Р Е Ш Е Н И
Е
№………
гр. София, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-2 състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т.д.
№ 1643 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 274-279 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
търговско дружество - „М.Е.К.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител –
адвокат К. С., срещу постановен Отказ № 20190529150037/29.05.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване
на обстоятелство относно действителен собственик на дружеството – заявител по
смисъла на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му.
Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е незаконосъобразен и подлежащ на отмяна. Възразява, че негативният
охранителен акт е бил постановен при неправилно приложение на материалния
закон. Опонира се по довода на ДЛР, че заявеното от търговеца физическо лице –
действителен собственик /Г.К./ не може да се възприема за такъв. Привеждат се
аргументи, че съобразно писмено становище дадено от Държавна агенция
„Национална сигурност“ – Висшият държавен служител, който се посочва за
вписване пред ТР-АВ трябва да е лицето, което упражнява решаващо влияние върху
ЮЛ при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните
му органи, преобразуване или прекратяване на дейността му, както и други
въпроси имащи съществено значение към дейността му. Отново в становището било
отбелязано, че в компетентността на заявителя е да определи, дали този
ръководен служител е зает в българското дружество. Подчертано е още, че според
указанията публикувани в официалната
интернет страница на АВ, ДЛР не разполагат с правомощия да дават задължителни
указания по прилагане на ЗМИП. Настоява се, че заявлението по образец Б 7 има
декларативен характер, което означава, че търговците и ЮЛНЦ сами трябва да
правят преценка по смисъла на параграф 2 ДР на ЗМИП кое да е лицето, което ще
декларират за действителен собственик за целите на този закон. В обобщение се
иска постановяване на отмяна на обжалвания отказ и даване на указания към ДЛР
за вписване на Г.К., като действителен собственик по партидата на „М.Е.К.“
ЕООД.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец
Б 7, с което от жалбоподателя е
формулирано искане към ДЛР при АВ да извърши вписване на обстоятелство относно
действителния собственик на дружеството – заявител по смисъла на чл. 63, ал. 1
и ал. 4 от ЗМИП в търговския регистър по партидата му. За действителен
собственик е посочено физическото лице – Г.К., гражданин на Германия, роден на ***
г., като е пояснено, че същия се явява лице изпълняващо длъжността на висш
ръководен служител, защото не може да се установи друго лице като действителен
собственик. Мотивите на ДЛР за да постанови негативния охранителен акт, почиват
на това, че посоченото от заявителя
основание за вписване на цитираното лице, като действителен собственик – а
именно § 2, ал. 5 от ЗМИП не намира приложение по отношение на Г.К., като за
същия е възможно да важи някоя от другите хипотези очертани в § 2 от ЗМИП.
Трябва да се отбележи, че заявлението – образец Б 7
изхожда от адвокат с изрично пълномощно за представителство пред Агенция по
вписванията съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ТЗ, оправомощен от законния
представител на търговеца, по партидата на който се иска вписване, приложена е
декларация по ЗМИП, пълномощно за адвокат и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Няма законови изисквания за прилагане на други документи към
заявлението.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която
е сезиран е подадена в законово-установения седмодневен срок и от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
При подаване на заявление за вписване на определени
обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да
извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на
редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е
изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за
вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от
представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване
обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не
противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.
В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на територията
на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите
лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат и да
предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална
информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици,
включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал.
1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица,
действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството,
което е заявено за вписване със заявлението, по което е постановен обжалвания
отказ, е такова, което подлежи на вписване в търговския регистър.
Съгласно § 2, ал. 1 -
"Действителен собственик" е физическо лице или физически лица,
което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или
друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име
и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1./ По отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е
налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие
най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация
за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или
дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на
юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и
също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или
правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също
физическо лице/лица; 2./ По отношение на доверителната собственост, включително
тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания,
учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива
форми на доверителна собственост, действителният собственик е: а) учредителят;
б) доверителният собственик; в) пазителят, ако има такъв; г) бенефициерът или
класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се
управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства
от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго физическо лице, което в
крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко
или косвено притежаване или чрез други средства; 3./ По отношение на фондации и
правни форми, подобни на доверителна собственост - физическото лице или лица,
които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2. Съобразно
ал. 5, на § 2 когато, след като са изчерпани всички възможни средства
и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че
установеното лице или лица не е действителният собственик, за
"действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител. Справката по
електронната партида на заявителя „М.Е.К.“ ЕООД в ТР при АВ показва, че
капитала на цитираното ЕООД се притежава изцяло от чуждестранно търговско
дружество, което е регистрирано в Люксембург /Г.Е.Л.Е.И.Е.Е./, като от
ангажираното извлечение от Търговския и Дружествен регистър воден в Люксембург се
разбира, че същото действа под правно-организационна форма АД, но няма
отразяване за лицата носители на правата върху акциите формиращия капитала му.
Установява се, че за управител на дружеството е вписан именно чуждестранния
гражданин – Г.К.. По отношение на същия няма никаква детайлизация, дали пряко
или косвено притежава някаква част от акциите на чуждестранното ЮЛ, което на
свои ред притежава дяловете в „М.Е.К.“ ЕООД. Това означава, че тезата на ДЛР за
приложение на някоя от хипотезите на § 2, ал. 1 ЗМИП по отношение на заявения
за действителен собственик - Г.К. е изцяло хипотетична, а доколкото преценката
на ДЛР е само формална, то не може да базира основанията си за постановяване на
негативен охранителен акт на предположения, че за посоченото лице важи хипотеза
за действителен собственик различна от предвидената, като субсидиарна такава по
§ 2, ал. 5 ЗМИП. Така декларирайки, че действителен собственик на „М.Е.К.“ ЕООД
е чуждестранното физическо лице - Г.К., което има качеството на лице
изпълняващо длъжност на висш ръководен служител по смисъла на § 2, ал. 5 ЗМИП
заявителя е спазил изискванията на ЗМИП и ППЗМИП и е заявил за вписване
законово-установеното обстоятелство по партидата си, като ДЛР е допуснало нарушение
на материалния закон отказвайки да извърши вписването му.
По изложените съображения, съдът намира, че
постановеният отказ на регистърния орган към АВ-ТРРЮЛНЦ е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20190529150037/29.05.2019 г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството с образец Б7 с вх. № 20190529150037/29.05.2019 г. за вписване на действителен собственик на „М.Е.К.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н Младост, ж.к. „*********на
физическото лице - Г.К., гражданин на Германия, роден на *** г.,
пребиваващ в Люксембург.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията към
Агенция по вписванията - Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, да впише по партидата на „М.Е.К.“ ЕООД, ЕИК ********* в
Търговския регистър физическото лице - Г.К., гражданин на
Германия, роден на *** г., пребиваващ в
Люксембург, като негов действителен собственик, съобразно подаденото Заявление Образец Б7, с вх. №
20190529150037/29.05.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от него да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за изпълнение на дадените указания.
СЪДИЯ: