О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
град Шумен, 03.08.2020
год.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2.
мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. ч. гр. дело № 28 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано
е по възражение с вх. № 18839/ 25.10.2019 год., депозирано по реда на чл. 423
от ГПК от С.В.С. чрез процесуалния му представител адв. А.Д.,*** срещу заповед
№ 761 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
28.05.2019 год. по ч.гр.д. № 1506/2019 год. по описа на Шуменски районен съд.
Във
възражението се поддържа, че длъжникът не е уведомен надлежно за издадената
срещу него заповед за изпълнение като се сочи наличието на
предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК. Навежда твърдение, че за заповедта е узнал на
25.09.2019 год., когато е получил съобщение изх. № 10179/ 20.09.2019 год. за
образувано изпълнително дело № 20199300400742 по описа на ЧСИ А.Р., рег. № 930,
с район на действие Окръжен съд - Шумен. Оспорва автентичността на подписа,
положен срещу текста „С.В.С.“ в Съобщение за връчване на заповедта за
изпълнение. Моли съда да приеме възражението срещу издадената заповед за
изпълнение. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
По
делото не е постъпило становище от насрещната страна, заявител в производството
по чл. 410 от ГПК – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Шуменски
районен съд е бил сезиран на 27.05.2019 г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.В.С.
за сумата от 362,02 лева – главница по Договор за паричен заем PLUS – 01132461 от 13.12.2007 год., сключен между
длъжника и БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, прехвърлен с цесия на 08.07.2014
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019 год. до
окончателното изплащане, за сумата от 44,89 лева договорна възнаградителна
лихва, дължима за периода 28.11.2008 год. до 27.02.2009 год., за сумата от 376,55
лева – лихва за забава за периода от 29.11.2008 год. до 25.04.2019 год., както
и сумата от 75 лева – разноски пред заповедния съд. Въз основа на заявлението
на 27.05.2019 г. е издадена заповед № 761 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.05.2019 год.
По делото е извършена служебно
справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която се установява, че постоянният и настоящ адрес на длъжника се намират в
гр. Ш...........
На горепосочения
адрес е изпратено съобщение за връчване на процесната заповед за изпълнение
като е отбелязано, че актът на съда е връчен лично на лицето С.В.С. на
31.05.2019 год.
С определение № 94/ 06.02.2020
год., постановено по настоящото в.ч.гр. д. № 28 по описа на ШОС за 2020 год.,
въззивният състав, с оглед твърденията на длъжника в депозираното възражение, е
изискал копие от изпълнително дело № 20199300400742 по описа на ЧСИ А.Р., рег.
№ 930, с район на действие Окръжен съд – Ш..
По делото е назначена
съдебно-графическа експертиза, от заключението на която категорично се
установява, че почеркът, с който е положен подписът срещу „Получател“ в
разписка към съобщение за връчване на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 1506/ 2019 год. по описа на ШРС с дата на връчване 31.05.2019 год., е
този, представен като сравнителен материал от името на С.В.С..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящото дело е образувано по възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от узнаване на заповедта за изпълнение
длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането с възражение,
може да подаде възражение пред съответния въззивен съд при наличието на някоя
от следните алтернативни предпоставки: заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно (т. е. нарушени са правилата за връчване на съобщения);
заповедта за изпълнение не му е била връчена лично (а чрез друго лице) и в деня
на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България(т. е. третото лице не е могло да му я предаде) и длъжникът
не е могъл да узнае своевременно за
връчването поради особени непредвидени обстоятелства (например внезапно
отпътуване или заболяване и др.) и длъжникът не е могъл да подаде възражението
си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да
преодолее.
По допустимостта на производството: За
да е допустимо производството по чл. 423 от ГПК е
необходимо възражението да е предявено в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение. Определеният в чл. 423, ал. 1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно,
тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд
срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този
срок възражение е недопустимо. Моментът на узнаването е фактически въпрос и
подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес. Преценката на
съда за спазване на срока следва да се извърши с оглед твърденията на
длъжника и събраните в производството доказателства.
В
случая, длъжникът твърди, че е узнал за издадената срещу него заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1506 по описа за 2019 год. на ШРС едва на 25.09.2019
год., когато е получил съобщение изх. № 10179/ 20.09.2019 год. за образувано
изпълнително дело № 20199300400742 по описа на ЧСИ А.Р., рег. № 930, с район на
действие Окръжен съд – Ш.. Видно от материалите по делото възражението по чл.
423 ГПК е постъпило в деловодството на съда на 25.10.2019 г.
Видно
от материалите по делото, обаче, на длъжника лично е връчено Съобщение за
връчване на процесната заповед за изпълнение от по-ранна дата - 31.05.2019 год.
С
оглед наведеното от страна на длъжника възражение за неавтентичност на подписа,
положен срещу текста „С.В.С.“ в Съобщението за връчване на заповедта за
изпълнение, по делото е назначена съдебно-графическа експертиза вещото лице по
която дава заключение, че подписът на обследвания документ е положен от
длъжника С.В.С.. Настоящият съдебен състав не намира причини да не кредитира
заключението на вещото лице като обосновано, компетентно дадено и почиващо на
специалните му знания.
Предвид
изложеното, следва да се приеме, че длъжникът С.В.С. е узнал за издадената
срещу него заповед № 761 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена на 28.05.2019 год. по ч.гр.д. № 1506/2019 год. по описа на Шуменски
районен съд още на 31.05.2019 год., когато му е била връчена, видно от
приложеното по делото Съобщение за връчване, подписано от длъжника.
Ето
защо така депозираното на 25.10.2019 год. възражение е подадено извън
законоустановения 1-месечен срок и като такова следва да се остави без
разглеждане, а производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.
Така мотивиран, Шуменски
окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 18839/ 25.10.2019 год., депозирано по реда
на чл. 423 от ГПК от С.В.С. чрез процесуалния му представител адв. А.Д.,***
срещу заповед № 761 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена на 28.05.2019 год. по ч.гр.д. № 1506/2019 год. по описа на Шуменски
районен съд.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. ч. гр. дело № 28 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен
съд.
Определението
може да се обжалва с частна жалба, пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.