Р Е Ш Е Н И Е
№
1850/ 18.07.2019
год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми
граждански състав
на двадесет и трети април две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 8323 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искова молба на „Шел България” ЕАД против Х.С.Х., за установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 16000 лв. по запис на заповед, издаден на
05.01.2016 год. с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху горната
сума, начиная от 10.07.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 5242/2018 год. на БРС са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Исковете черпят правното си основание от чл. 535 от ТЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени са по реда на чл.422 от ГПК, и както с
определението по чл.140 от ГПК е прието - са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния
представител на „Шел България” ЕАД, който ангажира доказателства
и моли за уважаването им.
Пълномощникът
на ответника оспорва така предявените искове, също ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказаталства, намира за установени следните факти, имащи отношение към
правилното разрешаване на спора:
На
04.01.2016 год. между „Шел България” ЕАД и „Симеон транс
- 11“ ООД е сключен договор за издаване и ползване на карта “EuroShell Card”, за да получава доставки от доставчици в определени
държави, описани в приложение № 2 към договора, чиято стойност (кредитен лимит)
да не надхвърля общо сумата от 20000 лв., съгласно приложение № 3 от договора.
В
приложение № 7 към договора, страмните по него за определили следния начин за
обезпечаване вземанията на ищцовото дръжество по отпуснатия кредитен лимит: депозит
от 4 000 лв. и издаване на запис на заповед за сумата от 16 000 лв.
На
05.01.2016 год. Х.С.Х., лично и като управител на „Симеон транс-11“ ООД, е
издал в полза на поемателя „Шел България“ ЕАД, запис на заповед за сумата от 16
000 лв., определяйки падежа й на предявяване, в срок до три години от датата на
издаването.
На
29.06.2018 год., по повод предадена му покана до ответника за предявяване на
записа на заповед, нотариус С. И, вписан под № 699 на НК, е отразил, че същата
е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
Въз
основа на така издадения запис на
заповед и по заявление на ищцовото
дружество, е образувано ч.гр.д. № 5242/2018 год. на БРС, приключило с издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Х., за заплащане на исковата
сума, ведно със законната лихва за забава.
Представени
са и 53 бр. фактури, с доставчик - различни поделения на „Шел“ в Европа, за
услуги, чийто получател е ответното „Симеон транс-11“ ООД.
Според
изслушаното заключение на вещото лице по назначената счетоводна експертиза, счетоводните
записвания при ищеца са до 02.11.2017 год., след която дата няма други
отразявания. Издадените от „Шел България“ ЕАД фактури са осчетоводени от
„Симеон транс-11“ ООД, в съответствие с данъчното законодателство - ЗДДС, ЗСч.
и СчС, като неразплатени са останали 7061.82 лв. За да достигне до този извод,
вещото лице е съпоставило оборотите по сметка 411/Клиенти/Аналитична партида
„Симеон транс-11“ ООД, водена от ищцовото дружество, съобразно които отразените
за периода от 19.01.2016 год. до 02.11.2017 год. (датата на последното
счетоводно записване) задължения на „Симеон транс-11“ ООД възлизат на 69172.72
лв., при разплатени 62110.90 лв. Или обобщено - съгласно изричните записвания
при ищеца, касаещи съществуващите с посоченото дружество търговски
взаимоотношения, неплатените задължения възлизат на 7061.82 лв.
Така
установената фактическа обстановка налага извод за частична основателност на
исковете.
Записът
на заповед, приложен по ч.гр.д. № 5242/2018 год. на БРС, е редовен от външна
страна - съдържа всички реквизити, определящи го като такъв, липсват добавки,
поправки и зачертавания. Издател е ответникът, който се е задължил да заплати
на поемателя „Шел България“ ЕАД сума в размер на 16 000 лв.
Нотариалната покана, с която ответникът
е канен да се яви, за да му бъде предявен записа на заповед, е останала невръчена,
тъй като последният не е намерен на адресите по справката за адресна
регистрация. Няма данни нотариусът, в съответствие с чл.50 от ЗННД, да е
изискал от НАП или НОИ справка за наличие на регистрирани трудови договори на
името на длъжника, както предписва чл.47, ал.3 от ГПК, за да могат безусловно
да се приложат последиците по ал.5 от същата разпоредба.
Но
въпреки това и на основание т.9 от ТР№ 4/2013, ОСГТК на ВКС, доколкото записът
на заповед е приложен по настоящото дело, по което между страните са разменяни и
книжа, следва да се счете, че същият е предявен. Предявяването на записа на
заповед е действие на поемателя, необходимо не само за определяне на падежа /
изискуемостта на вземането, но и за осигуряване възможността на издателя да се
запознае с документа и направи всички свои евентуални възражения по него -
абсолютни или относителни.
Такива
възражения са направени, като за основателни се приемат личните относителни
такива, почиващи на каузалното правоотношение.
Категорично
се установи, че записът на заповед е издаден за обезпечаване вземанията на
ищеца по каузално правоотношение между него и представляваното от ответника
дружество, провокирано от договор за издаване и ползване на карта “EuroShell Card”. По този договор „Шел България“ ЕАД е било изправно,
предоставяйки договорения кредитен лимит на „С. транс-11“ ООД, чрез който
последното е ползвало услуги и е закупувало стоки. За това свидетелстват и
счетоводните записвания при последното - издаваните от ищеца фактури са
осчетоводени, т.е. доставките са приети. Но това дружество, от своя страна, е било
неизправно - не е заплатило изцяло фактурираните му и доставени чрез кредитния
лимит услуги. Както е констатирало вещото лице по счетоводната експертиза, при
съществуващите в „Шел България“ ЕАД разчети, разликата в оборотите дебит/кредит
по аналитичната партида, водена за клиент „Симеон транс-11“ ООД, е 7061.82 лв.
дебит, т.е. неплатен остатък. Понеже двете счетоводства са водени редовно, а това
записване е у ищеца, на основание чл.182 от ГПК, съдът го кредитира изцяло.
За
това непогасено задължение е налице вземане на „Шел България“ ЕАД към „Симеон
транс“ ООД по каузалното им правоотношение, обезпечено с процесния запис на
заповед, поради което и отговорността на издателя - ответник, може да бъде
ангажирана. Тъй като до приключване на съдебното дирене не се ангажираха
доказателства сумата от 7061.82 лв. да е платена от ответника, главният иск
следва да се уважи до този размер.
Горното,
взето предвид с чл.86, ал.1 от ЗЗД, обуславя дължимост и на законната лихва за
забава. Периодът, за който се дължи
последната, зависи от датата, на която е предявен записът на заповед. Както се
каза, същият не е бил предявяван, в заповедното производство не е връчван препис
на издателя, но на 04.09.2018 год. на последния е връчена покана за доброволно
изпълнение, а на 11.09.2018 год. той е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
От този момент насетне е разполагал с възможността да се запознае фактически с
ценната книга, налична по заповедното производство и евентуално да плати, респ.
е изпаднал в забава. Затова и дължи законна лихва върху основателния размер на
главния иск, за периода от 11.09.2018 год. до окончателното плащане.
Ето защо, следва да се постанови
решение, с което исковете да се уважат за основателните си размери, като на
основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се присъдят деловодни
разноски.
С
оглед предмета на спора, фактическата му и правна сложност, както и материалния
интерес, основателно е възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Същото, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, следва да се намали до размера, предвиден в чл.7,
ал.2, т.4 вр. с ал.7 и ал.8 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С - до 1310 лв. за настоящото производство и до 630 лв.
за заповедното. Разноските на ищеца за настоящото производство възлизат на 807.70
лв., а за производството по ч.гр.д. № 5242/2018 год. на БРС - на 419.30 лв. На
ответника също се следват разноски в размер на 788.79 лв.
Водим
от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският районен съд,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено, че Х.С.Х. ***, ЕГН - **********, дължи на “Шел България” ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С, бул. „С“ № , С, офиси, ет.8, представлявано
от К. П, сумата
от 7061.82 лв. по запис на заповед,
издаден на 05.01.2016 год., с падеж на предявяване, ведно със законната лихва
върху горната сума, начиная от 11.09.2018 год. до окончателното плащане, за
които вземания по ч.гр.д. № 5242/2018 год. на БРС са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения до пълния
предявен размер от 16000 лв., както и иска за законната лихва върху пълния
предявен размер на главницата за периода от 10.07.2018 год. до 10.09.2018 год. и
върху неоснователния размер на главницата, за периода от 11.09.2018 год. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х.С.Х. да заплати на “Шел България” ЕАД деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 807.70 лв., както и в размер на 419.30 лв. - за
производството по ч.гр.д. № 5242/2018 год. на БРС.
ОСЪЖДА “Шел България” ЕАД да заплати на Х.С.Х.
деловодни разноски в размер на 788.79 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия:/п/Асен Радев
Вярно с оригинала: З.М.