Р Е Ш Е Н И Е № 55
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 28.02.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.а
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 517 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1105/ 18.11.2019
год., постановено по гр. дело № 1812/ 2019 год. на Шуменски районен съд е
отхвърлен като неоснователен предявеният от Р.Д.Й. срещу „Плантабул“
ООД положителен установителен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 535 и сл. от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането на
ищеца спрямо ответника, в общ размер на 20 000.00 лева, представляващо сбор от главници,
дължими по записи на заповед, издадени на 23.11.2015 г., с падеж съответно 30.06.2016
г. и 30.08.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявленията по чл.417 от ГПК в съда до окончателното
изплащане.
Недоволен
от така постановеното решение остава ищецът в първоинстанционното производство,
който го обжалва. Изтъква, че не е доволен от постановеното съдебно решение. Счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни, а
обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано. Излага, че районният
съд погрешно е приел, че паричното задължение, материализирано в
процесния запис на заповед, е поето като обезпечение на изпълнението на парично
задължение, възникнало по твърдяното от ответника каузално правоотношение
(продажба на недвижим имот). Моли решението да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения от него иск.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован не се явява, за него се явява адв. Г.Г.,***, редовно упълномощен, който поддържа въззивната жалба, не сочи нови доказателства и няма нови
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Плантабул“
ООД, действаща чрез процесуалния си представител адв.
И.И.,***, в който излага, че въззивната жалба е
неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемата
страна редовно призована не изпраща представител. За нея се явява адв. И.И.,***,
редовно упълномощен, който поддържа отговора, не сочи
нови доказателства и няма нови доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната
практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По приложеното ч. гр. д. № 1434/2019г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 716/ 21.05.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въз основа на Заповедта е издаден
Изпълнителен лист № 1070/ 21.05.2019 год., с който ответникът „Плантабул“ ООД е осъден да заплати на ищеца Р.Д.Й. сумата от 10000 лева -
главница по Запис на заповед, издаден на 23.11.2015 год., с падеж 30.06.2016 год., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 год.
до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 785 лева –
разноски по делото. Заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист и призовка за доброволно
изпълнение по изп. д. № 20198760400381 по описа за
2019 год. на ЧСИ Д.З., с район на действие Шуменски окръжен съд е връчена на
длъжника на 28.05.2019 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн. чл. 414 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу
посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на
кредитора по
издадената заповед за изпълнение на дата 17.06.2019 год., а исковата молба е
подадена на 21.06.2019 год.
По приложеното ч. гр. д. № 1652/2019г. по описа на РС Шумен е издадена Заповед № 837/ 04.06.2019 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК. Въз основа на Заповедта е издаден
Изпълнителен лист № 1181/ 04.06.2019 год., с който ответникът „Плантабул“ ООД е осъден да заплати на ищеца Р.Д.Й. сумата от 10000 лева -
главница по Запис на заповед, издаден на 23.11.2015 год., с падеж 30.08.2016 год., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 04.06.2019 год.
до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 785 лева –
разноски по делото. Заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист и призовка за доброволно
изпълнение по изп. д. № 20198760400455 по описа за
2019 год. на ЧСИ Д.З., с район на действие Шуменски окръжен съд е връчена на
длъжника на 24.06.2019 год., който в законоустановения срок е подал възражение на осн. чл. 414 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу
посочения длъжник в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе и дължимата държавна такса. Съобщение с посочените указания е връчено на
кредитора по
издадената заповед за изпълнение на дата 11.07.2019 год., а исковата молба е
подадена на 12.07.2019 год.
С определение № 2623/ 29.08.2019
год., постановено по гр. д. № 2021/ 2019 год. по описа на Шуменски районен съд
съдът е присъединил гр. д. № 2021/ 2019 год. към гр. д. № 1812/ 2019 год. по
описа на Шуменски районен съд за съвместно разглеждане и постановяване на общо
решение.
Представен е договор за
покупко-продажба на недвижими имот от 23.11.2015 год., обективиран
в Нотариален акт № ...от 2015 год. на нотариус А.А.,
рег. № 019 от регистъра на НК, с район на действие Шуменски районен съд, вписан
в Служба по вписванията вх. № 8700 от 23.11.2015 год., акт № 165, том 24, дело
№ 4779/2015 год., по силата на който купувачът „Елпласт
Андреев и Сие“ ООД се задължава да прехвърли
собствеността върху описания в акта поземлен имот с идентификатор №
83510.670.86, ведно с изградените в имота 3 сгради на купувача „Плантабул“ ООД срещу сумата от 120000 лева. В договора е
уговорено, че сумата от 20000 лева ще бъде платена в деня на подписване на
нотариалната сделка, а остатъка от 100000 лева ще бъде заплатен на 10 равни
месечни вноски от по 10000 лева с падеж 23-то число на съответния месец,
считано от месец декември 2015 год. до месец септември 2016 год.
От
приложените по делото платежни нареждания е видно, че „Елпласт
Андреев и Сие“ ООД е извършвало плащания в полза на
ответното дружество на 18.12.2015 год., 01.02.2016 год., 16.02.2016 год.,
01.09.2016 год. от по 10000 лева, на 08.03.2018 год. и на 11.04.2018 год. – от
по 5000 лева и на 29.03.2018 год. – 2550 лева. Това обстоятелство се
потвърждава от представения от ответника Дневник на сметка за периодите от
месец януари до месец декември 2015 год., от месец януари до месец декември
2016 год. и от месец януари до месец декември 2018 год.
Видно
от протокол от общо събрание на съдружниците в
Дружество с ограничена отговорност „Елпласт Андреев и
Сие“, проведено на 16.11.2015 год., е взето решение
сумата от 55 000 лева от продажбата на процесния поземлен имот, ведно с находящите се в него сгради да се усвои от съдружника Р.Д.Й.
за негови лични нужди.
Приложени са 10 броя записи на
заповед, издадени от ответното дружество на 23.11.2015 год., с падежи съотв. 31.03.16 г., 30.04.16 год., 31.05.16 г., 30.06.16г.,
31.07.16 год., 30.08.16 год., 30.09.16 г., 31.10.16 год., 30.11.16 г. и
31.12.16 год., с които последното се е задължило безусловно и неотменимо да
плати на ищеца, в качеството му на поемател по
ценните книги, сумата от по 10 000.00 лева.
По делото е назначена ССчЕ, от която се установява, че вписванията в счетоводните
книги на „Плантабул“ ООД, направени на основание
сключения договор за покупко-продажба и издадената от „Елпласт
Андреев и Сие“ ООД фактура № 194/20.11.2015 год. са
редовни. Вещото лице е достигнало до заключение, че по счетоводните сметки на „Плантабул“ ООД не са осчетоводявани задължения към Р.Д.Й..
Установява се, че общо по продажбата на имота са платени от ответника
72 550.00 лева, като последното плащане е извършено на 11.04.2018 г.
По
реда на чл. 176 от ГПК са изслушани обясненията на ищеца на поставени от
ответното дружество въпроси, по време на които той уточнява, че записите на
заповед не са издадени за обезпечение на задължението на ответното дружество
към дружеството-продавач по представената по делото нотариална сделка. Сочи, че
се касае за отделно, независимо задължение на ответника лично спрямо него. Излага,
че първият запис на заповед бил с падеж на 30-ти март (няколко месеца след
изповядване на нотариалната сделка), тъй като ответното дружество имало
задължение към физическо лице в размер на 200 000 лева, което следвало да
изпълни с предимство.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпита свид.,
водена от ищеца и свид. Р.И., водена от ответната
страна.
От показанията на свид. А. се установява, че лично е присъствала и участвала
при изготвяне на записите на заповед. Сочи, че причината за тяхното издаване е
поето от страна на ответното дружество парично задължение лично към ищеца, което
задължение е различно от отразеното в процесния нотариален акт.
Свид. И., главен счетоводител в
ответното дружество твърди, че издадените записи на заповед служат като
обезпечение на нотариалната сделка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 535 и сл. от ТЗ. С Определение № 20/
13.01.2020 год., постановено по настоящото въззивно
гражданско дело, съдът е констатирал, че районният съд неправилно е разпределил
доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да докаже
възникването и съществуването на вземане по каузалното правоотношение, във
връзка с което са издадени записите на заповед по основание, размер и длъжник,
както и по падеж, както и възражението за недействителност на процесните записи
на заповед. Поради това с горепосоченото определение въззивният съд съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест и в съответствие с т. 17
от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 год. по тълк.
дело № 4/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС е указал, че доколкото в
първоинстанционното производство ищецът не е релевирал
сам конкретно твърдение за наличие на каузално правоотношение, във връзка с
което са издадени процесните записи на заповед, то той следва да докаже
единствено, че е налице валиден менителничен ефект
(форма и реквизити), по който е поемател. В тежест на
ответното дружество е да докаже възникването и съществуването на вземане по
посоченото в исковата молба каузално правоотношение, във връзка с което се
твърди, че е издаден записът на заповед по основание, размер и длъжник, както и
по падеж.
Не е спорно между страните, че
между ответника от една страна и „Елпласт Андреев и
СИЕ“ ООД, в което ищецът е съдружник, е изповядана сделка за покупко-продажба
на имот с посочена продажна цена 120 000 лева, при сключването на която
ответникът е платил сумата от 20000 лева
и се е задължил да заплати остатъка от продажната цена в размер на 100000 лева
на 10 равни вноски с падеж 23-то число на съответния месец, считало от месец
декември 2015 год. до месец септември 2016 год.
Не се спори, че на същата дата, на която е изповядана
нотариалната сделка между двете търговски дружества, ответното дружество е
издало в полза на ищеца 10 броя записи на заповед, с които се е задължило
безусловно и неотменимо да плати на последния, в качеството му на поемател по ценните книги, сумата от по 10 000.00
лева.
Страните не спорят, че на общо
събрание на съдружниците в „Елпласт
Андреев и сие“ ООД, проведено на 16.11.2015 г., е
взето решение сумата от 55 000.00 лева от продажбата на процесния
недвижимия имот да се усвои от съдружника Р.Д.Й. за негови лични нужди.
Записът на заповед е формална,
абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в
писмена форма и да съдържа определените реквизити съгласно императивната
разпоредба на чл. 535 от ТЗ. От представените по заповедното
производство ценни книги на заповед се установява, че те удостоверява
действително поето менителнично задължение. Записите
на заповед са действителни, тъй като в тези документи са обективирани
всички изискуеми от закона клаузи (реквизити) – изразът „запис на заповед” се
съдържа, както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно
обещание за плащане на определена сума – 10000 лева; падеж – 30.06.2016 год. и
30.08.2016 год.; място на плащане – гр. Шумен; името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати – Р.Д.Й.; дата и място на издаване – гр.
Шумен, 23.11.2015 г. и подпис на издателя – И.Д.И., управител на „Плантабул“ ООД и действаща като представител на
дружеството. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесните
ценни книги са редовни от външна страна и отговарят на законовите условия за
валидност (чл.535 от ТЗ).
Тъй като записът на заповед е от
категорията на абстрактните сделки,
основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и
наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност, но това не
означава, че във всички случаи записът на заповед е лишен от основание.
Поначало записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално
правоотношение, което може да е възникнало от различни юридически факти и
именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е непосредствената
причина /основанието/ за менителничното задължаване -
чрез него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка
задължения. Затова, доколкото има надлежно въведени от ответното дружество
твърдения и възражения за връзка между записите на заповед и каузалното
правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при
доказването й - наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка.
В настоящия случай ответникът релевира, че процесните записи на заповед са издадени като
обезпечение за изпълнение на задължението, възникнало по представения по делото
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответното дружество
и „Елпласт Андреев и СИЕ“ ООД.
С оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира, че
процесните записи на заповед, заедно с останалите 8, представени по делото,
обезпечава сключения между „Елпласт Андреев и сие“ ООД и ответното
дружество договор за покупко- продажба на недвижим
имот.
|
|
|
Обстоятелството, че като поемател по
издадените записи на заповед е вписан ищецът, който е трето за нотариалната
сделка лице, макар и съдружник в дружеството - продавач, не води до различен
извод, предвид събраните по делото доказателства. Свид. А.,
която е присъствала лично при изготвяне на процесния запис на заповед,
заявява, че сумата, която ответното дружество се е задължило да заплати с
издадените записи на заповед на ищеца е различна от сумата, дължима по
нотариалната сделка. Свид. И., от друга страна,
твърди, че процесните записи на заповед, както и останалите 8, представени по
делото, служат като обезпечение на нотариалната сделка.
Показанията на водената от ответника свидетелка И. съдът прецени,
отчитайки разпоредбата на чл. 172 от
ГПК с оглед обстоятелството, че последната е в трудови правоотношения с
ответното дружество. Същата не е присъствала при изготвянето на записите на
заповед, сред които и процесните, нито е била свидетел на постигнати между
ответното дружество и ищеца договорки във връзка с издадените ценни книги, но
показанията й се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства,
поради което настоящият съдебен състав счита, че следва да им даде вяра. Действително
свид. А., която лично е присъствала при изготвянето
на записите на заповед, сред които и процесните, заявява, че сумите, дължими
по записите на заповед са различни от сумата, дължима по нотариалния акт. Не
се установи, обаче, А. лично да е присъствала на разговори между страните по
делото досежно претендираните суми. Самата тя
заявява, че страните си имат някакви уговорки, но тя не е запозната с тях.
Предвид изложеното, съдът приема показанията й като предположение, а не като
установен факт, още повече, че те противоречат на останалите събрани по
делото писмени доказателства.
По отношение на дадените от ищеца обяснения по реда на чл. 176 от ГПК
следва да се отбележи, че изгодните обстоятелства, обективирани
в обясненията на страните по материалното правоотношение пред съда,
представляват фактически твърдения, подлежащи на доказване с всички допустими
доказателствени средства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на
всички събрани по делото писмени доказателства тезата на ищеца остана
недоказана. |
|
|
Установи се от заключението по ССчЕ, кредитирано и от настоящата инстанция като
обективно дадено, че вписванията в счетоводните книги на „Плантабул“
ООД, направени на основание сключения договор за покупко-продажба и
издадената от „Елпласт Андреев и Сие“ ООД фактура № 194/20.11.2015 год. са редовни.
Същевременно процесните записи на заповед не са осчетоводени в счетоводните
сметки на ответното дружество. Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема за установена връзката между процесните записи на
заповед и договора за покупко-продажба, сключен между „Елпласт
Андреев и Сие“ ООД, от една страна в качеството му
на продавач и ответното дружество, от друга страна в качеството му на
купувач. Следва да се отбележи, че
съществуването на каузално правоотношение, спрямо което задължението по
ценната книга има характер на обезпечение, само по себе си не е достатъчно да
освободи от отговорност за плащане издателя на записа на заповед. Последното
е възможно в хипотезата на доказано погасяване на обезпеченото с ценната
книга вземане. Необходимо е, обаче, страните по двете правоотношения –
каузалното и менителничното да съвпадат, т.е.
издателят по записа на заповед да е длъжник по каузалното правоотношение,
съответно поемателят по записа на заповед да е
кредитор по каузалното правоотношение. Само в посочената хипотеза
записът на заповед изпълнява гаранционно-обезпечителна функция, като чрез
реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение
на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. След като се установи, че
каузалното правоотношение, което е причина за издаването на процесните записи
на заповед, е възникнало по договор за покупко-продажба на недвижими имот,
сключен на 23.11.2015 год. между „Елпласт Андреев и
Сие“ ООД и „Плантабул“
ООД, а не между страните по менителничното
правоотношение и страни по делото – И.Д.И., като управител на „Плантабул“ ООД - издател на записа на заповед и Р.Д.Й. - поемател по същия, то породеното от това каузално
правоотношение вземане е възникнало в патримониума
на продавача по договора „Елпласт Андреев и Сие“ ООД, а задължението за плащане на същото – е на
купувача „Плантабул“ ООД. При липса на идентичност
между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по едното
правоотношение не би имало за правна последица погасяване на задължението по
другото правоотношение. В настоящото производство се установи, че
непосредственото основание за менителничното
задължаване на ответното дружество е да бъде гарантирано удоволетворяването
на вземане, произтичащо от представения по делото договор за
покупко-продажба, чиито страни са ответното дружество и трето неучастващо по
делото лице. Това обстоятелство изключва самостоятелния характер на процесните
записи на заповед като правна сделка и ги лишават от спецификата им на
абстрактен източник на безусловно задължение за плащане на посочените в ефектите
суми. Именно разкриването на основанието за менителничното
задължаване налага извода, че вземанията по записите на заповед не съществуват,
тъй като волята на ответника-издател не е била да се задължи към ищеца-поемател, а да гарантира вземане, произтичащо от
каузално правоотношение между други правни субекти. Доколкото
гаранционно-обезпечителната цел, с която са издадени записите на заповед, не
може да бъде реализирана, задължението по тях се явява лишено от основанието,
заради което е поето, поради което ищецът не може да претендира изпълнение на
това задължение (в този смисъл Решение № 127/ 12.07.2013 год. по т.д. № 274/
2012 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение
№ 73/ 29.06.2016 год. по т. д. № 1025/ 2015 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Соченото от жалбоподателя Решение №
13 от
28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2642/2015 г., I т. о., ТК е неотносимо към конкретния казус, тъй като в настоящия
случай ответното дружество доказа, че е налице връзка между твърдяното от
него каузално правоотношение и процесния запис на заповед. Приложената
практика се отнася за случаите, в които ответникът не е успял да докаже
връзката между менителничния ефекти и твърдяното от
него каузално правоотношение. Предвид
гореизложеното, предявеният иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването
на вземане на Р.Д.Й. срещу „Плантабул“ ООД общ в
размер на 20 000 лв., представляващо сбор от главници, дължими по записи на
заповед, издадени на 23.11.2015 г., с падеж съответно 30.06.2016 г. и
30.08.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявленията по чл. 417 от ГПК до окончателното плащане, е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. Тъй като изводът, до който достигна
настоящият съдебен състав съответства на извода на районния съд,
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено. По разноските: |
Съобразно изхода на спора
и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 500.00 лева, обективирани
в своевременно представен списък за разноски.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 69, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1105/ 18.11.2019
год., постановено по гр. дело № 1812/ 2019 год. на Шуменски районен съд.
ОСЪЖДА Р.Д.Й., ЕГН: **********, с адрес:
*** да заплати на „Плантабул“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен. ул. „Цветан
Зангов“ № 14, сумата от 500.00 лева, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.
На осн.
чл. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 69, ал.
1, т. 1 от ГПК решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.