№ 1273
гр. Варна, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо М. Минев
при участието на секретаря Красимира М. Добрева
като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно
наказателно дело № 20243110201390 по описа за 2024 година
Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба,
предявена от „ Туркомерс“ ООД ЕИК ********* с адрес гр.Варна, ул.“Бачо
Киро“ №16 ет.3 ап.10 с представляващ К.Н.Р. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева на осн. чл.638, ал.4, вр. чл.638ал.1 т.2, вр.
чл.461 т.1 от КЗ.
В жалбата си въззивникът оспорва ЕФ. Твърди, че неправилно е
санкциониран с ЕФ, тъй като не е бил известен, че сключената задължителна
отговорност е била прекратена. Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява,
представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата и по същество пелдира за
отмянана ЕФ и присъждане на разнонки.
Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
Изразява становище по жалбата с депозирани писмени бележки, като оспорва
жалбата и по същество иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваният ЕФ по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните
1
изводи:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
юридическо лице, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане
от чл. 647, ал. 3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с
оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 21.12.2023г. около 09.33часа, в обл.Варна, гр.Варна, по бул.“Княз
Борис І“ в посока от центъра на града към КК „Зл.Пясъци“, до спирка
„Студентска“, при въведено ограничение на скоростта от 50км/час за населено
място от ЗДвП, с АТСС САМ S1 е установено управление на МПС,
регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, за което
собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска
отговорност, а именно лек автомобил “Фолксваген“ с рег.№ В8039РК. След
извършена справка е бил установен собственика на превозното средство –
„Туркомерс“ ООД с представляващ М.Р.С..
След констатиране на нарушението и установяването собствеността на
автомобила бил издаден ЕФ с.Г№0062708, в който нарушението на въззивника
било квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и за същото му е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева на осн. чл.638 ал.4 от
КЗ, вр. чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.
При издаването на обжалваният ЕФ съдът намира, че не са допуснати
процесуални нарушения и същия отговаря на изискванията на закона. В ЕФ е
посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация
и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ.
Правилно и законосъобразно е определен и размерът на санкцията/същата е с
фиксиран от законодателят размер/.
Съдът не намира за нужно да обсъжда това, как е установено
нарушението, тъй като по административното производство, АНО е приложил
в пълнота Снимка към ЕФ от 21.12.2023г., на която е заснет процесният
автомобил, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за
използваното техническо средство за заснемане на нарушението и техническо
описание на използваното средство за контрол. По делото не се спори, че
2
липсата на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния товарен автомобил. За съдът е безспорно, че процесният автомобил
на 21.12.2023г. е бил в движение, движел се е по път в РБългария, обл.Варна,
подробно описан в ЕФ и това е безспорно установено не само чрез
наблюдение, но и чрез заснемане с надлежно техническо средство. В този
смисъл не се спори, че процесният автомобил е бил заснет в движение на
описаното в ЕФ място в гр.Варна.
АНО безспорно е съотнесъл правилно допуснатото нарушение от страна
на собственика на МПС към правната норма на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. По
делото не се спори, че за процесният автомобил не е имало валидна застаховка
„ГО“ към 21.12.2023г. Твърденията, които са изложени от адв.Б., че
дружеството не е било информирано за прекратяване на сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ е недоказан. От
представената справка по делото от Гаранционен фонд се установява, че
дружеството нарушител е сключило задължителната за страната застраховка
„гражданска отговорност“ за процесното МПС на 27.05.2023г. и същата е с
валидност до 26.05.2024г. От същата справка се установява, че така
сключената застраховка е била прекратена на 13.12.2023г. Пред съда не са
представени доказателства за причината поради която застраховката е била
прекратена.
На съдът е служебно известно, че полицата за Гражданска Отговорност може
да бъде прекратена предсрочно при три основни случая: при разсрочено
плащане, при прекратяване или промяна на регистрацията на МПС и при
продажба на МПС. Доколкото по делото няма данни да е налице прекратяване
на регистрацията на процесното МПС или промяна на неговата собственост,
остава единствената възможност, да не е извършено плащане по разсрочено
плащане на застраховката, поради което е бил прекратен застрахователния
договор. Т.е. на въззивника следва да е известно, че той не е платил дължимата
вноска и това неминуемо води до прекратяване на застрахователния договор.
Следва да се има предвид, че застрахования не е длъжен да заплаща вноски по
договора и не носи отговорност за това, ако разбира се не използва по
предназначение съответното МПС и винаги има възможност да сключи нова
договор ГО за същия автомобил.
Както беше посочено, налице е нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
3
тъй като собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил
задължението си да сключи задължителната застраховка "Гражданска
отговорност". Нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ посочва вида и размера на
предвидените наказания, а тази на чл. 638, ал. 4 от КЗ представлява
специалното основание за ангажиране отговорността на собственика за
неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, в случаите, когато с
АТСС е установено управление на превозното средство. Следователно
липсват кактонеяснота относно фактическото описание, така и несъответствие
с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.
Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да представляват и самостоятелно отменително основание. Въззивното
дружество безспорно не е изпълнило задължението си да сключи
задължителната в Р България застраховка „ГО“ за собствения си лек
автомобил, същият не е бил спрян от движение и е бил използван по
предназначението си, като се е движел по пътищата на страната. Правилно и
законосъборазно е изписана правната квалификация на допуснатото
нарушение. В ЕФ правилно е посочена и санкционната норма. В този смисъл
и настоящия състав не споделя твърденията на въззивника за допуснати
процесуални нарушения.
Съдът не споделя и разбирането, че нарушението представлява
маловажен случай. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от други такива нарушения, а санкцията за него е определена в
абсолютен – фиксиран размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че АНО правилно е установил
фактическата обстановка и въззивника е осъществил описаното по-горе
нарушение на КЗ, за което е санкциониран.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на
МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
4
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00
до 120.00 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в две съдебни заседания, на които
юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се отличава с фактическа или
правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0062708 на ОД МВР
Варна, с който на „Туркомерс“ ООД ЕИК ********* с адрес гр.Варна,
ул.“Бачо Киро“ №16 ет.3 ап.10 с представляващ К.Н.Р. е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева на осн. чл.638,
ал.4, вр. чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Туркомерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес гр.Варна,
ул.“Бачо Киро“ №16 ет.3 ап.10 с представляващ К.Н.Р. да заплати на ОД на
МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5