Определение по дело №2016/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10419
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20221110102016
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10419
гр. София, 21.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Частно
гражданско дело № 20221110102016 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадено заявление от М за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК срещу Б Б, АНГ. ЕМ. АНГ., Б. ЮЛ. В. и
В. М. В., за вземания, представляващи 5 отделни падежирани месечни вноски по договор за
заем № ,,, от 05.01.2017г., който е с нотариална заверка на подписите.
Съдът служебно констатира, че въз основа на предходно заявление, подадено от същия
заявител, по ч.гр.д. № 47189/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, на 15.10.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу същите длъжници за вземания, които
представляват пет падежирани вноски по същия договор за заем, падежите по които
непосредствено предхождат падежите на вноските по настоящото заявление. Видно от
постъпила по настоящото дело справка, по ч.гр.д. № 47189/2021 г. по описа на СРС няма
информация за връчване на издадената заповед за изпълнение, респективно не се установява
същата да е влязла в сила до настоящия момент.
Съдът намира, че с оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице основание за
спиране на настоящото производство. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016 от
22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, не е налице процесуалната пречка по
смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите
страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано
заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от
вземането, като в този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде
спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за
разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл.
213 ГПК. Съдът намира, че въз основа на посоченото тълкуване следва да се приеме, че е
налице основание за спиране на настоящото производство. Видно е, че се касае за наличието
на две производства, които се водят между същите страни за вземания, основаващи се на
един и същ договор за заем. Макар да се касае до заповедни производства, които се
разглеждат по специални правила в сравнение с общия исков процес, то с оглед на това, че
1
заповедното производство е регламентирано като начална част от процеса по съдебна
защита на съответното вземане (когато се окаже, че същото е спорно), не следва да се
приема, че спирането в случая е неприложимо като процесуално действие. Възприемането
на обратния извод би създало възможността по отношение на частични вземания да се
провеждат отделни производства по установяване на съществуването на тези частични
претенции, в зависимост от едностранното решение на кредитора за начина, по който да
подходи при търсенето на съдебна защита и в зависимост от развитието на заповедните
производства по всяка от претенциите, като по този начин би се стигнало до положение,
което е различно от даденото задължително тълкуване в посоченото тълкувателно решение
и несъответно на зачитането на силата на пресъдено нещо по отношение на установените с
решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право. Следва да се
посочи и че с оглед на възможността за предварително изпълнение на вземанията,
основаващи се на документ по чл. 417 ГПК, ако се приеме, че не е налице основание за
спиране на последващо производство, основаващо се на друга част от вземането,
обективирано в съответния документ, би се създала възможност за инициирането на
множество изпълнителни производства със съпътстващите всяко от тях допълнителни
разходи за длъжника, като неговата защита срещу това би била значително затруднена и
отложена във времето.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по ч.гр.д. № 2016/2022 г. по описа на СРС, 67 състав, до
приключване на производството по ч.гр.д. № 47189/2021г. по описа на СРС, 66 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2