ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ......................
22.01.2020г., гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 22.01.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ВЕСЕЛА СПАСОВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 71/2020г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
ЯОС, изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, извърши проверка на допустимостта на въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Я.Т., против Решение №229/25.11.2019г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 284/2019г. по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима като подадена от надлежна страна, в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична полиция" при МВР
- гр.София, подадена от юриск.Я.Т., се обжалва
решение №229/25.11.2019г. на Елховския районен съд,
постановено по гр.д.№ 284/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният
съд ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, да заплати на Д.П.К. ***, с ЕГН – **********, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.
187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от 1420.62 лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
от 02.05.2016г. до 02.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен такъв, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 03.05.2019г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата
от 191.79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
от 1420.62 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато
сумите по тримесечия са станали дължими до датата на подаване на иска в съда -
02.05.2019г., както и
разноски по делото по компенсация в размер на 366.56 лева.
Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия Д.П.К., чрез адв.Хр.Х. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2020г. от 9.30ч., за която дата и час да се призоват страните по делото.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.