№ 380
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Васил Василев
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20211001000474 по описа за 2021 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „ЛАБТЕСТ 2000” ООД,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на Република
България с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: Република
България, област София (столица), община Столична, град София. бул. ..Цар
Борис III” №281 против решение № 260020/14.09.2020 г. по т.дело № 60/2019
г. на ОС-Перник,с което е:
-обявен за недействителен по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „ СК-13 Пътстрой“ АД в несъстоятелност с ЕИК
********* договор от 16.11.16год. за предоставяне на Орган по оценка на
съответствието, сключен между „СК-13 Пътстрой“ АД гр.Перник и „ Лабтест
2000“ ООД гр.София, по силата на който страните са договорили
преминаването на Органа по оценка на съответствието /ООС/ от „ СК-13
Пътстрой“ АД гр.Перник към „ Лабтест 2000“ ООД гр.София при условия на
т.5.3.2 от Процедура за акредитация на ИА БСА, на основание чл.647, ал.1
,т.6 от ТЗ.
-са оставени без разглеждане предявените от Л. И. И.. в качеството му
1
на синдик на „ СК-13 Пътстрой“ АД в несъстоятелност с ЕИК *********
против „ СК-13 Пътстрой“ АД в несъстоятелност и „ Лабтест 2000“ ООД
гр.София с ЕИК ********* евентуален иск по чл. 647, ал.1 ,т.6 от ТЗ и
евентуален иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.649 от ТЗ .
-основание чл.57, ал.2 от ЗЗД „ Лабтест 2000“ ООД гр.София с ЕИК
********* е осъдено да заплати на „ СК-13 Пътстрой“ АД в
несъстоятелност с ЕИК ********* сумата от 153 000 лева ,представляваща
равностойността на прехвърлените с договор от 16.11.16год. и недължимо
получени права,както и са присъдени направени по делото разноски.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно.Съдът не
взел предвид, че преминаването на съществуваща акредитация от едно
търговско дружество към друго е резултат от сложен фактически състав, за
който не е достатъчно само прехвърлянето на ООС чрез договор между две
юридически лица,а е необходимо , освен въпросното прехвърляне с
договор,и Заповед на ИА БСА, по силата на която заповед се извършва
самото прехвърляне на акредитацията. Въпросната заповед не е обжалвана и
същата е била в сила. За да бъде издадена тя административният орган е
извършил обстойна проверка и е установил, че „Лабтест 2000" ООД отговоря
на всички законови изисквания, за да получи въпросната акредитация,
титуляр, на която преди зова е било „СК-13 Пътстрой" АД. Подържа се,че
„Лабтест 2000" ООД не е получил акредитацията си вследствие на договора, а
на заповедгта на изпълнителния директор на ИА БСА. С оглед на това,
резултатът от обявяването за недействителен на въпросния договор не следва
да е връщане на обезщетение в масата по несъстоятелността на „СК-13
Пътстрой“ АД- в несъстоятелност а евентуалното обявяване на въпросната
заповед на ИА БСА за недействителна. Подържа се,че липсва причинна
връзка между присъденото обезщетение и обявяването на договора за
относително недействителен. Подържа се,че обяването на въпросната сделка
за недействителна не води до каквото и да било връщане на нещо в масата на
несъстоятелността, тъй като сделката не е недействителна по отношение на
ИА БСА и заповедтта на изпълнителния директор на ИА БСА за прехвърляне
на акредитацията е била в законна сила. Подържа се,че не е налице причинно-
следствена връзка между обявяването на недействителността на сделката и
присъденото обезщетение, тъй като прехвърлянето на акредитацията е
2
резултат ог сложен фактически състав, завършил със заповед на
изпълнителния директор на ИА БСА, която не е отменена.По отношение на
присъденото обезщетение се подържа,че решението е постановено без да са
налице доказателства в тази насока.По делото били налице доказателства,че
финансовия резултат на „Лабтест 2000" за процесния период е
отрицателен.Вместо да отхвърли иска по чл. 57, ад, 2 от ЗЗД на това
основание, а именно, че дружеството „Лабтест 2000” ООД е реализирало
загуба от дейността на лабораторията си в процесния период, съдът се е
позовал на направеното сравнително проучване от вещото лице по въпрос от
ССЕ за дейността на „подобни” лаборатории, чиято дейност била печеливша.
Предвид гореизложеното се иска да бъде постановено решение,с което
обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени.Претендират се и
направените по делото разноски.
От страна на ищеца Л.И.- синдик на „СК-13 ПЪТСТРОЙ“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********,гр. София 1000, ул.„Петър Парчевич“ №30 е
постъпил отговор,с който се оспорва въззивната жалба.Подържа се,че
наличието на влязла в сила заповед на изпълнителния директор на ИА БСА
като елемент от фактическия състав, породил правата на приобретателя по
процесния договор от 16.11.2016 г., не съставлява пречка за уважаване на
отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ и свързаната с него
реституционна претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Компетентният да разгледа
същите искове съд няма правомощия да осъществява дори инцидентен
контрол върху посочения административен акт, а наред с това последният
няма никакво отношение към настоящото производство, доколкото предмет
на атакуване с иска по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ е самият договор от 16.11.2016
г., а не целият фактически състав, породил правата на „Лабтест 2000“ ООД по
прехвърлената акредитация.С уважаването на иска и обявяването на
атакуваната сделка за недействителна, същата не бива изцяло заличена от
правния мир, тъй като обявяването й за недействителна е само по отношение
на посочените в закона лица - в конкретния случай кредиторите на
несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД-в несъстоятелност.Подържа се,че
е правилен извода на първоинстанционния съд, че уважаването на иска по
чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ предпоставя уважаване на претенцията по чл. 57, ал. 2
ЗЗД за стойностно възстановяване на недължимо полученото от страна на
3
приобретателя по сделката, обявена за относително недействителна. Подържа
се,че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че претенцията за
присъждане на обезщетение следвало да бъде отхвърлена само на основание
това, че през периода, през който е упражнявало правата по процесната акре-
дитация, дружеството било реализирало само загуби от тази си дейност.
Размерът на обезщетението, което ответникът „ЛАБТЕСТ 2000“ ООД следва
да заплати в полза на масата на несъстоятелността, за да възстанови
имуществото на длъжника в положението отпреди сделката по прехвърлянето
на акредитацията, е именно в определения от съда размер - размера на
обичайната печалба от дейността на акредитираната лаборатория за периода
от датата на заповедта за прехвърляне на акредитацията -23.02.2017 г. до
датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и за
прекратяване на дейността му - 17.01.2019 г. В този размер в резултат от
прехвърлянето на акредитацията е увеличено имуществото на ответника и
съответно е намалено имуществото на длъжника, т.е. именно това е
действителната равностойност на прехвърлените права, които не могат да
бъдат реално върнати в масата на несъстоятелността. Предвид на горното се
иска да бъде постановено решение,с което обжалваното решение бъде
потвърдено като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
От страна на ответника по делото „СК-13 Пътстрой“ АД-в
несъстоятелност не е постъпил отговор по делото.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
Л. И. И.. ,в качеството му на Синдик „ СК-13 Пътстрой“ АД-в
несъстоятелност гр.Перник против „СК-13 Пътстрой“ АД“ в
несъстоятелност гр.Перник и „Лабтест 2000“ ООД гр.София. По изложени в
исковата молба съображения, ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде обявена недействителността на основание чл.647, ал.1 ,т.2 и т.6
4
от ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СК-13
Пътстрой“ АД, гр.Перник- в несъстоятелност сключения на 16.11.16год.
между същото дружество и „ Лабтест 2000“ ООД договор ,по силата на
който акредитацията на пътностроителната изпитателна лаборатория на
длъжника като орган за оценяване на съответствието е преминала е
преминала към ответника, а при отхвърляне на иска или неговото
прекратяване- да бъде обявена недействителността на същата сделка на
основание чл. 135, ал.1 вр. с чл. 649, ал.1 от ТЗ. На основание чл.57, ал.2 вр. с
чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД се иска да бъде осъден ответникът-
„Лабтест 2000“ ООД да заплати на „СК-13 Пътстрой“ АД в несъстоятелност
сумата от 153 000 лева , представляваща равностойността на прехвърлените с
описаната сделка права.
От ответника СК -13 Пътстрой“ АД в несъстоятелност не е постъпил
писмен отговор.
От ответника „ Лабтест“ 2000“ ООД е постъпил отговор,с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Подържа се,че
между ответниците не е налице твърдяната от ищеца свързаност към датата
на сключване на процесния договор за преминаване на Орган на оценка на
съответствието / ООС/, както и че дейността на пътно строителната
изпитвателна лаборатория не е печеливша. Разходите надвишавали печалбата,
поради което прехвърлянето на акредитацията не носи увреждане на
кредиторите.Подържа се и неоснователност на предявения при условията на
евентуалност иск по чл.135, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.649 от ТЗ,както и че към
датата на сключване на договора-16.11.16год. длъжникът не е знаел ,че с това
действие уврежда своите кредитори.Според ответника дейността на
изпитващата лаборатория е губеща,поради което се оспорва основателността
на обусловеният иск по чл.57, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. По
изложените доводи се прави искане за отхвърляне на исковите претенции с
присъждане на направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел за установено следното:С Решение № 22 / 28.06.2018год. по т.дело №
70/2017год. На ОС-Перник е открито производство по несъстоятелност по
отношение на „СК-13 Пътстрой“ АД и е определена начална дата на
неплатежоспособността- 31.12.2016год.Делото е образувано по молба от
5
09.08.17г.Ищецът по делото Л. И. И.. е постоянен синдик , видно от
направената в ТР към АВ служебна справка.По делото е представен
протокол от 11.11.16год. от проведено заседание на Съвета на директорите
на ответника „СК-13 Пътстрой“ АД гр.Перник, на което е взето решение за
сключване на договор по чл.22, ал.3 от ЗНАООС и т.5.3.2 буква а/ и буква Б
от процедура по акредитация на ИА БСА / BAS QR 2/ с фирма „ Лабтест 2000
„ ООД,както и за подаване на заявление за прехвърляне на акредитацията на
ПИЛ при „ СК -13 Пътстроий“ АД на „ Лабтест 2000“ ООД.В изпълнение на
взетото решение е сключен договор от 16.11.16год. , с който ответниците по
делото са се договорили за преминаване на ООС /Орган за оценяване на
съответствието/ от „ СК- 13 Пътстрой“ АД , наричан в договора като „старо
юридическо лице“ към „ Лабтест 2000“ АД, наричан в договора като „ново
юридическо лице“ при следните условия на т.5.3.2 от Процедура за
акредитация на ИА БСА /BAS QR 2 / за прехвърляне на предоставена
акредитация на ООС : 1. налична декларация за доброволен отказ от
акредитация от името на старото юридическо лице,2. направено публично
изявление,предоставената акредитация към старото юридическо лице да се
счита за невалидна от датата на издаване на решението на Изпълнителния
директор на ИА БСА за прехвърляне на акредитацията,3. преминалият към
новото юридическо лице ООС да продължава да отговаря на изискванията за
акредитация,4.политиката и системата на управление на ООС да останат
непроменени,5.ръководството на ООС,както и основният персонал на ООС да
останат непроменени,6. организационната структура на ООС в рамките на
новото юридическо лице да остане непроменена, 7.методите и процедурите за
оценка на съответствието да останат същите,както и 8.техническите средства
да останат същите.Страните са уговорили ,че договорът влиза в сила от
момента на подписването му или от 16.11.17год.Със Заповед №А
45/23.02.17год. на Изпълнителна агенция Българска служба по акредитация
,на основание чл. 22, ал.3 от Закона за националната акредитация на органи за
оценяване на съответствието е прехвърлена предоставената акредитация от
пътностроителна изпитвателна лаборатория при „ СК-13 Пътстрой“ АД
гр.Перник на Пътностроителна изпитвателна лаборатория при „ Лабтест
2000“ ООД гр. София.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.647, ал.1 ,т.2
6
от ТЗ може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите
на несъстоятелността безвъзмездна сделка в полза на трето лице , извършена
в двугодишния срок преди откриване на производството по несъстоятелност.
Успешното провеждане на иска предпоставя установяване наличието на
фактическия състав : извършване от длъжника на сделка, сделката да е
сключена в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и сделката да е безвъзмездна. Атакуваната
сделка е сключена на 16.11.16год.-т.е. в двугодишния срок преди подаване на
молбата по чл.625 от ТЗ – 09.08.2017год. ,съгласно чл. 647, т.6 в ТЗ. Сделката
е безвъзмездна. Съгласно чл.183 от ЗЗД, продажбата е договор ,по силата на
който едно лице се задължава да прехвърли на друго лице собствеността
върху дадена вещ или право срещу цена,която купувачът се задължава да
заплати. В настоящия случай в атакувания договор , наименован като
„договор за преминаване на ООС от едно към друго юридическо лице“
страните не са уговорили насрещна престация , която да бъде получена от
несъстоятелното дружество срещу прехвърленото право и това определя
неговия безвъзмезден характер. Увреждането не е елемент от фактическия
състав на чл. 647, ал.1 ,т.2 от ТЗ, поради което съдът не е обсъдил наведените
доводи ,че сделката не е увреждаща кредиторите в несъстоятелността,както и
събраните по делото доказателства в тази връзка.С оглед на горното съдът е
приел,че са налице предпоставките от фактическия състав на разпоредбата
на чл. 647, ал.1, т.2 от ТЗ,поради което предявеният на това основание главен
иск следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск е оставил без
разглеждане предявените при условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 647, ал.1 , т.6 и чл. 135, ал.1 от ЗЗД.С оглед уважаването на
иска по чл. 647,ал.1, т.2 от ТЗ съдът е уважил претенцията по чл.57, ал.2 от
ЗЗД.С оглед обявяването на атакуваната сделка за относително
недействителна по отношение на кредиторите в несъстоятелността съдът е
приел, че даденото по нея подлежи на връщане в масата на несъстоятелността
с цел удовлетворяване интересите на кредиторите на „ СК-13 Пътстрой“
АД.В случай,че натурална реституция на даденото е невъзможно,то
задължението за връщане следва да бъде стойностно възстановяване на
недължимо полученото- чл.57, ал.2 от ЗЗД. С атакувания в настоящото
производство договор е прехвърлена на ответника „ Лабтест 2000“ ООД
притежавана от несъстоятелното дружество акредитация, за което му е
7
издаден сертификат за акредитация №З ЛИ от 23.02.17г. , валиден до
29.03.20год. Акредитацията представлява официално признаване на
компетентност за изпълнението на конкретна дейност, което в случая е
пътностроителна изпитателна лаборатория. Към настоящия момент срокът
на валидност на акредитацията е изтекъл , поради което същият е
невъзможно да бъде върнат в масата на несъстоятелността,предвид на което
на връщане подлежи недължимо полученото от приобретателя по
относително недействителната сделка , а именно реализираните приходи от
акредитираната дейност . Съдът е приел,че на ищеца се дължи обезщетение
в рамките на това , с което ответникът се е възползвал- чл.57, ал.2, предл. 2
от ЗЗД. В случая той е осъществявал акредитираната дейност , считано от
датата на издаване на заповед № А 45/23.02.17г. като до 17.01.2019год.-
датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и
прекратяване на дейността му е реализирал приходи от извършваната
акредитирана дейност. Тези приходи са недължимо получени от него и
подлежат на връщане на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД. От изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза съдът е установил,че дейността на
специализираната лаборатория не е единствената дейност, извършвана от
ответното дружество „ Лабтест 2000“ ООД, но същата участва във
формиране на неговия финансов резултат ,който е съотношение между
приходите и разходите на дружеството. Установява се също така ,че за
2017год, 2018год. и за периода от 01.01.2019год. до 17.01.2019год.
дружеството е имало реализирана загуба, която е в размер на 46 315.01 лева ,
за 2018год.-в размер на 27 160.26лева , а цитирания период на 2019год. – в
размер на 248.37лева. за 2071год. Предвид начина на осчетоводяване и
формиране на финансовия резултат , в експертизата е посочено ,че
единственият възможен начин да се даде отговор за усреднената / обичайна
/стойност на печалбата от процесната лаборатория , е аналоговия метод-чрез
анализ на приходите на няколко подобни акредитирани лаборатории. От
извършените по този начин изчисления вещото лице е установило,че
обичайната печалба за пътно строителна изпитателна лаборатория за
едногодишен период е в размер на 76 500 лева или за процесния период тези
приходи възлизат на сумата от 153 000 лева,поради което съдът е уважил
изцяло предявения иск.Съдът е приел за неоснователни възраженията на
ответника „ Лабтест 2000“ ООД относно начина на определяне на размера на
8
иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД , а именно на база реализирана печалба от други
предприятия, извършващи идентична дейност. Съдът е приел,с оглед
обясненията на вещото лице дадени в съдебно заседание, че това е
единственият възможен начин за определяне на печалбата от извършената
акредитирана дейност,а сравнението е извършено с дружества, избрани по
близки или идентични характеристики на тези на ищеца.Като допъбнителен
аргумен съдът е посочил,че искът е основателен и при липса на изготвената
по делото експертиза, размерът на иска би бил определен от съда по реда на
чл.162 от ГПК,поради това,че липсата на достатъчно данни относно размера
на основателен иск,не е основание за неговото отхвърляне.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
Подържа се в жалбата,че незаконосъоразно съдът не взел предвид, че
преминаването на съществуваща акредитация от едно търговско дружество
към друго е резултат от сложен фактически състав, за който не е достатъчно
само прехвърлянето на ООС чрез договор между две юридически лица,а е
необходимо,освен въпросното прехвърляне с оспорения договор,и заповед на
ИА БСА, по силата на която заповед се извършва самото прехвърляне на
акредитацията. Въпросната заповед не е обжалвана и същата е била в сила. За
да бъде издадена тя административният орган е извършил обстойна проверка
и е установил, че „Лабтест 2000" ООД отговоря на всички законови
изисквания, за да получи въпросната акредитация, титуляр, на която преди
зова е било „СК-13 Пътстрой" АД. Подържа се,че „Лабтест 2000" ООД не е
получил акредитацията си вследствие на договора, а на заповедгта на
изпълнителния директор на ИА БСА. С оглед на това, резултатът от
обявяването за недействителен на въпросния договор не следва да е връщане
на обезщетение в масата по несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД- в
несъстоятелност а евентуалното обявяване на въпросната заповед на ИА БСА
за недействителна.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно.Наличието на влязла в сила заповед на изпълнителния
директор на ИА БСА като елемент от фактическия състав, породил правата на
9
приобретателя по процесния договор от 16.11.2016 г., не е пречка за
уважаване на отменителния иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 от ТЗ и свързаната с
него реституционна претенция по чл. 57, ал. 2 ЗЗД.Съдът ,който е
компетентен да разгледа предявените искове няма правомощия да
осъществява контрол върху посочения административен акт,.От друга страна
заповедта на изпълнителния директор на ИА БСА няма отношение към
настоящото производство, доколкото предмет на атакуване с иска по чл. 647,
ал. 1, т. 2 от ТЗ е самият договор от 16.11.2016 г., а не целият фактически
състав, породил правата на „Лабтест 2000“ ООД по прехвърлената
акредитация.С уважаването на иска и обявяването на атакуваната сделка за
недействителна, същата не се заличава изцяло в правния мир,поради това,че
обявяването й за недействителна е само по отношение на посочените в закона
лица - в конкретния случай кредиторите на несъстоятелността на „СК-13
Пътстрой“ АД-в несъстоятелност. Поради това и с оглед представените по
делото даказателства съдът правилно е обявил за относително
недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СК-
13 Пътстрой“ АД-в несъстоятелност договора от 16.11.2016 г. с всички
правни последици , без да обсъжда обстоятелството, че този договор е
елемент от сложен фактически състав, в резултат на чието осъществяване
„Лабтест 2000“ ООД е придобило правата по процесната акредитация.Целта
на разпоредбата на чл.647 от ТЗ е с уважаването на посочените искове да
бъдат върнати в масата на несъстоятелността имуществата на несъстоятелния
очуждени със съответните сделки.Дали за да се осъществи крайната цел на
сделката е необходимо допълнително действие на трето лице /в случая
заповедта на изпълнителния директор на ИА БСА/ или не, е въпрос,който е
несъотносим към предмета на спора по чл.647 от ТЗ.
По отношение на присъденото обезщетение в жалбата се подържа,че
липсва причинна връзка между присъденото обезщетение и обявяването на
договора за относително недействителен. Подържа се,че обяването на
въпросната сделка за недействителна не води до каквото и да било връщане
на нещо в масата на несъстоятелността, тъй като сделката не е
недействителна по отношение на ИА БСА и заповедтта на изпълнителния
директор на ИА БСА за прехвърляне на акредитацията е била в законна сила.
Подържа се,че не е налице причинно-следствена връзка между обявяването
на недействителността на сделката и присъденото обезщетение, тъй като
10
прехвърлянето на акредитацията е резултат от сложен фактически състав,
завършил със заповед на изпълнителния директор на ИА БСА, която не е
отменена.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно.Правилен е извода на първоинстанционния съд, че това
решение на спора по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ предпоставя уважаване на
претенцията по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за стойностно възстановяване на недължимо
полученото от страна на приобретателя по сделката, обявена за относително
недействителна.Съгласно цитирания текст ако подлежащата на връщане вещ
погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал,
след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й
стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока.В случая
усложнението е породено от факта,че спецификата на процедурата за
прехвърляне на права по предоставена акредитация,предмет на оспорвания
договор, прави невъзможно реалното връщане на тези права чрез
предявяването на осъдителен иск по чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД. В
случая,обаче, в резултат от сделката е настъпило имуществено разместване и
след обявяването на сделката за недействителна следва да бъде възстановено
положението отпреди това имуществено разместване. Правното средство за
възстановяване на положението отпреди неоснователното имуществено
разместване е именно разпоредбата на чл.57, ал.2 ЗЗД.Приложимостта на
посочената разпоредба произтича от приложението й като общо
реституционно правило, намиращо приложение във всички случаи, при които
преката реституция е невъзможна.Съгласно практиката на ВКС в Решение №
31 от 28.04.2015 г. по гр.д. № 5214/2013 г. IV г.о., това общо правило урежда
широк кръг отношения и позволява достатъчно широка гама разрешения
според наличието на различни обстоятелства, които не се съдържат в
хипотезата на правната норма, но имат значение за обема на отговорността на
обогатилия се поради получаването на нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание. Отнасянето му към различните
случаи следва да държи сметка за вида на сделката, довела до задължение за
реституция, за предмета на получената имуществена облага, за причините,
поради които полученото е без основание, и за добросъвестността или
недобросъвестността на отговорното по чл.57, ал.2 ЗЗД лице.Приобретателят
на права по договора от 16.11.2016 г. е недобросъвестен, защото спрямо него
11
като свързано с длъжника лице е приложима презумпцията за знание за
увреждането по чл. 135, ал.2 ЗЗД, с разширеното й приложно поле спрямо
всички свързани лица съгласно чл.649, ал.4 ТЗ.
По отношение на присъденото обезщетение се подържа,че решението е
постановено без да са налице доказателства в тази насока.По делото били
налице доказателства,че финансовия резултат на „Лабтест 2000" за
процесния период е отрицателен.Вместо да отхвърли иска по чл. 57, ад, 2 от
ЗЗД на това основание, а именно, че дружеството „Лабтест 2000” ООД е
реализирало загуба от дейността на лабораторията си в процесния период,
съдът се е позовал на направеното сравнително проучване от вещото лице по
въпрос от ССЕ за дейността на „подобни” лаборатории, чиято дейност била
печеливша.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно.Законосъобразно съдът е приел,че дължимото обезщетение
следва да се определи въз основа не на конкретните финансови резултати от
дейността на „Лабтест 2000“ ООД, а на усреднената стойност на печалбата от
дейност,която е подобна на тази, която е прехвърлена по силата на атакувания
договор.По делото липсват каквито и да било доказателства,от които да се
направи извод,че дейността на лабораторията е била единствената дейност
упражнявана от дружеството-жалбоподател,от която дейност същото е
реализирало загуба.Отчетената от вещото лице загуба на дружеството е в
резултат от цялостната му търговска дейност за процесния период,а не само
от дейността на лабораторията. Размерът на обезщетението, което
ответникът-настоящ жалбоподател „ЛАБТЕСТ 2000“ ООД следва да заплати
в полза на масата на несъстоятелността, за да възстанови имуществото на
длъжника в положението отпреди сделката по прехвърлянето на
акредитацията, е именно в определения от съда размер - размера на
обичайната печалба от дейността на акредитираната лаборатория за периода
от датата на заповедта за прехвърляне на акредитацията 23.02.2017 г. до
датата на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност и за
прекратяване на дейността му - 17.01.2019 г. В този размер в резултат от
прехвърлянето на акредитацията е увеличено имуществото на ответника и
съответно е намалено имуществото на длъжника, т.е. именно това е
действителната равностойност на прехвърлените права, които не могат да
бъдат реално върнати в масата на несъстоятелността.При положение,че не
12
може да се определи конкретния финансов резултат от дейността на
лабораторията за процесния период,законосъобразно решаващия съд е
определил размера на обезщетението на база дейността на други
търговци,извършващи подобен род лабораторна дейност.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед решението по спора на основание чл.273 във връзка с чл.78,ал.3
от ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД-в
несъстоятелност,представлявана от синдика Л.И. направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260020/14.09.2020 г. по т.дело № 60/2019 г. на
ОС-Перник.
Осъжда ЛАБТЕСТ 2000” ООД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията на Република България с ЕИК *********. със
седалище и адрес на управление: Република България, област София
(столица), община Столична, град София,бул.“Цар Борис III” №281 да
заплати на предявените от Л. И. И.. в качеството му на синдик на масата на
несъстоятелността на „СК-13 Пътстрой“ АД в несъстоятелност с ЕИК
*********,гр.Перник, представлявано от синдика Л. И. И..,ЕГН **********
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3
000лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14