Определение по дело №2389/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3179
Дата: 4 декември 2018 г.
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20183100102389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./04.12.2018г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в закрито заседание, проведено на 04.12.2018г. в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ив.Владова

гр.д. № 2389 по описа за 2018г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

              

               Производството по настоящото дело е образувано след прекратяването на гр.д. № 12587/2018г. по описа на ВРС и изпращането му по подсъдност на Окръжен съд-Варна, на основание чл.118 от ГПК.

               Варненският районен съд е бил сезиран с предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Т.И.З., Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. против наследниците на Панайот Калев Къркаленджев за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот с ид.10135.2564.1820 по Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 1000 кв.м., с адрес: гр.Варна, ул.“12-та“ № 1.

               Представили са удостоверение за данъчна оценка на процесния имот, видно от която същата е 52 896 лева.

               Пред ВОС, по реда на отстраняване на нередовностите ищците са посочили, че ответниците по предявените искове са Снежанка Малчева Иванова, Дора Атанасова Иванова, Десислава Атанасова Петкова и Тодор Панайотов И. – всички те преки и непреки наследници на Панайот Къркаленджев. Отделно от това по указание от съда всеки от ищците в уточняваща молба от 01.11.2018г. е посочил и придобивното си основание – ищецът Т.З. се позовава на собственост по отношение на ½ ид.част от имота въз основа на наследяване от своя баща Иван Тихомиров З., който е придобил 880 кв.м. по наследяване от имота от своите родители – собственици въз основа на покупко-продажба, а за разликата над 880 кв.м. до 1000 кв.м. въз основа на давностно владение от 1983г. до 2012г. Ищците Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. се позовават на собственост по отношение на другата ½ ид.част от имота въз основа на наследяване от своя съпруг и баща – Е. Тихомиров З., който е придобил 880 кв.м. по наследяване от имота от своите родители – собственици въз основа на покупко-продажба, а за разликата над 880 кв.м. до 1000 кв.м. въз основа на давностно владение от 1983г. до 2004г.

               Настоящият съдебен състав след запознаване с исковата молба, твърденията в нея и формулираният петитум намира, че е сезиран с предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове за защита правото на собственост на всеки от ищците по отношение на притежаваната от всеки от тях ид.част от имота, чрез отричане правото на собственост на ответниците. Именно поради това, че всеки от ищците е легитимиран да предяви иск за защита на правото си на собственост само в обема на притежаваните от него права /в случая 1/2 ид.част за първият ищец и по 1/6 ид.част за останалите трима ищци/, следва да се приеме, че всеки от тях защитава самостоятелен, а не общ интерес. Нещо повече, ищците не се позовават на общо, а на различно правно основание – наследяване от различни лица и давностно владение в различни периоди, което може да обуслови различен извод по същество на спора, поради което е налице хипотезата на предявени искове за защита на различни интереси /блага/ по смисъла на чл.72, ал.2 от ГПК. Горният извод не се променя от вида на избраната искова защита – положителен или отрицателен установителен или ревандикационен иск за собственост, поради това че защитимият интерес е накърненото право на собственост на всеки от ищците, а не самият имот.

               При това положение цената на предявените искове за собственост е в размер на ½, респективно на по 1/6 ид.част от данъчната оценка на имота, т.е по-малка от 50 000 лева, което по правилата на родовата подсъдност /по аргумент на противното от чл.104, т.3 от ГПК, вр.чл.103 от ГПК/ обуславя компетентност на Варненският районен съд.

 По изложените съображения съдът счита, че следва да повдигне препирня за подсъдност между Окръжен съд Варна и Районен съд – Варна за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявените от Т.И.З., Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. против Снежанка Малчева Иванова, Дора Атанасова Иванова, Десислава Атанасова Петкова и Тодор Панайотов И. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК, Варненски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОВДИГА спор за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Районен съд – Варна за определяне на компетентен съд за произнасяне по предявените от Т.И.З., Д.Д.Л.-З., Е.Е.З. и Б.Е.З. против Снежанка Малчева Иванова, Дора Атанасова Иванова, Десислава Атанасова Петкова и Тодор Панайотов И. искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по които е образувано гр.д. 2389/2018г. по описа на ВОС, на основание чл.122 от ГПК.

Делото да се изпрати на Апелативен съд-Варна за произнасяне по повдигнатата препирня за подсъдност.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: