МОТИВИ
по нахд № 761.2016г. по описа на Районен съд - Асеновград,
четвърти наказателен състав
Съдът е сезиран с постановление на РП- Асеновград, с
което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – „Глоба“ на основание чл. 78а ал.1 от
Нк, на обвиняемите Е.С.Т., ЕГН – **********,
роден на 18.11.19876г. в град Асеновград, по народност българин, гражданство
българско, със средно образование, разведен, управител на транспортна фирма „***“оод, неосъждан и М.С.Т.,
ЕГН – **********,***, по народност българин, българско гражданство, неженен,
управител на транспортна фирма „***“оод,
реабилитиран, за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.
130 ал1 вр.чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на 21.12.2014 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска,
в съучастие като извършител с обвиняемия М.С.Т., по хулигански подбуди е
причинил на М.Ю.К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и
мозъчно сътресение, протекло с кратковременно степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/,
довела до разстройство на здравето извън на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла
на чл. 130 ал.1 от НК/.
и за обв. М.С.Т. по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК за това, че на 21.12.2014 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска,
в съучастие като извършител с обвиняемия Е.С.Т., по хулигански подбуди е
причинил на М.Ю.К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и
мозъчно сътресение, протекло с кратковременно степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/,
довела до разстройство на здравето извън на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла
на чл. 130 ал.1 от НК/.
По
същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване
на обвиняемите за виновни по предявените им обвинения и за освобождаването им
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба“ в
размер на от по 1000- хиляда лева за всеки един от тях , на основание чл.78а
ал.1 от НК, предвид наличието единствено на смегчаващи
отговорността обстоятелства, както и за възлагане на разноските по делото.
Упълномощените защитници на обвиняемите – адвокатите П. и
Х., пледират за оправдаване на обвиняемите поради липса на съставомерни
от обективна и субективна страна състави на престъпления, алтернативно адвокат Х.
пледира за приложение на чл. 78а ал.1 от НК по отношение на обв.М.Т.,
с налагане на минимално административно наказание.
По
фактите:
Обвиняемите не са осъждани. Характеристичните им данни са
добри.
Свидетелят М.Ю.К. е собственик и
управител на „***“ ЕООД гр.Асеновград. Дружеството се занимава с внос и
продажба на електроуреди втора употреба. Тази търговска дейност се осъществява
в магазин, находящ се на ул. „Цар Иван Асен II“ № 127 в гр.Асеновград. На 21.12.2014 г. в магазина
се намирали свидетелите Х. Д. М., Ю.Х.М., Г.Б.М. и М.А.М.. Свидетелите Х.М. и Ю.М.
двама работят там. Свид.
Ю.М. е дъщеря на свидетелите Х.М. и Г.М., а свид. М.М. е приятел на първата. Те прибирали изложената отпред
стока с намерение да затварят магазина около 17:00 часа този ден.В това време
към магазина с лек автомобил пътувал сам свид.М.К.,*** в посока изхода на гр.Асеновград към село
Болярци, който имал намерение да направи обратен завой на улицата,
непосредствено до бензиностанция „Лукойл“ и да спре пред магазина. По пътя свид.М.К. застигнал друг лек автомобил, в който били
двамата обвиняеми. Обвиняемият Е.Т. управлявал автомобила марка „Ауди А4“ с ДК №
РВ 0009 РХ, а обв. М.Т. пътувал на предната дясна
седалка. Автомобилът, управляван от свид. М.К.
изпреварил този, управляван от обв. Е.Т., след което
направил обратен завой и спрял пред магазина си. В този момент пред магазина се
намирали свидетелите Х.М. и Г.М., а свидетелите Ю.М. и М.М.
били вътре в него, но имали добра видимост навън. Двамата обвиняеми решили да
последват свид. М.К. и да му нанесат побой, за което обв. Е.Т. направил обратен завой на същото място с лекия
автомобил марка „Ауди“, след което също спрял пред магазина. Двамата обвиняеми
излезли от автомобила и бързо се насочили към свид. М.К..
Достигайки до него те започнали да да удрят с ръце
главата на свид. М.К., който от изненада не могъл да
реагира по никакъв начин. Успял единствено да вдигне ръцете си, за да се
предпази, но въпреки това от ударите в областта на главата загубил съзнание и
паднал на земята. Въпреки това, двамата
обвиняеми продължили да му нанасят удари с ръце и крака по главата и тялото,
като в това време отправяли към свид. М.К. нецензурни
думи и изрази, и заплахи. В този момент свидетелите Х.М. и Г.М. се развикали, а
от магазина излезли и свидетелите Ю.М. и М.М., които
видели побоя над свидетеля К.. Свидетелката Г. М. хванала обв.
М.Т., който продължавал да нанася удари на свид. М.К.,
а свид. Х.М. хванал обв.Е.Т.,
който правел същото и се опитали да ги издърпат от свид.
М.К.. Намесили се и други минувачи и побоя бил прекратен. Обвиняемите Е. и М.Т.
нанесли побой на свид. М.К. без по никакъв начин да
са предизвикани от него, след което се качили в лекия автомобил и се отдалечили
в посока гр. Асеновград. Известно време свид. М.К.
останал да лежи в безсъзнание на земята. След като се свестил, същият се
почувствал много зле, поради което бил откаран от свид.
М.М. ***, където престоял няколко дни, след което
продължил лечението си в къщи. Всички присъстващи на инцидента останали крайно
възмутени от поведението на двамата обвиняеми и по-конкретно от безпричинно
нанесения от тях на оживено място и в светлата част на денонощието побой над свид. М.К.. След като бил изписан от лечебното заведение
последният се освидетелствал в гр. Пловдив, след което депозирал жалба в РП
Асеновград, по която след извършена проверка било образувано настоящото
досъдебно производство.
От заключението на изготвена
съдебномедицинска експертиза се
установява, че от наличните документи по ДП се установява, че при инцидента на
21.12.2014 г. на свид.М.Ю.К.
е било причинено: контузия на главата; мозъчно сътресение.
При извършения от лекар преглед в
Спешно отделение на болницата в гр.Асеновград на 21.12.2014 г. от 18.47 ч. е
установена една единствена травма: „…оток на горната устна…“. Такова увреждане
не е установено при прегледа на 29.12.2014 г. при прегледа от съдебен лекар.
Това е обяснимо, предвид изминалите 8-9 дни след инцидента.
Описаната черепно-мозъчна травма,
установена по данните на пострадалия К. и при наличие на обективно установената
неврологична симптоматика има своето потвърждение в голяма част от гласните
доказателства по ДП. Тя би могла да бъде причинена при нанесени удар/и в
областта на главата.Възможно е травматичните увреждания да са причинени по
начина, описан от пострадалия К.. Част от получените от него удари са описани и
в свидетелските показания на М.Т. и Г.А..
Описаната черепно-мозъчна травма,
констатирана като контузия на главата и мозъчно сътресение е протекла с
кратковременно степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ и е довела до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК/.
Мекотъканното увреждане
/травматичен оток/ на меките тъкани на горната устна само по себе си и
поотделно от горното е довело до причиняване на болка и страдание, без
причинено разстройство на здравето /по смисъла на чл.130 ал.2 от НК/.
По делото е изготвена и допълнителна
съдебномедицинска експертиза /л.119-129/. От заключението на същата е видно
следното:
От
наличните документи по ДП се установява, че при инцидента на 21.12.2014г. на М.Ю.К. е било причинено: контузия
на главата; мозъчно сътресение. Локално е описан оток на горната устна, без
други видими травматични увреждания.
Описаната в медицинските документи черепно-мозъчна травма се изразява в лек оток на горната устна на устата, данни
за комоционен синдром и кратковременна неподвижност на пострадалия /5-10
секунди/, след което е налице извършване на
целенасочени действия. Приета е и диагноза мозъчно сътресение, която изисква от експерта да съобщи на
правника накратко същността на това увреждане и
съдебномедицинската му оценка като характер на причинената телесна повреда.
Мозъчното сътресение е най-леката от черепно-мозъчните травми и представлява функционално нарушение на дейността на
централната нервна система, като основното за тази
диагноза, че не са налице структурни, морфологични промени на мозъчното вещество. Касае се за задръжни
процеси на мозъчните функции,
които настъпват внезапно и отшумяват постепенно.
В литературата и в практиката са изяснени белезите на протичането на едно мозъчно
сътресение. Те са разнородни и не еднакво изразени при различните казуси. Най-често
срещаните от тях са :
-
кратковременно
нарушение/ угнетяване/ на съзнанието
-
главоболие
-
гадене
-
повръщане
-
забрава
за събития преди, по време и след травмата /ретроградна и антероградна амнезия/
- бледост
на кожата на лицето
- затруднена концентрация
на вниманието
- отслабени паметови функции
- очни смущения и други
Всички
тези симптоми на мозъчното сътресение от една страна могат да присъстват или могат да не присъстват в даден
казус, а от друга - те са различно изразени. В повечето случаи тези
симптоми са бързопреходни и не могат да бъдат
наблюдавани от специалисти с медицинско
образование, които да направят тяхната обективна оценка. Именно поради изложените факти твърде често оценката на мозъчното сътресение като телесна повреда
представлява експертен проблем. Оценката
на мозъчното сътресение като телесна повреда често е представлявало експертен проблем и поради
различното разбиране на експертите на
степента на увреждане на гореописаните мозъчни функции. Това е наложило правника да определи макар и
ориентировъчни критерии за оценката на това състояние.
В
„Постановление № 3/ 4 юни, 19 юни и 27 септември 1979 година на Пленумът на Върховния
съд на НРБ "
е записано : „...Разстройство на здравето, временно опасно за живота представлява
такова болестно състояние, при което чрез увреждане на различни части
на организма се поражда опасност за живота на увредения. Тази опасност трябва
да бъде реална, а не абстрактна, несигурна
или предполагаема. Реална е опасността,
при която възможността за запазване на живота или за настъпване на смъртта е
еднакво възможна, без да се взема предвид медицинската интервенция. Тази опасност трябва да съществува от момента
на увреждането до възстановяването здравето на увредения. В съдебната практика правилно се приема, че
сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно
опасно за живота, ако е довело до изпадане в
безсъзнание, макар и за кратко време. Леките мозъчни сътресения, като
зашеметяване, дезориентиране, малки смущения в сърдечната дейности други подобни, които не
довеждат до пълно безсъзнание, не съставляват средна телесна повреда по смисъла на закона....".
Практиката за определяне на
квалификацията на телесната повреда при причинено мозъчно сътресение е изцяло
свързана с установяването или не на изпадане на пострадалия в безсъзнание, до
степен на травматична кома.
Опасността
за живота на пострадалия при оценката на мозъчното сътресение практически се доказва чрез установяване на
факти дали пострадалия непосредствено след
травмата е бил в "безсъзнание" или не. Според авторите,
които застъпват контратезата, загубата на съзнание
дори за кратко време /2-3 минути/ е
достатъчна, за да се приеме, че е била налице реална опасност за живота. Като примери се дават съмнителни в научно отношение казуистични примери за настъпване на
смърт от мозъчно сътресение.
Мнението на специалистите по черепно-мозъчните травми е категорично-
не може да има смърт от мозъчно сътресение.
По принцип
мозъчното сътресение се диагностицира в голямата си
степен по субективните оплаквания на пострадалите и не са установени
категорични и използвани в съвременната
практика методи за верифициране на диагнозата. Обикновено липсата или
разстройство на съзнанието се констатира от не специалисти, които в качеството
си на свидетели дават показания относно състоянието на
пострадалия, непосредствено след травмата, които често не са еднопосочни. Стига
се до парадокси в оценката на състоянието на пострадалия като :" беше в пълно безсъзнание, само поиска
вода"; беше в безсъзнание, говореше несвързано...". В
конкретния случай свидетелите не могат да твърдят, ме пострадалия К. е бил в безсъзнание за няколко секунди е бил неподвижен.
Това в никакъв случай не значи, че пострадалия е бил в състояние на безсъзнание
до степен на травматична кома.
Тези лаически
оценки на състоянието на пострадалия категорично не могат и не следва да бъдат база, върху която експертът
да квалифицира мозъчното сътресение по горепосочените признаци на чл.
129 и чл. 130 от НК.
Твърде често експерти се базират и на липсата на
спомен от страна на самия пострадал, игнорирайки
факта, че състоянието на забрава /амнезия/ преди, по време и
след травмата е нормален симптом на мозъчното сътресение.
Експертът
също поддържа тезата, че при мозъчното сътресение се установяват сравнително кратковременни функционални
смущения на мозъчната дейност, изразяващи се предимно в общомозъчна симптоматика.
Оценката
на ВСИЧКИ налични гласни доказателства по настоящото ДП дава категоричен отговор на основния въпрос - непосредствено
след травмата К. не е бил в състояние на
травматична кома.
Прави
впечатление, че неадекватността на пострадалия е преминала сравнително бързо. В болницата той е приет в
задоволително състояние, което
изключва възможността да се говори за кома или посткоматозно
състояние.
Липсата на спомен при пострадалия К. за събитията около
времето на инцидента, преди или след това е нормален симптом на мозъчното сътресение,
независимо от неговата тежест и категорично не дава основание да се приеме, че той е бил в безсъзнателно състояние,
още по-малко - в състояние на травматична кома.
Изхождайки от
гореизложеното, експертът е категоричен, че по конкретния казус не са налице основания и данни/ медицински и гласни доказателства/
за да се приема, че пострадалия М.К. е бил в безсъзнателно състояние до степен
на травматична кома. Наличните данни говорят
за наличието на степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ за сравнително кратък период от време. При приемането
му в болничното заведение пострадалият е бил в ясно съзнание, адекватен
за време, място и самоличност, без огнищна или изявена общомозъчна
симптоматика. Оздравителните процеси са протекли бързо, без остатъчни
явления.
На базата на изложените съображения
и факти експертът приемат, че черепно-мозъчната
травма на М.К. следва да бъде преценена като довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и 129 от НК /по
смисъла на чл. 130 ал. 1 от Н
К/.
Мекотъканното увреждане/травматичен оток/ на меките тъкани на горната
устна само по себе си и поотделно от горното е довело до причиняване на
болка и страдание, без причинено разстройство на здравето (по смисъла на чл. 130 ал. 2от НК.).
По доказателствата:
Приетите за установени факти по делото,
съдът намери за доказани от показанията на свидетелите М.А.М., Х. Д. М.,
Г.Б.М., Д.П.Т., Г.Р.А., М.Ю.К., Ю.М., които кредитира като логични,
последователни, непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по
делото и от съдебно- медицинската експертиза.
Обясненията на обв.
Аргин Т., не се кредитират от съда, с оглед на това,
че същите напълно се опровергават от кредитираните от съда свидетелски
показания и от писмените доказателства по делото, както и от изготвената по
делото съдебно - медицинска експертиза, като се ценят от съда единствено като
защитна позиция.
Съдът
кредитира, като правилна и обоснована - изготвена от
съдебен медик със съответната правоспособност, изготвената по делото съдебно –
медицинска експертиза.
Като надлежно приобщени и достоверни,
съдът кредитира и писмените доказателства по делото – отказ № 20150311134710 от
12.03.2015г., писмо до „***“ оод, частна жалба,
нотариална покана, решение № 262, извлечение от сметка, епикриза
на М.К., съдебно – медицинско удостоверение № 1325/2014г., характеристични
справки на обвиняемите, съдебно – медицинско удостоверение № 1325/2014г., молба
от Д.П.Т., определение от 23.12.2014г., заповед за незабавна защита от
23.12.2014г., протокол от 13.01.2015г. на четвърти граждански състав, протокол
от 20.02.2015г. на четвърти граждански състав,
искова молба, определение от 13.03.2015г., заявки за транспорт.
От правна страна:
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намери, че обвиняемия Е.С.Т., е осъществил състава на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл. 130 ал1 вр.чл. 20 ал.2 от НК, за това, че на
21.12.2014 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска, в
съучастие като извършител с обвиняемия М.С.Т., по хулигански подбуди е причинил
на М.Ю.К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и мозъчно
сътресение, протекло с кратковременно степенно
разстройство на съзнанието /зашеметяване/, довела до разстройство на
здравето извън на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК/, а обв. М.С.Т. също е осъществил състава на
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК
за това, че на 21.12.2014 г. в гр.Асеновград, обл.Пловдивска,
в съучастие като извършител с обвиняемия Е.С.Т., по хулигански подбуди е
причинил на М.Ю.К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и
мозъчно сътресение, протекло с кратковременно степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/,
довела до разстройство на здравето извън на чл.128 и чл.129 от НК /по смисъла
на чл. 130 ал.1 от НК/.
Всеки един от двамата обвиняеми е
осъществил състава не престъплението по чл. 131 ал.1т.12 вр.чл.
130 ал1 вр.чл. 20 ал.2 от НК с пряк умисъл, при
съзнавани обществено опасен характер и последици и тяхното целене, като
общността на умисъла е налице о относно съзнанието у всеки един от тях, че е
именно чрез общност на действията ще причинят съставомерния
общ престъпен резултат.Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между действията
на обвиняемите – нанасяне на удари върху пострадалия К. и причинения чрез това
престъпен резултат. Липсва личностен мотив за стореното от всеки един от тях , което дава основание на съда да приеме
наличие на правна квалификация – хулигански подбуди.
С оглед горното, съдът призна всеки един
от двамата обвиняеми за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1т.12
вр.чл. 130 ал1 вр.чл. 20
ал.2 от НК.
По
отговорността:
Налице са основания, релевантни за всеки
един от двамата обвиняеми, за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагането му на административно наказание – „Глоба“ в размер на от по 1000-
хиляда лева, платима в полза на държавата, предвид на това, че престъплението,
за което всеки един от тях бе признат за виновен, бидейки умишлено,
предвиденото наказание е „ЛС“ до 3 – три години. Обвиняемите не са осъждани, не
са били освобождавани от наказателна отговорност на основание чл.78а ал.1 от НК. От деянието няма причинени имуществени щети. Не се констатираха отрицателни
предпоставки по чл.78а ал.7 от НК. С оглед на това и предвид императивния
характер на разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи всеки един от
двамата обвиняеми от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание – „Глоба“ в размер на от по 1000 лв.- хиляда лева, като постанови
нейното заплащане в полза на държавата.
Размерът на наложеното административно
наказание относно всеки един от двамата обвиняеми, съдът определи при превес на
смегчаващите отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, млада възраст, трудова
ангажираност и липсата на утежняващи отговорността обстоятелства.
С този вид и размер администратавно
наказание, съдът намери, че ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН и ще се
поправят и превъзпитат извършителите от една страна, а от друга – ще се
въздейства възпитателно и поправително върху останалите членове на обществото.
Предвид на това, че съдът призна всеки
един от двамата обвиняеми за виновни в извършване на престъпление от общ
характер, то на основание чл.189 ал.3 от НК, присъди нему направените по делото
разноски за съдебно – медицинска експертиза, в размер на от по 75,00-
седемдесет и пет лева за всеки един от тях, като с оглед на това, че същите са
изплатени от бюджета на ОД на МВР, ги присъди именно в негова полза.
По изложените мотиви, съдът постанови
своето решение.
Районен съдия: