РЕШЕНИЕ
№ 1157
гр. Пловдив, 06.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 542 по
описа за 2020 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на И.А.Й.,
ЕГН **********, адрес: ***, срещу заповед № 20-1030-000453 от 18.02.2020 г.,
издадена от М.В.М., в качеството на началник група в сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Оспорват се фактическите
констатации на контролните оригни, като се поддържа че не са отнети контролни
точки на водача по наказателни постановления в периода 2007 г. – 2010 г.
Алтернативно се твърди, че дори и контролни точки да са били отнети, то предвид
периода на издаване и влизане в сила на наказателните постановления, същите са
служебно възстановени. Сочи се, че са изтекли и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
изпълнение на задължението за предаване на контролния талон, възникнало през
2010г. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
извършените административни нарушения. Възразява се, че контролните органи
никога не са уведомили оспорващия за отнетите му контролни точки.
3. Ответникът - М.В.М., в
качеството на началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи –
Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Въз основа на актове за установяване на извършени
административни нарушения по ЗДвП в периода 2007г. – 2008 г., е издадена заповед №
20-1030-000453 от 18.02.2020 г., с която административният орган на основание
чл. 171, т.4 от ЗДвП е приложил спрямо И.А.Й. принудителна административна
мярка – изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство № *********. В
мотивите на заповедта е посочено, че на водача в периода 2007г. – 2008г. с
влезли в сила наказателни постановления: № 15363/26.10.2007г. (в сила от
10.11.2007г.); № 9726/30.04.2008г. (в сила 09.10.2008г.); № 20688/25.08.2008г.
(в сила от 11.07.2010г.) и № 21949/12.09.2008г. (в сила от 10.03.2010г.), са
отнети общо 43 бр. контролни точки.
7.
Според писмо
рег. № 103000-3853/04.03.2020г. на началник сектор „Пътна полиция” при Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи
– Пловдив преписките по издадените спрямо оспорващия наказателни
постановления в периода 2007г. – 2008г., съобразно правилата на чл. 30, ал. 2 и
ал. 3 от Наредба I – 157/01.10.2002г., са баркувани и
унищожени, при спазване на изискванията по заповед № 8121з-999/20.08.2016г. Към
писмото е представена справка за нарушител/водач по партида на И.А.Й., в която
са отразени посочените в оспорения административен акт наказателни
постановления, всичките със статус: „влязъл в сила“. Отбелязано е също, че с НП
№ 15363/26.10.2007г. са отнети 10 контролни токи; с НП № 9726/30.04.2008г. – 11
контролни токи; с НП № 20688/25.08.2008г. – 8 контролни точки и с НП №
21949/12.09.2008г. - 14 контролни точки.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г.
на Министъра на вътрешните работи е оправомощил
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.4
от ЗДвП.
Със заповед №
8121К-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи длъжностното лице,
издало процесния административен акт, е назначено на поста началник на група в
сектор „Пътна полиция“ на при ОД на МВР – Пловдив.
ІV. За правото:
9. За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП като
принудителни административна мярка е предвидено изземване на свидетелството за
управление на лице - водач, което не е изпълнило задължението си по чл. 157,
ал. 4 от ЗДвП - да върне свидетелството си за управление в съответната служба
на Министерството на вътрешните работи, когото са му отнети всички контролни точки,
в резултат на което е загубило придобитата правоспособност.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 4 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
10. Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудителна административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения.
11. Съгласно
чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането
на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за
контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното
превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно
средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл.
166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.
По аргумент от чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 4, за да се изземе свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водача не е необходимо съставянето на отделен акта
за установяване на административното нарушение. В тази хипотеза контролният
орган служебно констатира наличието на вече установени административния
нарушения на водача, който в резултата на издадени наказателни
постановления е изгубил всички контролни
точки.
12. Според чл. 30, ал. 1 – ал. 3 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г.)
информация за съставените актове за
установяване на административни нарушения, фишове, наказателни постановления,
издадени заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, решения,
присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя на отнетите
контролни точки се съхранява в Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ /АИС АНД/. Наказателните
постановления, решенията, присъдите и заповедите се подреждат по реда на
завеждането им в отделни папки и се съхраняват до изпълнението на наложеното
наказание или приложената мярка не по-малко от 5 години.
Наказателните
постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на
контролни точки, се съхраняват до възстановяването на отнетите контролни точки,
но не по-малко от 5 години.
Съгласно чл.
2, ал. 1 – 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. свидетелството за управление на
МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. При издаване на свидетелство за управление
притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на
притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на
извършваните нарушения.
По аргумент
от чл. 12, ал. 1 вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 на Наредба
№ I-157 от 1.10.2002 г. при отнемане на всички контролни точки, за да бъде
възстановена правоспособността за управление на моторно превозно средство на
водача, е необходимо издаване на ново свидетелство за управление на МПС,
въз основа на служебно изпратен от
областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален
протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл.
13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото свидетелство за управление на
МПС, което се унищожава.
Посоченият
ред доразвива правилото на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, според което лице, което е
загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал.
4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да
бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава
правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството. При кандидатстване за придобиване на правоспособност за
категория, за която се изисква стаж, се зачита съответният стаж, придобит преди
загубата на правоспособността.
Според чл.
20 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. отнемане на свидетелства за управление на
МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления,
решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС"; 2. заповед за прилагане на принудителна административна
мярка; 3. съставен акт за установяване на административното нарушение, в
изрично предвидените от ЗДвП случаи.
Съгласно чл.
24, ал. 4 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. отнетите свидетелства за управление на МПС с
наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС поради отнемане на
всички контролни точки не се връщат на лицето. На водача се издава ново
свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 3.
13. Видно от представените по делото
доказателства в АИС АНД на МВР се съхранява информация за извършените от
жалбоподателя и установени по надлежния ред административни нарушения в периода
2007г. – 2008г. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По аргумент от
чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. в хипотезите, когато
хартиеният носител на АУАН и наказателните постановления е унищожен след
изтичане на законоустановения 5 – годишен срок за съхранение, справката с
информация от АИС АНД притежава същата доказателствена сила като отразените в
нея актове и оборването на фактическите основания довели до налагане на
наказанията е изцяло за техния адресат. В случая оспорващият не ангажира
доказателства, с които да обори или разколебае констатациите на контролните органи.
Обсъдената правна регламентация еднозначно изключва тезата на жалбоподателя за
служебно възстановяване на отнетите му контролни точки. Последният не ангажира
доказателства да е спазил реда за връщане на старото СУМПС, нито да е положил
задължителния изпит за подновяване на правоспособността му да управлява МПС
като условие за издаване на ново СУМПС. Напротив от данните в АИС АНД се
установява, че освен първичния изпит за придобиване на правоспособност, отразен
в Протокол № 628 от 07.07.1978 г., оспорващият не е
полагал друг изпит след отпадане валидността на СУМПС № ********* на
17.12.2008г. В този аспект отнетото СУМПС № ********* не се установява на
18.03.2010г. да е издадено при спазване правилото на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП във
вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. В
случая давността относно наложените на водача административни наказания е ирелевантана за наличието на правните и фактически
основания за отнемане на СУМПС. Загубата на правоспособност в хипотезата на чл.
157, ал. 4 от ЗДвП настъпва по силата на закона и с факта на отнемане на всички
контролни точки на водача, като при неизпълнение на задължението му да върне
СУМПС контролните органи имат правомощието и задължението да го отнемат чрез
прилагане на административна принуда. Ефектът на последната не е да лиши водача
от правоспособност да управлява МПС, тъй като той вече е загубил това качество,
а да приведе поведението му с дължимото по смисъла на закона – предаване на
загубилото действие СУМПС за унищожаване. Релевантният
за приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП юридически факт е фактът на отнемане на
всички контролни точки на водача, който в случая е проявен и надлежно доказан,
поради което спрямо водача е настъпил и законоустановения резултата – загуба на
правоспособност, до изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването
й. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които
съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта се явява съобразена и с
целта на закона като не ограничава правата на адресата в степен над
необходимото.
14. Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. За разноските
15. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата И.А.Й., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу заповед № 20-1030-000453 от 18.02.2020 г., издадена от М.В.М., в
качеството на началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи –
Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: