РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Бургас, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205509 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д” ООД – гр. Бургас, представлявано от
управителя Ст.Ст.Ст., против Наказателно постановление №
К21_84-F589203/13.07.2021 г. на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на
НАП – гр. Бургас, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 182,
ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 5 739,20 лева за извършено административно нарушение на чл.
124, ал. 5 от ЗДДС. Претендира се отмяна на обжалваното постановление като
неправилно по съображение, че вмененото нарушение е несъставомерно, тъй
като към датата, на която е възприето от наказващия орган, че е извършено,
не е бил изпълнен кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на
чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, а именно кредитното известие да е било надлежно
получено от жалбоподателя. При условията на алтернативност се иска
приложение на чл. 182, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС с изменение на НП чрез
намаляне на наложената имуществена санкция, предвид обстоятелството, че
жалбоподателят е отразил кредитното известие в периода, следващ данъчния
период. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният представител-юрисконсулт на
дружеството-жалбоподател поддържа жалбата.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна в
съдебно заседание изразява съображения за неоснователност на жалбата и
пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди направеното в жалбата оплакване, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
„Д” ООД – гр. Бургас, с ЕИК *****, е лице, регистрирано по ЗДДС.
Същото е било в търговски взаимоотношения с „П.“ ЕООД – гр. София по
сключени договори – за наем № 19-140/17.09.2019 г., за продажба на
материали на разсрочено плащане № К-37/16.10.2019 г. и допълнително
споразумение за разсрочване на задължения/22.07.2020 г. Съгласно
договорите и споразумението, електронните адреси на дружеството за
размяна на кореспонденция са **** и ********. Във връзка с търговските
взаимоотношения „П.“ ЕООД – гр. София е издало кредитно известие №
**********/27.08.2020 г. към данъчна фактура № **********/24.06.2020 г. с
данъчна основа 28 696 лева и ДДС 5 739,20 лева. На 27.08.2020 г. кредитното
известие е било изпратено на „Д” ООД – гр. Бургас по електронен път на
електронен адрес ******, който не е сред договорените между страните
адреси за получаване, поради което не би могло да се приеме, че на
27.08.2020 г. издаденият от „П.“ ЕООД данъчен документ е получен
надлежно от адресата. В последствие – през месец октомври 2020 г.,
кредитното известие е било отразено в дневника за покупки към СД по ЗДДС
на дружеството-жалбоподател.
С Резолюция № П-02000220169452.0РП-001/14.10.2020 г. е било
възложено на св. П. Д. Д. – инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас,
извършването на документална проверка дали „Д” ООД има кредитни
известия. В изпълнение на възложеното, проверяващият е извършил служебна
справка в Информационна система „Контрол“ на НАП, по който начин е
установил, че процесното кредитно известие от дата 27.08.2020 г. е било
2
отразено в дневника за покупки през месец октомври 2020 г. В показанията си
пред съда св. Д. изнася данни, че му били предоставени по електронен път
документи, от които установил, че съществува такова кредитно известие, като
не е обследвал кога същото е било получено от „Д” ООД. На база тези данни
и без да прави каквито и да е други проверки на място или да изисква други
документи, свидетелят Д. преценил, че към 15.09.2020 г. „Д” ООД, като лице,
регистрирано по ЗДДС, не е отразило в дневника за покупки към СД по ЗДДС
за месец август 2020 г. със знак минус кредитно известие №
**********/27.08.2020 г., като срокът за подаване на справка-декларация по
ЗДДС за м. август 2020 г. е 14.09.2020 г., с което дружеството е извършило
нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, поради което му съставил АУАН №
F589203/23.02.2021 г.
Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта,
пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите констатации за
безспорно установени, поради което на 13.07.2021 г. издал обжалваното
постановление, с което за нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на основание
чл. 182, ал. 1 от ЗДДС наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 739,20 лева.
Наказателното постановление е връчено на 23.11.2021 г. Жалбата, по
която е образувано настоящото производство, е подадена на 29.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като в
окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателна преписка се констатира липса на изискан и постъпил по
електронен път документооборот във връзка с проверката – в разрив с това,
както заявява, че е процедирал св. П. Д. Д.. По-конкретно, приложените към
въззивната жалба писмени доказателства по опис не са част от
административно-наказателната преписка, която се състои само и единствено
от АУАН и НП. Св. П. Д. Д. не допринася за изясняване на липсващите данни,
а и по преписката не са налични доказателствени източници изобщо, че е
изискал и получил по електронен път документи от проверяваното лице,
съответно кой е моментът, в който ги е получил и в тази връзка доколко е
спазен срокът за извършването на проверката, респективно срокът по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН за откриване на нарушителя. По делото не се събра и
3
доказателствен материал, който да установява кога адресатът е получил
надлежно издаденото кредитно известие, поради което единствено
изводимото заключение е, че това се е случило в данъчния период, в който го
е отразил.
При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с т. 1. 3., б. „в“ от приложената Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., а АУАН е съставен от оправомощено за това лице
по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Въпреки
това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните
причини:
Производството по установяване на административни нарушения и
издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се
провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са
регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и
административно-наказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната
административно-наказателна давност е обусловено от откриването на
нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва
да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило
своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради
тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на
доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на
един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното
4
лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде
поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той
трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.
Видно от константната съдебна практика, щом даден орган или
длъжностно лице са овластени да установяват определени административни
нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са
извършени. Това е така, тъй като реализирането на административно-
наказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени
публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност /последната е
типична само за административното право, но не и за административно-
наказателното право/. Затова реализацията на административно-наказателната
отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни
субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи
за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези
на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването
и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в
рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе,
имат за свой начален момент, обективни, а не субективни юридически факти,
т. е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат
действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.
Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е.
съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно-
наказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите
лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от
неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от
компетентност”.
Следователно, определената с нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС
компетентност на органите на НАП да съставят АУАН, по дефиниция
означава освен право да привличат към административно-наказателна
отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези
длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и техните
5
извършители. Ето защо и реализацията на административно-наказателната
отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението
на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин
да формират субективните си представи относно съставите на
административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да
предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 от
ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 – чл. 57 от ЗАНН.
Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им
нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове,
които както стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни
юридически факти.
Изрично в този смисъл е и съвсем актуалната и ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
практика на ВАС – Тълкувателно Решение № 4/29.03.2021 г., което е напълно
приложимо и към настоящия казус и където се приема, че „откриване“ има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. „Това е
моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и
юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав“. Затова и тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2,
предложение 1 от ЗАНН ще започне да тече от момента, в който съществуват
условия за такава преценка от длъжностното лице на база получени
достатъчно данни за нарушението и авторството му.
В конкретния случа,й видно от описаните по-горе факти – проверката е
била осъществена само по служебна справка от информационна система
„Контрол“ на НАП, като е налице доказателствена недостатъчност
компетентното лице да е изисквало и получавало предоставянето на
документи по електронен път, тъй като административно-наказателната
преписка не е окомплектована по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН с такива. След
като на сочената дата на нарушението – 15.10.2020 г., в системата „Контрол“
на НАП се е съдържала информацията за процесното кредитното известие и
св. Д. е извършил служебна справка, от която е установил, че кредитното
6
известие е било отразено в дневник покупки за м. 10.2020 г. вместо за м.
08.2020 г., след тази дата контролният орган не е изисквал документи, не е
правил никакви проверки на място и т.н. Налага се изводът, че считано от
15.10.2020 г. в администрацията на НАП са постъпили всички данни, въз
основа на които в последствие актосъставителят е решил, че има извършено
нарушение – т.е. най-късно на 15.10.2020 г. „…необходимите за това
материали и/или информация са налични в съответната администрация…“.
Настоящият състав е на мнение, че при всички случаи обработването на
информацията отнема технологично време, но същевременно отчита, че
законът е определил максимален срок от 3 месеца, в който това трябва да се
случи. Бездействието на длъжностните лица при упражняване на това им
правомощие не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете
за осъществяването на административно-наказателна отговорност, поради
което следва да се възприеме, че на 15.10.2020 г. нарушителят следва да се
смята за открит. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че в
конкретния случай установяването на нарушителя се базира само на служебна
справка, като не е била изискана документация, която да е била анализирана и
на база на която в по-късен момент да е достигнато до извод за извършено
нарушение. Касае се за анализиране на едно кредитно известие от справката
от информационната система, респ. установяване на две дати – на издаване и
на отразяване, касаещи проверката за подадена от „Д” ООД справка-
декларация за м. 10.2021 г., без да са обследвани каквито и да е други
обстоятелства, които да изискват особен анализ, обобщаване и т.н. По мнение
на настоящия състав – тримесечният срок в случая е бил повече от достатъчен
за ангажиране на отговорността на нарушителя.
Обобщавайки горното може да се посочи, че считано от 15.10.2020 г.
контролният орган е разполагал с всички необходими данни относно това, че
през м. 10.2020 г. е извършено отразяване на издадено през м. 08.2020 г.
кредитно известие. Това от своя страна означава, че още тогава контролният
орган е разполагал с абсолютно всички данни, които да му позволят да
изгради извод относно съставомерните признаци на нарушението и неговия
автор – т. е. настоящият състав приема, че на 15.10.2020 г. нарушителят е бил
установен по смисъла на ЗАНН, доколкото точно от тази дата и на база на
служебните данни е било обективно възможно съответното длъжностно лице
да изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите
7
белези на нарушителя и деянието. Ето защо, тримесечния срок по чл. 34, ал.
1, изр. 2, предл. първо от ЗАНН, започва да тече на 15.10.2020 г. и последният
ден, в който законосъобразно може да се състави АУАН, е 15.01.2021 г., а в
случая АУАН е съставен на 23.02.2021 г. Неспазването на този срок
представлява съществено процесуално нарушение на административно-
производствените правила, което опорочава издаденото наказателно
постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.
Всичко горепосочено сочи, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което и НП следва
да се отмени само на това основание.
За основателни се преценят доводите на жалбоподателя за
неправилност на НП:
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС съдържа
задължение за регистрираното по ЗДДС лице да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, респективно визираната в атакуваното наказателно постановление
административно-наказателна норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС санкционира
състава на административно нарушение при неизпълнение на задължението
за отразяване на получения данъчен документ за съответния данъчен период.
От съвкупния анализ на тези разпоредби е изводимо, че получателят следва
да е получил кредитното известие, за да може да направи съответното
отразяване в дневника си за покупки. Преди да получи данъчния документ,
търговецът няма задължение да го включи в дневника и следователно, за да
възникне задължение за включване в отчетния регистър на кредитни
известия, не е достатъчно да се установи само, че такива са издадени, а е
необходимо те да са получени от данъчно задълженото лице. В случая се
установи, че на 27.08.2020 г. дружеството-жалбоподател не е получило
надлежно процесното кредитно известие на съответния му електронен адрес
за кореспонденция, а от друга страна контролният орган не е изследвал
въпроса към кой момент/данъчен период е получено кредитното известие от
„Д” ООД – гр. Бургас. Независимо от датата на издаване на кредитното
известие, липсата на доказателства за надлежното му получаване от
регистрираното лице е пречка за прилагане на правната рамка на чл. 124, ал. 5
от ЗДДС и последиците на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Следователно не се
8
установи извършено нарушение от страна на жалбоподателя, поради което
неправилно е ангажирана отговорността му по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС.
Неправилното реализиране на административно-наказателна отговорност
обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на дружеството-
жалбоподател, представлявано от юрисконсулт, следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_84-F589203/13.07.2021 г.
на Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП – гр. Бургас, с което на
„Д” ООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК *****,
представлявано от управителя Ст.Ст.Ст., на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5 739,20 лева за извършено административно нарушение на чл. 124, ал. 5 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на
„Д” ООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК *****,
представлявано от управителя Ст.Ст.Ст., направените по делото разноски в
размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия
при
_______________________
Районен
съд –
Бургас:
Вярно с оригинала: Г.Ст.
9