Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр.Карлово, 10.02.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                               

Карловският районен съд, четвърти граждански състав в публично заседание на дванадесети януари  през две хиляди и десета година  в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова

 

при секретаря К.Б. ,като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело 752/ 2009г. по описа на КРС ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал. 1 т.2 и 3 от ЗЗДискриминацията.

 В исковата си молба против  Община К******, ищецът С.Т.Т. с ЕГН ********** *** твърди ,че е български гражданин и живее в гр.К******, обл.П******, като има пожизнено определена 100% /сто процентова/ загубена работоспособност. Твърди, че единствената му възможност за придвижване е с инвалидна количка и то с чужда помощ. Придвижването му в града е изключително затруднено и до определени места дори невъзможно. Твърди, че това се дължало на  обстоятелството, че градоустройствената среда в гр.К****** е недостъпна. Невъзможен бил достъпът му до почти всички обществени сгради на територията на града. Невъзможен бил достъпът до самата сграда на О***** К******, до О******* б****** „Д-р К*** П****", до ч*********, до к******** дом, до Д****** с*****, до о******* с**** по з********, до а******* и г*** К******, до всяко едно от общинските училища и детски градини в града, до повечето автобусни спирки на градския транспорт- нито един от градските автобуси не бил пригоден за качване на хора с увреждания какъвто е той , тъй като не са оборудвани с необходимите подвижни рампи, до Общинския пазар, до обществените сгради - съд, полиция, прокуратура, поща, нямало пригодени за ползване специализирани обществени тоалетни за хора с увреждания; нито един от главните и второстепенни транспортни възли и кръстовища в града не бил пригоден за използване и преминаване през него на хора с увреждания или не били осъществени най-елементарните скосявания на тротоарите за лесен достъп от хора с увреждания, а където имало не отговарят на изискванията, тъй като са неправилно  и нелогично изпълнени, като липсвала всякаква последователност. Твърди, че на местата, с по - голям наклон и където е възможно и необходимо нямало поставени парапети или ръкохватки за по - лесно предвижване или задържане. Твърди, че именно поради това бездействие от страна на Община К******, като не осигурява достъпна архитектурна среда е поставен в по-неблагоприятно положение, в сравнение с други лица и спрямо него се осъществява дискриминация в тази насока.Твърди, че ответника с действията си е нарушил правните норми на чл. 27 и чл. 28 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, от всичко това следвало ,че той не е третиран равнопоставено като всички останали граждани на Република България . Твърди, че не е изменен действащият градоустройствен план , не са отстранени съществуващите архитектурни бариери и е налице социална изолация , препятстване за предвижване и интегриране в социалната среда, и отделно са му нанесени емоционални травми. Твърди, че именно поради тази причина на ****г. на кръстовището на ул."А**С***" и ул."З*****" отивайки до близката аптека, поради непригоденост на тротоарите съгласно изискванията не успял, придвижвайки се с и*** си к*** да се качи на западния тротоар на ул."А**С***" на посоченото кръстовище и количката се наклонила и паднал. В следствие на това си счупил десния крак.  Това наложило лечението му да бъде в стационарна форма в болнично заведение, а именно: УМБАЛ „С** Г*****" Е***гр.П******, където престоял деня. МОЛИ съда да постанови решение ,  с което да се осъди ответната община да преустанови дискриминационното му третиране ,чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда която да не ограничава достъпа на лица с увреждания като него до публични места , да се въздържа за в бъдеще от извършването на подобни нарушения, както и да му заплати сума в размер на 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/ от които сума в размер на 10 000лв. за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болки и страдания от счупването на десния крак на 29.08.20**г. в следствие виновното бездействие от страна на Община К****, която не е премахнала пречките и не е пригодила тротоарите за използване от хора в неравностойно положение и сума в размер на 5 000лв. за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в дискриминационното отношение към него и поставянето му в неравностойно положение с други хора  и не премахване архитектурните бариери и препятствия в града ,не изграждане и поддържане архитектурна среда, която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до публични и обществени места, както и направените по делото разноски.

Ответната община оспорва иска. Твърди, че след извършена проверка от техническата служба на Община К**** е установено, че има достъп на инвалиди на следните обществени сгради: Административна сграда на О**** К** - три рампи; Общинска б****** и м********* ц*****-две рампи; Ч******* и к******* дом са една сграда с вход на кота нула ; Гара К****** - съществуващи рампи, които обслужват и мотокарите за пренос на багаж; Автобусите от градските линии на К****** са оборудвани с по една или две подвижни рампи; Общински пазар - с множество рампи в различните участъци; преобладаващата част от кръстовищата в централната градска част са със скосени тротоари; Офиса на Пощенска банка има изградена рампа; Сградата на ЕVN е с изградена рампа; Сградата на социални грижи е с изградена рампа; Площад 20-ти юли е с изградена рампа; Обществената тоалетна на Общинския пазар е пригодена за
инвалиди; Счита в останалата си част относно общинските училища и детски градини в града оплакването за неоснователно, с оглед възрастта на ищеца. Сочи, че по смисъла на §6 от ПРЗ ЗИХУ Общината има задължение да осигури свободен достъп на хората с увреждания до обществените сгради, общинска собственост. Относно необорудвани сгради, държавна и частна собственост задълженията за осигуряване на достъпна среда са поделени – за новостроящите сгради РДНСК и Общинска администрация имат задължението да ги въвеждат в експлоатация, ако са изпълнили условията за осигуряване на достъпна среда, за заварените сгради по смисъла на §5 от Наредба№4/2009г.наМРРБ /ДВ бр.54, 2009г./ и §2 от Наредба №5/2006г. обн. ДВ бр.7,2007г.,Общината   има   задължение   да   изготви   технически   паспорти   на съществуващите сгради /общинска собственост/ в срок до 31.12.2011 година. При съставяне на паспорта в същия срок общинската техническа служба  имала задължение да  извърши обследване за достъпност на съществуващите

Съдът като обсъди събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното :

Установява се от представеното експертно решение от *******г., че ищецът е със сто процента  загуба на работоспособността  с чужда помощ, пожизнено.

Установява се от представената епикриза от Университетстка многопрофилна болница за активно лечение”С** Г*****”Е**, гр. П******, Отделение по т****, че на ищецът на *****г. е приет за лечение и изписан на *****г. с диагноза пертрохантерно счупване на бедрена кост.

Установява се от представените пет броя писма, адресирани до Р****** с***– К******, Б**** „***”, Е*****, Б**, „В**”, че са изпратени на ****г. от Община К****** за предприемане на мерки с цел осигуряване на достъп на гражданите, вкл. и тези с увреждания.

Установява се от представеното решение № ***, взето с протокол № **  от заседание на ОС К***о на ******г., че е приета Наредба за изграждане на общодостъпна среда в Общината.

 Съдът е допуснал до разпит свидетели на страните. Установява се от показанията на свидетеля В** Т. С*****, че е  председател на  център, който работи с хора с увреждания и  във връзка с тази дейност познава ищеца от години, като той е в това състояние от  4 – 5  г.  Твърди, че  често му се обажда и се интересува от правата  си по Закона за защита от дискриминацията. Казвал му, че има право на достъпна околна среда, която се счита   за  дискриминация, ако не му е осигурена.  Твърди, че ходил в дома на ищеца, в приземен етаж, който обитава и може да излиза   безпрепятствено с двете си колички. Комуникациите били приспособени, за да може да ги ползва. Твърди, че ищецът не го е посещавал лично до центъра, а се свързва с него по мобилен  телефон. Поканили го преди  няколко години, за  да бъде тестван лифт за хора с увреждания  на жп гарата, но той не отишъл. Твърди, че  не изявявал желание да го посети в сдружението,  но му се оплаквал, че няма достъп до пощата, че няма достъп  до общината и до кмета. Единствено военен клуб построил   асансьор, но това станало след като били осъдени  по Закона за защита  от дискриминацията.  Твърди, че не знае ищецът да е претърпявал инциденти.   Адаптирана  била само картинната галерия,  тя имала такава рампа.   Киното не било достъпно ищеца, нито градския транспорт. Твърди, че сградата  на общината била достъпна само до въртележката. Болницата била достъпна  само за входа, но и не вътре. Училищата били недостъпни за хора с увреждания. Твърди, че след първото делото, по което била осъдена общината, биха направени тротоарите по ул. „А** С***********”. Твърди, че данъчна служба не е достъпна  и част от банкоматите също. Твърди, че сегашните съоръжения не са използваеми.  Твърди, че ищецът му  се оплаквал,    че не се чувства равнопоставен, че няма възможността на хората без увреждания до достъп, активен е и има смелостта да си потърси правата. Твърди, че ищецът се движи с моторна количка, а където сградите  са недостъпни полза ръчна количка, за да могат да му помагат хората, тъй като последната имала по- голяма достъпност. Твърди, че Р****** с***не  е достъпен, а достъпът на ищеца е ограничен и по време на гласуване, тъй като много малко секции са достъпни. Твърди, че не е чувал от ищеца да има оплаквания относно детските градини и училищата. Установява се от показанията на втория допуснат на ищцовата страна свидетел Т**** Д**** Д***, че познава ищеца от края на 20** г., като и тогава бил в сегашното си положение. Твърди, че му помага, когато има   нужда да отиде някъде: до болницата и  всякакви места. Твърди, че  предвижването с количка е трудно, а той сам не може да отиде никъде.  Дори с нейна помощ пак било трудно. Твърди, че не може да го  заведе в болницата, нито в съда, ако не се помогне и от други. Тротоарите били много високи. Твърди, че знае за злополука на ищеца от майка му, счупен крак. Твърди, че се опитал да премине един тротоар  и бил в болницата  август – септември **** г. Бил депресиран, изолиран и не искал  да излиза. Твърди, че ищецът има лека кола, която била пригодена и с която излизали. Не ползвал градски  транспорт. Установява се от показанията на третия допуснат на ищцовата страна свидетел Г*** С****** К******, съсед на ищеца, че в края на месец август, началото на септември ****г. видял, че ищецът се опитвал да се качи от шосето на тротоара на ул.”А** С***********” на ъгъла й с улицата на ищеца- ул. „З****” . Извикал  да му помогне, но в този момент  количката се обърнала и той паднал. Като стигнал до него  и го вдигнал, ищецът му казал, че се е ударил и крака му е изпукал. По-късно разбрал от майка му  и сестра му , че ищецът си е счупил крака и са го закарали в  болницата и е лежал там.

            Установява се от показанията на първия допуснат на ответната страна свидетел И*** П***** М*****, че работи в О***** – К****** от две години като охрана. Твърди, че е виждал ищеца да идва в общината. Влизал в центъра за административните услуги с моторната си количка. Твърди, че нагоре при кмета не може да се предвижи. Пред общината имало паркинг за автомобили, но не бил виждал дали има обозначено място за инвалиди. Твърди, че гражданите не могат да се качат нагоре в сградата на общината, имало административен център, който бил извън обсега й. Твърди, че на горните етажи са кметовете и ако ги търси някой се известяват. Твърди, че за приемния ден на кмета гражданите се записвали в центъра и се качвали горе при него. Установява се от показанията на втория допуснат на ответната страна свидетел С*** Д***** А*******, че работи в общинската администрация като главен експерт отдел „Строителство и устройство на територията”. Твърди, че конкретно в  общинска администрация  обслужването на гражданите ставало в информационен център, до който била осигурена достъпна среда за всички граждани. При необходимост били викани служители от администрацията и  там на място се приемали документи или се предавали.  Твърди, че в централната градска част, площада, ул. „Г****” , ул. А** С****”, ул.„Г*** К*****” има изградени подстъпи за хора с увреждания от повече от 2  - 3 години. По западният тротоар на ул. „А** С*******” по цялото протежение от ул. „Г**. К******  до гарата били налице изградени подстъпи на всяко кръстовище. Общинските сгради, собственост на   общината- Читалището, галерията, в Болницата също имало достъп, изградена била рампа до първия  етаж и  от там имало възможност да се ползват асансьорите и за предвижване на лежащо болни, освен посетители. Твърди, че още преди да постъпи на работа в  общината  съгласно Наредба № 2 отм. били изпратени писма до всички обществени поделения  и организации да изградят  подстъпи за осигуряване на достъпа на хора с увреждания. Съгласно действащата Наредба общинската администрация имала ангажимента и на експертни съвети, когато се гледат проекти на новоизграждащи се и такива обществени сгради се изисквало да има осигурен достъп за хора с увреждания. За съществуващите сгради, общинската администрация имала ангажимента да приема и регистрира паспорти на същите сгради, като срокът  за изготвянето на такава паспортизация е  2011 г., като в  този паспорт се отразявало наличието и задълженията на собствениците на сградите да осигурят достъп за хора с увреждания. Твърди, че до 2011 г.  законодателство не им давало права и не били оправомощени да налагат санкции. До тогава имали задължение да напомнят, да уведомяват и да са по- настоятелни, за да могат всички сгради до 2011 г. да имат осигурен достъп. Твърди, конкретно за сградата на общината, че наклона на рампите е регламентиран в наредбата, но е възможно в действителност да не отговаря на нея, но виждала граждани с колички да  отиват в центъра. Твърди, че не е постъпвал сигнал за трудности от граждани с увреждания. Твърди, че стълбищната клетка на сградата е непреодолима за инвалиди, но в сградата имало устроен кът за тази цел пред залата за сесии и човек в информационния център и когато пристигнел  инвалид, кмета бил уведомяван, за да се осъществи връзката.  Твърди, че имало изготвен проект, който предвиждал изграждане на външен асансьор за достъп  на всички лица. Твърди, че  в Читалището има достъп до първо  ниво,  но до залата  не бил решен проблема и се търсило разрешение. Твърди, че за тротоарите  е направено възможно допустимото и възможното, което позволява тротоара.  Налице била заварена ситуация на  градоустройство с дадена ширина на тротоара, където не било възможно да се развие рампа в изискуемия наклон. Твърди, че възможно допустимото било направено по главните артерии посока юг – север, изток - запад, ул. „Г*** К*****”  и ул. „А** С****”, но не от двете страни на улиците. Твърди, че ограничения във всеки случай ще има. Твърди, че е въпрос на финансови възможности, като общината не е преставала да работи в тази насока. Пред самата община нямало скосени бордюри , но имало достъп до тротоара пред нея на 20 метра.

            Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза, че посочените в исковата молба сгради са недостъпни за лица, ползващи самостоятелно инвалидна количка. Били налични скосявания на прехода тротоар- пешеходна пътека на някои места от улиците на гр. К****, но повечето не отговаряли на изискванията на общинската наредба. Обществения транспорт на територията на общината не бил приспособен за самостоятелно ползване от хора, придвижващи се с инвалидна количка.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 2 и 3 от ЗЗДискриминацията. Установи се, че ищецът е инвалид първа група с чужда помощ пожизнено и единственият му начин на придвижване е с инвалидна количка. Същият безспорно ежедневно е затруднен при придвижването си в града, тъй като тротоарите и обществените сгради не са приспособени за хора с инвалидни колички. Установи се, че на някои места е извършено скосяване на  тротоарите, но това не е направено навсякъде. Обществените сгради на ответника са недостъпни и със затруднен достъпът. Средствата за обществен транспорт на територията на общината не са приспособени за самостоятелно ползване от хора, придвижващи се с инвалидни колички. Разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация забранява всяка пряка и непряка дискриминация, основана на увреждане, а разпоредбата на чл. 5 от същия закон въздига липсата на изградена и поддържана архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до публични места, в дискриминация. Фактите на дискриминация следва да бъдат първоначално установени в съдебния процес от ищеца, след което ответникът следва да установи при условията на пряко и пълно доказване, че правото на равно третиране не е нарушено - арг. чл. 9 ЗЗДискр. В разглеждания случай, с оглед на безспорно установените по делото факти, а именно, че ответната община не е създала на лицата с двигателни увреждания такава достъпна архитектурна среда, която да им осигурява безпрепятствено придвижване и достъп до всички обществени сгради, собственост на общината, както и съответните транспортни услуги, и при тежест на доказване у общината да установи, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено, при това при изричното разпореждане в тази насока на чл. 27, ал. 1 от Закона от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (отм.), сега чл. 32 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) (във връзка с § 6 от ПЗР на ЗИХУ, т. е. в срок до 31.12.2006 г.) следва да се приеме, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 и чл. 4 от ЗЗДискр.

 Доколкото в резултат на недостъпната архитектурна среда за хора с двигателни увреждания ищецът неминуемо търпи неимуществени вреди в ежедневието си, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предявеният иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение следва да бъде уважен в  размер от 3000.00лв. по справедливост,   като за разликата до пълния предявен размер от 15000.00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Твърди се от ищеца за падане на западния тротоар на ул. „А** С*”, а се излагат сведения за такова на източния тротоар на същата улица до пресечката с ул.”З**”, за каквото липсват наведени твърдения. Следва да бъде уважена и претенцията по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискриминацията за осъждане на ответника  да преустанови дискриминационното третиране на ищеца чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, както и да бъде осъдена да се въздържа в бъдеще от подобни нарушения.

Ищецът претендира разноски, но по делото липсват данни уговореното адвокатско възнаграждение да е заплатено. Държавна такса не следва да се събира, а разноските за възнаграждение на вещо лице остават за сметка ***. 75 ал. 2 от ЗЗДискр.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, О***** К****** да заплати   на С.Т.Т. с ЕГН ********** *** сумата 3000.00  ( три хиляди) лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от същия закон, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от общо 15000.00лв.,   като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА О***** К****** на основание чл. 71, ал. 1, т. 2  от Закона за защита от дискриминация да преустанови дискриминационното третиране спрямо С.Т.Т. с ЕГН ********** *** чрез отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и чрез изграждане и поддържане на архитектурна среда, която да не ограничава достъпа на лица с увреждания до публични места, както и да се въздържа в бъдеще от посоченото дискриминационно третиране спрямо С.Т.Т. с ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

К.Б.