Р Е Ш
Е Н И Е
№385
Гр.Г.О. – 15.01.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
ХРИСТО ПОПОВ
при
секретаря Снежана Георгиева и прокурор…………………., като разгледа докладваното
от съдията АНД № 225 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Производството е по жалба на В.Ц.Д. против Наказателно постановление /НП/№ 4434/2019г.
от 20.02.2020 г.на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т.
С горното наказателно постановление на
основание чл.126 ал.1 от ЗАДС/Закон за акцизите и данъчните складове/, на В.Ц.Д. е наложена
санкция глоба в размер на 1000/хиляда/лв.
и е отнет в полза на държавата предмета на твърдяното нарушение, описан в НП.
В
законоустановения срок жалбоподателят обжалва пред ГОРС горепосоченото
наказателно постановление/НП е връчено на 27.02.20г.- разписка л.17, а жалбата
е депозирана на 02.03.20г./л.4/.Моли да се отмени наказателното
постановление.Изтъкват се подробни аргументи в тази насока.
В хода
на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата
заема становище, че жалбата е неоснователна.
Горнооряховският
районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:
На 25.06.2019 г. в 14:00
часа служители на Районно управление Г.О. извършили проверка в частен дом -
къща, находяща се в гр. Г.О., обл. Велико Търново, ул. „*****“ №3, собственост
на В.Ц.Д., ЕГН **********. При извършената проверка за съхранение на акцизни
стоки без бандерол било установено, че собственикът на къщата В.Д., държи 20
(двадесет) литра наливна течност с мирис на ракия без документ за заплатен
акциз.
За извършената проверка бил
съставен констативен протокол, с който са иззети установените 20 (двадесет) литра наливна течност с мирис на ракия.
От В.Ц.Д., ЕГН ********** са
снети сведения, в които същият е посочил, че установеното в домът му количество
ракия е сварено в ракиджийница „*****“ и по-късно ще представи документ за
заплатен акциз.
За проверка на посоченото от
В.Д. са снети сведения от И.К. И., ЕГН ********** - оперативен счетоводител в „*****
Г.О.“ ООД, в които лицето е посочило, че всички клиенти на ракиджийницата се
записват в специален регистър и в него не фигурират имената В.Ц.Д., ЕГН **********.
За извършената проверка е
съставен констативен протокол от 25.06.2019 г. на РУ Г.О.. Изготвена е докладна
записка peг. № 268р-13167/04.07.2019 г. по описа на РУ Г.О. до началника на
районното управление, с което предвид изложеното е направено предложение преписката,
след запознаване от началника на РУ Г.О., ведно с представените материали да
бъде изпратена по компетентност за
съставяне на АУАН на лицето В.Ц.Д..
На 15.07.2019 г. в
Териториална дирекция Дунавска е получено писмо peг. № 268000- 13167/2019 г. на
РУ Г.О., ведно с преписка peг. № 268р-13167/2019 г., заведена в регистрите с
вх. № 32-206195/15.07.2019г.
На 18.07.2019 г. във връзка
с правомощията на митническите органи, предвидени в чл.102 и 103 от ЗАДС и във
връзка с преписка peг. № 268р-13167/04.07.2019 г. на РУ Г.О., били предприети контролни действия.
Служители на ГД МРР, отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен
контрол“, звено „Свищов“ са посетили РУ Г.О.,
където са установили
следните обстоятелства: по
преписката са иззети 4 броя стъклени бутилки с вместимост всяка по
Алкохолният градус е установен чрез измерване
със служебен полеви денситометър - собственост на Агенция „Митници” в момента
на проверката на 18.07.2019 г. в присъствието на служители на ГД МРР, отдел
„МРР Дунавска“, сектор „Оперативен контрол“, звено „Свищов“ и РУ Г.О..
За установяване вида на
стоката, както и за да се установи дали продуктът е получен чрез дестилация на
плодови или гроздови джибри или е в резултат от смесване с чист етилов спирт и
аромати, митническите служители са пристъпили към вземане на проба. Взета е
проба от общо 4 броя стъклени бутилки, номерирани от № 1 до № 4 с вместимост
всяка по
Контролните действия са
документирани с Протокол за извършена проверка № 19BG9950A030582/18.07.2019г.
Пробите са изпратени за
анализ в Централна митническа лаборатория при Агенция „Митници“ София със
заявка за анализ/експертиза peг. № 32-211106/18.07.2019г.
Резултатите от извършения
анализ са предоставени в ГД МРР, отдел „МРР Дунавска“, сектор „Оперативен
контрол“, звено „Свищов“.
Съгласно определените
физико-химични показатели и експертна оценка, изпитаната проба представлява
дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем
40,9%vol при 20°С, годен за консумация.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗАДС
на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки.
Към момента на проверката и
впоследствие при съставянето на АУАН № 3120/05.11.2019г. В.Ц.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, не е представил документи, от които да е видно, че намерените
стоки са освободени за потребление и за тях е заплатен дължимият акциз.
В определения срок В.Д. не се е явил за
съставяне на АУАН.
С писмо до началника на РУ Г.О.
е отправена молба за оказване на съдействие за връчване на писмо - покана peг.
№ 32- 310255/29.10.2019 г. до В.Ц.Д. за повторно явяване за съставяне на АУАН
на основание чл.40, ал.1 от ЗАНН. В.Д. се е явил в РУ Г. Оряховица и
поканата му е връчена лично на 29.10.2019 г., видно от приложената разписка. В
определения срок нарушителя не се е явил. АУАН №3120/05.11.2019г. е съставен в негово отсъствие.
Наказателно постановление
/НП/№ 4434/2019г. на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т.е
издадено на 20.02.2020 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Акцизни са стоките посочени в чл. 2 от ЗАДС.
За класифицирането на определена субстанция като
акцизна стока следва да се установи по безспорен и несъмнен начин, че тя
отговаря на качествените показатели за съответния вид акцизна стока.
Определянето на конкретния вид акцизна
стока е пряко свързано с определяне размера на дължимия акциз, а оттук и на
евентуалната санкция свързана с нарушения от категорията на процесното.
Установяване параметрите на откритите количества
течност и тяхното точно класифициране като определен вид акцизна стока е
възможно единствено след извършване на съответните експертизи. В тази връзка от
страна на митническите органи са изготвени и представени цитираните по-горе
експертизи.
Съгласно чл. 107 от ЗАДС Министърът на финансите
издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки. Това си свое правомощие министърът на финансите е
упражнил с издаването на Наредба № 3 от
18.04.2006г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола
върху акцизните стоки /обр. ДВ, бр.37 от 05.05. 2006г., в сила от 01.07.2006г.
/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата,
за вземането на пробите се съставя протокол по образец. Предназначението на
същия е удостоверяване спазването на изискванията в предходните членове от
наредбата, свързани с начина на вземане на пробите, съдовете, в които това се
прави, начина на запечатване на последните, както и относно лицата, които
вземат и присъстват при вземането на пробите. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от
Наредбата, пробите се вземат от митническите органи в присъствието на
проверяваното лице, като в случай, че последният откаже да присъства, пробите
се вземат и в негово отсъствие.В конкретния случай от материалите по делото е видно, че протокола
за вземане на проби е оформен в
отсъствие на жалбоподателя, за
което действие не е документирано последният да е бил поканен да присъства. От протокола се вижда, че никъде не
фигурира негов подпис. Задължението да бъде взета пробата, съгласно разпоредбите
на Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите на анализ за
целите на контрола върху акцизните стоки, е императивно и неизпълнението му
съставлява съществено нарушение,
ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, защото то няма как да
знае със сигурност, че пробите са били взети именно от неговата задържана
стока. При допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното
производство, нарушението не може да се установи по несъмнен начин, а следва да
се отбележи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по
категоричен начин, че санкционираното лице е извършило нарушението. От друга
страна вземането на пробите в отсъствието на проверяваното лице без да са
налице предпоставките по чл.6, ал.3 от НАРЕДБАТА прави безпредметно вземането
на такива в по-късен етап. Т.е. от всичко гореизложено се достига до извода, че
не може да се гарантира, че иззетите проби не са манипулирани. Поради това само
на тези основания, оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Допуснатите нарушения лишават от доказателствена
стойност изготвените експертизи – не е
присъствал жалбоподателя или негов изрично упълномощен представител, на законен
представител на жалбоподателя или негов упълномощен представител не е
предоставена проба/чл.10 ал.1 т.3 от Наредбата/. Посочените нарушени изисквания
са пряко свързани с достоверността на пробите.
Същевременно вземането на пробите в отсъствието на
проверяваното лице, без да са налице предпоставките по чл. 6, ал. 3 от
НАРЕДБАТА прави безпредметно изследване в рамките на съдебното производство,
доколкото е невъзможно последващото повторно вземане на годни проби – не може
да се гарантира, че иззетите количества не са манипулирани/в тази насока прим.
решение №2226 на Адм. съд-Пловдив по КНАХД № 2629/11г./.
Няма съмнение, че посочените разпоредби от наредбата
са императивни и свързват вписването или невписването на възражения,
връчването на протокола и подписването с
нарушителя, тъй като всички последващи права и задължения са свързани със санкционираното
лице, най-вече реализирането на правото му на защита в пълен обем.
На следващо място:
Съгласно чл.126 от ЗАДС, предвидена е санкция по
отношение на лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ 1.плащането, 2.начисляването
или 3.обезпечаването на акциза.
На първо място, е видно, че чл. 126 от ЗАНН съдържа
множество различни, но напълно самостоятелни
хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага
конкретизиране при изписване на нарушената норма- със съответното предложение в
НП. От съдържанието на мотивната част на НП и изложените в него обстоятелства
се установява, че се претендира нарушение, свързано с това, че
жалбоподателят държи акцизни стоки, без да притежава документи,
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. По
същество предметът на доказване и на спора по същество е концентриран изцяло
върху държането на същите- без документите, удостоверяващи плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза/данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС/.
Кои са конкретно необходимите документи и какъв е
техния характер, НП не посочва, макар че е очевидно, че законът предвижда
различни, самостоятелни възможности за доказване на плащането на акциза, с което
непосочване се затруднява защитата на санкционираното лице. В този смисъл е
имал възможност да се произнесе Адм. съд - В. Търново в ново свое решение от 20.01.2014г.,
постановено по КНАХД № 10452/13г./.
В приложеното НП не се съдържат изискващите се от закона реквизити с оглед разпоредбата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- да се посочат ясно и недвусмислено обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и да се направи описание на последното, от което
да е видно какъв е вида на липсващите, а твърдяни от АНО като изискуеми
документи, които жалбоподателят е следвало да притежава. Това е съществено
нарушение в процедурата по издаване на
НП.По този начин остава неясна за санкционираното лице,а и за съда, извършващ
съдебния контрол, волята на административнонаказващия орган, както и е
ограничено правото на защита на жалбоподателя. Няма данни в обстоятелствената
част относно съображенията на адм.наказващия орган/АНО/ в тази насока, нито
мотивни съображения, от които да се извлече волята на наказващия орган.Това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
По сьщественото в случая обаче е обстоятелството, че НП
не посочва кои принципно допустими
документи за доказване на начисляване, плащане или обезпечаване на акциза
жалбоподателят е имал нормативното задължение и обективната възможност да
притежава. Чл. 126 от ЗАДС установява, най-общо казано, задължението за
надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз — т.е.
съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти, и то от правоимащи
лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Т.е. чл.
126 от ЗАДС обезпечава съставянето на
редовна документация, която да удостоверява начисляването, плащането и
обезпечаване на акциза. Задължени да водят (и съответно да разполагат с) такива
документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото ЗАДС
изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма
нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно ЗАДС определя кой може да
плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само
регистрирани лица. Следователно, идеята на законодателя е да санкционира по чл.
126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона (като
производители или складодържатели) не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е
регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и
съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива документи изобщо. Такова
лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането
на акциза, тъй като именно то, като производител или складодържател би следвало
да ги съставя и държи. Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да състави и разполага с редовни
книжа за това. Същото не е задължено лице по ЗАДС и не може да се санкционира
за това, че не е изпълнило задължение, което няма. Това лице може да е
задължено за плащането на акциза, но не и
за съставянето на документи, които да установяват такова плащане. В този
смисъл чл. 126 от ЗАДС има различна цел и обхват — да защитава
обществените отношения във връзка с правилното документиране на начисляването,
плащането и обезпечаването на акциза, но такива задължения — да съставят книжа,
имат само задължените по ЗАДС лица - регистрираните по този закон като
производители или складодържатели, защото само те принципно биха могли да
съставят редовни документи и да разполагат с тях (като производители или съхранители
на акцизните стоки). Самото неначисляване и неплащане на акциз са нарушения,
различни от недокументиране на сьщите (нарушенията по чл. 126 от ЗАДС) и за тях
се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче не се твърди и не
се сочи в НП, че жалбоподателят произвежда и съхранява, без да е регистрирано
лице по ЗАДС. Ето защо по отношение на същия не може да се вмени задължението,
нито възможността да състави и да разполага с документи, удостоверяващи
начисляването, плащането или обезпечаването на акциза за процесните стоки
(които иначе би бил задължен да съставя, ако беше регистриран производител или
склад) и за това не може да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС/ в този см.
произнасянето по КНАХД № 10324/11г. , решение от 13.01.2014г. по КНАХД № 10460/13г. , КНАХД № 10096/14г. от 14.04.14г., всички по описа на Адм.
съд - В. Търново/.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на
обжалваното наказателно постановление на това основание-в частта относно
наложената глоба.
Независимо от
допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения и
неправилната квалификация на деянието, обуславящи незаконосъбразност на
наложената глоба, наличието на въпросните стоки е безспорно установено, при
липса на категорични доказателства за тях да е заплащан дължимият акциз. При
това положение независимо от административнонаказателната отговорност правилно
са отнети в полза на държавата вещите, като предмет на нарушение по ЗАДС.
Неправилно възприетата от АНО правна квалификация, не променя обстоятелството,
че е налице противоправно поведение на субекта, във фактическо владение са
установени въпросните стоки, като не е било спорно, че същите са негова
собственост и такова поведение представлява административно нарушение по чл.
123а ЗАДС, което по смисъла на чл.
107е, ал. 1 от ЗАДС и чл.
20, ал. 3 от ЗАНН, съставлява основание същите да се отнемат в полза на
държавата/ в този смисъл КАНД 10090/2020г. на Адм.съд-В.Търново/.
При този изход
на делото в полза на жалбоподателя на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да се
присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 300
лв./л.74 от делото/, претендирано в СЗ от 21.10.20г. и невъзразено от
въззиваемата страна като размер.
Водим от изложеното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/№ 4434/2019г.
от 20.02.2020 г. на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т.,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 3120
от 05.11.2019г. в частта, с която е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на
1000,00 лв. (хиляда лева) на В.Ц.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
извършено нарушение по чл.126, ал.1, предложение 1 от ЗАДС, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/№ 4434/2019г. от
20.02.2020 г. на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т.,
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 3120
от 05.11.2019г. - В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „МРР Дунавска”
при Главна дирекция „МРР” ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Д., с ЕГН **********
относно отмененото Наказателно постановление /НП/№ 4434/2019г. от
20.02.2020 г. на Началник отдел „МРР Дунавска” при Главна дирекция „МРР” Д.И.Т.,
на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, за
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение - СУМА в
размер от 300 лв./триста лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: