№ 118
гр. С., 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Пламен Д. С.
Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Пламен Д. С. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252200600284 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда рег.№ 35 от 24.02.2025 г., постановена по НОХД № 1306/2023 г.
по описа на Районен съд — С., съдът е признал подсъдимия Е. Й. Д. - роден на ***
г. в в с. Г., общ. С., жител и живущ в с. М.ч., общ. С., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че: На 01.03.2023г., в автобус „И.“ с per.
№ ***, паркиран в село Б., общ. С., извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14- годишна възраст- Р.Н.Н. на 17 години от село С., общ. С., като
я опипвал по гърдите, целувал я по лицето, устата и гърдите, опитал да си
пъхне ръката в дънките й, и чрез употреба на сила - дръпнал лявата й ръка и я
поставил на половия си член, като го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
Със същата присъда СРС се е произнесъл по направените по делото
разноски като е постановил същите да останат за сметка на държавата.
Срещу постановения съдебен акт е постъпил протест от Районна
прокуратура - С., в който се изразява несъгласие с присъдата. В протеста се
посочва, че изводът на съда за невиновност е незаконосъобразен, неправилен,
необоснован и немотивиран и не кореспондира със събраните по делото
писмени и гласни доказателства и със заключенията на изготвените
експертизи. След изготвяне на мотивите по присъдата е внесен допълнителен
1
протест от представителя на Районна прокуратура-С., в който се твърди, че
обвинението се доказва от показанията на свидетелите С.Н.С., Г.Г.Г., Е.Г.Г.,
П.С.Н. и Н.А.Н., заключението на изготвената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на подс. Е. Д., според която вещите
лица са установили в него склонност към прикриване и стремеж за
представяне в по-добра и приемлива светлина. На последно място се сочи
необоснованост и немотивираност на присъдата поради необсъждането от
първоинстанционния съд липсата на какъвто и да е мотив от страна на
пострадалата да си измисли такава история и да дава лъжливи показания.
Прави се искане за отмяна на оправдателната присъда и
постановяването на нова с която посдсъдимия да бъде признат за виновен.
Направено е и алтернативно искане за отмяна на присъдата на осн. чл.335 ал.2
от НПК и връщане на делото на Районен съд С. за ново разглеждане от друг
състав.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства в настоящото производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура-С. заявява, че поддържа протеста. Твърди, че от събраните
доказателства в съдебното производство пред първата инстанция се доказва
деянието на подсъдимия и неправилно съдът го е оправдал.
Защитата на подсъдимия посочва, че деянието, в което неговия
подзащитен е обвинен не е извършено. Подсъдимият поддържа казаното от
защитника си.
Окръжен съд - С., след като обсъди доводите в протеста и
допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания
за отмяната й и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз
основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Е. Й. Д. е роден на *** г. в с. Г., общ. С., българин,
български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ
като шофьор на автобус в „Пътнически превози“ ЕООД- гр. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в с. М.ч., общ. С.
Св. Р.Н.Н. е родена на 22.05.2005 г. Същата живеела с родителите си в
2
с. С., общ. С.. През учебната 2022/2023 г. била ученичка в 11 клас в ПГИ „***“
в гр. С..
Свидетелката Р.Н.Н. към 01.03.2023г. била на 17 години ученичка в 11
клас в ПГИ „***“ в гр. С. и през учебната 2022/2023г. пътувала често за
учебните занятия с автобус от с. С., общ. С., където живеела с родителите си
до гр. С. и обратно.
На 01.03.2023 г. св. Р.Н. била втора смяна в училище и в 11.15 ч.
чакала на спирката в с. С. автобуса за гр. С., който пътувал по маршрут С. - С.
- П. - К. - С. - Б. и обратно по същия маршрут до гр. С..
Докато св. Р.Н. била на автобусната спирка, автобусът минал,
движейки се към с. Б.. Водачът му - подс. Е. Й. Д. спрял и казал на св. Р.Н. ако
иска да се качи, за да не стои на спирката. Тъй като това се случвало и преди,
тя се съгласила и се качила в автобуса. Седнала на тройната седалка, чийто
облегалки били разположени до прозореца, като заела третата (най-близо до
предната врата на автобуса седалка) и била с лице към пътеката. Други
пътници в автобуса нямало.
Когато пристигнали в с. Б. общ. С., подс. Е. Д. спрял автобуса, тъй
като имало почивка от няколко минути и след предвидения престой в с. Б.,
автобусът потеглил към гр. С.. Когато автобуса пристигнал в гр. С.
свидетелката Р.Н. слязла от него и отишла на училище.
Няколко дни по-късно приятелките й - свидетелите Г.Г.Г. и Е.Г.Г.
забелязали промяна в поведението на св. Р.Н., която започнала да се държи
странно и плачела. Опитали се да разберат каква е причината за промяна на
нейното поведение, но тя не споделила нищо с тях. Тъй като промяната на
нейно поведение продължавало, на 09.03.2023 г. св. Е. Г. завела св. Р.Н. при
педагогическия съветник в училището - св. С. Н. С.. Тогава св. Р.Н. разказала
на свид. С., че докато е пътувала в автобуса на 01.03.2023 г. от с. С. към гр. С.
е станала обект на сексуално посегателство от страна на шофьора, който я е
опипвал и целувал. Обяснила, че се страхува и срамува и за това не е казала на
никой по-рано. Страхувала се и че баща й може да реагира и да се
саморазправи с шофьора. Св. С.С. я посъветвала да разговаря с родителите си
и да им разкаже това което е споделила с нея, за да се вземат необходимите
мерки. Вътре с нея била и свид. Е. Г., която чула разказаното от Н., а след като
излязла от кабинета на педагогическия съветник, св. Р.Н. разказала същото и
на свид. Г. Г..
На 10.03.2023 г. св. Р.Н. разказала и на родителите си това, което
предния разказала на приятелките си и на св. С., като през деня се обадила по
телефона на майка си-свидетелката П.С.Н., а вечерта разказала и на баща си -
свид. Н.А.Н.. Още тогава отишли в РУ - С. и подали сигнал, въз основа на
който започнала проверка по случая. От работилите по случая служители на
РУ - С. шофьорът на автобуса бил установен - подс. Е. Д..
По досъдебното производство е изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. Р.Н.. Вещите лица не
са установили наличие на психотично разстройство при нея, което заедно с
3
отсъствието на когнитивни нарушения и установения нормален интелект, я
правят годна да разбира свойството и значението на извършеното. Според
вещите лица св. Р.Н. е със запазена годност правилно да интерпретира факти
от действителността и да участва в наказателното производство. Те не са
отчели склонност към преувеличаване, а по-скоро наивност, доверчивост,
слаба проницателност, които корелират с възрастта и липсата на богат
социален опит.
В хода на разследването е изготвена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на подс. Е. Д.. Видно от
заключението й същият не страда от психично заболяване и към момента на
извършване на деянието е бил способен да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият е със запазена
годност правилно да интерпретира факти от действителността и да участва в
наказателното производство. Вещите лица не са установили склонност към
преувеличаване, а по-скоро прикриване и стремеж за представяне в по-добра и
приемлива светлина.
В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-
техническа експертиза, която да установи къде се намира камерата на
автобуса, който е управлявал на инкриминираната дата подсъдимият и какво
обхваща тази камера, както и да се изготвят снимки от самата камера. От
заключението на вещото лице е видно, че камерата в автобуса е поставена от
дясната страна на шофьорското място и обхваща целия автобус с изключение
на седалката под нея. Изготвени и приложени по делото са и 9 снимки на
които не се установява някакво движение на шофьора към някой от пътниците
и поведение на водача описано от св. Р.Н..
Така установената фактическа обстановка въззивният съд възприе въз
основа на събраните и приобщени в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни -
показанията на свидетелите Р.Н.Н., П.С.Н., Н.А.Н., Г. Г. К., Е.Г.Г., С. Н. С., Н.
Ж. Б., Д. Т. Т., Р. В. М., включително и приобщените чрез прочитането им по
реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК; писмените доказателства по
делото, включително и справка за съдимост на подсъдимия, както и
изготвените експертизи - комплексни съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия Д. и свидетелката Н., съдебно-техническа
експертиза на записа от камерата в автобуса.
Първоинстанционния съд при липса на други обективни находки, на
преценка е подложил показанията на разпитаните свидетели.
По отношение на показанията на свидетелите Г.Г.Г., Е.Г.Г., С. Н. С.,
както и на родителите на Н. - майка и свидетелката П.С.Н. и на баща си - свид.
Н.А.Н. и настоящия съдебен състав счита, че същите не могат да бъдат
кредитирани в частта относно това дали и какво се е случило в автобуса
между подс. Д. и свидетелката Н., доколкото тези свидетели не са очевидци, а
преразказват обясненото им от Н..
Свидетелката Р.Н. не е съобщила на родителите си и на никого от своя
4
кръг на познати какво се е случило на 01.03.2023г., а е сторила това много по
късно, като е налице противоречие в показанията и дадени в хода на
съдебното следствие/л.66/ и тези прочетени от лист 48-49 от досъдебното
производство, относно това което описва като случило се в автобуса между
нея и подсъдимия. Противоречията са съществени и след прочитането на
показанията и дадени в досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК те не са отстранени доколкото свидетелката заявява липса на
спомен. Категорично от показанията и се установява липса на твърдяно
упражнено насилие спрямо нея при извършване на твърдяните блудствени
действия от страна на подсъдимия. Тази липсата на категоричност на
обвинителните факти не може да бъде заместена чрез анализ на
емоционалното състояние на свидетелката Н. след 01.03.2023г.
Същевременно подсъдимият също е твърдял едно и също през целият
процес, а именно, че не е опипвал свидетелката никъде по тялото, не го е
целувал и не е извършвал никакви блудствени действия.
Правилни са изводите на решаващия съд да кредитира изцяло
показанията на свидетелките Б. и Т. работещи в „Пътнически превози“ЕООД -
С., които наблюдавали на инкриминираната дата поставената в автобуса
управляван от подсъдимия камера и на 01.03.2023г. не са забелязали
подозрително поведение на шофьора - обв. Д. към някой от пътниците.
И настоящият съдебен състав подобно на районният съд намира, че от
така приобщените гласни доказателствени средства не би могъл да се направи
извод за случилото се въпросната вечер, доколкото няма преки очевидци на
деянието.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото от които
е видно че подсъдимия Д. е неосъждан и с добри характеристични данни.
Като компетентни изготвени и отговарящи в пълна степен на
поставените задачи настоящият въззивен състав възприе заключенията на
изготвените по делото комплексни съдебнопсихиатрични и психологични
експертиза на св. Р.Н.. на подс. Е. Д., както и заключението на съдебно-
техническа експертиза.
Според заключението на съдебно психиатричната експертиза на св.
Р.Н. при нея вещите лица не са отчели склонност към преувеличаване, а по-
скоро наивност, доверчивост, слаба проницателност, които корелират с
възрастта и липсата на богат социален опит.
Според заключението на съдебно психиатричната експертиза на подс.
Е. Д. при него вещите лица са посочили, че е със запазена годност правилно да
интерпретира факти от действителността и да участва в наказателното
производство. Вещите лица не са установили склонност към преувеличаване,
а по-скоро прикриване и стремеж за представяне в по-добра и приемлива
светлина.
От заключението на съдебно техническата експертиза и изслушването
на нещото лице в съдебно заседание се установява, че камерата в автобуса е
поставена от дясната страна на шофьорското място и обхваща целия автобус с
5
изключение на седалката под нея. Изготвени и приложени по делото са и 9
снимки на които не се установява някакво движение на шофьора към някой от
пътниците и поведение на водача описано от св. Р.Н..
Горните аргументи потвърждават правилността на
първоинстанционното решение за липса несъмнена доказаност на
обвинението. Престъплението блудство е двуактно престъпление, изисква
освен извършване на действия с цел да се възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, да е налице и акт на принуда заплаха или насилие,
по отношение на пострадалата, като е необходимо тези два акта да са
функционално обвързани и да преследват една и съща цел – постигане на
престъпния резултат. В настоящия случай от доказателствата по делото не се
установява извършване на каквито и да било блудствени действия от
подсъдимия Е. Й. Д. спрямо свидетелката Р.Н..
Налице е само едно подозрение, едно предположение, което не е
достатъчно за постановяване на осъдителна присъда съгласно изискването на
чл. 303, ал. 1 НПК. Твърдяното от обвинението извършване на действия с цел
възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление от страна
на подсъдимия би могло да бъде осъществено, но също така е възможно и да
не е осъществено. Още по - малко може да има категоричност за наличие на
акт на принуда заплаха или насилие от негова страна по отношение на
пострадалата, която в показанията си не твърди за упражнено спрямо нея
насилие или принуда.
По оплакванията в протеста
На практика оплакването в протеста на Районна прокуратура-С. е
едно - неправилна оценка на доказателствата от страна на
първоинстанционния съд и неправилното, според прокурора, отхвърляне на
показанията на св. Р.Н. относно твърденията й за извършени спрямо нея
блудствени действия без да е необсъждана липса на какъвто и да е мотив от
нейна страна да си измисли такава история и да дава лъжливи показания.
Въззивната инстанция намира това оплакване за неоснователно.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си, подложил е на
внимателен анализ показанията на св. Р.Н., съпоставил ги е с другите
доказателства по делото, изложил е обстойни мотиви в коя част и по какви
съображения дава вяра на тези показания и в каква част и по какви причини ги
счита за недостоверни. Собственият анализ на доказателства от страна на
въззивния състав установи, че изводите на първоинстанционният съд по
отношение на показанията на св. Р.Н. са правилни и законосъобразни.
С оглед всичко изложено въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон като е
постановил оправдателна присъда по обвинението за извършено от
подсъдимия престъпление по чл. 150, ал.1от НК.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че при цялостната
служебна проверка на присъдата, въззивния съд не констатира
необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на
6
процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата, настоящата съдебна
инстанция намери, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т.6 от НПК вр. чл.
338 от НПК‚ Окръжен съд-С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда рег.№ 35 от 24.02.2025 г., постановена по
НОХД № 1306/2023 г. по описа на Районен съд — С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7