№ 458
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514534 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.1 и следв. от ГПК.
Постъпила е жалба /озаглавена въззивна жалба/ с вх.№17817 от 13.07.2021г. от Д.
Н. Н., с която се обжалва отказът на ДСИ да образува изпълнително дело и да се
пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх.№15037/14.06.2021г., който е
обективиран в разпореждане от 15.06.2021г. по изп. дело №1366/2021г. по описа на
ДСИ при СРС,19 у-к. В жалбата са релевирани доводи за нищожност и алтернативно за
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че недопустимо в
противоречие на закона ДСИ-СРС се е произнесъл с разпореждане вместо с
постановление, както и не са изложени конкретни мотиви и не е посочено конкретно
правно основание, мотивирали го да постанови обжалвания отказ. Поддържа се още, че
към молба вх.№15037/14.06.2021г. е приложено влязло в сила решение
№12649/23.10.2017г. по адм.дело №6382/2017г. по описа на ВАС, 5-членен състав,
което представлява годно изпълнително основание, поради което незаконосъобразно и
в противоречие на закона ДСИ е отказал да образува изпълнително дело и да пристъпи
към изпълнение. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени обжалвания отказ на ДСИ.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна, която не е депозирала писмено
възражение в законоустановения срок.
По делото са приложени писмени обяснения от ДСИ - СРС, дадени на основание
1
чл.436, ал.3 от ГПК, в които е посочено, че постановеният отказ да се образува
изпълнително дело и да се пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх.
№15037/14.06.2021г. е правилен и законосъобразен, тъй като представеното от
молителката влязло в сила решение №12649/23.10.2017г. по адм.дело №6382/2017г. по
описа на ВАС, 5-членен състав не представлява годно изпълнително основание и въз
основа на него съдебният изпълнител не може да задължи административния орган да
извърши вписването на Д. Н. Н. като нотариус, със съдебен район РС-Пловдив – в
какъвто смисъл е искането на Д. Н. Н. в подадената от нея молба за образуване на
изпълнителното дело.
Съдът като обсъди изложените в жалбата доводи намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подадена е до ДСИ-СРС молба вх.№15037/14.06.2021г. от Д. Н. Н. за образуване
на изпълнително дело, като се прави искане да бъде задължен Съвета на нотариусите
на Нотариалната камара на Р България да впише молителката като нотариус, със
съдебен район РС-Пловдив. Към молбата се прилага влязло в сила решение
№12649/23.10.2017г. по адм.дело №6382/2017г. по описа на ВАС, 5-членен състав, с
което е отменено протоколно решение №10/23.07.2016г. на Съвета на нотариусите на
Нотариалната камара на Р България, с което е постановен отказ по заявление
№814/09.06.2016г. на Д. Н. Н. за вписването й в регистъра на Нотариалната камара като
нотариус, класиран за съдебен район на РС-Пловдив, като е върната преписката на
административния орган за ново произнасяне, като са дадени задължителни указания
относно тълкуването и прилагането на закона, но не и по съдържанието на акта, който
следва да бъде издаден.
С обжалваното разпореждане от 15.06.2021г. ДСИ-СРС е отказал да образува
изпълнително дело и да пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх.
№15037/14.06.2021г., подадена от Д. Н. Н.. Посочено е, че е налице несъответствие на
направеното в молбата искане да се задължи административен орган /Съвета на
нотариусите на Нотариалната камара на Р България/ да впише молителката като
нотариус със съдебен район на РС-Пловдив и представеното изпълнително основание -
решение №12649/23.10.2017г. по адм.дело №6382/2017г. по описа на ВАС, 5-членен
състав.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу
подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебен изпълнител и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място съдът следва да разгледа релевираните от жалбоподателката
възражения за нищожност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител, обективиран в
разпореждане от 15.06.2021г., които счита за неоснователни. Настоящият състав счита
2
за неоснователен доводът, че след като ДСИ-СРС се е произнесъл с разпореждане, а не
с постановление, това е основание за нищожност на постановения акт, подлежащ на
обжалване. В нормата на чл.434, ал.1 от ГПК е предвидено по образуването,
движението и приключването на изпълнителното производство съдебният изпълнител
да се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася в
постановление. В случая в пълно съответствие с така цитираната разпоредба ДСИ е
постановил разпореждане от 15.06.2021г., в което е обективиран отказ да се образува
изпълнително дело. На следващо място не може да бъде споделен доводът на
жалбоподателката за липса на мотиви на ДСИ, на основание на които е постановен
обжалвания отказ. Видно от разпореждане от 15.06.2021г. ДСИ-СРС, с което е отказано
да се образува изпълнително дело и да се пристъпи към изпълнение въз основа на
молба вх.№15037/14.06.2021г., подадена от Д. Н. Н., е посочено, че е налице
несъответствие на направеното в молбата искане да се задължи административен орган
/Съвета на нотариусите на Нотариалната камара на Р България/ да впише молителката
като нотариус със съдебен район на РС-Пловдив и представеното изпълнително
основание - решение №12649/23.10.2017г. по адм.дело №6382/2017г. по описа на ВАС,
5-членен състав. Така изложеното е мотивирало ДСИ да постанови обжалваното
разпореждане. Липсата на посочено правно основание в обжалвания отказ не води до
неговата нищожност. В случая обжалваното разпореждане от 15.06.2021г. е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е постановено от
надлежен орган – ДСИ-СРС, в пределите на неговите правомощия по закон, в писмена
форма, подписано е и изразява волята на съдебния изпълнител по начин, който
позволява да се изведе нейното съдържание. Обжалваното разпореждане от
15.06.2021г. не е нищожен акт на съдебния изпълнител. Изложените в обратния смисъл
доводи в жалбата са изцяло неоснователни, не са подкрепени с доказателства и са в
пълно противоречие на закона.
По материалната незаконосъобразност на обжалваното разпореждане от
15.06.2021г., съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.1 ГПК взискателят може да обжалва
отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши искано
изпълнително действие, като е безспорно, че атакуваният в настоящото
производство отказ попада в кръга на установените от законодателя такива в предл.1
на визираната норма.
В конкретния случай с депозираната молба вх.№15037/14.06.2021г. по чл.426,
ал.1 ГПК Д. Н. Н. е заявила искане пред ДСИ при СРС за образуване на изпълнително
дело, като е посочила ясно заявен петитум на своето искане - да бъде задължен Съвета
на нотариусите на Нотариалната камара на Р България да впише молителката като
нотариус, със съдебен район РС-Пловдив. Към молбата е приложено влязло в сила
3
съдебно решение №12649/23.10.2017г. по адм.дело №6382/2017г. по описа на ВАС, 5-
членен състав, с което е отменено протоколно решение №10/23.07.2016г. на Съвета на
нотариусите на Нотариалната камара на Р България, с което е постановен отказ по
заявление №814/09.06.2016г. на Д. Н. Н. за вписването й в регистъра на Нотариалната
камара като нотариус, класиран за съдебен район на РС-Пловдив, като е върната
преписката на административния орган за ново произнасяне, като са дадени
задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, но не и по
съдържанието на акта, който следва да бъде издаден. Следователно така представеното
съдебно решение не представлява годен акт подлежащ на изпълнение по смисъла на
чл.426, ал.1 от ГПК доколкото въз основа на него съдебният изпълнител не може да
пристъпи към изпълнение /така както е поискано в молба вх.№15037/14.06.2021г. за
образуване на изпълнителното дело/, задължаващо административният орган да
извърши вписване на молителката - Д. Н. Н. като нотариус със съдебен район на
действие РС-Пловдив. Следователно представеното съдебно решение не удостоверява
правото за принудително изпълнение и въз основа на него не може да бъде овластен
изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително
изпълнение досежно направеното в молбата искане. След като не е налице валидно
изпълнително основание за образуване на изпълнителното производство, то при това
положение постановеният отказ на ДСИ-СРС да образува изпълнително дело и да
пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх.№15037/14.06.2021г., подадена от Д.
Н. Н., обективиран в разпореждане от 15.06.2021г., е издаден при спазване на
разпоредбата на чл.426, ал.1 от ГПК и като такъв се явява правилен и законосъобразен
и следва да бъде потвърден. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба /озаглавена въззивна жалба/ с вх.№17817
от 13.07.2021г. от Д. Н. Н., с ЕГН **********, срещу отказ на ДСИ-СРС да образува
изпълнително дело и да пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх.
№15037/14.06.2021г., който е обективиран в разпореждане от 15.06.2021г. по изп. дело
№1366/2021г. по описа на ДСИ при СРС,19 у-к, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5