Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2147 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
В ***е
постъпила искова молба от „А.з.с.н.в.”***
против С.Б.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за признаване за
установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи
на ищеца следните суми: 602,40лв. – главница; 63лв. – договорна лихва за
периода от 01.08.2015г. до 29.12.2015г.; 450,50лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 78,42лв. – лихва за забава за периода от 02.08.2015г.
до 29.12.2015г.; 45лв. – такса разходи, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
19.01.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се,
че процесните вземания произтичат от Договор за паричен заем от 01.02.2016г.,
сключен между ***, в качеството на заемодател и ответника С.Б.П., в качеството
на заемополучател, по силата на който заемодателя предоставил на
заемополучателя кредит в размер на 950лв. Сочи се, че съгласно договора и
Общите условия, ответника се задължавал да върне заетата сума заедно с
договорена лихва в размер на 1109лв. на десет равни месечни погасителни
вдноски, всяка в размер на 110,90лв. в срок до 29.12.2015г. Твърди се, че
съгласно клаузите на договора, заемополучателя
се задължил в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
си, изразяващо се във валидна банкова гаранция или поръчителството на две лица,
които отговарят на посочените в клаузите условия. Излага се, че заемополучателя
не изпълнил това задължение за предоставяне на съответно обезпечение, поради
което в съответствие с изрично уговореното била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 753,90, която била разсрочена на 10 равни части, всяка
в размер на 75,39лв., платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. При това месечната погасителна вноска, която
следвало да заплаща заемателя се
изчислявала в размер на 186,29лв. Сочи се, че т.к. длъжникът не изпълнил
задължението си да изплати изцяло и в срок договорената сума, представляваща
главница и уговорената с Договора за паричен заем лихва, била начислена и лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 02.08.2015г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на непогасената лихва
възлизал на 78,42лв., представляващ съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Твърдят се и
направени разходи за събиране на просрочените вземания в общ размер на 45лв.
Твърди се, че ответникът бил заплатил по процесния договор сумата в размер на
747лв., с която били погасени част от неустойката за неизпълнение, договорна
лихва и главница. Твърди се още, че
процесните вземания били прехвърлени от кредитора по договора за заем в полза
на ищцовото дружество по силата на подписано Приложение №1/01.02.2016г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. Излага се,
че длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез изпращане на уведомително
писмо. Излага се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника и спрямо
новия кредитор и ищец в настоящото производство, същия претендирал вземанията
си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното
ч.гр.д.№408/2017г. по описа на *** била издадена Заповед за изпълнение, но в
законоустановения срок по чл.415, ал.2 от ГПК постъпило писмено възражение от
длъжника. С изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да
предяви установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначен особен
представител, в който на първо място ангажира становище за недопустимост на
исковете, а на следващо място и за тяхната неоснователност. Навежда довод, че
цесията не била съобщена от предишния кредитор на длъжника по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Твърди също, че с оглед влошеното му здравословно състояние
следвало да се приеме наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.13
от договора, представляващи основание за прекратяването му.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. №408/2017г. по описа на *** се установява, че ищеца
депозирал на 19.01.2017г. пред *** заявление срещу ответника С.Б.П. за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. На 20.01.2017г.
е била издадена Заповед за изпълнение за претендираните вземания, като на 10.02.2017г.
е постъпило писмено възражение от длъжника. С разпореждане на съда от 10.02.2017г.
е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Установителната
искова претенция е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което
съдът я намира за допустима.
От
представения препис на Договор за ***, сключен между ***, в качеството на заемодател
и С.Б.П., в качеството на заемател се установява, че по силата на това
съглашение заемодателя е предоставил на ответника заем в размер на 950лв. Между
страните не е налице спор, че заемодателя е изпълнил произтичащото от договора
задължение да предостави заемната сума.
Според
обективираното в чл.2 от договора, ответника е следвало да върне предоставената
му в заем сума на 10 броя месечни вноски, всяка в размер на 110,90лв. и платима
на посочени дати на падеж за периода от 03.04.2015г. до 29.12.2015г. При това
са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 35.00% и общ размер на всички плащания 1 109лв.
Страните
са уговорили също така, според обективираното в чл.4, задължение в тежест на
заемателя в срок до три дни, считано от
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1). Две физически лица поръчители, отговарящи на определени
изисквания или 2). Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. При
неизпълнение на това задължение са предвидили в чл.4, ал.2 неустойка в размер
на 753,90лв., която да бъде заплащана от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от
тях се добавя сума в размер на 34,53лв.
Постигнали
са съгласие в чл.8, че ако заемателя забави заплащането на погасителна вноска с
повече от 30 календарни дни, ще дължи заплащането на разходи за изпращане на
писма, телефонни разговори, посещения на адреса, в размер на 9лв., които ще
бъдат начислявани за всеки 30-дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Изрично са уговорили,
че независимо от броя на забавените вноски, максималния размер, до който могат
да достигнат тези разходи е 45лв.
Според
обективираното в чл.13 страните са приели, че договорът се прекратява по взаимно
писмено при посочени основания, в това число при форсмажорни обстоятелства,
правещи невъзможно неговото изпълнение.
По делото
не се спори, че ответника, в качеството на заемател не е изпълнил задължението
си по чл.4, ал.1 от договора за предоставяне на сочените обезпечения в
определения тридневен срок, поради което след изтичането му заемодателя е
начислил неустойка в размер на 753,90лв., разпределена за плащане поравно към
дължимите месечни вноски или по 75,39лв.
От
изслушаното в о.с.з. на 26.09.2017г. заключение по допуснатата ССЕ се
установява, че ответника е заплатил по процесния договор суми в общ размер на 747лв.
за периода от 28.04.2015г. до 15.07.2015г. Установява се също, че заемодателя е
осчетоводил като погасени изцяло първите четири вноски, както и частично вноска
с падеж 01.08.2015г., от която е останала непогасена част в размер на 184,45лв.
При това, като непогасени счетоводно са отразени главница в размер на 602,40лв.,
договорна лихва в размер на 63лв., неустойка в размер на 450,50лв. и такса
разходи в размер на 45 лв. Начислена е била при заемодателя и лихва за забава в
размер на 78,42лв. за периода от 02.08.2015г. до 19.01.2017г.
Установява
се от приложения препис на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и препис-извлечение
от Приложение №1 към него от 01.02.2016г., че заемодателя ***е прехвърлил на
ищеца „А.з.с.н.в.” *** вземанията, произтичащи от процесния договор за заем 2261008
от 04.03.2015г. Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената
цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го
изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.”
да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са
били цедирани по силата на сключения
договор за цесия от 16.11.2010г. Това касае и цесиите, извършени във формата
на допълнителни приложения към сочения
договор.
Видно е от
приложения препис на уведомително писмо с ***, че с него е било предприело
уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем. Същото съдържа уведомление от цедента, чрез
цесионера, като има позоваване на соченото по-горе пълномощно от ***. Според
приложеното известие за доставяне, в което е обозначен изходящия номер на
уведомителното писмо, то е било връчено лично на получателя на 09.02.2016г.
От
представения препис на ***се установява, че ответника е бил инвалидизиран от
25.04.2003г., като до датата на издаване на соченото решение е бил с признати
50% трайно намалена работоспособност, а след последното преосвидетелестване е
била дадена оценка за 92% т.н.р. без
чужда помощ.
Видно е от
представения препис на регистрационна карта в ***, че ответника е бил
регистриран като безработен през периода от 15.04.2016г. до 17.07.2017г.
Видно е
също така от приложения препис на ***че за времето от 06.03. до 09.03.2017г.
ответника е бил на лечение в болнично заведение с посочена диагноза и
придружаващи заболявания.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника,
в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях
***
Безспорно
е, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение
да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 950лв.
Безспорно
е също така и се установи от заключението по ССЕ, че ответника е изпълнил
частично задължението си за връщане на заетата сума, като за периода от 28.04.2015г.
до 15.07.2015г. е внесъл в полза на заемодателя суми в общ размер на 747лв.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът
намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на неустоечната
клауза по процесния договор за заем. Вярно е, че от страна на ответника не е
направено възражение за нищожност на посочената клауза, но доколкото предмет на
иска е и реалното изпълнение на процесната
неустоечна клауза, за да прецени основателността на претенцията в тази й
част, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на това
задължение. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на
клаузата, пораждаща задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл
е и съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по
т.д.№1050/2011г., II т.о.). Съдът счита,
че в случая следва да се извърши преценка за съответствието на процесната
неустоечна клауза с добрите нрави.
Както е прието
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
използването на критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В
настоящият случай, съдът при преценката си съобрази следното: Процесната
неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение на заемополучателя да
осигури на кредитора обезпечение след сключване на договора– осигуряване на
двама поръчители, отговарящи на определени условия, сред които нетен
осигурителен доход над 1000лв., липса на задължения по други договори за кредит
или ако имат такива – да са изрядни платци, или като втори вид обезпечение –
банкова гаранция в размера на дължимата по процесния договор главница и
възнаградителна лихва. Касае се за
обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за отпускане на
кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно вземанията
си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне допуска едно такова
задължение да възникне сред предоставяне на заемната сума. Поставя се обаче
въпроса какви са вредите, които биха настъпили за кредитора при неизпълнение на
това задължение на заемателя и адекватна ли е уговорената неустойка да обезщети
очакваните от неизпълнение вреди. Очевидно е, че вредите при липса на
обезпечение биха се изразили в затруднения за кредитора да събере вземанията си
доброволно и разходи за принудителното им
събиране, в това число воденето на съдебни дела и разноски в
изпълнително производство. Съдът намира, че уговорената парична неустойка в един
размер, който е близък до заетата сума, няма как да улесни събирането на
кредита доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране, т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото
и изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка почти удвоява
дълга на заемателя и естествено води до затрудняване доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й е неоснователно обогатяване
на кредитора. При тези съображения, съдът счита, че целта, за която е уговорена
процесната неустойка от 753,90лв., излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване
на добрите нрави.
Предвид
горното, съдът счита, че ответника не дължи на кредитора по процесния договор
за заем уговорената неустойка, от която като непогасена се търси в настоящото
производство сума в размер на 450,50лв.
Остава обаче задължен за неплатената
главница от 602,40лв., неплатената договорна лихва в размер на 63лв. и такса
разходи по чл.8 от договора в размер на 45лв., които не са били погасени, както
се установи от заключението по ССЕ.
Неоснователно
е възражението на ответника за наличие на форсмажорни обстоятелства по смисъла
на чл.13 от процесния договор, довели до неговото прекратяване. Тази клауза от
договора очевидно има предвид обстоятелства, настъпили през уговорения срок на
връщане на заемната сума, който е изтекъл на 29.12.2015г. Ищецът не твърди и не
представя доказателства за настъпили каквито и да е обстоятелства през сочения
период. Приложените експертно решение и епикриза касаят обстоятелства,
възникнали след този срок. От друга страна, наличието на заболяване, довело до
повишаване процента неработоспособност на заемополучателя или безработицата му по
никакъв начин не могат да се квалифицират като обстоятелства по чл.81, ал.1 от ЗЗД, изключващи отговорността на длъжника, каквито има предвид клаузата от
съглашението между страните.
От
представените преписи на Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и Приложение
№1 към него от 10.02.2016г. се установи, че вземания, произтичащи от процесния
договор за кредит са били прехвърлени от заемодателя ***в полза на ищеца „А.з.с.н.в.”
*** Доколкото, обаче, само съществуващи вземания могат да се прехвърлят, сред
тях не е вземането за неустойка по приетата за нищожна клауза.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и
такова от цесионера.
Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цесионера ***е предприела
уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на
цедента ***, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Установи
се от представеното известие за доставяне, че писменото уведомяване е било
връчено лично на длъжника.
При тези
обстоятелства, цесията, извършена посредством Приложение №1 от 01.02.2016г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. е породила
действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния
договор за заем задължения в полза на цесионера „А.з.с.н.в.” ***. Това се
отнася за задълженията, произтичащи от валидните договорни клаузи – главница в
размер на 602,40лв., договорна лихва в размер на 63лв. и такса разходи в размер
на 45лв., които не са били погасени
преди депозиране на заявлението.
Ответникът
дължи и законната лихва върху непогасените месечни вноски (от м.август до
м.декември 2015г.), включващи съответната част от главницата и договорната
лихва или 110,90лв., за периода от датата следваща падежа на всяка вноска до
датата на депозиране на заявлението – 19.01.2017г. Доколкото се установи, че
неустоечната клауза е нищожна и ответника не е дължал заплащане на онази част от
месечните вноски, състояща се от разсрочената неустойка, то той не дължи и
лихва за забавеното й плащане. В заключението по ССЕ е изчислена законната
лихва за процесния период от време върху месечни вноски, включващи и неустойка,
поради което съдът извърши изчислението върху всяка непогасена месечна вноска с
размер 110,90лв. за период следващ датата на падежа и считано от 02.08.2015г.
до 19.01.2017г., използвайки онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва
на НАП. При това установи, че размерът на законната лихва за процесните периоди
от датата, следваща падежа на всяка непогасена вноска до датата на депозиране на заявлението,
се изчислява на 85,46лв. Ищецът претендира по-малка по размер законна лихва, поради
което тази му претенция се явява изцяло основателна.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 602,40лв., представляваща
главница; договорна лихва в размер на 63лв. за периода от 01.08.2015г. до 29.12.2015г.;
сумата от 45лв. - такса разходи и сумата от 78,42лв. – лихва за забава за
периода от 02.08.2015г. до 19.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 19.01.2017г.
до окончателното изплащане, които суми представляват част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 20.01.2017г. по
ч.гр.д.№408/2017г. по описа на ***.
Искът за
установяване дължимостта на неустойка в размер на 450,50лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25 лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение
се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26
от Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 75лв.
От тях ответника дължи сумата от 48лв., съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи в исковото производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 200лв., за
вещо лице в размер на 180лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 480лв. Съразмерно уважената част от иска, ответника му дължи
разноски в размер на 307,20лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че С.Б.П. с ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми : сумата от 602,40лв., представляваща главница по
Договор за ***; сумата
от 63лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2015г. до 29.12.2015г.;
сумата от 45лв., представляща
такса разходи и сумата
от 78,42лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.08.2015г.
до 19.01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.01.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.01.2017г. по
ч.гр.д.№408/2017г. по описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на неустойка в размер на 450,50лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК С.Б.П. с ЕГН **********,***
ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
***,
със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 48лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 307,20лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението
подлежи на обжалване пред *** с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: