ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
гр. Б. , 07.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седми януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20201200501430 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.278 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано по
частна жалба от С. В. Г. срещу определение № 908832/12.11.2020 година, постановено по
гр.д. № 1082/2020 година по описа на Районен съд-гр.Б..
Жалбоподателят сочи, че с атакуваното определение първоинстанционният съд е изменил
решение № 908152/19.10.2020 година в частта, с която ответникът „С.“ ЕООД, ЕИК *
седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“А.“ № 23, ет.3, представлявано от Х. С.-управител
е осъден да заплати на С. В. Г., ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 700.00
/седемстотин/ лева, представляваща заплатени адвокатски възнаграждения като сумата е
намалена на 400.00 лева.
Твърди, че договорът с адв.Г. М. е сключен за изготвяне и подаване на искова молба, а
договорът с адвЙ. С. – за процесуално представителство, с което обосновава становище, че
двата договора са с различен предмет – за различни процесуални действия. Сочи, че и двата
договора са сключени при минимални възнаграждения за действията, за които са
упълномощени, както и че с договора между адв.С. и упълномощителя е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева, но са изплатени 400.00 лева, т.е. сума,
по-малка от първоначално договорената.
С горното обосновава искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата, с който
се навеждат доводи за законосъобразност и правилност на обжалваното определение. Прави
искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на атакуваното определение.
Сочи, че решение № 908152/19.10.2020 година по гр.д. № 1082/2020 година по описа на
Районен съд-гр.Б. е постановено при признание на предявените искове, които са изцяло
уважени, като с оглед изхода на спора ответникът е осъден да заплати на ищцата съдебни
разноски в размер на 700.00 лева, представляващи адвокатски възнаграждения. Твърди, че
от материалите по делото се установява, че ищцата е заплатила в хода на производството
1
адвокатски възнаграждения в размер на 300.00 лева на адв.Г. М. и 400.00 лева на адвЙ. С..
Именно тези възнаграждения съдът е присъдил първоначално в полза на ищцата. В
производството по чл.248 ГПК съдът е преценил, че присъдените в полза на ищцата
разноски следва да бъдат намалени до размер от 400.00 лева, тъй като единственото
действие, извършено от адв.С. в процеса, е явяване в проведеното едно открито съдебно
заседание. Счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено дори да не бъдат
споделени мотивите на първоинстанционния съд по аргумент на чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните фактически и правни
изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК, във връзка с чл. 275, ал. 2
ГПК.
По същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д. № 1082/2020 година по описа на Районен съд-гр.Б. е образувано
въз основа на искова молба, обективираща претенции на С. В. Г. действаща чрез
процесуален представител – адв.Г. Х. М., срещу „С.“ ЕООД с искане да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна заповед № 108/27.04.2020 година на управителя на
дружеството-ответник, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните,
както и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.
Претендира съдебни разноски.
От приложените към исковата молба пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 29.06.2020 година / лист 34 в делото/ се установява, че ищцата Г. е
упълномощила, респ. възложила на адв. Г. М., а последната е приела да представлява
ищцата пред РС-Б. като изготви и подаде искова молба пред РС-Б., както и да получава
съдебни книжа по делото до ищцата. По силата на договора, за посочения обем процесуално
представителство, ищцата се е задължила да заплати на адв.Г. М. възнаграждение в размер
на 300.00 лева, което е изпълнила чрез заплащане на сумата в брой при сключване на
сделката.
В срока за отговор ответникът е депозирал писмен такъв, обективиращ признание на
предявените искове.
По делото е проведено едно открито съдебно заседание /на 07.10.2020 година/, в което
ищцата е представлявана от адв.Цв.Й.С., надлежно упълномощена /пълномощно от
05.10.2020 година, лист 56 в делото/. Съгласно сключения между втория процесуален
представител и ищцата договор за правна защита и съдействие, последната е възложила, а
адв. С. е приела да осъществи процесуално представителство на Г. по делото. Страните
уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 610.00 лева, от което възложителят е
заплатил при сключване на договора сумата от 400.00 лева. В същото съдебно заседание
ответникът чрез процесуален представител е заявил възражение за прекомерност на
претендираните от Г. съдебни разноски в размер 700.00 лева. При условията на чл.237 ГПК
съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно
стореното признание.
На 19.10.2020 година първоинстанционният съд е постановил решение № 908152, с което
изцяло е уважил предявените от С. Г. искове. В тази връзка и след като е обсъдил и
преценил като неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски, е присъдил в полза на последната разноски в размер на
2
700.00 /седемстотин/ лева.
В срока за обжалване на решението /на 22.10.2020 година/ ответникът е депозирал искане
/вх.№ 904554/ за изменение на акта в частта за разноските. В искането е наведен довод за
нарушение на императивното правило, въведено с чл.78, ал.1 ГПК.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор,
обективиращ становище за неоснователност на искането за изменение на решението в частта
относно присъдените разноски. Твърди, че в казуса ищцата не е представлявана от двама
адвокати.
С определение № 908832 от 12.11.2020 година съдът е уважил молбата на ответника като
е изменил решението в частта относно присъдените на Г. съдебни разноски чрез намаляване
на същите до размер 400.00 лева. Въз основа на материалите по делото съдът е приел, че в
казуса ищцата е упълномощила двама адвокати за различни правни действия - адв. М. за
изготвяне и подаване на искова молба, за което на същата е заплатено договореното
възнаграждение /300.00 лева/; адв.С. за процесуално представителство /след връчване на
препис от определението по чл.140 ГПК на страната/, за което на същата е заплатено
частично /в размер 400.00 лева/, договореното адвокатско възнаграждение /610.00 лева/. В
тази връзка, с оглед изхода на спора, фактическата и правна сложност на делото и
доказателствата за сторени от ищцата съдебни разноски, съдът е направил извод, че на
ищцата се дължат съдебни разноски за един адвокат, в размер на едно адвокатско
възнаграждение в рамките на уговорения, съответно установения от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата от 400.00 лева, от
която 300.00 лева възнаграждение за изготвяне и подаване на исковата молба в съда и 100.00
лева възнаграждение за процесуално представителство в едно открито съдебно заседание.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Съображения:
Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК регламентира правилото, че заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Както правилно е съобразил районният съд терминът „за един адвокат“ следва да се
тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение в рамките на уговорения, съответно
установения от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за съответното производство, в който смисъл е актуалната съдебна
практиката на ВКС /посочена в обжалвания акт/.
В процесния случай се установи, че в първоинстанционното производство ищцата е била
представлявана от двама адвокати, първият от които /адв.М./ е изготвил и подал исковата
молба, за което ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Следващите действия по процесуално представителство на ищцата - явяване в открито
съдебно заседание, са извършени от втори надлежно упълномощен процесуален
представител /адв.Цв.С./, за което на последната е заплатено възнаграждение в размер на
400.00 лева. В тази връзка и с оглед изхода на делото, обема и естеството на всяко едно от
извършените действия по процесуално представителство на ищцата, доказателствата за
съдебни разходи на страната, представения списък по чл.80 ГПК, както и предвидените в
Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения /чл.7, ал.1, т.1 и
ал.9, чл.9, ал.1 /, също фактическата и правна сложност на делото, първоинстанционният съд
правилно е редуцирал претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение до размер от
400.00 лева в съответствие с императивната норма на чл.78, ал.1 ГПК.
Съгласно актуалната и непротиворечивата практика на ВКС, когато страната,
3
организирайки правната си защита в съответното производство прецени, че следва да се
представлява от двама адвокати, при благоприятен за нея изход на делото има право на
присъждане на разноски само за един адвокат. Не следва да бъдат възлагани в тежест на
насрещната страна разноски за втори адвокат дори сборът от двете уговорени и заплатени
възнаграждения да не надвишава минималния, установен в Наредба № 1/2004 г. В тази
връзка съдът счита за несъстоятелен доводът на жалбоподателката, че всяко от заплатените
на двамата процесуални представители адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден в Наредба № 1/2004 г. размер.
Предвид изложеното частната жалба на С. Г. срещу определение № 908832/12.11.2020
година по гр.д. № 1082/2020 година по описа на Районен съд-гр.Б. е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 908832/12.11.2020 година с правно основание чл.248
ГПК, постановено по гр.д. № 1082/2020 година по описа на Районен съд- Б..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4