О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град
Ловеч, 27.11.2018 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание
на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №537 по описа за 2018 година, съдът за
да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С
разпореждане №2174/16.10.2018 г. постановено по ч.гр.д.№949/18 г. ТРС е оставил
без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение по заявление вх.№5193/18
г. по което е образувано ч.гр.д.№949/18 г. по описа на РС-Тетевен , подадено от
кредитора „Кредит Инс” ООД чрез пълномощника Р.Д. срещу А.Б.Б. ЕГН ********** с
настоящ и постоянен адрес *** в частта, с която се претендира договорна такса
„Гарант” в размер на 538,06 лв. за периода от 15.11.2017 г. до 11.10.2018 г.
Подадена е частна жалба от от „КРЕДИТ ИНС" ООД, с ЕИК *********, в която твърди, че на 11.10.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК пред районен съд Тетевен срещу А.Б.Б., ЕГН ********** за следните суми: за следните суми: 500.02 лв. главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит Екстра № 72174/15.11.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 16.06.2018г. до изплащане на вземането, 75.00 лв. договорна лихва за периода 15.11.2017г. - 11.10.2018г., сумата от 358.06 лв. договорна такса „Гарант" , 11.44 лв. законна лихва за забава за периода 16.06.2018г. до 11.10.2018г., както и съдебно-деловодни разноски в размер на 325.00 лв., от които 25.00 лв. платена държавна такса и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, като съдът е отхвърлил искането за присъждане на претендираната сума от 358.06 лв. договорна такса „Гарант", поради което обжалва същото в тази част.
Счита, че постановеното разпореждане на съда в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че заповедното производство по реда на ГПК е строго формално производство, с което се цели бързина и процесуална икономия при издаването в полза на кредитора на изпълнително основание по едно безспорно вземане. Твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение съгласно чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да отговаря на изискванията на чл.127,ал.1 и ал.З и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, като е налице препращане към съдържанието на исковата молба и нейните задължителни реквизити, посочени в чл. 127, ал. 1, т. 1-6 от ГПК. Сочи, че един от тези реквизити е, че заявлението следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането -чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Изтъква, че производството по делото е еднофазно и безспорно, като се развива на базата на твърденията на заявителя, изложени в декларативна форма и проверката на съда се ограничава в рамките на твърденията на заявителя. В настоящия случай, счита, че в заявлението той е индивидуализирал вземанията си за главница, лихва, такса „Гарант" и законна лихва за забава не само по размер и период, но и ясно и точно са описани обстоятелствата, от които то произтича. Според него видно от заявлението, в т. 9 дружеството е посочило размера на претенциите си, както и периода, за който се претендират , в т. 12 от заявлението са изложени изчерпателно обстоятелствата, от които произтича вземането му за главница, лихва и такса „Гарант", а именно неизпълнение по сключен Договор за потребителски кредит, като изрично е посочено какъв е бил размерът на дължимата сума по кредита, съгласно погасителния план, като е посочено и по кои вноски към момента на подаване на заявлението не е извършено никакво плащане от страна на длъжника.
Изтъква, че производството по чл. 410 от ГПК няма за цел проверка и произнасяне по основателността на претендираното от заявителя вземане- в случая по въпросите има ли такъв договор за кредит, настъпили ли са основанията за предсрочна изискуемост, дължи ли се лихва и уговорена ли е възнаградителна лихва и при какви условия, още повече, че в това производство заявителя не прилага доказателства-договори, актове и др., с които да докаже претенцията си. Твърди, че той само заявява претенцията си, описвайки я в заявлението. Смята, че в производството по чл.410 от ГПК установяване безспорността на вземането е зависима и се обуславя единствено от поведението и становището на длъжника и за него е предвидена засилената защита като реципрочна мярка на облекчената процедура по отношение на кредитора, която се изразява в дадената му възможност да възрази срещу издадената заповед, без да е необходимо да аргументира по никакъв начин своето възражение. Според него е достатъчно възражението да е подадено в срок, за да препятства влизането в сила на заповедта, а също и нейното изпълнение, т. е. предполага се, че вземането е спорно и неговото съществуване, изискуемост и размер ще следва да се установяват в нарочно исково производство.
Твърди, че в обжалваното разпореждане съдът отхвърля претендираната със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение такса „Гарант", като нищожна поради противоречие с добрите нрави, позовавайки се на константа съдебна практика относно уговарянето на неустойка по потребителските кредити и съдебният състав е достигнал и до заключението, че таксата „Гарант", представлявала обезщетение за неизпълнено акцесорно задължение от страна на потребител, но не е ясно на какво се основават посочените изводи, като подобни твърдения не са наведени от негова страна в обстоятелствената част на Заявлението.
Смята, че изводите, до които е достигнал съдът, са основани на незадълбочен анализ, какъвто и не е възможен да се направи в настоящото производство с оглед особеностите му, като на тях не им е била дадена възможност за становище относно начина на формиране на процесната такса, като по този начин е бил нарушен принципа на равенство на страните в процеса.
Излага, че не може да бъде обоснован изводът на решаващия съд за противоречие на дължимата такса с добрите нрави и закона поради следното:
Сочи, че съгласно формата за кандидатстване г-жа Б. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция или да и бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. Изтъква, че двете полета, межу които потребителят може да избира при подаване на заявка са "кандидатстване за заем с осигурен гарант" и "ще предосставя банкова гаранция" - като под първото поле е посочено, че в този случай "Кредит Инс" ООД ще осигури гаранция от одобреното от него дружество, а кредитополучателя се задължава да заплати такса за услугата, а във второто поле е посочено, че в този случай, в рамките на 3 дни след одобрението на кредита, следва кредитополучателя да представи безусловна и неотменима банкова гаранция.
Изтъква, че съгласно
чл.442 от ТЗ „с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на
посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията,
предвидени в нея", като трайната съдебна практика и установената правна доктрина приемат, че
„Повод за издаване на гаранцията е наличие на задължение на наредителя към
бенефициера по съществуващ между тях възмезден договор. Твърди, че с цел
обезпечаване на това задължение между наредителя и банката се сключва договор
за поръчка, по силата на който банката се задължава срещу възнаграждение да
издаде банкова гаранция и вследствие на издаването на гаранцията възниква и правоотношение
между банката-гарант и бенефициера, по силата на което банката се задължава да
плати задължението на наредителя, което последният има към бенефициера. Сочи, че предпоставките,
при които възниква гаранционното задължение са предмет на договора за поръчка
между наредителя и банката- гарант и реквизит на самата банкова гаранция" Цитира практика на САС.
Сочи, че при подаване на заявката г-жа Б. е изявила желание за заем с осигурен гарант, с оглед което се е задължила да заплаща възнаграждението за предоставената от дружеството гарант гаранция по отпуснатия потребителски кредит и по силата на сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014 г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД, per. номер 155538/23.10.2014 г., ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава при писмено поискване от страна на кредитодателя да плати всички описани в договора задължения, след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми, включено по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на изискуемостта им.
Счита, че с оглед всичко гореизложено и прилагане по аналогия на правилата за банковата гаранция към такава, предоставена от дружество гарант, възнаграждението дължимо от наредителя по нея не следва да се включва към разходите по потребителския кредит, а същата представлява дължимо възнаграждение за услуга предоставена от ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ, за обезпечаване на вземанията по Договор за потребителски кредит „Екстра" № 72714/15.11.2017г и е резултат от съзнателния избор на г-жа Б..
С оглед изложеното счита депозираното заявление изцяло за редовно и претенцията си за пълно и ясно индивидуализирана, не са налице отрицателните предпоставки изброени в чл. 411, ал.2 от ГПК, поради което не е имало основание за отхвърлянето на претендираните от нас суми.
Моли съда да отмени Разпореждане от 16.10.2018г. по ч.гр.д. № 949/2018г., по описа на ТРС, в частта в която се отхвърля искането ни за присъждане на сумите от 358.06 лв. договорна такса „Гарант", с произтичащите от това правни последици, както и да присъди направените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Прилага Документ за платена държавна такса;. Договор за правна помощ;. Пълномощно, Списък по чл. 80 ГПК, Копие от настоящата жалба за другата страна
Настоящата инстанция като съобрази
оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№949/18 г.по описа на РС-Тетевен
намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на
заявителя на 5.11.2018 г., а жалбата е подадена на 5.11.2018 г./п.кл./ ,т.е. в
срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От
приложеното ч.гр.д.№949/18 г. на ТРС се установява, че е подадено заявление от „Кредит Инс" ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя М.А. чрез адв.Р.Д. от САК по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№5193/15.10.2018
г., с искане за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу
длъжника А.Б.Б. с постоянен адрес *** за сумата от 500,02 лв. главница,
договорна лихва 75 лв. за периода от 15.11.2017 г. до 11.10.2018 г., договорна
такса „Гарант” 358,06 лв за периода от 15.11.2017 г. до 11.10.2018 г., законна
лихва 11,44 лв. от 16.06.2018 г. до 11.10.2018 г и законната лихва от завеждане
на заявлението до изплащане на вземането. Посочено е, че вземането произтича от
Договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „Екстра”
№72174/15.11.2017 г. Твърди, че освен на длъжника е предоставен кредит в размер
на 1000 лв посредством сключен онлайн договор при спазване на изискванията на
ЗПФУ, ЗЗД, ЗПУПС и ЗЕДЕУУ, като тя е била одобрена и чрез партньорски офис на
Изипей й е преведена исканата сума срещу надлежно издадена и получена от нея
разписка. Заявява се, че преди
сключването на договора на ней е предоставена информация и тя е приела ОУ на предлагания й кредит,
като е получила на посочения от нея имейл адрес „Европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити и е избрана опция да й бъде осигурен
гарант за ползване на кредита, с което на основание т.4 от договора, сключен
между страните се е задължила към ежемесечната й вноска да бъде начислена и
такса „Гарант”. Посочено е, че общият размер на задължението 1920 лв. е платимо
ведно с главницата на равни месечни вноски на падежи, считано от 15.12.2017 г.
до 15.11.2018 г., Излага, че първите вноски, считано от 15.12.2017 г. до
15.05.2018 г. са погасени от страна на длъжника, като вноската на 15.06.2018 г.
е платена само в размер на 27,04 лв. Излага, че останалите вноски не са платени
до 15.09.2018 г. включително. Излага, че служители на заявителя са изпращали
напомнителни имейли и са осъществили телефонни обаждания, но длъжницата не е
платила дължимите суми, Позовава се на действие на т.6 от договора, като се
твърди, че договорът е предсрочно изискуем и се претендират всички дължими
суми, ведно с начислените главници, и такси гарант, както и разноски по делото.
Сочи се, че длъжника дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва
по просрочени задължения в размер на 11,44 лв.
С разпореждане №2174/16.10.2018 г. постановено по
ч.гр.д.№949/18 г. Тетевенски районен съд е оставил без уважение искането за
издаване на заповед за изпълнение по заявление вх.№5193/18 г. по което е
образувано ч.гр.д.№949/18 г. по описа на РС-Тетевен , подадено от кредитора „Кредит
Инс” ООД чрез пълномощника Р.Д. срещу А.Б.Б. ЕГН ********** с настоящ и
постоянен адрес *** в частта, с която се претендира договорна такса „Гарант” в
размер на 538,06 лв. за периода от 15.11.2017 г. до 11.10.2018 г.
В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че в
частта, с която се иска издаване на заповед за вземане за заплащане на такса
„Гарант” заявлението противоречи на закона и добрите нрави, което е основание
за отхвърлянето му в тази част.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция
счита, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,
съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за
изпълнение. В случая се касае за договорена клауза такса „Гарант”, която при
претендирана главница от 500 лв, възлиза на сумата 358,06 лв. На първо място
настоящата инстанция намира, че в заявлението не се твърди, че длъжницата е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, а заявителят
се е позовал на действието на т.6 от договора, че има право да направи кредита
предсрочно изискуем. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/13 г. на ОСГТК,
за да настъпи предсрочна изискуемост, кредиторът следва да обяви на длъжника
нейното настъпване, като това право следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая кредиторът не твърди
в заявлението да е обявил на длъжника настъпването на предсрочната изискуемост
и само на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено, като
противоречащо на закона. Тъй като ТРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
останалата част от претенцията на заявителя, то съдът не следва да влошава
неговото положение на основание чл.271 ал.1 от ГПК.
Цитираната в частната жалба практика на САС не е
задължителна за настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на
съда, по гореизложените съображения.
С оглед на тези мотиви и атакуваният съдебен акт на
Тетевенски районен съд следва да бъде потвърден като правилен, макар и на друго
основание.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2174/16.10.2018 г. постановено по
ч.гр.д.№949/18 г. Тетевенски районен съд като правилно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.