Р Е Ш
Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
№ 2478 17.07.2020
година град
Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично
заседание на 25.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2382 по описа на съда за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .
Ищец „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД чрез юрк. П.Б.иска да се признае за установено по отношение на ответник
А.Г.З., че дължи сумите за които е била издадена заповед № 7027/03.08.2018г. по
ч.гр.д. № 12518/2018г. по описа на РС – Пловдив както следва:
533,32 лева - главница по договор за паричен заем №
2575107/09.06.2016г. сключен с .............вземанията по който са прехвърлени
на ищеца на 01.03.2017г.
73.44 лева – договорна лихва за периода
от 08.08.2016г. до 04.02.2017г.
45 лева – такса разходи;
476.80 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 08.08.2016г. до 04.02.2017г.
116.31 лева – мораторна лихва за
периода от 09.08.2016г. до 02.08.2018г.
ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от 02.08.2018г. – датата на подаването на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането както и разноските в
заповедното производство.
Ищецът заявява, че сумите са дължими и
изискуеми считано от 04.02.2017г., когато е настъпил падежа на главницата, а
длъжникът е уведомен за извършената цесия. Ангажира доказателства. Претендира
разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.
Ответник А.Г.З. с особен представител
назначен по реда на чл. 47, ал.5 ГПК адв. В.Х. оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва валидността на извършената цесия. Оспорва фактът на
предаването на паричната сума от 600 лева по кредита, заявява се че е налице
недействителност на договора поради нарушението на чл.11, ал .1, т.11 и чл. 12 ЗПК. Оспорва се дължимостта на неустойката поради противоречието й с добрите
нрави. Оспорва се и таксата разходи, както и възнаградителната лихва.
Съдът след като се запозна с
представените и приети по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на
основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
Със заповед № 7027/03.08.2018г. по
ч.гр.д. № 12518/2018г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника да
заплати в полза на ищеца следните суми:
533,32 лева - главница по договор за паричен заем №
2575107/09.06.2016г. сключен с .............вземанията по който са прехвърлени
на ищеца на 01.03.2017г.
73.44 лева – договорна лихва за периода
от 08.08.2016г. до 04.02.2017г.
45 лева – такса разходи;
476.80 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода от 08.08.2016г. до 04.02.2017г.
116.31 лева – мораторна лихва за
периода от 09.08.2016г. до 02.08.2018г.
ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от 02.08.2018г. – датата на подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането както и разноските в
заповедното производство.
Заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил настоящия иск, който се явява допустим.
Установява се от предстаения договор за
паричен заем № ***, че ответникът е получил сумата от 600 лева със задължението
да бъде върната до 04.02.2017г. на 8 месечни погасителни вноски при ГЛП от
40.00% и ГПР от 49.03%. Съгласно чл. 3 така сключеният договор за паричен заем
служи за разписка за получаването на заемната сума поради което и съдът намира,
че фактическият състав на основанието за възникването на заемното
правоотношение е установен, респ. установено е задължението на ответника да
заплати на .............главницата по договора, респ. на новия кредитор, който
е придобил това вземане на 01.03.2017г. като е налице завършване фактическия
състав и на цесията тъй като новият кредитор – ищеца е направил опит за
връчване уведомлението за цесията на адреса на длъжника посочен в договора за
заем. Дори да се приеме нередовност на съобщаването за извършената цесия с
връчването на исковата молба на особения представител тази нередовност е
отстранена. В тази връзка и по делото няма данни за извършени плащания след
цесията на стария кредитор с оглед преценка на тяхната евентуална
противопоставимост. В допълнение нередовността на съобщаването за извършената
цесия не се отразява на сключения договор, а единствено има отношение в случай
че ответника е извършил плащане на стария кредитор, което противопоставя на
новия.
Следователно, по делото е несъмнено
установено, че ответникът е поел задължение за връщане на паричен заем с
посочения по-горе падеж и при уговорен ГПР в
47.92% който е в съответствие с изискването на чл. 19, ал.4 ЗПК. Падежът
е настъпил поради което дължими са главницата, възнаградителната лихва и
мораторната лихва.
Ищецът заявява, че ответникът е
заплатил сума от 68.32 лева с която е погасена част от неустойката, сума от 20
лева с която е погасена част от договорната лихва и сума от 66.68 лева с която
е погасена част от претендираната главница.
Видно от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Б.Д., което съдът приема за
компететно и безпристрастно е че остатъкът от задължението на ответника по
процесния договор за паричен заем е в размер на 1 128.56 лева, размерът на
договорната лихва е 66.88 лева, а общо заплатените суми от ответника са в
размер на 155 лева.
Според настоящата инстанция неустойката
за неизпълнение на задължение в размер на сумата от 545,12 лева по чл. 4, ал.2
от договора за паричен заем е недействителна. Затова обстоятелство съдът следи
служебно.
Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение
№ 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза
за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора
в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така предвидената клауза за неустойка
поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
476,80 лева се отхвърля като неоснователна, а сумата от 68,32 лева която е
отнесена за погасяването й всъщност погасява частично договорната лихва
съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД, при което дължимият размер на тази лихва възлиза на 5,12
лева
По отношение на претендираната от
ответника такса разходи от 45 лева не са
изложени никакви обстоятелства какви конкретни действия фактически са били
предприети от ищеца за извънсъдебно събиране на задължението.За да се търси
възстановяване на разход следва да е обосновано и реалното му
извършване.Твърдения в този смисъл заявителят също не е изложил.
Вън от горното съдът намира, че отговорността за разноски,
въведена в Тарифата на кредитора /стария или новия/, представлява по същество
неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения
по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане
и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана
с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното
съдът приема за нищожна клаузата, предвидена в Тарифата на кредитора за
извънсъдебно събиране на вземането. Тази клауза дори не е обективирана в
договора. Отделно от това с предвиждането на такива разходи се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част
от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния
процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора
има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се дължат.
Същите са и неравноправни и на друго
основание - не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на
кредитора, върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с
подписването на договора.
При това положение искът за главницата
от 533,32 лева се уважава в пълен размер, искът за договорна лихва се уважва до
размер от 5,12 лева, отхвърля се изцяло искът за неустойката в размер на 476,80
лева и искът, който представлява такса разход, а искът за мораторната лихва се
уважава за сумата от 116.31 лева.
На основание чл. 78 ГПК в полза на
ищеца се дължат разноски по съразмерност на уважените искове – за заповедното
производство и за настоящата инстанция обща сума в размер на 473,35 лева.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Г.З. с ЕГН ********** с адрес:
*** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от .............
М. Д. и Н. С. чрез юрк. П.Б.сумите за които е издадена заповед №
7027/03.08.2018г. по ч.гр.д. № 12518/2018г. по описа на РС – Пловдив както
следва следва:
533,32
лева - главница по договор за паричен
заем № 2575107/09.06.2016г. сключен с .............вземанията по който са
прехвърлени на ищеца на 01.03.2017г.
5,12
лева – договорна лихва за периода от 08.08.2016г. до 04.02.2017г.
116.31
лева – мораторна лихва за периода от 09.08.2016г. до 02.08.2018г.
ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от 02.08.2018г. – датата
на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането както и разноските в заповедното производство.
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата от:
476,80
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 08.08.2016г.
до 04.02.2017г..
над
5,12 лева до пълния претендиран размер от 73,44 лева или за разликата 62,32
лева – договорна лихва за периода от 08.08.2016г. до 04.02.2017г.
и за
сумата от 45 лева такса разходи.
ОСЪЖДА А.Г.З. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявана от .............
М. Д. и Н. С. чрез юрк. П.Б. сумата от 473,35 лева разноски за заповедното
производство и настоящата инстанция съразмерно на уважената част на исковете;
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.