Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 25.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Добрич, наказателно отделение,
шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми август
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 1283 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат С.К.С. ***, срещу наказателно постановление №
20-0851-001845 от 06.11.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, за
нарушение по:
- чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са наложени административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца.
- чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 300 /триста/ лева.
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо
17 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление в частта, с която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, като се иска наказателното постановление в останалата му част
да бъде изменено, с налагане на глоба в предвидения от закона минимум.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наложените наказания.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното
производство е започнало с електронно генериран Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 282284/21.10.2020 г. АУАН е съставен
в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42
от ЗАНН.
Редът за предявяване и връчване на АУАН е предвиден в
нормата на чл. 43 от ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да
уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, като в ал. 2 е предвидено,
че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа
на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. Видно от
приложения по делото АУАН, нарушителят е отказал да подпише акта, което
обстоятелство е удостоверено чрез подписа на един свидетел, името и точния
адрес на който са отбелязани в акта, съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта
на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва
датата на неговото подписване. В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че
нарушителят е отказал да подпише акта, същият сам се е поставил в положение да
не получи препис от него. При това положение, предявяването е извършено
редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита на наказаното
лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи права
от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
Въз основа на съставения АУАН е било
издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в
рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния
срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за
пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са
посочени всички елементи на съставите, които са нарушени, както и на
обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и
съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като
разминаване на фактическо и правно положение не съществува.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две
нарушения, съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, приложима по
препращане от чл. 84 от ЗАНН, съдебният състав следва да обсъди и реши
въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П с доказателствена сила за отразеното в него до
доказване на противното.
Относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.10.2020
г., в 02:28 часа, в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „Росица“ и ул. „Иван Г.“,
до № 25, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Соренто” с
рег. № ***, като отказва да бъде изпробван за алкохол и да даде алкохолна проба
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с инвентарен № ARDN 0265. Отказва и кръвна проба за химичен анализ.
Издаден талон за медицинско изследване № 0049815/21.10.2020 г. – нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.А.А. и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитаните свидетели
в съдебно заседание – Б.Р.А., Д.Г.Т. и Д.Й.Д. потвърждават констатациите в акта
и в наказателното постановление.
Така например в съдебно заседание свидетелят Д.Г.Т. дава
следните показания: „Спомням си случая. Бях водач на
автопатрул с колегата Д., на посочените дата и час, когато забелязах въпросния
автомобил „Киа Соренто“, сиво-син на цвят, на околовръстното на магазин
„Технополис“. Автомобилът леко криволичеше по пътя, идваше откъм
бензиностанцията МТТ и се движеше към албенското кръгово. Влезе в него и тръгна
надолу по улица „Батовска”. Ние карахме зад него. На кръстовището на улица
„Батовска” с първата уличка, вляво до „самолета”, имаше други автомобили и ние
се забавихме малко, а джипът продължи напред и спря на денонощната барака на
„Добротица”, където спират такситата. Аз продължих малко надолу умишлено, за да
видя водача и после да няма спорове. Автомобилът излезе от отбивката и тръгна
по улица "Никола Петков" към Дружбите, и доста ускори. Автомобилът
пушеше доста, дизелов беше. Сви по улица „Росица“ надолу, ние завихме и вече
подадохме сигнал, включително и с къси/дълги светлини. Джипът спря насреща на
една къща. Аз умишлено завъртях така, че да се вижда от видеозаснемането, което
имаме в нашия автомобил. Видеорегистраторът можеше да заснема автомобила.
Направи ми впечатление, че водачът бута вдясно пътника и двамата слязоха вдясно
от автомобила. Водачът буташе пътника, който се оказа после, че е баща му, да
излезе. И двамата излязоха от дясно. На задната седалка зад водача се возеше
една жена, предполагам, че майката, която е днес тук, но сега си е сменила
фейса малко и изглежда по-различно. Имаше и още едно момиче, което не беше
български гражданин, съпруга на водача. Майката на водача отзад държеше едно
детенце. Представихме се и му поискахме документите. Той твърдеше, че не е
карал, но ние му казахме, че вярваме на очите си. Аз го видях още по пътя, като
го приближих и подминах, когато той спря до бараката. Аз затова й подминах
умишлено. Когато спрях перпендикулярно на тях автомобила ни, нямаше и 3-4 метра
точно срещу нас бяха. Аз с очите си видях, че той управлява. Обадихме се за
съдействие от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Добрич, понеже
ние не взимаме отношение по ЗДв.П. Водачът лъхаше много на алкохол, завалваше
думите. Доста невъзпитано се държеше и имаше нападки спрямо нас, но да кажем
ние сме свикнали донякъде, масово е вече това поведение. Майката искаше да
приемем, че тя е карала. Аз й обясних, че няма как да стане това, а тя викаше:
„Какво ще Ви стане, да пишете, че аз съм карала?“. Казах й, че
видеорегистраторът е записал, а и аз също съм видял с очите си и няма как да
кажа на черното - бяло. Извикахме колегата от КАТ, Б.А. беше. Водачът отказа да
бъде изпробван с техническо средство. Актът го написа на място, но водачът
отказа да подпише. Колегата О.З. или е бил с катаджията, или с другия екип,
защото после дойде още един екип. Аз бях докладвал, понеже мислех, че той ще
иска да бяга с автомобила. Твърде вероятно е да съм докладвал, защото дойде и
втори екип. О.З. е бил или с другия патрул, или с колегата от КАТ, защото те
много често са сами и получават колега от Първо Районно Управление при ОД на
МВР - Добрич за съвместен екип. Водачът или не ни е представил малък талон, или
след справка от КАТ се е установи, че е спрян от движение, но това на пътя няма
как да го установим. След като се установи самоличността на лицата, пристъпваме
към другите неща…Ние бяхме непосредствено след него. Светлините ги подадох още
горе до високия блок и той спря долу. Водачът слезе от предна дясна врата,
джипът беше с пет врати. Той избута този, който седеше отпред, надясно го
буташе, то се виждаше. Автомобилът беше с ляв волан. Слязоха двамата от дясната
врата. Нашият автомобил е оборудван с видеорегистратор. Регистрационният № е ***,
аз само тази служебна кола карам“ /цитат/.
След
възпроизвеждане в съдебно заседание на видеозаписа от видеорегистратора на
служебния автомобил, изискан служебно от съда, свидетелят
Т. дава следните показания:
„Нещата са
доста динамични и съм останал с впечатлението, че колата е попаднала в обхвата
на камерата. На записа, както виждате, в един момент намалявам, тъй като
наближавам кръстовище и съм длъжен да спазвам ЗДв.П. С доста неща се
съобразяваме по принцип и може би по тази причина не съм наместил автомобила,
както трябва. Той е бил успоредно на проверявания автомобил, но аз имах
видимост постоянно. Потвърждавам това, което съм казал, а именно, че
жалбоподателят управляваше. В записа се чу, че докладвам на оперативния
дежурен, че водачът опитва да се подмени след спирането на автомобила…Казах на
колегата да слезе веднага, да заобиколи от дясната страна на джипа, защото
водачът иска да се подмени. То се виждаше през стъклото на автомобила.
Автомобилът беше спрян и аз през цялото време визуално го виждах през стъклото
на служебния автомобил. Камерата е насочена напред, но аз с моето зрение го
виждах. Аз стоях на мястото на водача, а колегата стоеше отдясно. Аз гледах към
предното ляво стъкло на джипа през предното дясно стъкло на служебния
автомобил…Категорично съм убеден, че нямаше други хора наоколо. Водачът беше на
шофьорското място, баща му беше до него“ /цитат/.
От своя страна свидетелят
Д.Д. в съдебно заседание заявява, че няма спомен за случая. Тази липса на
спомен намира своето логично обяснение с обстоятелството, че с оглед нормалните процеси
в човешката памет е обяснимо, след определен период от време, да се забравят някои
обстоятелства, отчитайки и многобройните проверки, извършвани от полицейските
служители при осъществяване на своята дейност. Липсата на спомен у свидетеля Д.
обаче не опровергава фактическата обстановка описана в АУАН, отчитайки, че
същият е положил подписа си в акта, удостоверявайки по този начин обективното
отразяване на фактите в неговото съдържание.
В тази насока са и показанията на свидетеля Б.Р.А.,
посредством които се установява идентична фактическа обстановка. Свидетелят А.
е категоричен, че А.А. е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол, под
предлог, че не той, а майка му е управлява автомобила.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.Р.А.,
Д.Г.Т. и Д.Й.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в
хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че
техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната
истина.
В съдебно заседание свидетелят П.П.А. заявява, че не жалбоподателят
по настоящото дело - синът й А.А., а тя е управлява автомобила.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.П.А.,
дадени в съдебно заседание, тъй като е налице индиция за нейната
заинтересованост – същата е майка на А.А.А., поради което е налице родствена обвързаност
и тази обвързаност променя отношенията на свидетеля към фактите, имащи значение
за делото. От друга страна показанията на този свидетел се оборват по
категоричен начин както от показанията на свидетеля Д.Г.Т., така и от фактите, обективирани
в съставения АУАН, който както вече бе посочено има доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
С оглед на това
противоречие, при проведената очна ставка между Пенка А. и свидетеля Д.Т., за
съда не възникна ни най-малко съмнение относно достоверността на твърдяното от Т.,
тъй като както вече бе посочено, показанията му са последователни, логично
подредени и вътрешно непротиворечиви. Съдът счита, че на обективната истина
отговарят именно показанията на Т., доколкото същият заявява, че е напълно
убеден в показанията си и с цялото си поведение в административнонаказателното
производство дава много точни данни, относно извършеното от жалбоподателя
нарушение, описвайки обстоятелствата от значение по делото в детайли, като
показанията му кореспондират с останалите доказателства по делото. Освен това
не е и налице мотив за Т. да дава неверни показания, доколкото за него това не
би довело до някакви благоприятни последици.
Ето защо, съдът не кредитира показанията на свидетеля А.,
като намира същите за поставени в услуга на защитната теза на жалбоподателя.
Така установената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и
глоба 2000 лв.
Два са правно-релевантните факта за ангажиране на
отговорността по реда на цитираната разпоредба, а именно: да се докаже
качеството водач на моторно превозно средство и да се докаже отказ на водача да
бъде тестван за употреба на алкохол, наркотично вещество и т.н.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства,
съобразно изложените по-горе съображения, съдът намира за безспорно установено,
че към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на моторно
превозно средство и е отказал да бъде тестван за алкохол.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да
отбележи и следното:
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на
алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП „отказ за установяване употребата на алкохол
от водачите на моторни превозни средства“, а именно: 1. Отказ на водача на моторно
превозно средство да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство и 2. Неизпълнение на предписанието за медицинско изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, при фактическото описание
на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми
на изпълнителното деяние, регламентирани в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Както в
акта, така и в НП изрично е посочено, че водачът на моторното превозно средство
е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, след което му е бил издаден талон за медицинско изследване №
0049815/21.10.2020 г. Видно от приложеното по делото писмо с рег. №
851000-8583/22.06.2021 г. от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Добрич, поради допусната техническа грешка, талон за медицинско изследване №
0049815/21.10.2020 г. е издаден на друго лице, а не на А. А.А.. Това обстоятелство обаче е правно
ирелевантно, тъй като от съдържанието на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
е видно, че за ангажиране на отговорността е достатъчно да се установи отказ за
тестване с техническо средство, поради което възраженията на жалбоподателя,
свързани с издаването на талон за медицинско изследване са неоснователни. Ако
водачът е желаел да даде кръв за медицинско изследване, то от данните по делото
се установява, че не е бил възпрепятстван от полицейските служители.
От друга страна, описаното поведение на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да
бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство под предлог, че не е управлявал
моторното превозно средство и обективиран с конклуденти действия отказ да му
бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта/, е поведение, правните последици на което се свързват с отказ
на водача на моторното превозно средство да бъде проверен за употреба на
алкохол, което съставлява административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното
деяние. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж: Решение № 147 от 10.05.2021 г. на АдмС – Добрич по
к.а.н.д. № 120/2021 г., Решение № 71 от 04.03.2020 г. на АдмС – Добрич по
к.а.н.д. № 767/2019 г., Решение № 105 от 30.03.2020 г. на АдмС – Добрич по
к.а.н.д. № 772/2019 г., Решение № 423 от 17.10.2018 г. на АдмС – Добрич по
к.а.н.д. № 519/2018 г./.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение
на наложените наказания:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Наложените от наказващия орган наказания глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 24 месеца са законоустановени и не подлежат на преразглеждане от
съда.
Относно
отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от
4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на
извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме,
че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на
установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно
административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на
контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки,
нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането
на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а
фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява
предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от
гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният
административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно
наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и
отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.
Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 3 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013
г./, за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /за отказ на водач, който
управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози/ са отнети 12 контролни
точки.
Относно нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.10.2020
г., в 02:28 часа, в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „Росица“ и ул. „Иван Г.“,
до № 25, управлява моторно превозно средство – лек автомобил „Киа Соренто” с
рег. № ***, което е спряно от движение – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство, спряно от движение.
В хода на съдебното производство не се установи
различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.А.А. и издаденото
въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от показанията на свидетелите Б.Р.А., Д.Г.Т. и Д.Й.Д.,
които съдът кредитира по съображенията, изложени относно нарушението по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, както и от приложената по делото справка от Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Добрич с рег. № 851000-3578 от 05.03.2021 г., видно от
която към датата на извършване на нарушението-21.10.2020 г., превозното
средство е било спряно от движение.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само
че не е оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП за доказано, поради което
законосъобразно на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1
от ЗДвП е глоба от 100 до 300 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя, но при определяне размера на наказанието глоба,
административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието,
определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита
тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а
също и обществената опасност на този вид административно нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на
посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя
деяние. Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено
с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че наказаният е извършил виновно деяние,
което по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил наказанието глоба в неговия
максимален размер, определен в приложимата материална норма, но не е изложил
мотиви как е определил именно този размер на наказанието глоба. Разпоредбата на
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при
определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече - не са посочени
какви са те конкретно, за да може да
бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието глоба.
Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои
конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок
от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за
по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу
точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата
на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че
нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран водачът, но с минимално
предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната съдебна
практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на
АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на
наложената глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в
закона, а именно – 100 лв.
Относно
отнетите контролни точки:
За нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, подлежащо
на санкциониране на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП,
законодателят не е предвидил отнемане на контролни точки, поради което
наказателното постановление относно отнетите контролни точки също следва да
бъде изменено, като на жалбоподателя следва да бъдат отнети само 12 контролни
точки, за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че нарушенията не представляват
маловажен случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършените
нарушения не са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В конкретния казус се касае до така наречените
в теорията „формални нарушения”. Фактът, че жалбоподателят е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол, както и фактът, че
е управлявал спряно от движение моторно превозно средство, осъществява
състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да
няма вредни последици. Липсват обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до
извършване на нарушенията. Следва да се има предвид и че са извършени две
нарушения със завишена степен на обществена опасност, свързани най-вече с
безопасността на движението, тъй като управлението на моторно превозно средство
е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма
спор в настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното
обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща
извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за маловажен
случай на административно нарушение.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител на
информация - компактдиск „DVD-R“, марка „Verbatim“, 4,7 GB, 120 min, съдържащ видеофайл от
видеорегистратора към служебен полицейски автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ***,
следва да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
Страните не претендират разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0851-001845 от
06.11.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Добрич
в частта, с която на А.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца и
ИЗМЕНЯ наказателното постановление в частта, с която за
нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4,
пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
/триста/ лева, като НАМАЛЯВА размера
на административното наказание ГЛОБА на 100 /сто/ лв. и
На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо
12 контролни точки.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител на
информация - компактдиск „DVD-R“, марка „Verbatim“, 4,7 GB, 120 min, съдържащ видеофайл от
видеорегистратора към служебен полицейски автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ***,
да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/