Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, VІІ състав, в
публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията АГУШ адм. дело № 487 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по
чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, чл. 4
и чл. 9б от Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Ф + С - Агро” ООД със
седалище: в гр. Русе, представлявано от управителя С.Я.С., против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 233-1/02.05.2019 г., издаден от главен специалист
в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две
могили, потвърден с Решение № 1/12.07.2019 г. на Началника на отдел „МДТ” при Община Две
могили, в частта с която са определени задължения за такса битови отпадъци
(ТБО) за 2019 г.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че е
налице и немотивираност и необоснованост на акта като порок във формата му. При
определяне на дължимите суми за такса битови отпадъци (ТБО) административният
орган не е обосновал използвания метод за изчисление – като процент (промил) от
данъчната оценка, не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ
относно определяне на основата, от която да бъде изчислена ТБО. Развити са и
съображения за противоречие на приетата от Общински съвет – Две могили Наредба
№ 5 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе (за краткост Наредба № 5 на ОбС) със законовите норми на
ЗМДТ относно начина на определяне на размера на ТБО чрез използване за основа
данъчната оценка на имотите, която за предприятията е отчетната им стойност. С
жалбата се оспорва дължимостта на определената ТБО и начинът (методът) на
определянето й. Няма наведени възражения относно определения от
административния орган размер съобразно приложения метод.
С формулирания в жалбата петитум жалбоподателят
претендира отмяна изцяло на потвърдения с решение на началника на отдел МДТ Акт
за установяване на задължения, но с оглед направеното в началото на жалбата
уточнение на предмета на спора и развитите след това доводи, съдът счита, че
искането за отмяна на АУЗ касае единствено частта, в която са установени
задължения за ТБО. Претендира се и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ” при
Община Две могили, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на разноски.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на
съвкупната им преценка и с оглед предоставените компетенции по чл. 160 от ДОПК,
съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Според чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е уважена. Според чл. 9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В
случая е проведено задължителното оспорване по административен ред на
първоначалния акт, като с Решение № 1/12.07.2019 г. Началникът на Отдел “МДТ” е
потвърдил акта, с който са определени задължения за ТБО за недвижим имот в гр. Две
могили, собственост на дружеството-жалбоподател. Следователно налице е годен
предмет на оспорване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице –
адресат на акта. Спазен е преклузивният 14-дневен срок за оспорване по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК – решението на горестоящия административен орган е съобщено на жалбоподателя
на 16.07.2019 г. (л. 12 от преписката), а жалбата е подадена на 23.07.2019 г., чрез решаващият орган.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото не се
спори, че дружеството – жалбоподател е собственик на недвижим имот в гр. Две
могили, за който е подало декларация по ЗМДТ вх. № 68040000144/22.02.2016 г.
(л.л. 14-23 от преписката) и е разкрита данъчна партида с № 6804F3871 – за нежилищен недвижим имот с
адрес гр. Две могили, ул. Черно море № 7, представляващ УПИ в строителни
граници с идентификатор 20184.1.1228. Подадената данъчна декларация съдържа и
данни за вида на обектите, намиращи се в имота (сгради и земя) и тяхната
отчетна стойност (л. 20 от преписката).
Не е спорно също
така, че жалбоподателят притежава и нежилищен недвижим имот с идентификатор
20184.1.1229, с адрес гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 6, за който е подал
данъчна декларация вх. № 68040000602/17.10.2013 г. и е разкрита данъчна партида
№ 6804F1382 – за
нежилищен имот, намиращ се на адрес гр. Две могили, ул. „Черно море“ № 6.
На 08.04.2019 г.
жалбоподателят е подал искане по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (л. 1 от преписката) за
издаване на акт за установяване на задължения за календарната 2019 г. за
имотите декларирани по двете данъчни декларации.
Въз основа на подадената
декларация и приложените писмени доказателства, в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, е издаден оспореният АУЗ, с който са определени публични задължения за данък
върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за имотите на ул.
Черно море № 6 и № 7 за 2019 година (л. 2-7 от преписката). Предмет на
оспорване в настоящото производство са само задълженията за ТБО. В обстоятелствената
част на АУЗ са описани разпоредбите и конкретните размери на ТБО по компоненти.
От представената
Заповед № 494/10.05.2017 г. на Кмета на община Две могили (л. 13 от
преписката) е видно, че издателят на АУЗ – гл. специалист С.Д.И. е включена в
списъка на служителите от отдел „МДТ” с права на орган по приходите, а
функциите на ръководител на звеното за местни приходи в общината се изпълняват
от началника на отдел „МДТ“.
По делото като писмено
доказателство е представена заповед за определяне границите на районите, в
които се извършват на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на
депо за битови отпадъци и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване по населени места за имоти, собственост на физически и юридически лица
за 2019 г. – Заповед № 799/22.10.2018 г. (л. 18-19 от делото). От съдържанието
на заповедта се установява, че процесния имот попада в район (пети район), за
който община Две могили е организирала услугите сметосъбиране, сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на териториите за
обществено ползване.
По отношение предоставяне
на услугите по трите компонента на ТБО за процесната 2019 г. са събрани множество
писмени доказателства, приложени в два отделни тома към административното дело.
От доказателствения материал се установява безспорно, че за посочения период
услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депо
и поддържане на териториите за обществено ползване са организирани от Община Две
могили. Общината е извършва сметосъбирането и сметоизвозването със собствени
средства, за което е наела съответен специализиран автомобил и е назначила
служители по дейност „Чистота“.
От своя страна
депонирането на битовите отпадъци в общината през 2019 г. се извършва „Берус“
ООД гр. Русе, видно от приложените протоколи за депониране на отпадъци в
Регионално депо - Русе.
Представените
доказателства – пътни листи, наряди, протоколи, отчети и фактури, установяват
действителното извършване на услугите включени като компоненти на ТБО. Във
връзка с предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци конкретно от района, в който се намира процесния имот, е разпитан като
свидетел Ш.А.Ш., който в показанията си посочва, че през 2019 г., когато е
работил в Община Две могили като сметосъбирач, е извършвал сметосъбиране от ул.
„Черно море“ в гр. Две могили всяка седмица в понеделник и в петък. Посочва
още, че на ул. „Черно море“ са поставени 10 контейнера тип „Бобър“, железни,
като не знае същите да са определени конкретно за всяка отделна фирма,
притежаваща сграда на тази улица. От показанията на свидетеля Х.Н.Д. пък се
установява, че в Община Две могили се извършва ежедневно почистване, което
обхваща целия град.
По делото не е
налице спор относно конкретния определен от органа по приходите размер на ТБО,
съобразно приложения метод за изчисление. Спорът е именно относно избрания
метод.
По делото са
приложени Наредба № 5 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите, предоставяни на
физически и юридически лица на територията на Община Две могили, област Русе (Наредба
№ 5) в относимата за периода редакция, както и Решение № 895 по протокол №
46/28.12.2018 г., с което ОбС – Две могили е приел план-сметка на разходите по
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на
териториите за обществено ползване за 2019 г..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото производство е акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган
по приходите към Отдел „МДТ” на Община Две могили, с който се определят задължения за дружеството – жалбоподател за ТБО и лихви върху тях за 2019 г. Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, видно от представената по делото заповед на кмета на
Община Две могили за определяне на служителите от Отдел „МДТ“ с права на органи
по приходите, сред които фигурира и главният специалист в отдел МДТ С.И., издала оспорения
АУЗ.
За да се прецени спазването на останалите изисквания за законосъобразност
на административния акт – спазване на формата, липса на съществени процесуални
нарушения и съобразяване на материалноправните разпоредби и целта на закона, е
необходимо точно и ясно да се отграничи и определи приложимата нормативна
уредба, относима към предмета на спора.
С оспорения АУЗ са определени задължения за ТБО за 2019 г. Нормативната
уредба на таксата за битови отпадъци се съдържа Глава Трета, Раздел Първи
„Такса за битови отпадъци“ на ЗМДТ – чл. 62 – чл. 71в (към настоящия момент)
или чл. 62 – чл. 71 (за 201.. г.), а така също и в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ,
която в случая е Наредба № 5 на ОбС – Две могили за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите,
предоставяни на физически и юридически лица на територията на Община Две
могили, област Русе и по-конкретно Раздел ІІ, текстовете от чл. 11 до чл. 18б.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ
обн. ДВ, бр. 88/03.11.2017 г. са приети радикални изменения в уредбата на
таксата за битови отпадъци, но тези изменения съгласно § 21 от ЗИД на ЗМДТ
влизат в сила от 01.01.2020 г., поради което не са относими към настоящия
случай. Преди тези изменения текстът на чл. 66 от ЗМДТ, в приложимата за казуса
редакция, е имал следното съдържание (последно изменение ДВ, бр. 53/2012 г. в
сила от 13.07.2012 г.):
„Чл. 66. (1) Таксата се определя в годишен
размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на
одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
1. осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;
2. събиране, включително разделно на
битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и
съоръжения за третирането им;
3. проучване, проектиране,
изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за
битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по
чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците;
4. почистване на уличните платна,
площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване.
(2) (Отм.).
(3) Когато до края на предходната
година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за
текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на
предходната година.
(4) (отм.).
(5) Одобрената план-сметка за
определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната
палата.“.
Текстът на чл. 67 от ЗМДТ, действащ през 2019 г., е в редакцията от ДВ, бр.
119/2002 г. в сила от 01.01.2004 г. и е следният:
„Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67
- ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001 г., бр. 119 от 2002 г., в сила
от 1.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци.
(2) (Предишно изр. второ на т. 2 -
ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.)
Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1,
размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) При определяне размера на
таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите
по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .
(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г.,
изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Таксата за поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове
на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.“
Действително, с § 6 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.) е прието изменение
на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ като в края на изречението е добавен
текстът „която не може да бъде данъчната
оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена“,
но съгласно § 13, ал. 1 от същия ЗИД на ЗМДТ това изменение влиза в сила от
01.01.2015 г., като в последствие с § 43, т. 13 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр.
105/2014 г.), § 18, т. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 95/2015 г.) и § 57, т.
4 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 97/2016 г.) влизането в сила на това изменение
е отложено съответно от 2016 г., 2017 г. и 2018 г. И към настоящия момент
посоченото изменение не е влязло в сила предвид нормата на § 15 от ЗИД на ЗМДТ
(ДВ, бр. 88/2017 г.), която отново отлага влизането в сила на това допълнение
към чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ от 31 декември 2019 г.
С оглед на изложеното се налага извод, че за 2019 г., за която са
определени спорните задължения за ТБО на жалбоподателя, размерът на таксата се
определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да
се установи количеството им, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
Както вече се посочи конкретният размер на ТБО по компоненти за съответните
години е определен с Наредба № 5 на ОбС – Две могили и по-конкретно с нормата
на чл. 13 от нея. По отношение на тази разпоредба също е налице значителна
динамика с оглед на съдържанието й, предвид факта, че в Община Две могили е
възприета практика размерите на ТБО да не се определят с отделно решение на ОбС
– Две могили, касаещо съответната година, а да са включени като текст на
разпоредба в самата наредба. Във връзка с това нормата на чл. 13 от Наредба № 5
е била неколкократно предмет на оспорване пред Административен съд – Русе,
който е постановявал отменителни решения.
С чл. 13, ал. 2 от Наредба № 5 на ОбС – Две могили са определени
конкретните размери на ТБО по компоненти като към жалбоподателя като
предприятие по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ са приложими размерите,
определени в т. 1 на чл. 13, ал. 2 от наредбата. Именно тази част от
разпоредбата е била и предмет на оспорване пред съда. Съдът намира, че към
настоящия случай е приложима редакцията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5
на ОбС – Две могили, приета с Решение № 668/22.12.2017 г. на ОбС – Две могили.
На съда е служебно известно, че през 2017 г. в производство по оспорване на
подзаконов нормативен акт – Наредба № 5 на ОбС – Две могили в частта й на чл.
13, ал. 2, т. 1 е постановено Решение № 30/11.08.2017 г. на АдмС – Русе по
адм.д. № 124/2017 г., което е оставено в сила с Решение № 10786/10.09.2018 г.
по адм.д. № 10812/2017 г. на ВАС, ІІІ отд. С решението си Административен съд
Русе е отменил разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на ОбС – Две
могили и решението е влязло в сила от 10.09.2018 г. Предмет на оспорване обаче
по тези дела е била редакцията на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на ОбС –
Две могили, в редакцията й до вземане на Решение № 668/21.12.2017 г. Това
решение (достъпно на интернет страницата на общината - http://www.dvemogili.bg/pdf/savet/resheniq/Resheniq-7mi-Obs/2017/Reshenie668.pdf) и съответно приетия с него текст на чл. 13, ал. 2, т. 1 от Наредба № 5 на
ОбС – Две могили не е оспорван и е действащ както за 2018 г., така и на
основание чл. 13, ал. 1 от Наредбата – за 2019 г., доколкото липсват данни ОбС
– Две могили да е определял нов размер на ТБО за 2019 г. Според тази разпоредба
размерът на таксата за битови отпадъци за 2019 г. следва да е следният: 1.
Предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ – такса по чл. 11, ал. 2, т.
1 от Наредбата (за сметосъбиране и сметоизвозване) – 5,5 ‰ върху данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ; такса по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата (за обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения) – 1,0 ‰ върху данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ и
такса по чл. 11, ал. 2, т. 3 от Наредбата (за чистотата на териториите за
обществено ползване) – 2,5 ‰ върху данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.
В светлината на изложения до тук анализ на приложимата правна уредба съдът
намира, че в настоящия случай на първо място е спазено изискването за форма на
административния акт. Оспорения АУЗ съдържа както правни, така и фактически
основания за издаването му. От фактическа страна органът по приходите се е
позовал на данните от подадената от жалбоподателя данъчна декларация, а от
правна страна са посочени всички относими към определянето на таксата за битови
отпадъци правни норми както от ЗМДТ, така и от Наредба № 5 на ОбС – Две могили
като таксата е определена по отделни компоненти. Тук е мястото да се посочи, че
е неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на изискването за
форма и немотивираност на оспорения АУЗ, която дружеството обосновава с доводи,
свързани с липса на мотиви защо е избран като метод за определяне на размера на
таксата редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не този по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Мотивирането
на начина на определяне на размера на таксата за битови отпадъци е елемент от
производството по приемане на решение от Общинския съвет, с което се определят
конкретните размери на ТБО, а не е част от производството по определяне на
конкретните задължения на данъчно-задължените лица, в което производство се
прилагат вече регламентираните от Общинския съвет размери на таксата според
възприетия именно от Общинския съвет метод за определянето им.
В хода на производството по издаване на оспорения АУЗ не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава в
жалбата си на това основание за отмяна на административния акт, но не сочи
никакви фактически твърдения в тази посока. В същото време съдът и при
извършената служебна проверка за наличие на съществени процесуални нарушения не
откри да са допуснати такива.
Противно на твърденията на жалбоподателя не е налице и неправилно приложение
на материалния закон. Както вече подробно се посочи по-горе съдът приема, че за
2019 г. размерът на ТБО по компоненти е както следва: за предприятия по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ – 5,5 ‰ за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от
Наредбата; 1,0 ‰ – за таксата по чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредбата и 2,5 ‰ – за
таксата по чл. 11, ал. 2, т. 3 от наредбата. Действително в оспореният
административен акт, посочено, че това са размерите на ТБО за периода от 2013
г. до 2017 г., но съдът намира, че в случая се касае за техническа грешка
предвид факта, че органът по приходите се е позовал на определените с Решение №
668/21.12.2017 г. промили, макар неправилно да го е посочил като „Решение №
33/22.12.2017 г.“, очевидно имайки предвид протокол № 33/22.12.2017 г., в който
е включено Решение № 668. По-горе в настоящото решение вече се посочи, че с
цитираното решение Общински съвет Две могили е определил размера на ТБО за 2018
г., който размер намира приложение и за 2019 г. по силата на чл. 13, ал. 1 от
Наредбата.
На следващо място, неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя
за неправилно определяне на ТБО в частта за приложената основа, върху която са
изчислени дължимите суми, а именно – отчетната стойност на имотите. Цитираната
от жалбоподателя редакция на чл. 67 от ЗМДТ е приета със ЗИД на
ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.), но съгласно § 21 от ПЗР на този закон посочената
промяна влиза в сила от 01.01.2020 г., независимо, че с § 39, т. 19 от ЗИД на
ЗКПО е извършена промяна в новоприетата, но невлязла в сила редакция на чл. 67,
която промяна е в сила от 01.01.2019 г. Нормата в цялост във вида, цитиран от
жалбоподателя не е влязла в сила. При това положение по приложимия за случая
ред – чл. 67 в редакция от 2004 г., общинският съвет разполага с правомощие да
определи основата, върху която да се изчислява ТБО, без да са налице
ограничения за това и в конкретния случай ОбС – Две могили е възприел за такава
основа да се ползва данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на ЗМДТ, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Съгласно тази
разпоредба данъчната
оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им
стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти -
данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Макар понятието
„данъчна оценка“ да е използвано в цитираната норма с двойно съдържание,
разпоредбата ясно посочва, че органите по приходите следва да разполагат с две
величини за определяне на основата за изчисляване на ТБО, който да бъдат
сравнени като бъде използвана по-високата от тях. Това са именно отчетната
стойност на имотите и данъчната оценка, изготвена по правилата на Приложение №
2 към ЗМДТ. В случая безспорно се установява, с оглед наличните по преписката
данни за отчетна стойност от 1 439 503,60 лв. за имот с идентификатор
20184.1.1228 и 67 330,50 лв. – за имот с идентификатор 20184.1.1229 и за
данъчна оценка по Приложение № 2 от ЗМДТ от 331 799,30 лв. за първия имот
и 33 035,90 лв. за втория имот, че по-високата величина е отчетната
стойност. Именно тя е използвана при определяне на задълженията за ТБО на
жалбоподателя, определени с оспорения административен акт.
Дължимостта на ТБО се определя и от обстоятелството дали общината е
организирала и предоставя услугите, включени като компоненти на таксата. В
настоящото производство съдът намира за безспорно установено предоставянето на
всички услуги, обхванати от ТБО, като по този начин са опровергани възраженията
на жалбоподателя в обратната посока. Следва да се посочи например, че услугата
чистота на териториите за обществено ползване не е пряко обвързана с конкретния
имот, т.е. предоставянето й не касае пряко почистване на обществени територии,
прилежащи или обслужващи конкретния имот, а се отнася за обществени територии
(улици, тротоари, паркове и алеи), намиращи се на територията на общината
въобще, за които общината е организирана почистване.
При положение, че не е налице спор относно отчетната стойност на
притежаваните от жалбоподателя имоти и при съобразяване на посочените по-горе
размери на ТБО, както и на безспорно установения факт на предоставяне от
общината на всички услуги, включени при формиране на ТБО, съдът намира, че в
конкретния случай правилно са определени и размерите на дължимите от
жалбоподателя задължения за ТБО за 2019 г.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният АУЗ не страда от пороци,
водещи до неговата незаконосъобразност, а подадената срещу него жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Настоящите мотиви относно приложението на материалния закон и метода за
определяне на ТБО в Община Две могили са потвърдени и от Върховния
административен съд с Решение № 7790/23.05.2019 г. по адм.д. № 780/2019 г. по
описа на ВАС, VІІІ отд. при произнасяне по повод определени задължения за ТБО
за същите имоти за предходен период – 2018 г. При липса на промяна както по
отношение на имотите, така и на приложимата правна уредба за следващата 2019
г., няма причина съдът да изведе различни от изложените по-горе изводи. По
отношение на основата за определяне на ТБО настоящият съд изложи по-горе
изрични мотиви, защо счита, че административният орган правилно е извършил
изчисленията на база отчетната стойност на имотите, представляваща данъчна
оценка на същите по смисъла на чл. 21 от ЗМДТ.
При съставянето на оспорения АУЗ се определени (в табличното изложение на
стр. 5 от акта) и лихви върху задължението за ТБО само за единия от имотите,
този с партиден № 6804F3871. Същата обаче не е
включена при определяне на общото задължение за ТБО, чието заплащане е постановено.
Общият размер на това задължение е 13 561,49 лв. и представлява сбор от
определената такса за единия имот – 12 955,52 лв. и за другия имот –
605,97 лв. В тази връзка съдът намира, че оспореният АУЗ следва да бъде
потвърден именно по отношение определените задължения за ТБО за 2019 г. –
главници без лихва.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция от ответната
страна за присъждане на направените в производството разноски съдът намира, че такива
се дължат от жалбоподателя. На основание чл. 161, ал. 2, изр. 2 и 3 от ДОПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 936,84
лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения въз основа на материален интерес в размер на 13 561,49 лв.
– дължимата по АУЗ сума.
Мотивиран така и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, във вр.с чл. 9б ЗМДТ, Административен
съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Ф + С -
Агро” ООД, със седалище в гр. Русе, представлявано от управителя С.Я.С., против
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 233-1/02.05.2019г.,
издаден от главен специалист в отдел МДТ към Дирекция „ФМДТ” при Община Две могили,
потвърден с Решение № 1/12.07.2019 г. на Началника на отдел „МДТ” при Община
Две могили, в частта с която са определени задължения за такса битови отпадъци
за 2019 г. в размер на 13 561,49 лева.
ОСЪЖДА „Ф + С - Агро” ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Борисова“ № 52, ет. 5, ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Я.С.,*** могили сумата
от 936,84 лв. (деветстотин тридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: