№ 1088
гр. Стара Загора, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500498 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 3056/04.08.2022г. от
,,Й.Б.“- ЕАД, гр.С. против Разпореждане, съдържащо се в Заповед №
261/26.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
постановено по ч.гр.д.№ 477/2022г. по описа на РС- гр.Р., ***, в частта му, с
която е отхвърлено заявлението относно претендираните суми,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI
Telenor 4G MiFi с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от 22.02.2019г.; за претендираната сума от 87,73 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI
Telenor 4G MiFi с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от Договора за
мобилни услуги от 25.02.2020г., както и задължение за неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за абонат №
********* за мобилен номер *** и за абонат № ********* за мобилен номер
***, представляваща стойността на 3 бр. месечни абонаментни такси, за което
е издадена крайна фактура № **********/05.08.2020г. в общ размер 208,61
лв. Счита, че от мотивите на обжалваното Разпореждане не ставало ясно въз
основа на какво РС е формирал извод за неравноправност на чл.12, ал.2 от
Общите условия, за да се приеме, че била налице неравноправна клауза, тъй
като била налице индивидуално договорена клауза- видно от двустранно
подписания частен дипспозитивен документ, обективиращ волеизявленията
на страните, съставляващи тяхното съгласие е посочените условия, клаузата
отговоряла на изискванията за добросъвестност- нормална търговска
практика било уговарянето на материалноправни предпоставки, при които да
се поражда в полза на някоя от страните право да обяви или да счита за
предсрочно изискуеми всички оставащи периодични задължения, клаузата не
водела до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/или доставчика/ и потребителя в ущърб на последния, понеже
1
лизингополучателя не бил върнал на лизингодателя предоставеното му за
ползване устройство, и клаузата била формулирана по ясен и разбираем
начин, в ясна и леснодостъпна форма били посочени материалноправните
предпоставки, при които се считат за предсрочно изискуеми задълженията.
Било напълно ясно, че било налице неизпълнение от страна на длъжника и
това неизпълнение се явявало основание да се породи правото да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми всички оставащи периодични задължения
по договорите за оставащите периоди от сроковете на действието им. А дали
тези вземания се оспорват от длъжника по основани и/или по размер били
въпроси по същество, по които заповедният РС нямал правомощието да се
произнася, доколкото не е известно все още дали съществува спор относно
тези вземания. Моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното
Разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за претендираните вземания,
със законните последици.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по реда
на чл.410 от ГПК от ,,Й.Б.“- ЕАД, гр.С. срещу пълнолетния български
гражданин П. С. И. от гр.Р., *** за издаване на заповед за изпълнение за
съответната обща сума, от която не е уважено искането само относно
отказаните парични суми за неустойка за предоставено за ползване
устройство с отстъпка от стандартната цена и за задължението за неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за съответните
абонати и техните мобилни номера, представляваща стойността на
съответните месечни абонаментни такси, за което е издадена съответната
крайна фактура с общ размер на претендираната сума.
С обжалваното Разпореждане РС- Раднево е отхвърлил частично
заявлението по отношение на тях, като за да постанови този свой съдебен акт,
РС е приел, че претенциите за неустойки за предоставени за ползване
устройства с отстъпка от стандартната цена, уговорена като част от разликата
между стандартната цена на устройството без абонамент и заплатената от
потребителя цена при предоставянето им, съответна на оставащия срок на
договора за нищожни, като неравноправни клаузи, за които съдът следи
служебно.
Съгласно нормата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови
изисквания на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на
закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за
това; длъжникът да има постоянен адрес на територията на Р. България и да е
с обичайно местопребиваване на територията Р. България съгласно чл.411,
ал.2 от ГПК.
В случая заявителят твърди, че поради неплащане от длъжника на
2
претендираните съответни абонаментни такси, вноски и ползвани услуги,
сключените с него договори за мобилни услуги са едностранно прекратени от
заявителя по вина на длъжника, поради което същият му дължи част от
разликата между стандартната цена на устройството/без абонамент/ и
заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на
оставащия срок на договора.
Уговорените клаузи за дължимост на част от разликата между
стандартната цена на устройството/без абонамент/ и заплатената от
потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на
договора, в случаите, когато на абоната е предоставено мобилно устройство
за ползване на услуги, имат характер на неустойки, защото обезпечават
изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за
мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат
като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им
разваляне, без да е нужно те да се доказват съгласно чл.92 от ЗЗД. Според
тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за
предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в
цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената
от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне
на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и
уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка
за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на
неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на
тези клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП- в относимата му редакция
му преди измененията/ДВ № 100/2019г./, понеже се отнасят до сключени
преди това съответните отделни писмени договори за лизинги между
страните със съответните дати.
Предвид което въззивната инстанция споделя съгласно чл.273 във вр. с
чл.272 от ГПК изцяло мотивите на РС- Раднево, че претенцията на
заявителя/ч.въззивник/ за предсрочно изискуеми лизингови вноски по
договора за лизинг на мобилно устройство са нищожна, поради наличието на
неравноправна клауза, за която заповедният РС следи служебно съгласно
императивната разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Следователно процесните претендирани
предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като още към момента на сключване на процесните договори за лизинг те са
създавали възможност за евентуално несправедливо обогатяване на
кредитора- заявител, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността
им на това основание по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата
по чл.12 от посочените Общи условия/ОУ/ е неравноправна съгласно чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, какъвто „потребител“
3
безспорно е длъжника по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, като заявителят-
кредитор очевидно е „търговец“ по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Следователно едностранното прекратяване действието на тези отделни
лизингови договори, поради виновното им неизпълнение от страна на
длъжника- потребител, преди изтичане на съответните им срокове на
действие, очевидно представлява разваляне на същите договори, което с оглед
характера на уговорените в тях насрещни престации за продължително
изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите
за такива и по предоставяне ползването на лизинговата вещ по договорите за
лизинг) и за периодично изпълнение от длъжника (за ежемесечно заплащане
на мобилните услуги и лизинговите вноски), има действие само занапред/екс
нунг/ съгласно императивната разпоредба на чл.88, ал.1 от ЗЗД. Следователно
е допустимо уговарянето на неустойка за вредите от развалянето им, но само
и единствено в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. В противен случа/какъвто е процесния/ клаузата за
неустойка се явява изцяло нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
за което заповедният съд/РС- Раднево/ следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение и/или претендирана/съответно начислена/ неустойка.
Уговорката в чл.12 от ОУ на заявителя по процесните договори за лизинг има
характер на неустойка, защото обезпечава изпълнението на задължението на
лизингополучателя да плаща лизинговите вноски и служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението му, без да е нужно те да се доказват съгласно
чл.92 от ЗЗД. Съгласно тази уговорка, при неизпълнението на парични
задължения на лизингополучателя- длъжник, включително и по свързаните
договори за мобилни услуги, настъпва предсрочна изискуемост на всички
неплатени по всеки от договорите за лизинг лизингови вноски до края на
срока им, като се касае за лизингови вноски с ненастъпил падеж, които не са
били изискуеми до развалянето на договорите. Те не се дължат при разваляне
на всеки един договор за лизинг, защото то има действие единтвено и само
занапред/екс нунг/ и всякаква противната уговорка за плащането им в чл.12
от ОУ, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето му излиза
извън посочените функции на неустойката. Поради което мобилният
оператор- кредитор/заявителя/ по вече развалените договори за лизинг
получава от всеки от тях имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил и ако съответния договорът за лизинг не беше развален,
без обаче да предоставя ползването на лизинговата вещ, което води до
неговото неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Ето защо тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от
ЗЗП, понеже не е уговорена индивидуално, а се намира в чл.12 от ОУ на
оператора за договорите за лизинг, а и е нищожна и на осн. чл.146, ал.1 от
ЗЗП. Още към момента на сключване на процесните договори за мобилни
услуги и лизинг се създава възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на
4
осн. чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от ЗЗД, а клаузата по чл.12 от посочените ОУ е
неравноправна съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Предвид всички гореизложени фактически и правни съображения,
въззивната инстанция намира, че процесната частна жалба е изцяло
неоснователна и недоказана, че атакуваното в негативната му част
Разпореждане на РС- Раднево се явява мотивирано, законосъобразно и
правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със
законните последици от това.
Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по-
нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.278, ал.1 и 2 във вр. с
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 и ал.4 от
ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло в атакуваната му отхвърлителна част
Разпореждане в Заповед № 261/26.07.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, постановено по ч.гр.д.№ 477/2022г. по описа на
РС- гр.Р., ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5