РЕШЕНИЕ
№ 2946
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110210332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. Г. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 331980 от 28.03.2018 г., издадено от Е****** – заместник-кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата за
реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична
община (отм.) (НРУПОГТТСО) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б.
„в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО.
В жалбата се сочи, че е изтекла давността, с оглед на което се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят – Р. Г. Г., редовно призован, не се явява. За него
се явява адв. М.М., с пълномощно по дело, която пледира за отмяна на процесното НП
поради изтекла давност по чл. 82, ал. 2 вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Столична община, редовно призован, не
изпраща представител.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.03.2018 г., в 14:50 ч., в гр. София, в трамвай № 11 на столичния градски
транспорт, след спирка „Горнобански път“ и в посока „Павлово“, свид. Н.Д. – на длъжност
контрольор по редовността на пътниците в „ЦГМ“ ЕАД, установила, че Р.Г. пътувал без
редовен превозен документ, поради което в присъствието на един свидетел съставила
против жалбоподателя АУАН № 0331980/15.03.2018 г., в който били отразени
обстоятелствата по случая, като актосъставителят подчертал като вярно (както се изисква
във формуляра), че става въпрос за пътуване „без редовен превозен документ“, както и за
отказ „да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на
1
пътниците, с което е нарушил чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34,
ал. 3 от НРУПОГТТСО“. Актът бил връчен на жалбоподателя Г. на същата дата. Писмени
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.03.2018 г., Е******* – заместник-кмет на
Столична община, издал и атакуваното Наказателно постановление № 331980/2018, с което
на основание чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева на Г.. Процесното НП не било връчено на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
гласните доказателствени средства – показанията на свид. Н.Д., както и на приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – възлагателно писмо, справка от НБД
Население, писмо Вх. № 11919/12.11.2018 г., разписка, протоколи № 1 и № 2 за връчване,
Заповед № СОА16-РД09-1060 от 04.08.2016 г. на кмета на Столична община, Заповед № РД-
09-3/25.01.2016 г. на изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД и др.
Настоящият състав намира, че писмените доказателства по делото са приети по
надлежния ред и изясняват конкретния случай, и затова ги кредитира в цялост. Показанията
на свид. Н.Д. не допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка
(освен за обстоятелството, че почеркът и подписът в АУАН са нейни), доколкото същата
заяви пред съда, че няма спомен за процесното събитие. Допълнителен цялостен анализ на
доказателствените материали не се налага, доколкото установените обстоятелства се
формират въз основа именно на такъв анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът от първа инстанция формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител) и е насочена срещу
обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, като
доколкото от наказващия орган не са представени доказателства, удостоверяващи каквото и
да било връчване на НП, съдът приема, че жалбата е депозирана своевременно. С оглед на
изложеното, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество – и основателна.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи, че при
издаването им са били спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал.
3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Съставените в конкретния случай АУАН и НП, обаче, не отговарят на императивните
изисквания на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в санкционния акт, не са посочени в пълнота фактическите
обстоятелства, въз основа на които е прието, че е извършено административно нарушение –
не е посочено в какво се изразява нередовността на превозния документ, а само е посочено,
че лицето пътува без редовен превозен документ, като нарушението е констатирано след
спирка „Горнобански път“, посока Павлово, район „Цар Борис“. Така, в нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказаното лице се поставя в
невъзможност да разбере за какво нарушение е санкционирано, като по този начин се
ограничава съществено правото му на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП.
Освен това, при въвеждане на цифровата квалификация на нарушението, както в
АУАН, така и в НП, неговият състав е изписан като нарушение на нормата на „чл. 18, т. 1, б.
„а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 3“ от Наредбата. Съгласно посочените
букви от разпоредбата на чл. 18, т. 1 от НРУПОГТТСО се касае за три отделни нарушения, а
именно: а) непритежаване на редовен превозен документ при превоза и при слизането си в
района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на метрото; б)
непредоставяне на превозния документ на контролните органи за проверка, а за пътуващите
с персонализирани карти – и на документ за самоличност при поискване; в) при
констатирано нарушение и отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана
от контрольор по редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна
2
карта на електронен носител в тролейбуси и трамваи – неслизане от превозното средство на
следващата спирка и непредоставяне на контролните органи лична карта/личен паспорт за
съставяне на акт за административно нарушение. В настоящия случай са посочени и трите
хипотези. За съда не става ясно какво съдържание се крие под термина „без редовен
превозен документ“, употребен и от актосъставителя, и от наказващия орган – дали, че
лицето изобщо не е имало билет или карта за пътуване; дали е имало, но не ги е
перфорирало, респ. валидирало; дали е имало превозен документ, който не важи за
Столична община или не важи за момента, респ. маршрута на пътуването (и за това е
нередовен); дали е имал билет, който вече е бил ползван при предходно пътуване или нещо
друго и пр. Посочването на конкретните факти е важно, за да се прецени дали тези
обстоятелства попадат под фактическия състав на нарушението по чл. 18, т. 1 от Наредбата.
Доколкото в случая такива факти липсват в АУАН и в обжалваното НП, съдът приема, че
липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, а само
е възпроизведен текстът от Наредбата.
Очертаващи параметрите на административнонаказателната отговорност, твърдените
като нарушени материалноправни норми следва да бъдат дадени винаги в конкретика, не
само с оглед съответствие между фактически и правни измерения на описаното нарушение,
но и като гаранция за пълно упражняване на реципрочната на обвинението функция на
защита на санкционираното лице. Правилото на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН е съобразено в своята цялост само при наличието на съответствие между фактическия
състав на „административното обвинение“ и неговото цифрово изражение, разглеждано като
единство от нарушена материалноправна норма и съответстващата санкционна
разпоредба. Непълното описание на нарушението от фактическа страна, както и
несъответствието между фактическото описание и правната квалификация на нарушението,
е основание за отмяна на НП, защото представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и пряко засяга правото на защита на наказаното лице, тъй като го
поставя в пълна невъзможност да разбере какво нарушение се твърди да е извършило от
гледна точка на фактическите обстоятелства и кои законови разпоредби се явяват нарушени.
Изискванията към съдържанието на АУАН са завишени, тъй като с него започва
административнонаказателното производство и наказаното лице следва да знае както
фактите, така и правните характеристики на твърдяното административно нарушение, а НП
пък е онзи административнонаказателен акт, с който лицето се санкционира за дадено
нарушение, което означава, че нарушителят следва да знае за какво точно се наказва, а
последното предполага яснота относно фактическите и правни характеристики на
твърдяното административно нарушение.
В допълнение, Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община, която е действала към момента на
извършване на нарушението, е приета с Решение № 520 по Протокол № 48 от 28.09.2013 г.
на СОС, отм. с Решение № 178 по Протокол № 51 от 5.04.2018 г. На база законова
делегация, след изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), Общинският съвет като орган на местно самоуправление има правомощие да
издава подзаконови нормативни актове за регулиране на определени обществени отношения
с местно значение. Общественият превоз, чиято легална дефиниция дава законодателят с
разпоредбата на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр), в рамките на общината е предмет на утвърждаване от общинските съвети, които
могат да утвърдят общинските транспортни схеми. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 25 от ЗМСМА
общинските съвети определят условията и реда за пътуване по маршрутите на обществения
градски транспорт на територията на съответната община.
Независимо обаче, че с ДВ, бр. 9/26.01.2017 г. е създаден чл. 21, ал. 1, т. 25 от ЗМСМА,
тази норма не е била в сила към датата на приемане на процесната Наредба, действаща към
момента на извършване на нарушението. Към този момент на местните власти не са били
предоставени контролни правомощия във връзка с реда за осъществяване на обществен
превоз на пътници, поради което санкционните разпоредби относно длъжностните лица,
3
размерът на глобата и процедурата по налагане на административно наказание са в
противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно чл. 101 от ЗАвтПр. Тази
разпоредба регламентира същите по вид обществени отношения, като предвижда, че пътник
в моторно превозно средство за обществен превоз, който пътува без билет или друг
документ, се наказва с глоба от 10 до 50 лева - за пътуване с обществен превоз по общински
транспортни схеми. А съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата, за нарушение на чл. 35, ал. 1,
вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата (изразяващо се в пътуване без редовен превозен документ) се
налага глоба в размер на 200 лева. Съдържанието на посочените разпоредби недвусмислено
сочи, че е налице пълно тъждество на признаците на деянието, въздигнато в
административно нарушение в Закона и в Наредбата, когато общественият градски
транспорт е автобусен, както е в процесния случай. Разпоредбата на чл. 101 от ЗАвтП не е
бланкетна и признаците на извършеното нарушение не подлежат на попълване от друг
нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да
се преуреждат с подзаконов нормативен акт, като за същото нарушение се предвижда по-
високо по размер административно наказание, макар и от същия вид – „глоба“. Анализът на
относимата към процесния случай законова регламентация сочи, че към момента на
нарушението е било налице противоречие между закон и подзаконов акт, което обуславя
отмяната на НП.
За пълнота на изложението и доколкото е налице такова възражение следва да бъде
отбелязано, че доводите в жалбата за изтекъл давностен срок от две години по чл. 82, ал. 2
вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН са изцяло неоснователни, тъй като този давностен срок започва да
тече от датата на влизане в сила на съответния акт, с който наказанието се налага, съгласно
чл. 82, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН. НП, което се обжалва пред съд, влиза в сила едва след влизане
в сила на съдебното решение, а това означава, че процесното НП не е влязло в сила, за да
започнат да текат посочените давностни срокове.
Независимо от неоснователното възражение и съобразявайки всичко гореизложено,
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло
поради съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно
претендира и доказва извършването на такива в размер от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение, което настоящата инстанция намира за основателно с оглед фактическата и
правна сложност на делото. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
административнонаказващият орган следва да заплати на жалбоподателя сумата от 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 331980 от 28.03.2018 г. , издадено от
Е******* - заместник-кмет на Столична община, с което на осн. чл. 35, ал. 7, т. 1 от
НРУПОГТТСО (отм.) на жалбоподателя Р. Г. Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 18, т.
1, б. „а“, б. „б“, б. „в“ и чл. 35, ал. 1 вр. чл. 34, ал. 3 от НРУПОГТТСО (отм.).
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична община да заплати на Р. Г.
Г., ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4