№ 13186
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110147826 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу С.О. обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
2477,50 лв., представляваща суброгационно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение по полица №
0306Х0310443/10.07.2017 г. за щети по л.а. „Toyota“, модел
„Aygo“, с ДК № **********, причинени при ПТП на
25.10.2017 г., включващо и 10 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва за периода от
01.09.2022 г. до окончателното ѝ изплащане, както и
мораторна лихва за забава в размер на 754,95 лв. за периода
от 30.08.2019 г. до 01.09.2022 г.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че по договор за
1
имуществена застраховка „Каско” и във връзка с щета №
0306Х0310443/10.07.2017 г. е заплатил сумата в размер на
2477,50 лв. – обезщетение за щети на л.а. „Toyota“, модел
„Aygo“, с ДК № **********, реализирани в резултат от
ПТП, настъпило на 25.10.2017 г., в /АДРЕС/, в посока от
/АДРЕС/. Вредите били причинени от пропадане на
застрахования автомобил в необезопасена,
несигнализирана и необозначена шахта на пътното платно,
а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът С.О.,
предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 167, ал. 2,
т. 1 ЗДП и ангажиране на гаранционно-обезпечителната му
отговорност по чл. 49 ЗЗД. Ответникът бил канен с писмо с
изх. № Л-9617/20.12.2017 г., получено на 21.12.2017 г., да
възстанови заплатената сума, както и ликвидационни
разноски. Прави искане за присъждане на направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С.О. е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеното вземане. Твърди, че са недоказани
твърденията на ищеца относно причината за процесното
ПТП и механизма на същото. Оспорва наличието на дупка
на процесния пътен участък. Твърди съпричиняване от
страна на ищеца. В условията на алтернативност, моли
претендираното обезщетение да бъде намалено. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
2
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт В., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът С.О., редовно призован в открито съдебно
заседание, се представлява от юрисконсулт Т., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата, и
по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца бе да установи
осъществяването на следните релевантни за спора факти и
обстоятелства: сключен застрахователен договор при
ищцовото дружество за имуществена застраховка „Каско”
за увредения автомобил с валидно застрахователно
покритие към датата на ПТП, настъпило в срока на
застрахователното покритие и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, да е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска, настъпили вреди от това
събитие, причинна връзка между него и вредите,
застрахователят по имуществена застраховка да е изплатил
обезщетение за обезщетяване на вредите на уреденото ППС,
3
причинени вследствие застрахователното събитие.
По делото е прието уведомление за щета
10017030132759 по полица „Каско на МПС“ №
0306X0310443/10.07.2017г., като в уведомлението по
изявления на водача на л.а. марка „Тойота, модел „AYGO“
с ДК № ********** – Н. С. А. на 25.10.2017г., около 20:15
часа, преминавайки през ************, в посока
*********** към **********, преминава през необезопасена
и несигнализирана шахта, находяща се в средата на
пътното платно, на 20м. от ул. *********.
Изслушаната САТЕ, която съдът кредитира, като
компетентно изготвена и съотносима на доказателствения
материал по делото, в частта по механизма на ПТП изцяло
преповтаря показанията на водача на увреденото ППС,
като дава заключение, че вследствие пропадането на ППС
са нанесени следните щети: въздушна възглавница водач,
въздушна възглавница – предна дясна пътник, греда
преден мост, предни ляв и десен колани, които щети от
техническа гледна точка биха могли да настъпят и са в
причинно-следствена връзка с така описания от Н. С. А.
механизъм на ПТП.
Разпитан, водачът на увреденото ППС, в показанията
си възпроизвежда, че на процесната дата, привечер е
преминал през малка, квартална улица, по която стърчат
много шахти и не е добре осветена, като инцидентите с
повреди по ППС вследствие стърчащите шахти на улицата
4
били чести, а и жителите на квартала в този район нямало
от къде да минават, тъй като по това време се изграждало
МЕТРО. Шофирал бавно с около 10-20 км.ч. по улицата
поради обективностите, посочени по-горе, като въпреки
това в един момент и двата еърбека гръмнали в лицето му.
Сигнализирал на компетентните органи, като при
пристигането им и при оглед обяснили на водача, че при
удара може би някакви датчици се задействали, което за
него не било логично. Посочва, че удар не е имало, просто
колата му задрала отдолу. Увреди вследствие инцидента
имал само по еърбеците. Свидетелят потвърждава, че
подписа положен на протокола за ПТП, с бланкетен №
1709567 е негов.
При изслушване на вещото лице в присъствие на
свидетеля, то обясни, непосредствено пред съда, че гърмят
пиропатроните в коланите и те задържат тялото, както и
въздушните възглавници при механизъм на ПТП, като
процесния. Посочва, че това може да се случи при
механизъм като процесния, като щом застрахователя е
изписал въздушни възглавници и колани, следователно
системата в автомобила е работила правилно. Посочва и, че
при удар в шахта, може да гръмнат пиропатроните и
въздушните възглавници, като и щетата „греда преден
мост“, също съответства на описания от свидетеля
механизъм на удара. Абсолютно възможно било да се
задействат датчиците, при механизъм, като процесния,
5
защото те се намират на гредата на предния мост, поради
което при удара веднага се подава импулс и той задейства
електронния блок за управление на защитата, което
предопределя отварянето на еърбеците. Вещото лице
допуска че може да се касае и до техническа неизправност
на датчика. Вещото лице посочва, че при пропадане на
автомобил в дупка, механизма на ПТП е аналогичен и
свидетелства за много такива в практиката си.
Съдът приема, че между ищеца и собственика на
увреденото ППС, марка „Тойота“, модел „AYGO“ е налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско на МПС“, застрахователна полица № 0306Х0310443,
с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП.
Спорно в производството е настъпването на ПТП,
механизма му, както и дали щетите по л.а. „Тойота” са в
причинна връзка с ПТП. В случая произшествието е
посетено от органите на полицията и е съставен протокол
за ПТП, въпреки, че по делото няма данни съставянето на
такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167
от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при
настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и
чл. 125, т. 8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да
посетят задължително мястото на пътнотранспортното
произшествие, когато има един участник и МПС не е в
6
състояние да се движи на собствен ход, поради причинените
му от произшествието вреди.
Анализирани събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда
да зачете описания в исковата молба, уведомлението за
щета, протокола за ПТП, заключението на вещото лице и
показанията на свидетеля механизъм на настъпване на
произшествието. Ответникът не доказа механизъм на ПТП,
различен от описания в събраните по делото доказателства.
Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат
от водача на автомобила. Липсват доказателства
автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена
с пътните условия скорост, която да не е позволявала на
водача да забележи своевременно неравността върху
пътното платно или да спре при нужда. Установи се, че
улицата е била преимуществена за преминаване по това
време в квартала, поради строеж на МЕТРОТО, както и че
на пътното платно е имало множество такива шахти, като
инцидентите са били чести.
Установи се и, че в резултат на преминаването през
неравността на пътното платно – стърчаща шахта, на
застрахованото при ищеца имущество са причинени щети,
които, видно от заключението на вещото лице се намират в
пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм
на ПТП. Безспорно между страните е изплащането на
застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице,
7
като това обстоятелство е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с определението на съда от
29.03.2023г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът се е суброгирал в правата на застрахования
против възложителя на работата, при която са причинени
уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение. В случая спорното право произтича от
виновното поведение на определени физически лица, които
е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на С.О. за поддържане в изправност пътища
– част от общинската пътна мрежа и тя носи отговорност за
бездействията на тези лица. Съдът с протоколно
определение от 16.05.2023г. е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ул.
**********“, на която се установи да е реализирано ПТП се
намира на територията на С.О.. СО носи обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител,
за вредите, причинени виновно от съответни физически
лица при или по повод изпълнението на възложената им от
работа. Участъкът от пътя, на което е реализирано ПТП, се
стопанисва от ответника, което бе пояснено по-горе.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за
контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира
8
незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на С.О.
е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в
София, което включва и недопускането, съответно -
отстраняването на дупки и неравности по тях. Съдът
намира, че шахтата, в която е попаднал автомобилът, е
дъждоприемна такава, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б" от
Закона за водите, уличните канализационни мрежи и
дъждоприемните шахти в урбанизираните територии са
публична общинска собственост. Следователно Общината
следва да осигури тяхната безопасност не само като
стопанин на пътя, но и като собственик на уличната
канализационна мрежа. Не се установи в производството,
шахтата да е била обозначена и обезопасена по някакъв
начин, поради което съдът приема, че ответникът не е
изпълнил вмененото му по закон задължение, от което са
настъпили вредите. Общината изпълнява тези дейности
чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г.
разрешение, собственикът на вещта отговаря по чл. 45 ЗЗД
съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване
на вещта, ако това не е направено, като отговорността по
9
чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, в която хипотеза вредите са причинени от
присъщите на вещта свойства. В настоящия случай,
собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС
вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно
чл. 11, ал. 1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на
добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. С оглед на това, че
изпъкналост на шахта на пътното платно, явяваща се
причина за ПТП, е резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които СО е възложила
изпълнението на очертаните по-горе задължения, която
освен това е и собственик на улицата, при наличие на
обективна възможност за обезопасяването й, което както се
установи в производството не е направено /шахтата не е
била обозначена от разстояние, че е стърчаща, по начин да
е видно за гражданите/общината отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Установи се от
разпита на свидетеля, че по-късно са били ремонтирани
всички шахти на процесната улица.
От изслушаната САТЕ се установи, че по пазарни цени,
описаните щети по л.а. „Тойота“, към датата на настъпване
на ПТП, възлизат на сумата от 3824,00 лева с ДДС, което
прави иска доказан и по размер. Настоящият състав
приема, че действителните и подлежащи на обезщетяване
вреди отговарят на сумата, необходима за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест,
10
годно за движение, като това обезщетение не подлежи на
намаляване. При положение, че друго не е уговорено се
приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на пазарната стойност на МПС към момента на
настъпване на ПТП. Предвид посоченото, паричният
еквивалент на действителната вреда съдът приема, че
представлява средната пазарна цена на ремонта на
автомобила; съответно на частите, които следва да се
сменят с нови, които от изслушаната САТЕ се установи че
възлизат на горепосочената сума, като ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2467,50 лева, като
с включени ликвидационни разноски, то възлиза на
процесната сума от 2477,50 лева.
Следователно така предявеният иск е изцяло
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска за мораторна лихва.
Регресното вземане е изискуемо от деня на плащане на
застрахователното обезщетение. Предвид липсата на
установен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава
от деня на поканата съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД. По делото
е представена и приета като писмено доказателство,
регресна покана, от която се установява, че ищецът е
поканил ответника да му възстанови заплатената от
11
застрахователното дружество в полза на увреденото лице
сума в 1-седмичен срок, считано от получаване на
поканата. Поканата е получена от ответника на 21.12.2017
г. /л.23 по делото/, видно от представеното по делото писмо
до СО. Срокът за плащане е изтекъл на 28.12.2017 г., от
който момент ответникът е изпаднал в забава. Доколкото
обаче ищецът претендира лихва за забава от 30.08.2019 г. до
01.09.2022 г., то претенцията му следва да бъде уважена за
посочения от него период, като лихвата изчислена
служебно от съда на основание чл. 162 от ГПК възлиза на
претендираната стойност.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
709,30 лева, от които 129,30 лева за държавна такса, 350,00
лева – депозит за изслушване на САТЕ, 30,00 лева – депозит
за свидетел и сумата от 200,00 лева, юрисконсултско
възнаграждение, присъдено на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
12
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ****** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 2477,50 лв.,
представляваща суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по полица №
0306Х0310443/10.07.2017 г. за щети по л.а. „Toyota“, модел
„Aygo“, с ДК № **********, причинени при ПТП на
25.10.2017 г., включващо и 10 лева ликвидационни
разноски, щета 10017030132759, ведно със законната лихва
за периода от 01.09.2022 г. до окончателното ѝ изплащане,
сумата в размер на 754,95 лв., представляваща мораторна
лихва, за периода от 30.08.2019 г. до 01.09.2022 г.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ****** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ********, сумата в размер на 709,30 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13