Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и девети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1568 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Х.И.Т. ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. М.М. ***-0000015
от 07.01.2020год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което му е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000лв. на основание чл. 93,
ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл.87, т.2 от Наредба № 33 от
03.11.1999год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при допуснати
съществени нарушения на процес. правила. Сочи, че АУАН бил съставен след
изтичане на 3-месечния срок предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН, че АУАН не
бил връчен на нарушителя, че АУАН бел съставен при извършване на проверка на
водача на пътя, че в НП не било посочено място на извършване на нарушението.
Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че не оспорва
фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията
изложени в жалбата. Акцентира на това, че водачът не бил спрян на пътя, а вина
за нарушението носел управителя на фирмата.
Проц.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Заявява, че подробни мотиви е изложил в придружителното
писмо с което е била изпратена АНП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 25.10.2019год. след
приключване на комплексна проверка на дейността на превозвача „Делфис–67“ ЕООД,
по представените документи и информацията от дигиталната карта на въззивника,
св. К. установил, че на 06.11.2018год. последният е извърши обществен превоз на
товари с влекач марка „Даф“ кат N3 с рег.№ В7788ВВ. След справка в регистъра за
психологически изследвания св. К. установил, че към 06.11.2018 въззивникът не
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
На 25.10.2019год. св. К.
съставил срещу въззивника АУАН бл. № 269336/25.10.2019год. в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 87, т.2 от наредба
№33/03.11.1999год. на МТ.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал вписвайки в него, че няма възражения.
На 07.01.2020год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.87, т.2 от
наредба № 33/03.11.1999год. и на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП му
наложил адм. наказание глоба в размер на 2000лв.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз- основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни и ВДС (разпечатка от
дигиталната карта на водача), които са непротиворечи, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
Така приетата за установена
фактическа обстановка не е спорна между страните.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати в
хода на адм. наказателното производство съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира. Що се касае до наведените в
жалбата възражения в тази насока съдът намери същите за неоснователни по
следните съображения.
По отношение на възражението за
допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН – АУАН бил съставен след изтичане на 3
месечния срок от откриване на нарушителя.
В жалбата си въззивникът твърди,
че нарушителят бил открит на датата на нарушението - 06.11.2018год., от която
дата следвало да тече и 3-месечния срок предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Това негово становище обаче не
се споделя от съда, тъй като данни още по-малко пък доказателства, че
въззивникът е бил установен като нарушител на датата на нарушението няма. Нещо
повече сам в жалбата си въззивникът твърди, че не е бил спиран за проверка на
посочената дата. От друга страна видно показанията на св. К., а и от
приложените към АНП писмени доказателства нарушението и нарушителя са били
установени в хода на извършена комплексна проверка на превозвача и въз основа
на представени от него документи. Видно от приложения към АНП приемо-предавателен протокол документите са били
представени от превозвача на 12.09.2019год., която е и възможно най-ранната
дата на установяване на нарушението и неговия автор, съответно това е
най-ранната дата от която би могъл да тече 3-месечния срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. В случая АУАН е бил съставен на 25.10.2019год., която дата е както преди
изтичане на предвидения тримесечния срок от откриване на нарушителя, така и
преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението.
Не кореспондира с
доказателствата по делото и твърдението на въззивника, че АУАН не бил връчен.
Напротив видно от приложения към преписката АУАН същият е подписан от
въззивника както срещу нарушител, така и в частта на разписката където с
подписа си той е удостоверил че на 25.10.2019год. е получил препис от акта.
Нещо повече в АУАН въззивникът сам е вписал, че няма възражения като нито
подписите нито ръкописния текст цитиран по-горе се оспорват от него.
Неоснователно се явява и
възражението за непосочване на АУАСН и НП на мястото на извършване на
нарушението доколкото такова е изрично посочено и в двата документа – гр.Варна,
ЗПЗ.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от
правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушаване нормата на чл. 87, т.2 от Наредба №33/03.11.1999год. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Съгласно
цитираната разпоредба Водачът на автомобил за обществен превоз на товари следва
да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
В
случая по делото не е спорно, че на 06.11.2018год. въззивникът е извършил
обществен превоз натовари. В тази насока са и приложените към АНП пътен лист,
товарителница, както и разпечатка от картата му на водач.
Не е
спорно и това, че към тази дата въззивникът не е притежавал валидно удостоверение да психологическа годност. Видно от
приложения към АНП препис от регистър за психологически изследвания на водача Х.И.Т.
същият е имал такова удостоверение издадено през 2013год., чийто срок на
валидност е бил до 10.06.2016год. като ново удостоверение е било издадено едва
на 20.09.2019год.
Според
настоящия съд обаче в случая неправилно АНО е приложил общата санкционна норма
на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП доколкото е налична специална разпоредба – чл.
178в, ал.5 от ЗДП, която предвижда наказание глоба в размер на 500лв. на водач,
който извършва обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа
годност. И доколкото в случая фактите описани в акта и НП, който факти са и
безспорно установени в хода на съдебното следствие, запълват хипотезата на тази
специална санкционна норма, то именно тя в случая следва да намери приложение.
В тази връзка съдът счете, че следва на основание чл.337, ал.1, т.2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН да измени атакуваното НП като промени
правната квалификация на нарушението на чл.178в, ал.5 от ЗДП, съответно размера
на наложеното наказание глоба на 500лв. В горната насока са Решение на АС Варна
постановено по к.н.а.х.д. № 2279/2014год. , Решение на АС Варна постановено по
к.н.а.х.д. № 720/2019год., Решение на АС Варна постановено по к.н.а.х. д №
748/2019год. постановени по идентични казуси.
Доколкото
извършеното от въззивника нарушение не се отличава с степен на опасност
по-ниска от останалите нарушения от същия вид в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.
Без
всякакво значение за съставомерността на нарушението,
съответно за ангажиране на адм.наказателната
отговорност на въззивника е факта, че въззивникът не бил спрян на пътя. В
случая нарушението е установено по документи представени от фирмата превозвач
за която той работи.
С
оглед крайния изход на делото - жалбата на въззивното дружество е отхвърлена,
то релевираното в нея искане за присъждане на
разноски се явява неоснователно.
Що се касае до
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова следва да бъде присъдено
на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4
от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл.
78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника Х.И.Т. в полза на ОО „АА“ в ГД „АИ“
Варна.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 23-0000015 от 07.01.2020
год. на Началника на ОО „АА” в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на Х.И.Т. ЕГН **********,
на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв. като налага на Х.И.Т. наказание глоба в размер на
500лв. на основание чл. 178в, ал.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Х.И.Т. ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ОО „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна сума в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: