№ 10593
гр. София, 09.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110161027 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 389 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба /уточнена с
последващи молби от 12.11.2021 г. и от 06.12.2021 г./ от Н. ГР. СТ. против Етажните
собственици на самостоятелни обекти в сграда с адрес: гр.София, ж.к.Люлин, бл.*,
вх.А, с която са предявени обективно съединени искове за отмяна на всички взети
решения от дневния ред на проведеното на 16.09.2021 г. Общо събрание на етажните
собственици в горепосочената жилищна сграда. В исковата молба се съдържа и искане
за спиране на изпълнението на взетите решения.
Исковата молба многократно е оставяна без движение, като към настоящият
момент съдът приема, че са налице предпоставките за произнасяне по направеното в
исковата молба искане за допускане на обезпечение на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на ищеца и представените писмени
доказателства, намира молбата за допускане на обезпечение за основателна със
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на
решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не
постанови друго. По своята цел искането за спиране на изпълнението разкрива
съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес - то защитава
легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно
принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние,
следващо от решението на общото събрание. Правното средство за защита срещу
такава опасност е обезпечаването на иска. Ето защо определението, с което съдът се
произнася по молбата за спиране на изпълнението, представлява по същество
произнасяне по искане за налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението",
предвидена в чл.397, ал.1, т.3, предл.последно ГПК и намираща се в Част четвърта на
1
ГПК "Обезпечително производство".
В производството по допускане на обезпечение на висящ иск по чл.389 ГПК съдът
следва да провери следните кумулативни предпоставки: 1. Предявеният иск да е
допустим с оглед изложените в исковата молба твърдения, и предявен с редовна искова
молба; 2. Да е вероятно основателен – да е подкрепен с писмени доказателства, или от
ищеца да бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер;
3. Да съществува интерес от обезпечаването - ако без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по съдебното
решение; 4. Обезпечителната мярка да е подходяща-съответна на обезпечителната
нужда. Извършването на проверката за кумулативното наличие на описаните
предпоставки предполага съдът да е сезиран с редовна искова молба, която съдържа
всички реквизити по чл. 127 ГПК и приложенията по чл. 128 ГПК.
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, а исковата
молба, с която е предявен искът, вече е редовна /предвид последващите уточнителни
молби/.
Налице е и втората предпоставка за уважаване на искането, а именно – вероятна
основателност на исковете. Това е така, доколкото към настоящия етап от
производството (преди първо открито съдебно заседание по делото) ищецът е навел
ясни и конкретни твърдения относно фактическото основание на иска, като се отчита
обстоятелството, че на този етап все още не са събрани релевираните от страните
доказателствени искания. Ето защо на този етап може да се приеме наличие на
вероятна основателност на иска, като следва да се подчертае, че подобно
предположение не изисква провеждането на пълно и главно доказване, каквото
предстои по делото.
На следващо място, доколкото обезпечението се иска да бъде допуснато по
висящи искове с правно основание чл.40 ЗУЕС, то въпросът за тяхната вероятна
основателност не би следвало да бъде обсъждана. Достатъчно е, че се налага извода, че
при изпълнение на обжалваните решения докато трае съдебният процес е налице
реална опасност от увреждане на интересите на всички етажни собственици и в
частност тези на ищеца, за да бъде прието, че е налице обезпечителна нужда.
Посочената от ищеца обезпечителната мярка - спиране на изпълнението на
обжалваните решения на ОС на ЕС е нормативно определена в чл.40, ал.3 ЗУЕС,
поради което е адекватна на обезпечителната нужда.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че молбата за допускане на
обезпечение е основателна и исканото обезпечение следва да бъде допуснато.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.389, ал.1, вр. чл.391, ал.1, т.2, и
чл.397, ал.1, т.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл.389 ГПК, във вр. с чл.397, ал.1, т.3 ГПК обезпечение
на предявените от Н. ГР. СТ. против Етажните собственици на самостоятелни обекти в
сграда с адрес: гр.София, ж.к.Люлин, бл.*, вх.А, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, чрез налагане на
обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на всички решения от
дневния ред, взети на проведеното на 16.09.2021 г. Общо събрание на етажните
собственици в горепосочената жилищна сграда до приключване на настоящото
производство с влязъл в сила съдебен акт.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от
уведомяването му по чл.396, ал.1 ГПК.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3