С оглед изхода на делото подсъдимият е осъден да заплати сума в размер
на 1234, 38 лева по сметка на ОДМВР- С., представляваща направени в хода
на досъдебното производство разноски, сумата от 380, 00 лева по сметка на
Районен съд- К., представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство и сумата от 800 лева, представляваща направени в хода на
производството разноски за адвокат от страна на В. Т..
Районният съд се е произнесъл и по отношение на веществените
2
доказателства по делото.
Присъдата е обжалвана с въззивна жалба и допълнение към нея от адв. З.
Н., защитник на подсъдимия- Н. П. М., с които се излагат оплаквания, че
обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен и поставен при нарушение на
процесуалния и материалния закон. Прави се оплакване, че наложеното
наказание е явно несправедливо.
Релевира се оплакване, че обжалваната присъда е поставена при липса на
мотиви, тъй като съдебния състав при районен съд - К., не е изложил
съображения за една част от свидетелските показания по делото, както и за
обясненията на подсъдимия. Твърди се, че не са били обсъдени направените
възражения в съдебното производство от страна на защитата, сред които е
било и това, че деянието на подс. М. е извършено при условията на неизбежна
отбрана.
На последно място е посочено, че е била приета неправилна фактическа
обстановка от страна на съдебния състав, поради което се е стигнало до
погрешни правни изводи.
Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и постановяване на нов
/въззивен/, с който да се признае подсъдимият за невинен.
При условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Районен съд- К..
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на СОП,
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец В. Т.- а. П.- САК,
отправя искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда и
оставяне без уважение на подадената въззивна жалба.
Подсъдимият и неговият защитник- адв. Н. поддържат подадената въззивна
жалба и допълнението към нея, като отправят искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Отправено е
искане и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
При условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото на районния съд за
разглеждането му от друг състав на съда.
В последната си дума подсъдимият иска да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като разгледа подадената въззивна жалба и
допълнението към нея намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Н. П. М. с внесения за разглеждане от районен съд- К.
обвинителен акт, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3,
пр. 1, вр. ал. 1 НК.
Настоящата въззивна инстанция, при изпълнение на задължението си по чл.
313 и чл. 314 НПК, да извърши цялостна проверка на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, включваща и проверка за допуснати
3
процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК, констатира такива при оценка
на доказателствата, както и относно формирането и обективирането на
изводите по фактите.
Така, при постановяване на атакуваната присъда, първоинстанционният съд
не е изпълнил процесуалното си задължение да изготви мотиви в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, включващи посочване на
доказателствената основа на възприетите фактически обстоятелства и
обсъждане на съдържанието на доказателствените материали /евентуалното
противоречие по между им/, с мотивиране на изводите за кредитирането им.
Събраните по делото доказателства изобщо не са обсъдени от районния съд в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, включително и с оглед тяхната
противоречивост.
Несъмнено е, че първият съд е формулирал фактическите обстоятелства,
които е приел за установени и че е извеждал аргументи от доказателствените
източници, но същевременно на практика липсва анализ на част от
доказателствата, както и излагане на съдебни доводи защо не се кредитират
същите. Не е направено обективно и пълно изследване и оценка на
доказателствените източници, което да информира как е било изградено
убеждението на първостепенния съд по фактите. Вместо подробно, ясно и
систематично да анализира доказателствената съвкупност в съгласие с
правилата по чл. 13 и 14, чл. 305, ал. 3 НПК и открои кои факти от кои
доказателствени средства се установяват, като същевременно и изрази своето
становище по тяхната относимост, достоверност и правно значение,
първоинстанционният съд се е задоволил само да маркира съдържанието на
една част от свидетелските показания и дадените заключения на вещите лица.
Така, в хода на съдебното следствие пред първостепенният съд е проведен
разпит на подсъдимият Н. П. М., както и са приобщени непосредствено
показанията на свидетелите Г. П., М. П.а, К. М., П. Д. и Й. Й.ов. В мотивите
към съдебния акт не са обсъдени същите, като не е посочена и причината
поради която не са включени в доказателствената съвкупност по делото.
В мотивите си първият съд не е изложил каквито и да било съображения
във връзка с наведеното от страна на защитата възражение, че подсъдимият е
действал при условията на неизбежна отбрана.
Липсват мотиви към присъдата, свързани с определеното обезщетение за
причинени неимуществени вреди на гражданския ищец по делото, така и по
отношение на отхвърлената част от гражданската претенция.
В обобщение, изложеното по-горе сочи на извод, че на практика липсват
мотиви на постановената от първата инстанция присъда, доколкото от
процесуалноправна гледна точка липса на мотиви на съдебния акт по смисъла
на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, се констатира не само когато такива
отсъстват изобщо, но и когато те са толкова формални и незадълбочени, или
съдържат съществени вътрешни противоречия досежно приетите за
установени обстоятелства, включени в предмета на доказване с оглед
фактическите и правни рамки на обвинението, че не дават възможност да
бъде разбрано какво е възприел решаващия съд и по какъв начин е формирано
4
вътрешното му убеждение. Липсата на мотиви на проверявания съдебен акт
пък винаги води до невъзможност контролиращата инстанция да извърши
проверка за правилното приложение на закона от решаващия съд.
Налице е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
отстранено от настоящата съдебна инстанция, а именно че в обжалваната
присъда словесно е посочено, че същата е постановена на 05.10.20 г., докато
цифрово е посочено, че същата е постановена на 12.10.20 г. Това разминаване
не може да бъде отстранено дори и при съпоставка с протокола от
проведеното последното съдебно заседание, доколкото в него е посочено, че
то е проведено на 15.11.21 г./ тоест съдебният акт следва да е постановен една
година преди последното съдебно заседание по делото/. Това процесуално
нарушение обосновава извод за липса на протокол от проведено съдебно
заседание преди постановяване на съдебния акт. При наличието на това
процесуално нарушение, настоящата инстанция няма как да установи дали
присъдата е поставена при стриктно спазване на принципите на наказателния
процес, а именно да е спазен принципа за неизменност на състава, присъдата
да е била постановена след проведено тайно съвещание по делото, доколкото
в случая липсва протокол от проведено открито съдебно заседание, преди
постановяване на първоинстанционната присъда.
Гореобсъжданата липса на мотиви съгласно цитираната разпоредба от
НПК /чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК/ в проверявания съдебен акт, както и
визираният процесуален порок в предложение второ на посочената
разпоредба, а именно липса на протокол от проведено заседание от датата на
постановяване на присъдата по делото, водят до съществени нарушения на
процесуалните правила и са от категорията на абсолютните основания за
неговата отмяна, защото накърнява процесуалното право на страните да
получат в пълен обем защита на своите интереси, чрез достъп до съд и
разглеждане на депозираните от тях жалби или протест по реда на
инстанционната проверка.
За пълнота следва да се отбележи, че в първоинстанционната присъда се
установи пропуск на районния съд да се произнесе по отношение на
дължимата държавна такса, която следва да се заплати от подсъдимият,
съобразно уважената част от предявения граждански иск.
Гореизложеното обосновава извод за отмяна на атакуваната присъда и
определя като безпредметно обсъждането на доводите във въззивната жалба
на подсъдимия, които са по съществото на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, пр. 1 във вр. с
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №260029, постановена по н. о. х. д. №132/2018 г. по
описа на Районен съд- гр. К..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен
5
съд – гр. К. от стадия на разпоредителното заседание /чл. 247в и сл. от НПК/.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6